Connect with us

Нашенско

Президентът се разсърди на Дойче веле за Двете лица на Румен Радев

Published

on

В навечерието на посещението на българския държавен глава в Германия, немскоезичното издание на „Дойче веле“ публикува статията „Двете лица на Румен Радев“. Материалът не отговаря на професионалната етика и журналистическите стандарти, още повече, че редица твърдения, свързани с дейността на президента Румен Радев, категорично не отговарят на истината.

Това се казва в позиция на прессекретариата на държавния глава, изпратена до медиите.

Право на една свободна медия е да интерпретира обществените процеси, но когато този анализ се базира върху неверни слухове и интерпретации възниква въпрос за достоверността и почтеността на представената информация. По тази причина на 16 май прессекретариатът на държавния глава изпрати право на отговор до „Дойче веле“, като до днес все още няма публична реакция от страна на медията. Не се вписва в традициите на една свободна обществена медия да отказва право на отговор по отношение на публикуван материал, срещу който има аргументирано възражение, че внушава определени недостоверни изводи.

Пълният текст на писмото: 

До г-н Петер Лимбург,
Генерален директор
на „Дойче веле“

До г-н Кристофер Неринг

Уважаеми г-н Лимбург,
Уважаеми г-н Неринг,

Пиша Ви това писмо във връзка с публикуваната на 13 май т.г. статия „Двете лица на Румен Радев“ на интернет-страницата на „Дойче веле“.

Считам, че информирането на германската общественост за теми, свързани с България, се гради на отговорността на една обществена медия към гражданите и на двете държави. В този процес водещи следва да са фактите, независимо от пристрастията и убежденията на анализаторите. Обективното отразяване е важно условие за утвърждаването на образа на всяка медия като надежден източник на информация. Тази значимост нараства още повече, когато става въпрос за възприятията, които тя създава в гражданите на две приятелски и съюзнически държави.

В статията „Двете лица на Румен Радев“ тези принципи не са спазени и направените изводи се базират предимно на неверни внушения, а не върху реални факти.

Общественото и политическо противопоставяне между президента Румен Радев и правителството на бившия премиер Бойко Борисов по същество не е сблъсквало „прозападна и проруска“ противоположности. Тези понятия са плували единствено в пяната на политическия дебат в България, чиято цел е бил опитът на бившите управляващи да прикрият категоричното отхвърляне от държавния глава на порочния корупционен модел на срастване на държавни институции и бизнес. Впрочем този корупционен модел бе отхвърлен от българските избиратели на последните парламентарни избори и това няма как да е убягнало на редакторите на DW.

Недоумение предизвиква внушението в статията, че президентът Радев черпи подкрепа за своя висок политически рейтинг от успешни министри в служебното правителство, които заемат днес ръководни функции в действащото българско правителство. DW би трябвало да е наясно, че президентът назначава министрите и тяхната дейност може да се разгърне само и единствено в резултат на неговото доверие и в изпълнение на дефинираните от президента приоритети: борба с корупцията, прозрачност и законност.

Войната в Украйна и многобройните кризи в Европа рушат като цяло доверието в политическата класа. Но няма никаква логика в твърдението, че призивите на българския президент за незабавно прекратяване на военните действия в Украйна, връщане към диалога и недопускане на прякото въвличане на България във военния конфликт, са довели до отлив на обществено доверие. Всички проучвания на общественото мнение в България ясно показват, че българското общество категорично отхвърля алтернативни позиции.

Използвам повода за да напомня, че президентът Румен Радев осъди агресията и войната на Русия срещу Украйна не при посещението си в Прага на 10 май, а още на 24 февруари на свиканата от него среща на институциите в София. И това не е еднократен акт от страна на държавния глава. Войната в Украйна е огромна заплаха за международния мир и сигурност, а социалните и икономическите последици от нея се чувстват много по-силно в България, в сравнение със страните от Западна Европа.

И както е вярно, че България е „лоялен съюзник“, също толкова вярно е, че като „носител на мира“ в ЕС и НАТО, тя може да отстоява своите позиции и виждания. Това е демократичният подход, на който се изграждат съюзническите отношения и това ще бъде и в бъдеще, неизменна позиция на Румен Радев като държавен глава.

Изключително важно е да се разбере, че за разлика от повечето европейски държави, България има огромна историческа диаспора в Украйна. Стотици хиляди българи живеят днес в зоните на бойните действия и президентът Румен Радев беше първият политически лидер в България, който призова за изпращането на защитно оборудване за населението в тези региони. Същевременно българският държавен глава категорично не приема български боеприпаси и смъртоносно въоръжение да бъдат изнасяни, за да не бъдат използвани те в зоните на ожесточени сражения, в които са концентрирани и голяма част от етническите българи в Украйна.

Напълно невярна е тезата, че президентът Румен Радев е изразявал позиция срещу съюзническата подкрепа за засилена охрана на българското въздушно пространство в условията на военен конфликт в съседство. Ако статията се градеше върху публичните изказвания на президента и официалната информация, публикувана на интернет-страницата на президентската институция, а не на манипулативни медийни интерпретации, нямаше да се стига и до подобни неверни твърдения. Още повече, че като командир на българските Военновъздушни сили именно Румен Радев организира първата съвместна мисия за охрана на въздушното пространство на България със съюзниците. На дневен ред обаче е въпросът дали българските Военновъздушни сили ще могат в близко бъдеще изобщо да участват в подобни мисии и държавният глава очаква от отговорните институции в България спешни мерки за разрешаването на този проблем.

Президентът Румен Радев не е започвал политическата си кариера от Москва, независимо от користните внушения, за да се „приземява“ там. Преизбирането на президента през ноември 2021г. е достатъчно доказателство за оценката, която българските избиратели дават на тази безпомощна пропаганда. Отговорността на държавния глава Румен Радев е пред българите, които са му гласували доверие. Както Ви е известно, други европейски политици обаче са избрали да представляват руски интереси и капитали и в това отношение политици от Германия не правят изключение.

Моля, настоящето писмо да бъде считано за право на отговор на президентската институция в България на статията в „Дойче веле“ и да бъде публикувана на интернет-страницата на медията.

С уважение,

Кирил Атанасов, Секретар за връзки с медиите на Президента на Република България

Continue Reading
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нашенско

По мое време пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60 и още 20 неща които ги няма днес

Published

on

1.Пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60

2.Невъзможно бе да срещнеш бездомник или клошар

3.Здравеопазването беше безплатно

4.Образованието също, като на тези от слаборазвитите райони се даваше възможност да учат в университет и с минимален успех показан от средното училище

5.На младоженците се даваше почти безлихвен заем, на стойност, колкото да си купят нова кола;

6.А помните ли, че опрощаваха заема от по-горе при родено второ дете?

7.Нямаше как да бъдеш безработен

8.Нямаше работещи бедни

9.Стига да искаш, държавата ти даваше земя да я „чоплиш“

10.Консултираше те къде, дори в най-затънтеното село, каква е почвата и какво да засееш с успех там

11.И помните ли, че през цялото време (и преди Указ 56) си имаше „частници“

12.Ако пък се заселиш трайно в Странджа-Сакар държавата поощряваше това с 10 000 лева.

(Повече пари от за една нова кола.)

13.… а да пестиш от храна беше нечувано

14.Ако се появеше масов престъпник, то беше такова събитие, че за него се говореше десетилетие… и повече даже

15.Спомнете си как обяда в заводите (тристепенно меню, с безалкохолно) беше на стойност от 5 до 8 кибрита

16.Никого не „изключваха“ за неплатен ток (а той беше пренебрежимо малка сума)

17.Телефоните се плащаха на три месеца – веднъж.

18.И даже банани ( но в показните магазини и по-скъпи) имаше почти винаги!

19.Нямаше ЧСИ, измами на старци, принуди, вилнеещи мутри, както и нямаше чувство за липса на справедливост въобще!

… това от по-горе вече не можем да го имаме…

20.Днес искаме само да ни оставят да работим и справедливост.

Нищо друго.

И засега е само мечта.

Continue Reading

Нашенско

Стар запазен ученически бележник от 80-те разказва интересни неща

Published

on

Сине,това е моят бележник от 8. клас, който баба ти пази грижливо заедно с всички мои тетрадки, контролни работи и надраскани в час учебници. Както виждаш, аз не съм бил „силен“ ученик. Мисля, че съм бил обаче добър ученик.

Надявам се да е така, защото все още пазя много приятелства със съученици от моя клас. Надявам се да е така и защото пазя добри спомени от всички мои преподаватели. Помня името на всеки мой учител. Помня къде и как е стоял и какво ми е казал, когато ми е писал „Лош 1“, „Слаб 2“ и „Отличен 6“.

Сине, не оценките ще те направят добър човек. Те обаче ще са атестат за това, какви усилия ще полагаш за своето развитие. Те няма да бъдат само оценки за това, колко и какво си запомнил или как си преписал. Те ще за оценки за това какво отношение имаш към живота. Обучението в този етап е част от него.

Уважавай учителите си – те правят всичко по силите си, за да ти предадат целия си опит и знания, които ще са ти от ползва занапред.

Уважавай съучениците си – те са твоите приятели и те са тези, с които ще делиш следващите пет години негодуванието от внезапно контролно, щастието от взет изпит и много други емоции.

За това – бъди умерен в преценката си за хората и не упреквай никой друг, ако нещо не се реализира според твоите планове. Бори се за всяка победа. Тя никога няма дойде даром.

Бъди Човек, сине!

Ангел Ангелов

Continue Reading

Нашенско

Разказ за времето когато народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо

Published

on

По времето на Тодор Живков народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо. Плюят по социализма, но като днешната скъпотия и мизерия не е имало.
През последните 5-6 години до 1990 г. прясното мляко беше по 30 ст., киселото – по 22 с бурканче или в кофичка.

Краве сиренето беше 2.60 лв. То никога не е било на държавни дотации, а ментета не си и помисляхме, че може да има. Минималната заплата беше 120 лв. (както и моята), но през 1989 г. я направиха 140 лв.

Рибната консерва „Копърка“, символ на студентската мизерия, беше 28 стотинки. Замразената скумрия – 1.20-1.60 лв., според едрината. „Кучешката радост“ беше 3.30 или 3.60 лв. – дето сега ни агитират да умрем за нея. Ама беше от месо, припомня socbg.com.
Бялото вино беше 97 ст. Плодовата ракия – 3.90 лв., сливовата – 4.90-5.10.
Дядо ми е работил 25 години като елмонтьор и квартален електротехник, за това време 2 пъти е спирал ток за неплащане. С една минимална заплата можеше да се купят 3500 киловатчаса дневна енергия или 2000 автобусни билетчета, или 31 кг свински бут с кост, или 400 литра прясно мляко.

Нямаше или почти нямаше семейство, което поне през година да не ходи на почивка, някои ходеха 2 пъти в годината. А сега?

По тия времена съм видял само двама неграмотни. И двамата цигани, единият възрастен, другият – син на цигански барон.

Демонстративно не искаше да се научи да чете. Обаче попадна на мен като ефрейтор. Толкоз бой, лицеви опори и коремни преси отнесе, че за 14 дни се научи да чете дотолкова, че да научи сам наизуст военната клетва.

Сега сочат с умиление как гражданите някъде на Запад оставяли монетки върху повредения автомат на метрото – демек съвестни.

Едно време млякото го разнасяха нощем, оставяха го пред магазините или сладкарниците. Минувачите си вземаха мляко и оставяха стотинки. И ни млякото изчезваше, ни стотинките.

Хората по селата масово не заключваха къщите си. Баба ми беше инкасаторка и влизахме у хората като у лелини си, нищо че ги нямаше у тях. Оставяхме си колелетата незаключени пред някой приятел и си ги намирахме непипнати.
Голямо произшествие беше, когато на един приятел изчезна аптечката – със седмици се коментираше.

Continue Reading
Advertisement

Trending