Нашенско
Трагедията на една българска майка: Нещастието се случи през топъл, летен ден. Проклех ги да страдат, не да умрат
Няма по-голямо нещастие за една майка от това да загуби детето си. Останах вдовица твърде млада и с труд отгледах двамата си сина.
Смъртта на съпруга ми съсипа по-големия и той сякаш загуби здравия си разум. Години наред го лекувах, молих се и се надявах за чудо, но не стана. Сякаш когато мъжът ми си тръгна от този свят, взе със себе си и душата му.
Единствената ми надежда беше в по-малкия – Благо.
Надявах се, че щом порасне и възмъжее, ще ми помага.
Не се излъгах, Благо завърши гимназия и веднага започна работа. Отменяше ме в грижите за болния си брат, плащаше сметките, пазаруваше, а когато ми доведе и снаха – щастието ми беше пълно. От сърце се радвах, че момчето ми се е задомило.
Таня не влезе в къщата ми като дългоочаквана дъщеря, а като враг. Нищо вкъщи не й харесваше. Мебелите били стари, повръщало й се от миризмата на яхниите, жилището било тясно и нямала никакво лично пространство. Но най-много ме заболя, когато настоя да настаним големия син в болнично заведение, където, според нея, щели да се грижат по-добре за него. За щастие Благо обичаше брат си и остро смъмри Таня. Тя замълча, но затаи злобата в сърцето си.
Нещастието се случи през един топъл, летен ден. Беше ранна утрин.
Благо тръгна за работа, а няколко часа по-късно ни се обадиха, за да ни съобщят, че е загинал при инцидент. Заплаках, не исках да приема новината за истина, а после всичко потъна в непрогледен мрак. Смътно си спомням погребението. Много хора дойдоха да го изпратят в последния му път. Стисках ръката на болния си син, който ясно осъзнаваше какво се случва. Колегите на Благо искрено го оплакаха, но най-безутешен беше приятелят му Калин. Двамата се познаваха още от детската градина. Живеехме в един блок, вход до вход. Заедно преминаха през трудния пубертет и завършиха гимназията. Обичаха се като братя и се подкрепяха чак до смъртта на Благо. След погребението, Калин ми се закле, че каквото и да става, винаги ще бъде до мен. Силни думи каза, тежки клетви даде!
Тогава си помислих, че Бог ми взе любимия син, но за утеха ми изпрати най-добрия му приятел.
След месец Таня започна все по-често да закъснява след работа, докато една нощ не се прибра. Притеснена, че нещо лошо й се е случило, й звъннах по джиесема, но той беше изключен. Цяла нощ не мигнах. Макар че двете не се обичахме, тя бе вдовицата на покойния ми син Благо и считах, че съм длъжна да се грижа за нея като майка.
Снаха ми не се прибра и на другия ден. Калин също не се обаждаше, въпреки че не излизаше от дома ми, докато Благо беше жив. Една вечер с болното ми момче излязохме до близката градинка. Внезапно той ми посочи с пръст нещо, беше превъзбуден. Тогава ги видях – хванати за ръце като влюбена двойка, на метри от мен, вървяха Калин и Таня. Двамата ме подминаха, сякаш бях непозната.
Разбрах защо снаха ми изчезна, а Калин забрави клетвите, които ми даде на погребението.
Майчиното ми сърце кървеше от мъка. Благо още не беше изстинал в гроба, а жена му спеше с най-добрия му приятел. Всяка сутрин ги виждах да излизат прегърнати за работа, а вечер се прибираха с пълни торби с покупки.
Не издържах и в болката си ги проклех – помолих Бог да ги накаже за предателството. Не излизах през деня, за да избегна състрадателните погледи на съседите. Някои се забавляваха със ситуацията, други клатеха неодобрително глава, трети предричаха, че нищо добро няма да излезе от тази работа. За една година побелях и се състарих, очите ми изтекоха от сълзи. Живеех само заради болното си момче. Всички, които на погребението обещаваха, че ще се погрижат за нас и няма да забравят Благо, отдавна не се интересуваха от нас. Не стъпваха и на гроба му, дори и на годишнината не дойдоха, въпреки че се обадих на всички.
Както казват хората – живият жив, умрелият – умрял.
След смъртта на съпруга ми осъзнах какво означава да загубиш най-близкия си човек, а след кончината на Благо разбрах какво значи самота. Вече бях забравила, че в душата си пожелах двамата любовници да не видят хаир, когато стана катастрофа, при която Таня пострада тежко и едва я спасиха. И двата й крака бяха счупени и гипсирани, Калин я вкара във входа на инвалидна количка, гледаше гузно и когато ме видя, извърна глава.
Разплаках се, защото не съм искала да ги сполети подобна трагедия или да умират. Не ми е по-леко и на душата, нищо и никой няма да ми върне Благо от оня свят./svejo
Нашенско
По мое време пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60 и още 20 неща които ги няма днес
1.Пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60
2.Невъзможно бе да срещнеш бездомник или клошар
3.Здравеопазването беше безплатно
4.Образованието също, като на тези от слаборазвитите райони се даваше възможност да учат в университет и с минимален успех показан от средното училище
5.На младоженците се даваше почти безлихвен заем, на стойност, колкото да си купят нова кола;
6.А помните ли, че опрощаваха заема от по-горе при родено второ дете?
7.Нямаше как да бъдеш безработен
8.Нямаше работещи бедни
9.Стига да искаш, държавата ти даваше земя да я „чоплиш“
10.Консултираше те къде, дори в най-затънтеното село, каква е почвата и какво да засееш с успех там
11.И помните ли, че през цялото време (и преди Указ 56) си имаше „частници“
12.Ако пък се заселиш трайно в Странджа-Сакар държавата поощряваше това с 10 000 лева.
(Повече пари от за една нова кола.)
13.… а да пестиш от храна беше нечувано
14.Ако се появеше масов престъпник, то беше такова събитие, че за него се говореше десетилетие… и повече даже
15.Спомнете си как обяда в заводите (тристепенно меню, с безалкохолно) беше на стойност от 5 до 8 кибрита
16.Никого не „изключваха“ за неплатен ток (а той беше пренебрежимо малка сума)
17.Телефоните се плащаха на три месеца – веднъж.
18.И даже банани ( но в показните магазини и по-скъпи) имаше почти винаги!
19.Нямаше ЧСИ, измами на старци, принуди, вилнеещи мутри, както и нямаше чувство за липса на справедливост въобще!
… това от по-горе вече не можем да го имаме…
20.Днес искаме само да ни оставят да работим и справедливост.
Нищо друго.
И засега е само мечта.
Нашенско
Стар запазен ученически бележник от 80-те разказва интересни неща
Сине,това е моят бележник от 8. клас, който баба ти пази грижливо заедно с всички мои тетрадки, контролни работи и надраскани в час учебници. Както виждаш, аз не съм бил „силен“ ученик. Мисля, че съм бил обаче добър ученик.
Надявам се да е така, защото все още пазя много приятелства със съученици от моя клас. Надявам се да е така и защото пазя добри спомени от всички мои преподаватели. Помня името на всеки мой учител. Помня къде и как е стоял и какво ми е казал, когато ми е писал „Лош 1“, „Слаб 2“ и „Отличен 6“.
Сине, не оценките ще те направят добър човек. Те обаче ще са атестат за това, какви усилия ще полагаш за своето развитие. Те няма да бъдат само оценки за това, колко и какво си запомнил или как си преписал. Те ще за оценки за това какво отношение имаш към живота. Обучението в този етап е част от него.
Уважавай учителите си – те правят всичко по силите си, за да ти предадат целия си опит и знания, които ще са ти от ползва занапред.
Уважавай съучениците си – те са твоите приятели и те са тези, с които ще делиш следващите пет години негодуванието от внезапно контролно, щастието от взет изпит и много други емоции.
За това – бъди умерен в преценката си за хората и не упреквай никой друг, ако нещо не се реализира според твоите планове. Бори се за всяка победа. Тя никога няма дойде даром.
Бъди Човек, сине!
Ангел Ангелов
Нашенско
Разказ за времето когато народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо
Краве сиренето беше 2.60 лв. То никога не е било на държавни дотации, а ментета не си и помисляхме, че може да има. Минималната заплата беше 120 лв. (както и моята), но през 1989 г. я направиха 140 лв.
Рибната консерва „Копърка“, символ на студентската мизерия, беше 28 стотинки. Замразената скумрия – 1.20-1.60 лв., според едрината. „Кучешката радост“ беше 3.30 или 3.60 лв. – дето сега ни агитират да умрем за нея. Ама беше от месо, припомня socbg.com.
Бялото вино беше 97 ст. Плодовата ракия – 3.90 лв., сливовата – 4.90-5.10.
Дядо ми е работил 25 години като елмонтьор и квартален електротехник, за това време 2 пъти е спирал ток за неплащане. С една минимална заплата можеше да се купят 3500 киловатчаса дневна енергия или 2000 автобусни билетчета, или 31 кг свински бут с кост, или 400 литра прясно мляко.
Нямаше или почти нямаше семейство, което поне през година да не ходи на почивка, някои ходеха 2 пъти в годината. А сега?
По тия времена съм видял само двама неграмотни. И двамата цигани, единият възрастен, другият – син на цигански барон.
Демонстративно не искаше да се научи да чете. Обаче попадна на мен като ефрейтор. Толкоз бой, лицеви опори и коремни преси отнесе, че за 14 дни се научи да чете дотолкова, че да научи сам наизуст военната клетва.
Сега сочат с умиление как гражданите някъде на Запад оставяли монетки върху повредения автомат на метрото – демек съвестни.
Едно време млякото го разнасяха нощем, оставяха го пред магазините или сладкарниците. Минувачите си вземаха мляко и оставяха стотинки. И ни млякото изчезваше, ни стотинките.
Хората по селата масово не заключваха къщите си. Баба ми беше инкасаторка и влизахме у хората като у лелини си, нищо че ги нямаше у тях. Оставяхме си колелетата незаключени пред някой приятел и си ги намирахме непипнати.
Голямо произшествие беше, когато на един приятел изчезна аптечката – със седмици се коментираше.
-
Нашенско8 години agoДънов го е казал ясно: Бягай далеч, видиш ли човек, който има
-
Нашенско7 години agoБГ ПРАВОСЪДИЕ: Антон Иванов уби Димитър и 20-годишния Краси. Няма да лежи в затвора
-
Нашенско8 години agoРЕШЕНО! 1700 евро минимална работна заплата във всички държави членки на Европейски съюз от 2020 година
-
Нашенско7 години agoПремиерът подпука Йончева и БСП: За „Добро утро“ и „Лека нощ“ трябва да казват Борисов!
-
Любопитно8 години agoТАЗИ ПРОСТА ЗАДАЧА ЩЕ ВИ ПРЪСНЕ МОЗЪЦИТЕ! ПРОБВАТЕ ДАЛИ ЩЕ СЕ СПРАВИТЕ!
-
Нашенско7 години agoЖена се озова в интензивното след самозадоволяване! Студентка по медицина се
-
Нашенско8 години agoВелико: Рецептата на проф. Начев спасява сърцето от операция!
-
Нашенско7 години agoФолкът потъна в скръб! Отиде си млад и обичан изпълнител

.jpg)