Нека ви разкажа една история.

Не знаем истинското ѝ име, но я наричат Лучия. Тя е от Аржентина и е на 11 години. И очаква дете. Принудена е да роди бебето на изнасилвача си.

Да, „принудена“ е думата и не я използвам случайно. Тя е принудена от властите в Аржентина да го направи.

Те многократно са отказвали молбите на Лучия за аборт, молбите на майка ѝ, молбите на активисти, опитали се да се застъпят за малката Лучия. За едно 11-годишно дете, което дори не може добре да осъзнае какво се случва с нея, разказва Novini.bg.

Тя вече два пъти се е опитала да се самоубие. Пред психиатъра е казала: „Искам да махнете това, което старецът сложи в мен“. Лучия е най-малката от три сестри и е била изнасилена от приятеля на баба си, който е на 65 години. А е била дадена на баба си през 2015 г., след като сестрите ѝ били насилвани от приятеля на майка им.

Бременността на детето е открита през януари в център за първа помощ, съобщи британският „Гардиън“. Седмица по-късно е преместена в болница „Ева Перон“ в Тукуман.

Заради опитите ѝ за самоубийство е поставена под държавна грижа. Въпреки че в Аржентина абортите са нелегални, съществува закон от 1921 г., който разрешава да се практикуват в случаите на изнасилвания или когато животът на родилката е застрашен. В случая и двете обстоятелства са налице. Но заради политически „каскади“ и псевдо-добродетелен морал властите упорито отказват да разрешат аборта.

Според лекарите, бебето няма големи шансове да оцелее. Въпреки това Густаво Вилиочо – представител на здравните власти в Тукуман, заяви, че „Детето не иска аборт. Аз съм в близки отношения с нея и майка ѝ. Тя иска да продължи бременността. Оценихме, че има риск, но тя може да се справи, тежи повече от 50 килограма“.

През това време Лучия се моли да ѝ разрешат аборта.

Противниците на правото на избор и аборт в страната заявиха, че този случай илюстрира тяхното мото: „Спасихме два живота“… след като лекарите категорично заявиха, че и двата са в риск.

Архиепископът на Тукуман – Карлос Санчез, преди няколко дни се изцепи в съобщение, разкривайки истинското име на бременното момиче, за да призове християните „да защитават всеки човешки живот“.

Понеже съществува закон, който в крайни случаи разрешава абортите, административните власти в Тукуман решиха да оставят всичко в ръцете на здравните власти, а те, изплашени от политическия натиск, взеха „решение“ и принудиха детето Лучия да роди бебе, което вероятно ще умре.

През август за съвсем малко се размина Сенатът да отмени забраната за аборти, но тя се запази с няколко гласа. Законът остана непроменен и предвижда до 4 години затвор за жена, която е абортирала.

В същото време, според данни, 450 000 нелегални аборта се правят всяка година в Аржентина. От жени от всички класи. С тази разлика, че бедните буквално рискуват живота си при евтини „специалисти“.

*

По същото това време – докато Лучия се бори с двуличните власти на страната си, в България чухме ето това: „Дори ако една жена бъде изнасилена, би било грях от нейна страна да направи аборт, защото по този начин тя посяга на заченат живот, който макар заченат и с грях, си остава чист, остава Божи дар“, Десислава Панайотова, богослов.

Такова е мнението и на църквата, което остава твърдо като камък.

Защитниците на правото на живот (тоест анти-аборт говорителите) почти всеки път, когато се заговори по темата, скачат с няколко заучени рефрена, като сред тях фигурира и примерът „Аржентина“. Тоест да сме видели там какво било, как било забранено и т.н. И по някаква причина, си мислят, че това е добър пример и си правят услуга на кампанията.

Християнството е религия на любовта, добротата, смирението и опрощението. Нали така?

Но аз лично намирам за невъзможно да защитя тази формулировка пред когото и да било.

Помните изцепката със „защитата на шамарите“. От църквата се обявиха против Националната стратегия за детето, в която се казваше, че боят е нещо лошо. След известно мълчание (не веднага!) решиха да кажат, че не било баш позиция на Синода и църквата, а само на някакви си чиновници едва ли не. Но отделните изказвания на представители на църквата си останаха в защита на „традиционното“ възпитание, което включва и шамари от време на време.

Опрощение? Доброта? Ето какво каза Митрополит Антоний пред Bulgaria ON AIR, цитирайки Библията: „Баща, който жали пръчката си, не жали детето си“.

Честно казано, не ми харесва всеки да си вади цитати от Библията и да си ги нагажда, както му е удобно. Сещате ли се откъде идва поговорката „Както дяволът чете Евангелието“?

Да си говорим ли за смирението? Може би най-добре разкриващата същността на цялото Християнство част от Библията е Проповедта на планината на Иисус. В нея той дава наставления на учениците си, проповядва на тълпата, лекува хора и там се случва чудото с двете риби и пет хляба, нахранили хилядите хора. Също така казва, че никой на Земята не е по-голям от никой друг и не трябва да наричаме никого „Отец“, защото само Бог е Отец, а ние сме равни. Говори за това, че материалното е в разрез с духовното и не може човек да се кланя едновременно на бог и на материалните блага. Всъщност Проповедта неслучайно е най-дългият непрекъснат текст в Новия завет.

Какво виждаме от светите „отци“ на църквата? Като за начало ни карат да ги наричаме „отци“. Те винаги говорят за чудесата, които са се случили там на Планината – изцеленията и нахранването на тълпата с две риби и пет хляба. Защото това е интересно и миряните ахват от възхита. Но за другите ОСНОВНИ неща не говорят. Ще стане неловко иначе, нали…?

Возят се в най-скъпите лимузини, носят бижута (съжалявам, но не мога да ги наричам по друг начин) от злато и скъпоценни камъни, хранят се охолно, демонстрират „положение“ в държавната йерархия. И ни поучават и учат да бъдем добри християни.

В същата Проповед на планината има част, в която Иисус говори за лицемерието. Може би ще ви е интересно да я прочетете.

Колко пъти църковни ръководители са размахвали пръст и са ни поучавали колко грешни сме, щом се оставяме в живота ни да нахлуват порочни образи на разголени, на съвокупляващи се. Какво има в центъра на София, до богословския факултет? Църковен имот, точно така. Какво има в този имот? Магазини, на чийто витрини полуголи каки ни гледат съблазнително от снимки в размерите на билборд. Но там може – те си плащат наем на църквата. Грешни са само тези, дето не плащат наем.

А църквата, между другото е единствената институция, освободена от данъци, а заплатите на служителите са от бюджета на държавата.

Не съм съгласен и с понятието „христови воини“ или защитници на Бог. Самия факт, че твърдиш, че Бог има нужда от това да го защитаваш, е принизяващ и омаловажаващ. В същото време е самохвалство – че ти си толкова велик, че можеш да защитаваш Бог. Двойна обида.

„Светите отци“ са всичко друго, но не и защитници на Бог. Те са защитници на собствения си статут, използвайки мрежа от умишлено преиначени тълкувания на религията. Както виждаме, не са защитници и на миряните, на които насаждат ретроградни правила и са готови да преследват и наказват. Готови са да принуждават жертвите на изнасилване на раждат децата на насилниците.

„Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи!, ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Моя Отец, Който е на небесата.
В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не пророкувахме ли в Твое име? И не правехме ли много чудеса в Твое име?
Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие“

~ Матей 7:21-23