Николай Радулов е роден на 13 януари 1956 г. Магистър по управление на обществения ред и сигурност от Академията на МВР (1981). Доктор по философия от ВА “Г. С. Раковски” (1992). Специализирал в Института за транспортна сигурност на Оклахома и Ноу-Хау фонда за демократични практики в Лондон. Експерт в МВР, СДВР, ЦСБОП и НСС (1981-1994), Туристспортбанк (1994-1995) и Народното събрание (1995-1997). Зам.-министър, секретар на МВР (1997-1999). Съветник на президента (1999-2003). Член на борда на директорите на “Егида” (2004-2006).

Преподавател в УниБИТ (2009-2011). Главен асистент, доцент и професор в НБУ (2010-2018). Има ли срастване на организираната престъпност с политиката? „Разбира се, че има“ – категоричен е проф. Николай Радулов, който е ръководител на департамента по национална и международна сигурност в НБУ.   В интервю за в. Труд той коментира ареста на криминалния авторитет Митьо Очите, когото Интерпол откри в Истанбул, в компанията на общинския съветник от БСП Бенчо Бенчев и бившия депутат от ДПС Несрин Узун. – И мафията ни не е наред, проф. Радулов. По дефиниция в цял свят „мафията е съжителство на престъпните групировки с властта – съдебна и изпълнителна“.

А у нас, ако съдим по политиците, арестувани в един хотел с Митьо Очите, групировките съжителстват не с властта, а с опозицията. – И по дефиниция, и реално не е възможно проспериране на която и да било престъпна групировка без „чадър“. Освен, че препират пари чрез заплащане на политици и служители на специалните служби и полицията, ръководителите на престъпните структури в последните години замислят и лично участие във властта – засега в общинската. Ето пример: Братя Галеви – общински съветници.

Изборите в България са скъпо нещо и всяка партия си търси спонсори, без особено да се замисля за етичната стойност на подобно финансиране. След изборите, разбира се, дадените средства трябва да се отработят. Организираната престъпност има достатъчно пари да спонсорира при изборите и властта, и опозицията. А след изборите тя намира форми за връщане на вложените ресурси. Това формира сериозна корупционна среда, за която от ЕС непрекъснато ни критикуват.   – Политиците, арестувани с Митьо в Истанбул, бяха пуснати след 24-часов престой в наши килии. И наказателният процес засега се води главно по телевизията. Можете ли да прогнозирате кога делото ще започне и ще приключи в съда с присъди и то осъдителни? – Досега имаме достатъчно много арестувани, но и достатъчно много от тях, които са пуснати. Говори се за многотомни дела и за твърди доказателства, събрани със СРС. Нека видим какво ще се предложи на съда и ще има ли свидетели, защото българското законодателство не поощрява присъди, основани само на СРС.   – Съобщено бе, че свидетели има. И сигурността им е гарантирана.

– Да, обаче при протакане на делото е напълно възможно част от свидетелите да ги обхване амнезия, други да се откажат от показанията си, а трети просто да се споминат. А и нашата правосъдна система не се слави със сигурна защита на свидетелите, а по-скоро с обратното.   – Струва ми се, че Митьо Очите ще се завърне скоро в родината, дори и без да изчака в Турция процеса по екстрадицията. Вие как мислите – той не би ли предпочел български арест пред турски? Помните ли как си ближеше сладоледа на плажа, когато изтърпяваше 4-годишната си присъда за наркотрафик?

– Аз мисля, че Димитър Желязков – Митьо Очите няма да се уплаши особено от българския затвор. Ако съдим по предишното му пребиваване в него, можем да очакваме, че той ще бъде примерен затворник, ще се самообразова, ще спортува, ще се явява на турнири, ще ги печели, ще следва отпуска, почивка, болнично лечение. Това, което не можем да очакваме, е превъзпитание и прекратяване на престъпната дейност. Самият затвор предлага възможности за развитие на тази дейност. Като гледаме епизодичните екшъни с „отклоняване“ на затворници, можем да кажем, че известен “престой“ в наш затвор дори няма да затрудни бизнеса на Желязков. Турският затвор е друго нещо, там на Желязков могат да му се случат доста неприятни неща.

Тук, ако получи присъда, може и да се влоши здравословното му състояние. Престъпниците си наемат най-добрите адвокати, както се оплакваше един прокурор. Ама въпросът е за качеството на разследването. Нека обвинението се представя от най-добрия прокурор, който и да е той.

– Прокурорът Костов, който склони Митьо Очите да се признае за наркобос и да лежи 4 г. по споразумение, се славеше като „най-добрия“ навремето. Той беше уволнен дисциплинарно, но съдът го върна в спецпрокуратурата. Може пак да се заеме със стария си познайник и наркобизнеса му.

– Този път Желязков, както научаваме, е издирван за участие в група, свързана с рекет, изнудване и палежи.   – Собственичка на погребална агенция разказа, че е изнудвана да плаща по 100 лв. на погребение и е потърпевша от два палежа. На витрината й има лепенка на охранителната фирма „Аркус“, в която Митьо е консултант. Да не би да се е завърнал добрият стар рекет с лепенките на ВИС и СИК? Или не си е отивал, може би?

– Ами не съм сигурен. Собственичката отричаше по телевизията връзката на Митьо Очите с рекета. Тя поименно обяви кой отговаря за защитата й – беше обидена, че плаща, а тези, на които плаща, не правят нищо НАП да не я тревожи. Според мен връзката не е пряка. Просто рекетьорите плащат данък на господаря на престъпността, без да са част от структурата му. Ако се прави паралел с рекета от 90-те години, може да се говори за някакво подобие, но на значително по-високо и префинено ниво.   – ВИС и СИК вече ги няма, похвали се главният секретар на МВР неотдавна. Имало около 400 престъпни групи само… – Главният секретар твърдеше, че тези 400 престъпни групировки не са формиращи криминогенната обстановка. От думите му можем да останем с впечатление, че са налице няколко групички дребни мошеници.

Всъщност, престъпността в цял свят се модернизира – от познатата ни вертикална йерархична структура се ориентира към мрежова – без демонстриране на власт, трудна за опознаване и информационно проникване. Моделът е на модернизираните през последните 10 г. терористични организации. Организираната престъпност много бързо се реорганизира, когато промените водят до по-големи печалби и повече сигурност. Нашата организирана престъпност следва „добрите практики“ и дори, според европейски експерти, бележи развитие и лидира в европейски мащаб.   – Митьо е шеф на група по теорията на главния секретар. Що за група е това, ще чуем тепърва в съда. Сега чуваме политическите престрелки по темата. Цветанов: „Гущерът на БСП да си скъса докрай опашката!“ Нинова:

„Спойката на пари и политика е характерна за целия преход, а не за една партия!“ Вашият коментар? – Естествено е покрай такава криминална история да се водят политически разговори и престрелки. Същността е в несъстоятелността на властта да предостави на гражданите сигурност и в неумението на опозицията да води дебата така, че да получи политически и морални дивиденти. Наистина симбиозата между престъпност, пари и власт е емблема на прехода. Но това е процес, преминат от всяка развиваща се страна.

Спомнете си сухия режим и натрупаните от контрабанда на алкохол състояния на редица американски политици – на клана Кенеди, например. Цветанов може да прави каквито си иска изказвания, но когато става дума за спорни бизнесмени, свързани с неговата партия, изведнъж забравя за познанствата си с тях. – Обърнете внимание на Бенчо Бенчев – собственикът на 40% от фирма „Аркус“, в която Митьо е консултант. Той е „зрънчо“, милионер, щастлив собственик на ролс ройс, блажен обитател на палат в Кошарица, любезен домакин на всички премиери и държавни глави, както сам заявява, фен на Бойко, когото нарича „мъжкар“. Избран е с преференции за общински съветник от гражданската квота на БСП, предложен е от пенсионерски съюзи с мотив, че „е щедър и отзивчив“. Станал е зам.-шеф на общинарите с гласовете на всички партии. Чий избор е той? На мафията?

На старото поколение? – Той е избор на тези, които спонсорира, и с които има общбизнес. Публична тайна е, че на местни избори всички партии осигуряват избираеми места в листите си на едри спонсори – лично на тях или на техни представители. Фирма „Аркус“ се свързва със Златомир Иванов – Баретата и Желязков. Присъствието на общински съветник в нея определено говори за обвързаности и корупция на местно ниво.

– Безуспешни са опитите на репортерите да интервюират колегите на Бенчев от общинския парламент. Канят общинари от всички партии, но само един се озова – един от БСП, който го призова да подаде оставка. Останалите заявяват, че са в добри отношения с Бенчев и отказват коментар.

– Явно, общинарите са твърде оплетени в общ бизнес. А и независимо от случилото се, едва ли бизнесът на Бенчев ще пострада за това, че се познава отблизо с Митьо Очите. Туристическият бизнес предполага много свързани с него и с политиците лица, а по Южното Черноморие Очите е босът на престъпността.   – Как тълкувате думите на зам.-главния прокурор Гешев, че Митьо, за разлика от други, няма репутационен проблем да се яви в съда на дело? То било дори „репутационен плюс“ за него.

– Трудно е да се долови смисълът. Гамата на тълкуване може да се разтегне от заплашителна до успокоителна. От това, че Желязков ще се яви на делото и няма да има проблеми – до това, че в затвора е като у дома си и дори затворническата охрана го пази.   – Твърди се, че политическите трагикомедии по казуса с Митьо са вредни. Но според мен е полезно да се дърпа завесата…

А според вас защо режисьорите дават главна роля на Бенчев, а на Узун – второстепенна? – Когато опрат до политика, нещата излизат от рамките на нормалното. Всяка страна обвинява другата, а счита себе си за морален съдник. Ако гражданите се вгледат внимателно, ще видят че, политиците от различните цветове са като братя близнаци – с разтеглива съвест и морал, търсене на дефекти у противниците и безкритично отношение към своите.

Колкото повече такива случаи станат публично известни, толкова повече избирателите ще са по-внимателни, като пускат бюлетината.   – А защо МВР си мълчи? Говори прокуратурата. Тя поема репутационния риск. Не от вчера и не само за Митьо Очите. За всички знакови арести и дела. Дали това е обица на ухото от присъдите Страсбург за бъбривите акции на министър Цветанов?

– Дупета, Октоподи, Медузи, Дедесари… – още плащаме за тях. – Като че в последната година инициативата в саморекламата мина от МВР в прокуратурата. Макар че и натрапчивото внушение от страна на МВР, че се справя все по-добре и по-добре с престъпността, е достатъчно. Това внушение не довежда успокоение, а по-скоро убеждение, че хората са оставени сами да се грижат за себе си и безопасността си.

По същество работата на МВР е да създава гражданска сигурност, а не да се хвали.

На количеството на хвалбите и присъдите от Страсбург несъмнено оказват влияние.   – Продължителните полицейски протести срещу лошите условия за работа рязко спряха. Дали 100-те млн. лв., които премиерът даде на МВР на старта на европредседателството, задоволиха всички нужди на полицаите? Или властта опитоми бунтовните синдикати?

– Убеден съм, че отново предстоят вълнения на полицейски служители. Некомпетентно управление, партизанщината при раздаването на постове, партийните квоти – всичко това не допринася за повишаване на ефективността на работата в МВР. Полицейските служители го знаят и не са съгласни, когато ръководството ги обвинява, че се интересуват само от заплатите, а не и от работата си. Те непрекъснато говорят за отвратителните условия на труд и безхаберните разпореждания на началниците си.

Но не могат да формулират в профсъюзни искания управленската некомпетентност и връзкарството, защото върху тях ще се изсипят обвинения за партийни пристрастия и политическо влияние.

Твърдението на Световната банка за високите заплати на българските полицаи е необмислено. То е направено спрямо средната работна заплата, но не засяга големия обем извънреден труд, почти безплатен, нито пък ниското качеството на живот на обикновения полицай с неговото заплащане. Затишието е моментно и е свързано с желанието на полицаите за благополучно европредседателство. Противоречията не са преодолени и вероятно отново ще се изострят през есента.

Blitz.bg