Connect with us

Любопитно

Vin Diesel Opens Up About Coping With the Loss of His ‘Brother’ Paul Walker’s Death

Published

on

Never forgotten. Vin Diesel opened up about his late friend Paul Walker and how he coped with the third anniversary of the Fast & Furious star’s death in a new interview. Walker died on November 30, 2013, in a fatal single-car accident when his friend’s Porsche Carrera GT crashed into two trees and a concrete lamppost.

“We’ve felt the loss,” Diesel told Entertainment Tonight at Brazil Comic Con on Thursday, December 1. “The last three years have been some of the hardest of my life because of losing my brother like that.”

The 49-year-old actor said that the Fast & Furious cast came together to support one another on that tough day. “I’d been to Brazil two times before, and both times that I’ve been here, I’ve always been with my brother, Pablo,” he said, referring to his nickname for Walker. „Even if I talked on ET in Brazil or any talk show, any press, or while we were filming in the favelas, it was Pablo and me. It was a lot of tissues, and it was a hard morning for me yesterday because I was here. But the irony is the whole cast reached out, and his [18-year-old] daughter, Meadow, reached out, and all that stuff helps you get through it.”

Diesel explained that filming xXx: Return of Xander Cage helped him have fun on set again after Walker’s death midway through shooting Furious 7 in 2013. “Making this movie came after a very difficult time making Furious 7, and so never in my life did I need to do a movie where I could laugh and smile and enjoy myself more than right now, more than the time I made this movie,” he said.

“The irony is, right after doing this, of course, I went to do Fast 8, and Fast 8 was a very dark place and the darkest place [my character] Dom’s ever been.”

source:usmagazine

Continue Reading
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Любопитно

Филмът от края на 70-те, заради който улиците опустяваха

Published

on

Сред малкото американски сериали, излъчени у нас преди 89-та година, се откроява невероятната екранизация по романа на Ъруин Шоу „Богат беден“.

В него е разказва майсторски и изключително увлекателно драматичната история на едно емигрантско семейство в САЩ от края на Втората световна война до началото на 60-те години.

Вниманието му е фокусирано върху житейските перипетии на двама  братя с коренно различни съдби.

Благоразумният и прилеженРуди (акт. Питър Строс) и буйният и непокорен Том (акт. Ник Нолти)

Continue Reading

Любопитно

Едно време имаше така наречен младоженски заем до 10 000 лв

Published

on

Понеже чета, че доста хора и най- вече младите не вярват как сме живели преди 1989 година и само сме преувеличавали, та ще им кажа неща, които може би ще разберат.

Едно време имаше така наречен младоженски заем – 10 000 лв. Получаваш го, ако искаш, когато се подпишеш в гражданското. Вноските бяха ниски, лихвата – нищожна. При раждането на първо дете ти се опрощава половината, при второ дете – остатъка и ти се връща лихвата за предсрочно погасяване на заема за останалите години.

Сега искат да плащате на банките, ако платите предсрочно или искате да си изтеглите собствените пари.

Едно време имаше и лекар, който те привикваше по два пъти в седмицата на преглед по време на бременност, без да имаш час и да плащаш нещо.

Сега плащате за всичко, включително и за избор на екип.

Едно време имаше и застраховки и агента идваше в къщи за вноската. След изтичане на две години имахме право да прекратим застраховката, да си изтеглим парите и да купим нещо за вкъщи. Бяха като спестени пари. А след това си правиш нова застраховка.

Сега с много разправии можеш да докажеш, че си пострадал, за да ти отпуснат част от твоите пари.

Да, за кола се чакаше години, но купуваш чисто нова кола, която после издържаше 20-25 години.

Сега купувате трета употреба таралясници, които щяха да отиват за желязо, ако вие не ги купувахте.

Има и още много неща, които младите не разбират и не вярват. Обяснявайте им, иначе едни други им промиват мозъците.“

Вероника Манолева

Continue Reading

Любопитно

Клас, стани, клас, мирно! Или когато в училищата имаше ред и дисциплина

Published

on

Тогава училището не беше зависимо от броя ученици и затова при лошо поведение или слаб успех те изключваха, без да им мигне окото.

Сутрин имаше дежурен учител и дежурни ученици, които ни посрещаха.

Правеше се проверка за облеклото, за ноктите, косата, за носна кърпа и връзка – пионерска или чавдарска. Оставяхме си чантите и излизахме на двора на физзарядка. Всички спортуваха, няма болни, не болни. След това се правеше оборка на двора.

После миене на ръце и в класните стаи.

Бие ли първият звънец, задължително всички са в стаята, приготвяха учебници, тетрадки и необходимите материали.

За това следеше дежурен ученик по клас, редувахме се по пореден номер. Дежурният ученик стоеше на входа на вратата и когато другарката се зададеше, казваше: „Клас, стани, клас, мирно!“, и така стояхме прави, докато другарката влезе в стаята, остави си материалите на бюрото и каже „Седнете“.

В часа слушаш и внимаваш, а ако не – дървената показалка „играеше“. А това да те извикат в стаята на директора, беше равнозначно на смърт, защото там се явяваш с родител, че и бой ядяхме пред класен и директор, а после и вкъщи – пак.

Родителите ни набиваха в главите, че учителят е нашият родител в училище и каквото каже, се изпълнява! Иначе – бой и там, и вкъщи. Ред и дисциплина, уважение към учителя, ако не внимаваш или пречиш в час, напускаш и ти пишат неизвинено отсъствие.

Ако има проблем с някой ученик като много отсъствия, явяване без домашни, се викат родителите.

Ако това продължи, се намалява поведението му и като крайна мярка го преместват в друго училище. Учителите някак знаеха как да ни накарат да внимаваме.

Имаше много кръжоци, екскурзии, рецитали, спортни мероприятия, което ни сближаваше и бяхме организирани деца.

В XI клас всички пушехме, само че пушкомът беше далеч от сградата на училището, защото хванат ли те с цигара, ако не си на 18 – намалено поведение, при директора и накрая вкъщи – срам и резил!

А сега каква анархия е по училищата, всички знаем. За респект към учителя вече дори не може да се говори. А родителите масово са нагли и агресивни и дори детето им да има куп нарушения или лошо поведение, обвиняват за всичко учителите. Така и не разбраха, че липсата на възпитание вкъщи не може да се компенсира с нищо.

Татяна Апостолова/ретро.бг/

Continue Reading
Advertisement

Trending