Вместо електронни китайски лампички, най-често по дръвчето се закрепваха истински свещички, които се палеха всяка вечер Подаръците се поставяха под елхите на 31 декември, а малчуганите ги отваряха с трепет в първия ден на новата година. 

Естествено, опакованите изненади се носеха не от Дядо Коледа, а от Дядо Мраз и помощничката му Снежанка.

Елхите бяха истински ели, които изпълваха с чудесния си аромат целия дом, . Играчките бяха не толкова разнообразни като в наши дни, но за сметка на това истински и съответно – чупливи.

,В празничната нощ „пиротехниката“ се състоеше предимно в паленето на бенгалски огън и гърменето с конфети.

В Новогодишната нощ на всяка трапеза се появяваха бананите, които се пускаха в дните около празника на пазара. Основното забавление пък беше празничната програма на Българската телевизия, която продължаваше до последните минути на 31 декември.

Следваше очакваното с приповдигнато настроение приветствие на Тодор Живков, неизменно започващо с „Уважаеми другарки и другари, скъпи съотечественици…“. А после – Дунавско хоро, на което се хващаше мало и голямо.

1. Децата на 90-те се научихме да ползваме компютри преди нашите родители.

2. През 90-те с умиление си спомняме как сме хранили своето Тамагочи.

3. Децата на 90-те все още знаем наизуст движенията на Макарена.

4. През 90-те още се усмихваме, когато се сетим как сме ходили да си вземем видеокасетки под наем – нещо, което нашите деца няма да правят никога.

5. Децата на 90-те прекарвахме часове, залепили ухо до касетофона, за да можем да запишем на аудиокасетка любимата си песен от радиото.

6. През 90-те никога няма да забравим игрите до късно вечерта пред блока или пред къщата на баба и дядо на село.

7. През 90-те нямахме търпение да свърши „Телевизионен справочник“, за да гледаме „Сънчо“.

8. Децата на 90-те играехме на Дама, Не се сърди човече, Криеница, Народна топка, Истината или риска, Ръбче, Стражари и апаши, Кральо портальо, Шмайзер, Топчета, Челик, Ема еса са, Капитане, какво ти е морето, Царю, какво обичаш, Замръзванка…

9. Децата на 90-те колекционирахме играчки от шоколадови яйца и картинки от дъвки Турбо.

10. Децата на 90-те ставахме рано в събота и неделя, за да гледаме анимациите по Pro 7 или Sat 1.

11. Децата на 90-те попълвахме лексикони и пишехме в споменици на съучениците си.

12. Децата на 90-те карахме колело с контра вместо спирачка.

13. Децата на 90-те колекционирахме „Мики Маус“, „Фют“ и „Тийнейджър LOVE“.

14. През 90-те обсъждахме с приятели поредния епизод на сериалите „Гръм в рая“, „Чип и Дейл – Спасителен отряд“, „Алф“, „Семейство Флинстоун“.

15. Децата на 90-те прекарвахме с часове, играейки на Sega Mega Drive конзоли, като знаехме всички Fatality-та и тайни кодове на Mortal Kombat.

16. През на 90-те чакахме с нетърпение предаването „Милион и едно желания“.

17. Децата на 90-те се пръскахме с шишета от веро пред блока.

18. Децата на 90-те рисувахме с цветни тебешири по асфалт или с керемида и всякакви камъчета, които оставят следи.

19. През 90-те използвахме пароли само за някоя игра, а не за да ги въвеждаме в интернет сайт.

20. Децата на 90-те слагахме снимките от рождения си ден в найлоново албумче, а не във Facebook.

Всеки може да добави поне още 20 неща, които му напомнят за безметежното детство и щурите тийн години. Заедно с милите спомени няма как да не ни налегне и нотка носталгия. Тя е неизбежна…

Отива си времето на едни тихи и кротки хора, живели скромно и отказали да станат част от бързия модерен свят. Те избраха да довършат дните си, така както са ги започнали – в малките си къщурки на село, в тишина и спокойствие, на родната земя.

Сега селата ни пазят само останките и спомените на една епоха, в която хората бяха задружни, помагаха си и живееха смирено. Макар да имаха малко, даваха много, защото знаеха цената на важните неща. За тях трудолюбието, почтеността, състраданието бяха истински ценните неща, а не трупането на нови и скъпи вещи. Затова времето, забързано към своето бъдеще, ги остави в миналото.

Осеяна е с пустеещи къщи земята ни. Като болест се разпростира обезлюдяването – къща по къща, село по село. Не ехти вече детски смях, няма глъч по нивите. Дворовете са пусти, обрасли с трънаци и неизживяно време. Няма ваканции при баба на село. Няма топли мекици и гонитба с петела на двора. Няма „до другото лято“.  Хубаво беше под жаркото слънце на село. Хубаво беше да се сгушиш в баба…

Как да сме знаели тогава, че ще сме едни от последните, които ще изпратят едно умиращо време.Вижте още:Поколението израсло между комунизма и интернет

М. Лазарова