Ваканции

Нина Добрев: България се промени по прекрасен начин

Published

9 години ago

14.11.2017

Нина Добрев не може да се прибере в България, без да стане център на внимание.
Звездата от „Дневниците на вампира“, която е родена в София на 9 януари 1989, се мести в Канада с родителите ли, когато е едва на 2 годинки и израства в Торонто, но се връща всяка година у нас.
Нина, чието рождено име е Николина Константинова, винаги чувства много любов от българите, когато е в страната ни и се гордее с наследството си.
„Прибирам се почти всяка година, откакто съм малка, за да посетя баба и дядо. През годините страната много се промени, както Торонто. Преобрази се много и то по прекрасен начин“, каза актрисата в интервю за списание Prestige Hong Kong.
„Доста ме разпознават в България. Има много талантливи българи, но аз съм една от малкото в шоубизнеса, която има международна слава, заради което има много голяма национална гордост, любов и подкрепа. Определено го чувствам, когато се върна там.“
В момента 28-годишната Нина живее в Лос Анджелис заради кариерата си и макар че споделя, че й харесва животът в Холивуд, тя признава, че е някакъв тип „отшелник“.
„Аз съм ново бебе в Лос Анджелис. Такъв отшелник съм. Всъщност обичам да стоя вкъщи, когато съм в града. Имам малка филмова стая, в която прекарвам по-голяма част от времето си, а също така ремонтирах кухнята си, за да мога да готвя много. Научих се как да готвя, откакто се прибрах. Обичам да правя вечерни партита, да имам гости, да гледам филми, да спя в леглото си и да релаксирам.“
Когато не снима, актрисата обича да пътува, тъй като й харесва да научава повече неща за света. От всички места, които е посетила, тя споделя, че най-много е била впечатлена от Бали.
„Просто обичам да откривам нови градове и култури и да научавам за традициите. Светът е толкова голям и има толкова много от нас, и живеем по един уникален начин. Предполагам, че съм студент… Бали може би е моето най-любимо място. Духовната енергия, която е там, е осезаема. Усеща се спокойствие заради водата, въздуха и културата. Наистина много обичам Бали. На второ място се нарежда Токио. Енергията там е много различна от тази в Бали – всичко е на бързи обороти, много хора, хаос, но също така много визуални стимулатори навсякъде. След това, разбира се, е Китай“, обясни пред изданието нашето момиче.

Ваканции

По времето на социализма основният декемврийски празник беше отбелязването на Нова година

Published

2 години ago

11.12.2023

hemiargus

Вместо електронни китайски лампички, най-често по дръвчето се закрепваха истински свещички, които се палеха всяка вечер Подаръците се поставяха под елхите на 31 декември, а малчуганите ги отваряха с трепет в първия ден на новата година.

Естествено, опакованите изненади се носеха не от Дядо Коледа, а от Дядо Мраз и помощничката му Снежанка.

Елхите бяха истински ели, които изпълваха с чудесния си аромат целия дом, . Играчките бяха не толкова разнообразни като в наши дни, но за сметка на това истински и съответно – чупливи.

,В празничната нощ „пиротехниката“ се състоеше предимно в паленето на бенгалски огън и гърменето с конфети.

В Новогодишната нощ на всяка трапеза се появяваха бананите, които се пускаха в дните около празника на пазара. Основното забавление пък беше празничната програма на Българската телевизия, която продължаваше до последните минути на 31 декември.

Следваше очакваното с приповдигнато настроение приветствие на Тодор Живков, неизменно започващо с „Уважаеми другарки и другари, скъпи съотечественици…“. А после – Дунавско хоро, на което се хващаше мало и голямо.

Ваканции

Когато имахме черно-бял телевизор и програмите бяха само две

Published

2 години ago

11.12.2023

hemiargus

Изпитвам носталгия по времето на социализма, когато преминаха детството и младостта ми. Живеехме скромно, но бяхме по-щастливи.

Телевизорът ни беше малък, черно-бял, картината – лоша, програмите две.

Грамофонът бе „Юность“, звукът заглъхваше. Удряш един юмрук на колоната и се оправя. Закуската беше мляко с надробен хляб.

Дървената маса беше застлана със стара мушама. Босите ни крака настъпваха тръни и тревички на село. Седяхме пред къщите и люпехме слънчогледови семки.

Ритахме една-единствена стара топка.

Футбол до откат на селския стадион. После търкахме краката с керемида на чешмата, та да се махне чернилката.

Играехме футбол боси, защото всички имахме по един чифт обувки и ако сме с тях на терена, щяхме да ги съсипем.

А пенсията на баба ще дойде късно.

Доихме животни, пасяхме ги в помощ на старите.

Сега те се молят за пенсии, а внуци пращат пари от Европа. Сега опашките в хипермаркета са орис, тогава овчето мляко бе сила.

Кръвта от носа бе орден за храброст, сега – някакво заболяване. Юмруците бяха винаги свити. Сега дланите са отворени за подаяния.

Ваканции

Децата на 90-те и 20 неща които никога няма да забравят

Published

2 години ago

11.12.2023

hemiargus

1. Децата на 90-те се научихме да ползваме компютри преди нашите родители.

2. През 90-те с умиление си спомняме как сме хранили своето Тамагочи.

3. Децата на 90-те все още знаем наизуст движенията на Макарена.

4. През 90-те още се усмихваме, когато се сетим как сме ходили да си вземем видеокасетки под наем – нещо, което нашите деца няма да правят никога.

5. Децата на 90-те прекарвахме часове, залепили ухо до касетофона, за да можем да запишем на аудиокасетка любимата си песен от радиото.

6. През 90-те никога няма да забравим игрите до късно вечерта пред блока или пред къщата на баба и дядо на село.

7. През 90-те нямахме търпение да свърши „Телевизионен справочник“, за да гледаме „Сънчо“.

8. Децата на 90-те играехме на Дама, Не се сърди човече, Криеница, Народна топка, Истината или риска, Ръбче, Стражари и апаши, Кральо портальо, Шмайзер, Топчета, Челик, Ема еса са, Капитане, какво ти е морето, Царю, какво обичаш, Замръзванка…

9. Децата на 90-те колекционирахме играчки от шоколадови яйца и картинки от дъвки Турбо.

10. Децата на 90-те ставахме рано в събота и неделя, за да гледаме анимациите по Pro 7 или Sat 1.

11. Децата на 90-те попълвахме лексикони и пишехме в споменици на съучениците си.

12. Децата на 90-те карахме колело с контра вместо спирачка.

13. Децата на 90-те колекционирахме „Мики Маус“, „Фют“ и „Тийнейджър LOVE“.

14. През 90-те обсъждахме с приятели поредния епизод на сериалите „Гръм в рая“, „Чип и Дейл – Спасителен отряд“, „Алф“, „Семейство Флинстоун“.

15. Децата на 90-те прекарвахме с часове, играейки на Sega Mega Drive конзоли, като знаехме всички Fatality-та и тайни кодове на Mortal Kombat.

16. През на 90-те чакахме с нетърпение предаването „Милион и едно желания“.

17. Децата на 90-те се пръскахме с шишета от веро пред блока.

18. Децата на 90-те рисувахме с цветни тебешири по асфалт или с керемида и всякакви камъчета, които оставят следи.

19. През 90-те използвахме пароли само за някоя игра, а не за да ги въвеждаме в интернет сайт.

20. Децата на 90-те слагахме снимките от рождения си ден в найлоново албумче, а не във Facebook.

Всеки може да добави поне още 20 неща, които му напомнят за безметежното детство и щурите тийн години. Заедно с милите спомени няма как да не ни налегне и нотка носталгия. Тя е неизбежна…