България никога няма да забрави. На 4 април 2004 Български автобус падна в река Лим, загинаха 12 деца

Навръх Цветница, на 4 април 2004 г. български автобус падна в 40-метров каньон в придошлите води на река Лим на границата между Сърбия и Черна гора. В него пътуваха 41 ученици от СОУ „Николай Катранов“ в Свищов на възраст от 12 до 19 години, 7 преподаватели, екскурзовод и 2-ма шофьори.

След падането в реката автобусът започва бързо да се пълни с вода.

В спасителната операция участват полицаи и пожарникари от Приеполе и Бело поле, както и местни жители от близкото село Гостун, които помагат със собствени лодки.

Въпреки това обаче 12 деца не можаха да бъдат спасени. При инцидента загинаха Александра Гергова (17 г.) Антония Братова (14 г.); Боряна Петкова (11 г.), Валентин Маринов (14 г.), Виктор Маринов (14 г.), Глория Георгиева (11 г.), Женя Ангелова (11 г.), Лора Николова (14 г.), Светослава Пантелеева (12 г.); Светослав Колев (15 г.) и Юлиян Манзаров (18 г.).

През 2007 г. Върховният касационен съд осъди шофьора на автобуса Илия Измирлиев на 4 години затвор.

Днес, 15 години след трагедията, почернила 12 семейства, бащата на загиналата Антония – Тодор Братов разказва пред Dir.bg за болката и  отчаянието, за това има ли възмездие и промени ли се нещо.

15 години, откакто дъщеря ви Антония и нейните съученици загинаха във водите на река Лим, забравиха ли ги хората?

Хората постепенно забравят трагедиите, после идват нови… и нови… и така животът някак продължава. За родителите споменът остава жив и всеки от нас намира своята причина да продължи въпреки загубата.

Какво ви каза Антония, когато говорихте за последен път с нея?

„Тате на Калотина сме” …. това беше на влизане в Сърбия.

Как научихте за катастрофата?

Вечерта на 4 април си легнахме със съпругата ми както всяка вечер и си казахме лека нощ. Към 1 часа телефонът звънна и наш приятел, чието дете също беше на екскурзията, се обади да каже, че нещо се е случило и автобусът бил влязъл в някаква река и много от децата не ги знаят къде са…Така новината прекъсна нощта и промени живота ни.

12 деца загубиха живота си в река Лим

През изминалите години борбата да оцелеете без детето си ли бе най-тежката за вас и съпругата ви?

И тази борба, разбира се, но и борбата с трудния живот в България. Само едно ни държеше в посока напред и това е синът ни Даниел, който вчера завърши „Ветеринарна медицина“. Той остана смисъла да се борим и да продължаваме напред в живота въпреки жестоката загуба.

Как се промени животът на семейството ви, а и на останалите родители, които загубиха децата си?

Промени се дотолкова, че за нас вече има гробове, при които ходим често и болезнени спомени от времето, когато бяхме заедно. Животът някак продължава, колкото и клиширано да звучи, и нашето ежедневие е като това на всички – работа и борба с трудностите и предизвикателствата в този объркан свят.

Срещате ли се с хората, които се хвърлиха в ледените води на река Лим, за да помогнат?

Преди години се срещахме често предимно с лодкаря Зухдия Ахмедович, който е бил там и е помагал със своята лодка, която се е разбила в тази злокобна нощ. Той обаче почина преди няколко години и от тогава не сме се срещали с други от спасителите. Може би някои от другите родители се виждат, но нямам информация. Парадоксалното е, че ние, които изгубихме децата си, се срещахме със спасителите, а тези чиито деца бяха спасени, нямам информация да са се срещали след това. Изключение бяха само двама, които идваха с нас доста пъти в Сърбия и Черна Гора. Явно случаят за живите е приключил в момента, в който родителите им са се чули с децата си и са се успокоили, че не са между загиналите.

Бащата на Тони – Тодор Братов

А родителите на оцелелите деца помагат ли ви?

Никой не ни помага от тях освен едно семейство, а и ние нямаме нужда от помощта им. Човек явно така е устроен, че когато трагедията не е в неговия дом бързо забравя и се потапя в своето щастие.

Смятате ли, че виновните получиха заслуженото, а обществото и властимащите взеха необходимите мерки да не се повтаря тази трагедия?

Този въпрос би отнел много време, за да бъде изяснен. Но на кратко – шофьорът Илия Измирлиев понесе цялата вина и влезе в затвора за 4 години, но всъщност е бил в Пампорово на нещо като лек режим или каквото и да е. Това дали ще лежи 4 или 40 години няма да върне децата ни, по-страшно е кой организира и кой стои зад тези безумни екскурзии с деца и възрастни, които са хаотично и безотговорно набързо скалъпени. Шофьорите са принуждавани да бързат да се връщат, за да вземат следващата група. Нашите деца реално са прекарали дните в пътуване повече отколкото реално да видят Дубровник. Това е изтощило шофьорите максимално и резултатът е налице. Водачът заспива и изпуска автобуса в реката. За властта и държавата и какво те направиха, за да не се повтори това, какво да кажа. Промени се законът за нощните пътувания с деца. Това беше направено след работа на парламентарна комисия по случая, в която участвах и аз.

След това лобисти на туроператорите няколко пъти почти успяха да я променят, но с нашата и на някои журналисти бърза реакция успяхме да спрем това. До ден днешен остават хиляди въпроси неизяснени и много слабости и нарушения в нашата българска система във всяка сфера на живота, но няма да влизам в подробности. Поведението на възрастните, които са били на тази екскурзия и това на учителите и „отговорниците” е под всякаква критика – егоизъм и пълна липса на съпричастност и отговорност от почти всички, пак с малки изключения.

Тази година ще се съберете ли при паметника, издигнат в памет на децата?

Някои да, а други ще сме тук. Знаете ли, на гроба на Антония пише: „Аз не съм тук, потърси в сърцето си и ще ме намериш“. Така че, те са с нас, където и са сме.

С каквото се захванеше го вършеше всеотдайно, казват приятелите за Антония

Снимка: Ангелите от Лим

С останалите родители създадохте фондация „Ангели от Лим“. Какви са каузите ви?

Всяка година организираме редица прояви – състезания, концерти, събираме и даряваме средства на деца. Например през 2018 г. сме дарили около 3500 лева. Дали сме и стипендии на деца от училищата на територията на община Свищов в затруднено социално положение и отличен успех.