Connect with us

Нашенско

24-годишен доктор лекува безплатно възрастни хора по селата

Published

on

Току-що дипломирал се лекар, млад мъж на 24 г. д-р Шеип Панев е любител планинар, но преди всичко е човек, изцяло отдаден на професията и желанието си да помага на другите.

Преди 4 години още като студент се включва в доброволческата програма “Забавно лято: грижовна есен” – съвместен проект на фондациите BCause и “Направи добро – Александровска”. Кампанията организира безплатни прегледи по един месец всяка пролет и есен на хора в отдалечени места, където достъпът до медицинска помощ се свежда до местния фелдшер или джипито, което идва веднъж седмично, а понякога и месечно, пише “24 часа”.

Прегледите са за възрастни хора над 60 години, но който и да дойде, не го връщаме, защото един профилактичен преглед може да покаже дали пациентът има проблем, или не. Ако има и можем да му помогнем на място, го правим, а ако не, го насочваме към болнично заведение – да потърси специализирана помощ”, разказва д-р Панев.

Има дни, в които преглеждат и по 200 пациенти, а работното време по време на програмата започва в 8 сутринта и свършва с последния човек, което може да е и късно вечер.

В началото младият лекар не знае какво да очаква от програмата. Не след дълго разбира, че това. от една страна, му носи полза като лекар, тъй като вижда интересни случаи, а и проследява процеса на диагностициране само на базата на знанията на лекарите около него, почти без апаратура.

“От друга страна, като човек виждам различни съдби. Преди всичко обаче тези прегледи носят на всички нас успокоение за душата, че сме направили нещо през този ден, че сме помогнали на тези хора, че самите ние не живеем напразно, а сме направили нещо за хората, които са забравени някъде там”, категоричен е д-р Панев.

Че ще стане лекар, той знае още от 7-годишна възраст, когато губи баща си. Решава го, защото не иска да има и други деца като него, които да страдат. Днес той е специализант в детската травматология на най-голямата спешна болница у нас – “Пирогов”, а вариантът да замине за чужбина присъства в плановете му дотолкова, че да получи допълнителна квалификация.

“С времето осъзнах, че неслучайно съм роден в тази страна, че мисията ми е тук и всички са инвестирали в това аз да стана и да бъда лекар тук. Чувствам го като дълг към обществото и най-вече към моите близки и тези. които са ми помогнали да стана лекар и да се изградя като личност”, споделя д-р Панев.

В живота си той има и друга мисия – като истински планинар иска да показва на хората, че България е наистина с красива природа. Не спира и да съветва хората да инвестират в себе си, в умения, знания, да бъдат добри, да не вредят на себе си, на хората около тях, на природата, да се огледат и да видят кои са стойностните неща в живота и да им се радват.

Continue Reading
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нашенско

По мое време пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60 и още 20 неща които ги няма днес

Published

on

1.Пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60

2.Невъзможно бе да срещнеш бездомник или клошар

3.Здравеопазването беше безплатно

4.Образованието също, като на тези от слаборазвитите райони се даваше възможност да учат в университет и с минимален успех показан от средното училище

5.На младоженците се даваше почти безлихвен заем, на стойност, колкото да си купят нова кола;

6.А помните ли, че опрощаваха заема от по-горе при родено второ дете?

7.Нямаше как да бъдеш безработен

8.Нямаше работещи бедни

9.Стига да искаш, държавата ти даваше земя да я „чоплиш“

10.Консултираше те къде, дори в най-затънтеното село, каква е почвата и какво да засееш с успех там

11.И помните ли, че през цялото време (и преди Указ 56) си имаше „частници“

12.Ако пък се заселиш трайно в Странджа-Сакар държавата поощряваше това с 10 000 лева.

(Повече пари от за една нова кола.)

13.… а да пестиш от храна беше нечувано

14.Ако се появеше масов престъпник, то беше такова събитие, че за него се говореше десетилетие… и повече даже

15.Спомнете си как обяда в заводите (тристепенно меню, с безалкохолно) беше на стойност от 5 до 8 кибрита

16.Никого не „изключваха“ за неплатен ток (а той беше пренебрежимо малка сума)

17.Телефоните се плащаха на три месеца – веднъж.

18.И даже банани ( но в показните магазини и по-скъпи) имаше почти винаги!

19.Нямаше ЧСИ, измами на старци, принуди, вилнеещи мутри, както и нямаше чувство за липса на справедливост въобще!

… това от по-горе вече не можем да го имаме…

20.Днес искаме само да ни оставят да работим и справедливост.

Нищо друго.

И засега е само мечта.

Continue Reading

Нашенско

Стар запазен ученически бележник от 80-те разказва интересни неща

Published

on

Сине,това е моят бележник от 8. клас, който баба ти пази грижливо заедно с всички мои тетрадки, контролни работи и надраскани в час учебници. Както виждаш, аз не съм бил „силен“ ученик. Мисля, че съм бил обаче добър ученик.

Надявам се да е така, защото все още пазя много приятелства със съученици от моя клас. Надявам се да е така и защото пазя добри спомени от всички мои преподаватели. Помня името на всеки мой учител. Помня къде и как е стоял и какво ми е казал, когато ми е писал „Лош 1“, „Слаб 2“ и „Отличен 6“.

Сине, не оценките ще те направят добър човек. Те обаче ще са атестат за това, какви усилия ще полагаш за своето развитие. Те няма да бъдат само оценки за това, колко и какво си запомнил или как си преписал. Те ще за оценки за това какво отношение имаш към живота. Обучението в този етап е част от него.

Уважавай учителите си – те правят всичко по силите си, за да ти предадат целия си опит и знания, които ще са ти от ползва занапред.

Уважавай съучениците си – те са твоите приятели и те са тези, с които ще делиш следващите пет години негодуванието от внезапно контролно, щастието от взет изпит и много други емоции.

За това – бъди умерен в преценката си за хората и не упреквай никой друг, ако нещо не се реализира според твоите планове. Бори се за всяка победа. Тя никога няма дойде даром.

Бъди Човек, сине!

Ангел Ангелов

Continue Reading

Нашенско

Разказ за времето когато народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо

Published

on

По времето на Тодор Живков народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо. Плюят по социализма, но като днешната скъпотия и мизерия не е имало.
През последните 5-6 години до 1990 г. прясното мляко беше по 30 ст., киселото – по 22 с бурканче или в кофичка.

Краве сиренето беше 2.60 лв. То никога не е било на държавни дотации, а ментета не си и помисляхме, че може да има. Минималната заплата беше 120 лв. (както и моята), но през 1989 г. я направиха 140 лв.

Рибната консерва „Копърка“, символ на студентската мизерия, беше 28 стотинки. Замразената скумрия – 1.20-1.60 лв., според едрината. „Кучешката радост“ беше 3.30 или 3.60 лв. – дето сега ни агитират да умрем за нея. Ама беше от месо, припомня socbg.com.
Бялото вино беше 97 ст. Плодовата ракия – 3.90 лв., сливовата – 4.90-5.10.
Дядо ми е работил 25 години като елмонтьор и квартален електротехник, за това време 2 пъти е спирал ток за неплащане. С една минимална заплата можеше да се купят 3500 киловатчаса дневна енергия или 2000 автобусни билетчета, или 31 кг свински бут с кост, или 400 литра прясно мляко.

Нямаше или почти нямаше семейство, което поне през година да не ходи на почивка, някои ходеха 2 пъти в годината. А сега?

По тия времена съм видял само двама неграмотни. И двамата цигани, единият възрастен, другият – син на цигански барон.

Демонстративно не искаше да се научи да чете. Обаче попадна на мен като ефрейтор. Толкоз бой, лицеви опори и коремни преси отнесе, че за 14 дни се научи да чете дотолкова, че да научи сам наизуст военната клетва.

Сега сочат с умиление как гражданите някъде на Запад оставяли монетки върху повредения автомат на метрото – демек съвестни.

Едно време млякото го разнасяха нощем, оставяха го пред магазините или сладкарниците. Минувачите си вземаха мляко и оставяха стотинки. И ни млякото изчезваше, ни стотинките.

Хората по селата масово не заключваха къщите си. Баба ми беше инкасаторка и влизахме у хората като у лелини си, нищо че ги нямаше у тях. Оставяхме си колелетата незаключени пред някой приятел и си ги намирахме непипнати.
Голямо произшествие беше, когато на един приятел изчезна аптечката – със седмици се коментираше.

Continue Reading
Advertisement

Trending