Без категория
„Галъп“ с ексклузивен сондаж за политическата обстановка у нас – патриотите са твърдо във властта
Никой не иска преформатиране на властта, както и „демонтирането“ им от правителството. Това показва последно проучване направено от „Галъп“ за политическата обстановка у нас през последните месеци. Като едни от най-ярките теми се оказват съперничеството между ГЕРБ и БСП, както и борбата с корупцията.
Последните протести на различни социални групи у нас се възприемат като допълнителен белег на тежка ситуация. Още по-тежки са масовите възприятия за здравеопазването. Затова и държавата среща подкрепа, всеки път когато реши да се намеси активно в икономическите процеси. Наред с тази подкрепа обаче остава традиционната у нас критичност към властта, която води и до по-изразена симпатия за евентуален вот на недоверие – особено по темата с корупцията.
Искането за преформатиране на управляващата формация и отстраняване на Патриотите от нея обаче не среща подкрепа. Двата основни електората в страната са мобилизирани заради яркото съперничество на ГЕРБ и БСП. Когато става дума за оставки на управленци, обществото няма еднозначен отговор на въпроса кое да е първо при съмнения в корупция: оставката или съдебното разследване и евентуално доказване на вина.
Това са някои от изводите от новия сондаж на „Галъп интернешънъл“ – част от независимата изследователска програма на агенцията. Този тип сондажи служат за изграждане на бързи хипотези по отношение на динамичния политически живот.
Данните са от поредния експресен телефонен сондаж от редовната изследователска програма на „Галъп интерлнешънъл“ по актуалните и важни теми на обществото. Проведен е на 7 и 8 ноември по панелна методика сред 801 души, която осигурява представителност на данните за пълнолетното население на страната. Абсолютна максимална грешка е ± 3.5 при 50% дялове.
Във връзка с обсъждането на бюджета „Галъп интернешънъл“ провери какво е принципното масово отношение към протестите на различни обществени групи, които често се провеждат в хода на процедурата по приемане на бюджет. 52% приемат мнението, че протестите в последните седмици не са обичайни и свидетелстват за тежка ситуация. 42% пък са по-близо до мнението, че такива протести са нещо обичайно, когато се обсъжда бюджет – вероятно защото различните обществени групи ползват момента, за да постигнат по-добро финансиране в следващата бюджетна рамка. В данните се оглежда и традиционният обществен негативизъм у нас.
Обсъжданията около бюджета закономерно извеждат на преден план темата за степента на държавна грижа и намесата на държавата в пазарните и икономически процеси като цяло. Това личи и в почти автоматичното одобрение за всякакви мерки на държавна намеса. Например, мнозинство 55% наскоро подкрепиха намесата на Борисов в спора между икономическото министерство и ЕМКО. Също 55% одобриха действията на Борисов за „Дунарит“ и т.н., а само около една четвърт бяха против.
Разбира се, подобни данни се дължат също и на подкрепата, с която Борисов се ползва сред своите привърженици. По същия начин, сред привържениците на БСП над 70% от запитаните, например, намират скорошния конгрес на БСП за успешен за Нинова и за партията. Явно Нинова досега успява да осъществява стремежа си за синхрон с редовите социалисти.
И електоратът на ГЕРБ, и този на БСП, в последните няколко месеца стоят зад своите лидери – мобилизирани от острото противоборство. Ситуацията е почти огледална. Независимо от това, малко повече са пълнолетните българи (50%), които подкрепят вот на недоверие към управляващите за корупция, шуробаджанащина и т.н. 42% не го подкрепят. Тук освен привържениците на опозицията, по традиция положително отговарят и негласуващите. Резултатът е стандартен и показва недоверие към целия политически елит, което се фокусира винаги в управляващата сила.
Въпреки това, искането на ДПС Обединените патриоти да напуснат управлението се отхвърля от мнозинство от 58%. 29% го подкрепят. Явно ДПС продължава да извиква негативни мнения сред болшинството от българските граждани, а участието на патриотите във властта се възприема сравнително безконфликтно и няма обществено очакване за съществени промени във властовата конфигурация. Критиката към управляващите явно е повече по отношение на съмнения в корупция, отколкото за участието на националисти в управлението.
Промените и оставките станаха основна част от политическия разговор. Така напоследък доби актуалност въпросът кое да е първо: „разследването или оставката“. 48% са съгласни, че когато се появят съмнения в корупция, е добре един управленец да подаде оставка, без да се чака разследване, доказателства и т.н. Други 48% обаче смятат, че когато се появят съмнения в корупция, е добре първо да се изчака разследване, доказателства и т.н. Данните ясно свидетелстват, че поне сред половината българи действа своеобразна „презумпция за виновност“ на политиците – в обществените очи те са виновни и без следствие, съд и пр. Затова и „бързите“ оставки съответстват на обществените очаквания.
Работата на новия министър на здравеопазването ще е очаквано тежка, ако се съди по данните от сондажа.
Мнозинство от 79% намира, че здравеопазването у нас се движи към по-лошо в последните няколко години, въпреки влагането на нови средства в системата. Дори привържениците на управляващата партия споделят това мнение преимуществено. Числата разбира се отразяват и инерционния негативизъм сред българското общество, но със сигурност са достатъчно тревожен сигнал.
Без категория
„Ранобудното петленце“ което събуждаше поколения деца (АУДИО)
Един позабравен мотив от едни позабравени години.
„Ранобудно петленце“ е радио сигнал, с който поколения деца се събуждаха сутрин и отиваха на училище.
В 6.40 по радиото пускаха „България- дела и документи“, а след десет минути прозвучаваше мелодията „Ранобудно петленце“, която всички, родени през онези години, помнят.
После някой известен артист четеше приказка за децата.
Закуска- обикновено попара, после ученическата чанта в ръка и на училище.
Чуйте го и почуствайте топлата вълна на носталгията по отминалите времена
Без категория
„Булгаррено-8“ Описание и технически данни
Скоростната кутия е четиристепенна с 4 синхронизирани превода за преден ход и 1 за заден.
Спирачната система — хидравлична, дискови спирачки и на четирите колела. Автоматично регулиране спирачното налягане на задните колела. Всичко това и ниско разположената самоносеща 5-местна каросерия правят автомобила изключително сигурен и стабилен върху пътя.
При дължина 4030 мм, ширина 1670 мм и височина 1360 мм той има диаметър на завиване 10,7 м, собствено тегло 820 кг.
Най-новият модел, който ще се монтира и у нас. По външност прилича на «Фиат-124». но е далеч по-комфортен. Той е снабден с двигател с работен обем 1608 куб. см, мощност 90. к.с. и достига максимална скорост 160 км ч. Ускорение от 0 до 100 км за 12 сек. Разход на гориво 10 л на 100 км.
«Фиат-125» е автомобил с подчертани спортни качества и повече удобства.
Малолитражният автомобил «Булгаррено-8» е напълно идентичен на придобилия широка популярност в Европа френски автомобил «Рено-8». Освен това на «Булгаррено-8» са направени редица подобрения, като подсилване на шасито, ресорите, амортисьорите и други детайли за повишаване здравината и издръжливостта съобразно пътните и климатически особености на нашата страна.
«Булгаррено-8» има четири цилиндров, четиритактов двигател «Сиера-950», който е разположен в задната част на автомобила. Работният обем на цилиндрите 956 куб. см, ход на буталото 72 мм, диаметър на цилиндрите 65 мм, степен на сгъстяване 8,5:1.
Максимална мощност 48 к.с. (по SAE) при 5200 об/мин.
В края на 1967 г. на «Булгаррено-8» вече се монтира по-мощен двигател с работен обем на цилиндрите-1108 куб. см с още по-добри динамически качества, повишена мощност — 50 к.с. (no SAE) при 4900 об мин, като същевременно малкият разход на гориво си остава същия — 6,7—7 л на 100 км.
Каросерията е самоносеща, купе тип «Се-дан» —г 4—5-местна с 4 врати, багажник отпред.
Охладителната система е херметически затворена, заредена с антифриз, издържащ на ниска температура до —35 С.Скоростна кутия с 4 напълно синхронизирани предни скорости и една за заден ход.
Максимална скорост на движение 132 км/ч.
Спирачки — крачна хидравлична, с дискови спирачки на 4-те колела, действуващи едновременно ръчна — механична, действува на задните две колела.
«Булгаррено-8» има минимално и опростено обслужване.
Маслото в двигателя се сменя на *секи 5000 км, а маслото в скоростната ку-тия на всеки 10 000 км. Гресиране на 20 000 км.Монтажът на този автомобил започна през 1967 г. в Пловдивския завод «Булгаррено».
Той се отличава от своя предшественик «Бул-гаррсно-8» с удължената си каросерия в предната част с 12 см и задната със 7 см. Това удължаване е дало възможност не само да се увеличи полезният обем на багажника, но и аеродинамичната устойчивост на автомобила срещу страничен вятър. Новият модел има по-красива и устремена съвременна линия.Вижте още:РИЛА-1400 (МОСКВИ 4-408) Технически данни и описание
Без категория
Никой не може да зачеркне Живков от историята
„Тодор Живков е несъмнена фигура в историята на България и ще продължава да олицетворява онази епоха, в която нямаше политически свободи, в която управлението беше еднопартийно, недемократично, ограничени бяха не само политическите, но и гражданските права. Едновременно с това обаче една епоха, в която беше извършена ускорена модернизация на България. Страната беше индустриализирана. Населението беше високообразовано, културата стана достъпна, в нея бе включена значителна част от населението. Като всяка епоха и като всяка историческа личност тази епоха и тази личност достигнаха до своя край и завършиха с неуспех.“ Това заяви в интервю за Агенция „Фокус“ историкът проф. Искра Баева по случай 21-та годишнина от смъртта на някогашния Първи.
„Няма никакво съмнение, че Тодор Живков е противоречива личност и то не само сега, а и по времето, когато управляваше, тоест от 50-те години – защото през 1954 г. е избран за първи секретар на ЦК на БКП, а през 1956 г. се утвърждава във властта и оттогава управлява вече страната до 10 ноември 1989 г. Тогава официалната пропаганда хвалеше Тодор Живков, но неофициалното обществено мнение можем да видим в акциите на относително малкото противници в системата в социалистическа България и на немногобройните дисиденти, създали дисидентското движение през 1988 г. – то беше съвършено различно. Обществото критикуваше Тодор Живков и то с нарастващ критицизъм, особено през 80-те години, когато започват енергийните трудности и в България се режим на тока – 3 часа с ток и 3 часа без ток, започна „възродителният процес”, който драстично наруши правата на българските турци. С други думи, нарастващото напрежение се отрази на оценката за управляващия еднолично Тодор Живков“, коментира проф. Баева.
„Тодор Живков обаче имаше съдба, на която други политици и държавници могат да завидят. Той управлява много дълго, след това беше свален, преживя период на пълно отрицание, беше обруган, след което настроенията към него започнаха да се променят и той завърши живота си на 5 август 1998 г. в атмосфера, когато все по-голяма част от българите започнаха да оценяват неговото управление като нещо добро, макар и останало в миналото. Той имаше възможност да надживее управлението си, да преживее падение, но да завърши живота си в относителен обществен комфорт – много политици, включително и дисиденти го посещаваха в дома му“, каза още историкът.
По думите й никога не може да се даде абсолютно обективна оценка за дадена историческа личност. „Нима може да имаме обективна оценка например за управлението на Стефан Стамболов? Повече от век е минал от това управление, но оценките са различни и не могат да бъдат абсолютно обективни, да не споменавам за по-стари личности. Но всяко време и неговите историци са длъжни да дават своите оценки. В тях винаги има субективизъм, има и отражение на времето, в което живеят тези историци. И аз като историчка съм се занимавала със социализма и дори съм написала биография на Тодор Живков – една неголяма, но мисля, неостаряла биография. И може би сега моята оценка е малко по-различна от времето, когато писах биографията, тъй като с отдалечаването от времето и най-вече с проблемите, които поставя пред нас съвременността, започваме да променяме и оценката си за миналото. Колкото по-добре живеем днес, толкова по-критични сме към миналото.“
Искра Баева изброи както минусите, така и плюсовете на управлението на Тодор Живков. „България е част от системата на държавен социализъм от съветски тип, в която има еднопартийна власт, без право на алтернативни политически партии. В България съществува още една политическа партия – БЗНС, но това е партия, която се е отказала от собствената си програма и е приела да изпълнява програмата на управляващата БКП. И в двете конституции на България – Димитровската от 1947 г. и Живковската от 1971 г. – са декларирани гражданските и политическите права, но те не могат да се реализирани, тъй като няма институции, към които човек може да се обърне, ако са погазени правата му. Политически свободи няма.
Има преследване на инакомислещите, включително и в Наказателния кодекс е записано правото на органите за сигурност, най-вече Държавна сигурност, да преследват хора, които изразяват други политически убеждения. България е затворена държава, която не осигурява свобода на движение на своето население. Това не означава, че българите не са пътували. Пътували са и в социалистически, и в капиталистически държави, но само след като им бъде дадено от милицията разрешение и им бъде издаден международен паспорт. В сферата на духовността има политическа цензура, не се печатат книги, които не отговарят на официалната комунистическа идеология, а това важи и за театъра, киното, изобразителното изкуство и дори музиката. Това са негативите“, изброи историчката негативите.
И добави: „Ако говорим за позитивите, те са свързани с модернизационните процеси. Не твърдя, че само при социализма има модернизация в България. Но ако сравним двете Българии до онзи момент – Третото българско царство и Социалистическа България, ако сравним процесите на модернизация в тях, ще видим, че в Царство България те се развиват много бавно. За 67-те години на Царство България огромната част от населението, най-вече селяните, продължават да живеят в мизерия, при условия, които не отговарят на идеята за модерен човек. В социалистическия период, който продължава 45 години, има ускорена модернизация, вярно, извършена на висока човешка цена, защото не бива да забравяме, че модернизацията става за сметка на селото, на ускорената урбанизация, хората напускат селото и отиват да живеят в градовете. Но процесът на ускорена модернизация дава видими резултати.
Ние посрещаме 1989 г. с едно на практика грамотно общество, дори и ромското население е ограмотено – наистина не много лесно и не съвсем доброволно, но в крайна сметка това е направено, с всеобхватна здравна система, с широка масова култура, достъпна до цялото население широка мрежа от кина, театри, художествени галерии и дори опери, което осигурява достъпност и благодарение на ниското заплащане за посещенията в тези институции. Книгоиздаване, при което има строга политическа цензура, но книгата като цена и разнообразие на жанрове е напълно достъпна до населението. Навсякъде има библиотеки, културни домове, читалища.
-
Нашенско6 години ago
Дънов го е казал ясно: Бягай далеч, видиш ли човек, който има
-
Нашенско6 години ago
БГ ПРАВОСЪДИЕ: Антон Иванов уби Димитър и 20-годишния Краси. Няма да лежи в затвора
-
Нашенско7 години ago
РЕШЕНО! 1700 евро минимална работна заплата във всички държави членки на Европейски съюз от 2020 година
-
Любопитно6 години ago
ТАЗИ ПРОСТА ЗАДАЧА ЩЕ ВИ ПРЪСНЕ МОЗЪЦИТЕ! ПРОБВАТЕ ДАЛИ ЩЕ СЕ СПРАВИТЕ!
-
Нашенско6 години ago
Премиерът подпука Йончева и БСП: За „Добро утро“ и „Лека нощ“ трябва да казват Борисов!
-
Нашенско6 години ago
Жена се озова в интензивното след самозадоволяване! Студентка по медицина се
-
Нашенско6 години ago
Фолкът потъна в скръб! Отиде си млад и обичан изпълнител
-
Нашенско6 години ago
Велико: Рецептата на проф. Начев спасява сърцето от операция!