Connect with us

Нашенско

В живота на Краси Радков се случи нещо, което ще го промени завинаги

Published

on

Актьорът Краси Радков стана баща. Неговата съпруга Станислава го е дарила със син. Това потвърдиха приятели на актьора. Двамата сключиха брак през 2002 г., а сега вече и уголемиха своето семейство, пише Трафик нюз бг.

Щастливата новина съобщи във Фейсбук преподавателят му в НАТФИЗ Любо Гърбев, но по-късно реши да премахне поста, пише Дир бг.


Роден е на 24 април 1971 г. във Враца, където завършва езикова гимназия с испански език. Първите си стъпки в театъра прави в младежката театрална група „ТЕМП. Дипломира се във ВИТИЗ през 1994 г. в класа по актьорско майсторство за куклен театър на проф. Николина Георгиева.

От 1995 до 2000 г. работи в Драматичния театър – Враца, а от 2000 – в Сатиричния театър „Алеко Константинов“. Има над 30 роли с две номинации за Аскеер. През 2003 г. участва във филма от САЩ – „Аз съм Дейвид“ на режисьора Пол Фейг. От 2004 г. работи в „Шоуто на Слави“ и в театър Мелпомена. В „Шоуто на Слави“ Радков прави много скечове както на измислени герои, така и на съществуващи личности. Играе еднакво добре и мъжки и женски роли. През 2012 е член на журито на „България търси талант“.

Става много популярен с комедийната продукция „Павета“, както и в известният български сериал „Морска сол“ с второстепенна роля като мутрата Чико. Сред актьорските превъплъщения на Радков в „Шоуто на Слави“ са: Футболистът Гацо Бацов от Бацова махала е сатиричен образ на футболист или просто човек от народа, често появяващ се в шоуто, за да коментира актуални събития от футбола. Гацо говори на врачански диалект.

„Смисълът на живота“ според Гацо Бацов е киселото „зейе“, „сиреньето“, „пиеньето и яденьето“ като цяло и „сгодните женици“. Гацо Бацов заявява, че е играл в отборите: Бацова Махала, Депортиво Лисичери, Левски, Челси, Реал Мадрид, Манчестър Юнайтед, както и за българския национален отбор.  Сред популярните изрази на Гацо Бацов са: „Жик так, баце!“, „Ми къ а мислиш ти таа работа?“, „Нема ли кръв, нема фал, я така играем!“, „Къде отиваш ти може би, на работа едва ли не?“. Професор Хулиган Кучков („Абе Аланколу…“) – сатиричен образ на проф. Юлиан Вучков и воденото от него предаване „Размисли и страсти“ Рапърът Цеко Сифоня – сатиричен обобщителен образ на рапърите в България, също говори на врачански диалект.

Големият му хит е песента „Егати пича“, а неговият съперник е рапърът МС Фараона (в ролята Любомир Нейков). Отец Нафарфорий („да го еВа“) – сатиричен обобщителен образ, осмиващ българското духовенство.  Шиле Попйорданов („В Русия съм, в Русия съм…“) – сатиричен образ на овчар, който е обсебен от мисълта, че е следен от тайните служби и търси скрит смисъл на обикновените човешки действия. Близнаците Шишо Бакшишо („Днес караш със 120, утре те карат с 20“) и брат му Мишо Бакшишо („Днес пиеш червено вино, утре ти прелеят червено вино“; „Днес носиш таблата, утре тебе те носят“) Шишман Минков „Шишо Бакшишо“ – появява се по-често от брат си. Вечният песимист, вълнува го само смъртта и култовата му реплика е сравняването с настоящето и бъдещето в различните и вариации, защото „животът е радост и тъга“ („Днес си на 30, утре на – 40, в други ден – бял косъм.“ „Днес си на 20, утре ти дойдат на 40.“ и още много други перефразирани реплики). Женен е за Минка Свирката, полу-италианка, дъщеря на дон Кавали, за която казва „Тя е като безплатна брошура на бензиностанция, всеки може да я има.

Много е свестна.“ – друга запазена реплика. От нея има двама сина, които от една страна определя като „хаймани“ защото само му създават проблеми, но понякога ги нарича „на татко гълъбчетата“. Работи като таксиметров шофьор, но мами клиентите си. Мишо Бакшишо („Това българинът не знае какво иска и все му е скъпо.“) – има абсолютно същият характер като на брат си близнак. Женен е за Лукреция, но всички и викат Ценка Дашната, от която има две дъщери. Работи като келнер, но по образование е ядрен физик. Работил е както на родното Черноморие, така и в Индия и Франция. Баба Вуна („Дай баба да те цунка!“) – сатиричен обобщителен образ, осмиващ българските пенсионери. Слави се с перверзната си същност, ходи на всички екскурзии, организирани от правителството, чак и до Германия.

Братан Братанов – Принципа („Аз съм Братан Братанов – Принципа и търпя само супер-готино отношение“) – сатиричен обобщителен образ на българските мутри Станислав Христов Христосков („Абе, къде е Батко???“) – единствения сатиричен образ до момента, сдобил се и със сериал („Къде е батко?“), поради големия интерес на аудиторията и неговата индивидуалност. Обича да разказва случки за семейството си и най-вече за батко му Христомил Христов Христосков, с когото много се гордее. Понякога се появявяват заедно в шоуто. Действието в сериала се върти около заминаването на баткото за САЩ, а роднините – чичо Дончо и леля Цеца – отварят хотел на село, финансиран от Христомил. Станислав си намира и нова обожателка – Бубето – красива камериерка, мечтаеща да стане фолк-певица.

Continue Reading
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нашенско

По мое време пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60 и още 20 неща които ги няма днес

Published

on

1.Пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60

2.Невъзможно бе да срещнеш бездомник или клошар

3.Здравеопазването беше безплатно

4.Образованието също, като на тези от слаборазвитите райони се даваше възможност да учат в университет и с минимален успех показан от средното училище

5.На младоженците се даваше почти безлихвен заем, на стойност, колкото да си купят нова кола;

6.А помните ли, че опрощаваха заема от по-горе при родено второ дете?

7.Нямаше как да бъдеш безработен

8.Нямаше работещи бедни

9.Стига да искаш, държавата ти даваше земя да я „чоплиш“

10.Консултираше те къде, дори в най-затънтеното село, каква е почвата и какво да засееш с успех там

11.И помните ли, че през цялото време (и преди Указ 56) си имаше „частници“

12.Ако пък се заселиш трайно в Странджа-Сакар държавата поощряваше това с 10 000 лева.

(Повече пари от за една нова кола.)

13.… а да пестиш от храна беше нечувано

14.Ако се появеше масов престъпник, то беше такова събитие, че за него се говореше десетилетие… и повече даже

15.Спомнете си как обяда в заводите (тристепенно меню, с безалкохолно) беше на стойност от 5 до 8 кибрита

16.Никого не „изключваха“ за неплатен ток (а той беше пренебрежимо малка сума)

17.Телефоните се плащаха на три месеца – веднъж.

18.И даже банани ( но в показните магазини и по-скъпи) имаше почти винаги!

19.Нямаше ЧСИ, измами на старци, принуди, вилнеещи мутри, както и нямаше чувство за липса на справедливост въобще!

… това от по-горе вече не можем да го имаме…

20.Днес искаме само да ни оставят да работим и справедливост.

Нищо друго.

И засега е само мечта.

Continue Reading

Нашенско

Стар запазен ученически бележник от 80-те разказва интересни неща

Published

on

Сине,това е моят бележник от 8. клас, който баба ти пази грижливо заедно с всички мои тетрадки, контролни работи и надраскани в час учебници. Както виждаш, аз не съм бил „силен“ ученик. Мисля, че съм бил обаче добър ученик.

Надявам се да е така, защото все още пазя много приятелства със съученици от моя клас. Надявам се да е така и защото пазя добри спомени от всички мои преподаватели. Помня името на всеки мой учител. Помня къде и как е стоял и какво ми е казал, когато ми е писал „Лош 1“, „Слаб 2“ и „Отличен 6“.

Сине, не оценките ще те направят добър човек. Те обаче ще са атестат за това, какви усилия ще полагаш за своето развитие. Те няма да бъдат само оценки за това, колко и какво си запомнил или как си преписал. Те ще за оценки за това какво отношение имаш към живота. Обучението в този етап е част от него.

Уважавай учителите си – те правят всичко по силите си, за да ти предадат целия си опит и знания, които ще са ти от ползва занапред.

Уважавай съучениците си – те са твоите приятели и те са тези, с които ще делиш следващите пет години негодуванието от внезапно контролно, щастието от взет изпит и много други емоции.

За това – бъди умерен в преценката си за хората и не упреквай никой друг, ако нещо не се реализира според твоите планове. Бори се за всяка победа. Тя никога няма дойде даром.

Бъди Човек, сине!

Ангел Ангелов

Continue Reading

Нашенско

Разказ за времето когато народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо

Published

on

По времето на Тодор Живков народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо. Плюят по социализма, но като днешната скъпотия и мизерия не е имало.
През последните 5-6 години до 1990 г. прясното мляко беше по 30 ст., киселото – по 22 с бурканче или в кофичка.

Краве сиренето беше 2.60 лв. То никога не е било на държавни дотации, а ментета не си и помисляхме, че може да има. Минималната заплата беше 120 лв. (както и моята), но през 1989 г. я направиха 140 лв.

Рибната консерва „Копърка“, символ на студентската мизерия, беше 28 стотинки. Замразената скумрия – 1.20-1.60 лв., според едрината. „Кучешката радост“ беше 3.30 или 3.60 лв. – дето сега ни агитират да умрем за нея. Ама беше от месо, припомня socbg.com.
Бялото вино беше 97 ст. Плодовата ракия – 3.90 лв., сливовата – 4.90-5.10.
Дядо ми е работил 25 години като елмонтьор и квартален електротехник, за това време 2 пъти е спирал ток за неплащане. С една минимална заплата можеше да се купят 3500 киловатчаса дневна енергия или 2000 автобусни билетчета, или 31 кг свински бут с кост, или 400 литра прясно мляко.

Нямаше или почти нямаше семейство, което поне през година да не ходи на почивка, някои ходеха 2 пъти в годината. А сега?

По тия времена съм видял само двама неграмотни. И двамата цигани, единият възрастен, другият – син на цигански барон.

Демонстративно не искаше да се научи да чете. Обаче попадна на мен като ефрейтор. Толкоз бой, лицеви опори и коремни преси отнесе, че за 14 дни се научи да чете дотолкова, че да научи сам наизуст военната клетва.

Сега сочат с умиление как гражданите някъде на Запад оставяли монетки върху повредения автомат на метрото – демек съвестни.

Едно време млякото го разнасяха нощем, оставяха го пред магазините или сладкарниците. Минувачите си вземаха мляко и оставяха стотинки. И ни млякото изчезваше, ни стотинките.

Хората по селата масово не заключваха къщите си. Баба ми беше инкасаторка и влизахме у хората като у лелини си, нищо че ги нямаше у тях. Оставяхме си колелетата незаключени пред някой приятел и си ги намирахме непипнати.
Голямо произшествие беше, когато на един приятел изчезна аптечката – със седмици се коментираше.

Continue Reading
Advertisement

Trending