В дните преди великденския пост повечето европейски народи се отдават на шумно веселие
Празникът Сирница или Сирни Заговезни , последната неделя преди началото на великденския пост, е натоварен с особен смисъл в българския народен календар.

Денят е известен още като Прошка, защото е прието тогава по-младите членове във всяко семейство да искат от по-възрастните прошка за волни и неволни провинения през изминалата година.

Така с изчистени от угризения души всички християни могат да започнат великия пост.

Седмицата между Месопустна неделя и Сирни Заговезни е по-специално време и в църковния календар.

Тя е отделена от четиридесетницата на поста. През тези дни не се яде месо, но са разрешени всякакви други животински продукти – масло, яйца, мляко, сирене. Вечерта на Сирни заговезни празничната трапеза според обичая включва баница със сирене, риба, различни ястия с яйца и бяла халва с орехи. С тези храни се заговява, оттам идва и името на празника (от говея – постя, въздържам се).

Тези седем дни на прага между зимата и пролетта са време, в което вярващите трябва да се настроят за дългия великопостнически период. През тази седмица след литургия в църквата се четат поучителни наставления за въздържание и разумно отношение към всякакви земни удоволствия и изкушения. Изглежда за тези дни от календара църквата не е успяла да наложи изцяло своите норми и от предхристиянската древност на европейските народи нахлуват демоните на една неподправена и разгулна езическа веселост. Това е така не само у нас, но и в цялото европейско пространство.

У нас през тези дни моми и ергени се люлеят на люлки, по села и градове тръгват шумните кукерски шествия, палят се и се прескачат огромни огньове, въртят се горящи сламени факли и се хвърлят пламтящи стрели. Най-активни в тези обичаи обикновено са ергените и момите. Ритуалите за здраве и плодородие често са съпроводени с изричането на различни римувани пожелания и неприлични стихчета.

В Русия сиропустната седмица се нарича масленица и тогава обикновено се организират балагани – панаири на открито с люлки, въртелешки, фарсови театрални пиески, мечкари, фокусници, борби и т.н. Ядат се блини с масло и черен или червен хайвер, пие се като за последно и хората се отдават на дружно и неистово веселие. В миналото често се случвало тези разюздани всенародни веселби да вземат човешки жертви сред съсловието на богатите търговци, без да е ясно дали причина за това е огромното количество изпита водка или холестеролът в черния и червения хайвер.

В Западна Европа в седмицата преди поста обикновено са дните на карнавала, който от Средновековието се е утвърдил като основен форум за народната култура. Това е време за кратко освобождаване от установения от църквата и институциите ред. Тогава отпадат всички норми, условности и забрани, които в останалата част от годината определят ритъма и правилата на живота. Хора от различни социални групи и възрасти за няколко дни през годината стават равни и близки в един преобърнат свят, който сами пресъздават. По улиците тръгват пародийни шествия с шутове, маскирани като папи, епископи, крале, графове и представят различни, не всякога благопристойни житейски сцени. Всички танцуват и пеят. Цвърчат скари, на които се пекат наденици и всякакви меса, лее се вино и бира в изобилие, пише Струма.

Често разиграван ритуал е битката между Поста и Карнавала. Първият обикновено е представян като мършава старица, която държи сушена херинга, докато Карнавала е дебел и доволен, червендалест мъж, яхнал буре с вино или бира и окичен с наденици, пушени бутове и други лакомства. В края на празника обикновено над Карнавала бива устроен съд и след пародийната присъда следва пародийно погребение.

Нещо подобно се случва и с кукерския цар. След обредното „заораване“ и „засяване“ с впрегнати в рало кукери той бива символически убит от тях, за да възкръсне отново. Корените на този обичай етнолозите откриват в култа към Дионис от тракийската древност, а като цяло етнографската близост между пролетните празници у различните европейски народи се таи в техния общ индоевропейски произход.

Те всичките са братовчеди, независимо какво мислят по този въпрос европейските институции.

На Сирни заговезни – неделята преди започването на строгите Великденски пости, се прави трапеза с животински продукти, но без месо.

На трапезата присъстват ястия, направени от сирене и яйца, от масло и мляко. Традицията повелява на този ден да се направи баница със сирене и да има бяла халва с ядки.

Халвата се ползва за обичая хамкане – връзва се за конец и всички поред се опитват да я лапнат, без да използват ръцете си.

Панирани хапки

Освен традиционната баница пригответе интересни ястия на основата на яйца и сирене, с които да изненадате приятно близките си.

Великолепен ордьовър са шишчетата с пъдпъдъчи яйца. Необходими са ви двадесет пъдпъдъчи яйца, двадесет чери доматчета, три супени лъжици майонеза и малко за украса, половин чаена чаша цедено кисело мляко, сол и къри на вкус.

Тахан халва

Първо пригответе соса – загрейте кърито на сух тиган около минута на бавен огън. Добавете го в цеденото кисело мляко, добавете майонезата и солта, разбъркайте и оставете в хладилника за два часа.

Сирене с подправки

Сварете пъдпъдъчите яйца за пет минути. Охладете ги в студена вода, за да ги обелите по-лесно. Отрежете горната една трета от доматчетата, извадете с лъжичка месестата част, поръсете ги отвътре с малко сол и сложете червените шапчици върху яйцата.

Върху дървените шишчета нанижете по две гъбки от яйце с домат и украсете шапчиците на гъбките с точици от майонеза, за да са по-красиви.

Пригответе яйца със сметана. Необходими са ви четири кокоши яйца, половин чаена чаша сметана, една супена лъжица нарязан копър.

Сварете яйцата, нарежете ги на дебели кръгове, наредете ги в тавичка, посолете, залейте със сметаната и запечете за десет минути на фурна. Поръсете с копър.

Всички ще харесат панирани сиренца. Необходими са ви половин килограм сирене, две яйца, три супени лъжици газирана вода, три супени лъжици брашно, сол и черен пипер на вкус.

Сиренето се нарязва на кубчета или правоъгълници. Разбиват се яйцата с газираната вода и се добавя брашното. Тестото трябва да е като гъста сметана. Добавят се подправките.

Сиренето се потапя в панировката и се пържи до златисто в сгорещена мазнина. При желание се поръсва с подправки при сервиране.

Яйца, пълнени със спанак

Продукти: 10 яйца, 500 г спанак, 150 г кашкавал, 100 г краве масло, 200 мл прясно мляко, 1 с.л. брашно, сол, черен пипер.

Яйцата се сваряват и се обелват. Отрязва се капаче откъм острата част и внимателно се изважда жълтъкът. В подсолена вода се сварява спанакът, отцежда се, нарязва се на ситно и се смесва със стритите жълтъци, настъргания кашкавал и черен пипер. Със сместа се пълнят яйцата, захлупват се с капачетата и се нареждат в тавичка, намазана с масло. Останалата плънка се смесва с прясното мляко и брашното и се разлива между яйцата. Върху всяко яйце се поставя бучка масло. Ястието се запича за около десет минути в силна фурна.

Кюфтета от яйца

Продукти: 10 яйца, 300 г кашкавал, 1 връзка магданоз, 200 г сухар, сол, черен пипер, растително масло за пържене.

Яйцата се разбиват и към тях се прибавят ситно смленият сухар, настърганият кашкавал, ситно нарязаният магданоз, сол и черен пипер. Сместа се разбърква добре. Със супена лъжица се сипва по малко от сместа в сгорещената мазнина и се изпържват кюфтета. Поднасят се с доматен сос или салата.