Connect with us

Любопитно

В момента всички споделят и коментират! Майка написа жестоко писмо на дъщеря си: След 3 г. аз ще те

Published

on

Вмомента всички споделят и коментират! Майка написа жестоко писмо на дъщеря си: След 3 г. аз ще те.

Прочетете жестокото, но много откровено писмо на една майка, от което ще ви полазят тръпки!

Здравей, дъще!

1.След 3 години, аз мога да те изгоня от дома. Това звучи страшно, нали? Но въпреки това, на 18 ти ще имаш 2 възможности: да постъпиш в университет и аз да те издържам както мога до завършването ти или докато си намериш работа. Или да се откажеш от университета (и аз никога няма да те осъждам за това) и да започнеш да работиш. Ще обезпечаваш своите потребности сама. Аз няма да издържам неучащо момиче на 18+ години, защото мисля, че това е грешно. Имаш 3 години, за да направиш своя избор… Да, а ние вече сме обмислили преустройството на апартамента. В твоята стая ще бъде нашата спалня.

2. Ти си прекрасна. Ти си красива. Ти си много умна. Ти си много по-добра от мен. Ти си забележителна. Познавам те в продължение на 15 години и виждам, че ти си много по-добра, отколкото бих могъл да си те представя и в най-смелите си мечти. Ако някой това не го разбира, то си е негов проблем. Е, малко и баща ти, но той лесно ще се приземи, за това аз не се притеснявам.

3. Аз не съм пример за теб. Ти си напълно различна, самостоятелна личност, така че не е нужно да обичаш това, което обичам аз, имаш пълното право да стъпчеш моите приоритети и да не се съобразяваш с моите ценности. Само че отговорността за избора си, ще носиш също сама.

4. Ти си свободна. Не очаквам нищо от теб. Можеш да станеш чистачка, маникюристка, стругарка, домакиня, бизнес-анализатор, офис-мениджър или касиер. Аз не мисля, че е възможно да се намесвам в избора ти на живот. Но не забравяй да прочетеш отново първата точка от това писмо.

5. Не ми дължиш нищо. Аз те отгледах не да си ми длъжна. Не очаквам и чаша вода, не очаквам да ми осигуриш удобна старост, не искам от теб награда. Имаш право да избереш това, което за теб е важно и ценно. Или да оставиш всичко на самотек. Това е твоят живот и твоят избор.

6. Ти имаш дом. Каквото и да се случи в живота ти, аз ще съм до теб, ако имаш нужда от това. Аз ще те подкрепям и ще страдам с теб, аз ще ти съчувствам и ще се опитам да ти помогна, ако ме помолиш. Но аз няма да се намесвам без причина.

7. Аз си имам собствен живот. Не съм длъжна да ти помагам по сигнал, да захвърлям своите неща, да жертвам комфорта си заради теб. Аз мога да го направя, но не съм длъжна.

8. Ти имаш собствен живот. За кого ще се омъжиш, ще родиш ли деца, ще станеш ли лесбийка, ще постъпиш ли в армията – ти винаги ще решаваш сама. Моите възгледи, политическа принадлежност, жизнени убеждения не трябва по никакъв начин да ти влияят. Можеш да постъпваш така, както ти повеляват сърцето, съвестта и личния интерес. От това няма да ме загубиш, няма да престанеш да бъдеш моя дъщеря, няма да се превърнеш в персона нон грата.

9. Никой няма намерение да ти навреди. Не е лесно да се разбере, но истината е: всеки мисли само за себе си. Да. И аз също. Всеки човек при някакви обстоятелства, се държи така, както смята за правилно. Никой (психично здрав) не влошава живота си съзнателно. Той (или тя) действа така както (от тяхна гледна точка) ще бъде най-добре за тях. Нищо повече. Просто вашите представи за света не са едни и същи.

10. Светът е несправедлив. Няма гарантиран начин за постигане на успех и гарантиран начин да се избегне провал. Ти не контролираш този свят. Може да правиш всичко правилно и пак да се прецакаш. Може да нарушиш всичко на света и да се окаже, че си победител. Единственото нещо, за което трябва да се притесняваш – това е честността. Не се самозалъгвай. Научи се да се разбираш. Осъзнай своите истинските потребности и чувства. И мисли за това как ще ти бъде по-добре.

11. Твоето “добро” почти винаги ще означава “лошо” за някой друг. Ти ще заемеш мястото на някой друг в университета или на касата в магазина, в който ще отидеш да работиш. Ти ще се срещнеш с любовта на живота на някой друг или ще седнеш на нечие любимо място в театъра. Не се притеснявай. Твоето “лошо” пък винаги ще означава “добро” за някой друг, така че сте квит.

12. На 100% може да се довериш само на себе си. Да, не би могла дори и на мен, аз не мога да проникна в главата ти. Ти със сигурност недоизказваш или криеш някои неща. Знам, аз също го правя. Аз също имам майка. Само ти сама знаеш всичко за себе си. Само ти знаеш на какво си способна.

13. Не бягай от отговорност. За живота си след 18-годишна възраст, отговаряш само ти. И никакви “Тя е кучка”, “Той е козел” нямат нищо общо. Раждай деца, ако можеш да ги отгледаш сама. Заеми се с проект, ако можеш да го завършиш без помощта на колегите си. Емигрирай, ако можеш да се справяш сама в чужда страна. Сама. Ако ти провърви и се появят помощници, роднини, приятели – ще ти бъде по-лесно. Но те не са ти дължни. Не разчитай на тях.

14. Пресмятай. Всяко действие има последици. Може би няма да успееш да предвидиш всичко.

Но се опитай да пресметнеш максимума. Колкото по-добре си представиш вариантите – толкова по-разумно ще е поведението ти.

15. Не ме слушай. Аз написах 14 точки в това писмо, които по мое мнение, ще направят живота ти по-добър от моя. Но ти – не си аз (а за това, между другото, имаше отделна точка). Не сравнявай. Не се равнявай. Върви и живей. Аз те родих не за да бъдеш моята дъщеря. Исках да дам на света свободен човек, който ще живее свой собствен живот. Върви и го живей.

15а. Само след това не се оплаквай.

15б. И не изключвай телефона си. Притеснявам се.

Continue Reading
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Любопитно

Филмът от края на 70-те, заради който улиците опустяваха

Published

on

Сред малкото американски сериали, излъчени у нас преди 89-та година, се откроява невероятната екранизация по романа на Ъруин Шоу „Богат беден“.

В него е разказва майсторски и изключително увлекателно драматичната история на едно емигрантско семейство в САЩ от края на Втората световна война до началото на 60-те години.

Вниманието му е фокусирано върху житейските перипетии на двама  братя с коренно различни съдби.

Благоразумният и прилеженРуди (акт. Питър Строс) и буйният и непокорен Том (акт. Ник Нолти)

Continue Reading

Любопитно

Едно време имаше така наречен младоженски заем до 10 000 лв

Published

on

Понеже чета, че доста хора и най- вече младите не вярват как сме живели преди 1989 година и само сме преувеличавали, та ще им кажа неща, които може би ще разберат.

Едно време имаше така наречен младоженски заем – 10 000 лв. Получаваш го, ако искаш, когато се подпишеш в гражданското. Вноските бяха ниски, лихвата – нищожна. При раждането на първо дете ти се опрощава половината, при второ дете – остатъка и ти се връща лихвата за предсрочно погасяване на заема за останалите години.

Сега искат да плащате на банките, ако платите предсрочно или искате да си изтеглите собствените пари.

Едно време имаше и лекар, който те привикваше по два пъти в седмицата на преглед по време на бременност, без да имаш час и да плащаш нещо.

Сега плащате за всичко, включително и за избор на екип.

Едно време имаше и застраховки и агента идваше в къщи за вноската. След изтичане на две години имахме право да прекратим застраховката, да си изтеглим парите и да купим нещо за вкъщи. Бяха като спестени пари. А след това си правиш нова застраховка.

Сега с много разправии можеш да докажеш, че си пострадал, за да ти отпуснат част от твоите пари.

Да, за кола се чакаше години, но купуваш чисто нова кола, която после издържаше 20-25 години.

Сега купувате трета употреба таралясници, които щяха да отиват за желязо, ако вие не ги купувахте.

Има и още много неща, които младите не разбират и не вярват. Обяснявайте им, иначе едни други им промиват мозъците.“

Вероника Манолева

Continue Reading

Любопитно

Клас, стани, клас, мирно! Или когато в училищата имаше ред и дисциплина

Published

on

Тогава училището не беше зависимо от броя ученици и затова при лошо поведение или слаб успех те изключваха, без да им мигне окото.

Сутрин имаше дежурен учител и дежурни ученици, които ни посрещаха.

Правеше се проверка за облеклото, за ноктите, косата, за носна кърпа и връзка – пионерска или чавдарска. Оставяхме си чантите и излизахме на двора на физзарядка. Всички спортуваха, няма болни, не болни. След това се правеше оборка на двора.

После миене на ръце и в класните стаи.

Бие ли първият звънец, задължително всички са в стаята, приготвяха учебници, тетрадки и необходимите материали.

За това следеше дежурен ученик по клас, редувахме се по пореден номер. Дежурният ученик стоеше на входа на вратата и когато другарката се зададеше, казваше: „Клас, стани, клас, мирно!“, и така стояхме прави, докато другарката влезе в стаята, остави си материалите на бюрото и каже „Седнете“.

В часа слушаш и внимаваш, а ако не – дървената показалка „играеше“. А това да те извикат в стаята на директора, беше равнозначно на смърт, защото там се явяваш с родител, че и бой ядяхме пред класен и директор, а после и вкъщи – пак.

Родителите ни набиваха в главите, че учителят е нашият родител в училище и каквото каже, се изпълнява! Иначе – бой и там, и вкъщи. Ред и дисциплина, уважение към учителя, ако не внимаваш или пречиш в час, напускаш и ти пишат неизвинено отсъствие.

Ако има проблем с някой ученик като много отсъствия, явяване без домашни, се викат родителите.

Ако това продължи, се намалява поведението му и като крайна мярка го преместват в друго училище. Учителите някак знаеха как да ни накарат да внимаваме.

Имаше много кръжоци, екскурзии, рецитали, спортни мероприятия, което ни сближаваше и бяхме организирани деца.

В XI клас всички пушехме, само че пушкомът беше далеч от сградата на училището, защото хванат ли те с цигара, ако не си на 18 – намалено поведение, при директора и накрая вкъщи – срам и резил!

А сега каква анархия е по училищата, всички знаем. За респект към учителя вече дори не може да се говори. А родителите масово са нагли и агресивни и дори детето им да има куп нарушения или лошо поведение, обвиняват за всичко учителите. Така и не разбраха, че липсата на възпитание вкъщи не може да се компенсира с нищо.

Татяна Апостолова/ретро.бг/

Continue Reading
Advertisement

Trending