Connect with us

Нашенско

Украинските бежанци активно напускат България

Published

on

Украинците, които напускат България, са повече от тези, които влизат в страната.

Това каза пред БНР.

Мариана Тошева, председател на Държавната агенция за бежанците.

Тя каза, че няма информация дали бежанците избират други държави от ЕС, или се връщат в родината си. По думите й ситуацията е динамична и това не е само в България, а във всички държави.

„Вчера са влезли в нашата страна 2441 души за денонощие, но са напуснали 2792. Този процес се наблюдава от седмица. Броят на тези, които напускат страната, се задържа по-голям от тези, които влизат в България“, посочи Тошева.

„До 31 май хотелите трябва да бъдат освободени и украинските бежанци да бъдат транспортирани до други места за настаняване. В момента в хотели са настанени над 63 000 жители на Украйна. Над 33 000 са потвърдените места за настаняване в общински ведомствени бази. Част от украинците са заявили, че желаят да напуснат страната, друга част излизат на свободен наем или отиват при близки и познати“, обясни тя. Според нея в България няма да останат и половината от тези 63 000 души.

Тошева подчерта, че програмата за настаняване на бежанци в хотели с държавна помощ предварително е била уговорена да приключи до 31 май.

„Мярката е обезпечена с финансов ресурс и беше обявена като временна. От 1 юни влизаме във фазата на интеграцията – тези хора са имали време да се ориентират, да заявят дали биха работили и какво. Ако хотелиер прецени, че на собствени разноски може да приюти украински граждани, решението е индивидуално“, допълни тя.

По думите й, притесненията на украинците са разбираеми, но никой няма да бъде оставен на улицата. „Украински граждани активно търсят работа. Със специален подход сме към хората от уязвимите групи – възрастни хора, болни, многодетни майки. От утре влиза в действие дигитално приложение с въпроси, а отговорите ще дадат ориентир за тези, които са си намерили работа, какви са възможностите на съответното населено място да бъдат настанени… 70% желаят да започнат работа веднага, 17% биха започнали в период от 1 до 6 месеца. Над 60% са хората с висше образование, около 30% са хора със средно специално образование“, продължи Тошева.

Мярката за настаняване на украинци в хотелите няма да продължи след края на май. Приоритет вече е интеграцията на бягащите от войната в приемащото общество. Това потвърди шефът на агенцията за

Над 103 000 души са със статут за временна закрила. Около 90 деца са в детски градини в страната, над 500 украинчета са в български училища. Центровете, в които майките ще могат да оставят децата си през деня, ще бъдат ясни още от началото на новата седмица.

Преместването на настанените в хотели украински бежанци в държавни и общински бази след 31 май може да се превърне във фиаско. Към момента държавата е успяла да осигури 33 000 места в държавни и общински бази

Само 1/3 от европейските пари се оказаха за украинските бежанци

По-малко от 1/3 от парите, които Европейският съюз отпусна за подкрепа на украинските бежанци у нас, всъщност ще бъдат насочени към тези бежанци.

Това обяви вицепремиерът по ефективно управление

Туризъм, търговия и шивашка промишленост са сферите, в които най-много украински граждани, спасили се от войната в България, са започнали работа, разказва bTV, като цитира справка в Агенцията по заетостта.

В повечето случаи бежанците заемат места, за които не е имало други кандидати от години. Най-голямо желание имат за работа като офис секретари, администратори в хотели, камериери, както и в заведенията за хранене и развлечения или продавачи.

С висше образование са над половината кандидати от Украйна. Със средно – около една трета. И само 3% – с основно. 70 на сто от украинците са готови да започнат работа в редовна смяна веднага, а 9% – ако има кой да се грижи за децата им. Украинците и членове на техните семейства с временна закрила могат да работят у нас без разрешение.

Настя например е била помощник-възпитател в детска градина в Одеса. Сега е намерила работа в шивашки цех в Бургас, а 16-годишният й син се грижи за сестра си, която е на 7. „Тук съм сама с две деца, трябва да ги храня. Отидох в Бюрото по труда и веднага ми намериха работа. Дойдох и ме взеха“, разказва жената. В цеха работят четири украинки. „Тези 4 позиции са свободни от 3 години. Във всякакви платформи сме пускали реклами – и платени, и безплатни, просто не идват хора“, каза Васил Тодоров от шивашкия цех.

Едва 9 са бежанците обаче, наети на работа чрез Бюрото по труда в Бургас. Повечето изчакват. „Искам да работя, за да не завися материално от никого и донякъде да устроя живота си. Но как да стане, след като искат да ни разселват? Не знам къде ще отида, което прави намирането на работа невъзможно“, казва Надежда от Мариупол.

Continue Reading
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нашенско

По мое време пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60 и още 20 неща които ги няма днес

Published

on

1.Пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60

2.Невъзможно бе да срещнеш бездомник или клошар

3.Здравеопазването беше безплатно

4.Образованието също, като на тези от слаборазвитите райони се даваше възможност да учат в университет и с минимален успех показан от средното училище

5.На младоженците се даваше почти безлихвен заем, на стойност, колкото да си купят нова кола;

6.А помните ли, че опрощаваха заема от по-горе при родено второ дете?

7.Нямаше как да бъдеш безработен

8.Нямаше работещи бедни

9.Стига да искаш, държавата ти даваше земя да я „чоплиш“

10.Консултираше те къде, дори в най-затънтеното село, каква е почвата и какво да засееш с успех там

11.И помните ли, че през цялото време (и преди Указ 56) си имаше „частници“

12.Ако пък се заселиш трайно в Странджа-Сакар държавата поощряваше това с 10 000 лева.

(Повече пари от за една нова кола.)

13.… а да пестиш от храна беше нечувано

14.Ако се появеше масов престъпник, то беше такова събитие, че за него се говореше десетилетие… и повече даже

15.Спомнете си как обяда в заводите (тристепенно меню, с безалкохолно) беше на стойност от 5 до 8 кибрита

16.Никого не „изключваха“ за неплатен ток (а той беше пренебрежимо малка сума)

17.Телефоните се плащаха на три месеца – веднъж.

18.И даже банани ( но в показните магазини и по-скъпи) имаше почти винаги!

19.Нямаше ЧСИ, измами на старци, принуди, вилнеещи мутри, както и нямаше чувство за липса на справедливост въобще!

… това от по-горе вече не можем да го имаме…

20.Днес искаме само да ни оставят да работим и справедливост.

Нищо друго.

И засега е само мечта.

Continue Reading

Нашенско

Стар запазен ученически бележник от 80-те разказва интересни неща

Published

on

Сине,това е моят бележник от 8. клас, който баба ти пази грижливо заедно с всички мои тетрадки, контролни работи и надраскани в час учебници. Както виждаш, аз не съм бил „силен“ ученик. Мисля, че съм бил обаче добър ученик.

Надявам се да е така, защото все още пазя много приятелства със съученици от моя клас. Надявам се да е така и защото пазя добри спомени от всички мои преподаватели. Помня името на всеки мой учител. Помня къде и как е стоял и какво ми е казал, когато ми е писал „Лош 1“, „Слаб 2“ и „Отличен 6“.

Сине, не оценките ще те направят добър човек. Те обаче ще са атестат за това, какви усилия ще полагаш за своето развитие. Те няма да бъдат само оценки за това, колко и какво си запомнил или как си преписал. Те ще за оценки за това какво отношение имаш към живота. Обучението в този етап е част от него.

Уважавай учителите си – те правят всичко по силите си, за да ти предадат целия си опит и знания, които ще са ти от ползва занапред.

Уважавай съучениците си – те са твоите приятели и те са тези, с които ще делиш следващите пет години негодуванието от внезапно контролно, щастието от взет изпит и много други емоции.

За това – бъди умерен в преценката си за хората и не упреквай никой друг, ако нещо не се реализира според твоите планове. Бори се за всяка победа. Тя никога няма дойде даром.

Бъди Човек, сине!

Ангел Ангелов

Continue Reading

Нашенско

Разказ за времето когато народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо

Published

on

По времето на Тодор Живков народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо. Плюят по социализма, но като днешната скъпотия и мизерия не е имало.
През последните 5-6 години до 1990 г. прясното мляко беше по 30 ст., киселото – по 22 с бурканче или в кофичка.

Краве сиренето беше 2.60 лв. То никога не е било на държавни дотации, а ментета не си и помисляхме, че може да има. Минималната заплата беше 120 лв. (както и моята), но през 1989 г. я направиха 140 лв.

Рибната консерва „Копърка“, символ на студентската мизерия, беше 28 стотинки. Замразената скумрия – 1.20-1.60 лв., според едрината. „Кучешката радост“ беше 3.30 или 3.60 лв. – дето сега ни агитират да умрем за нея. Ама беше от месо, припомня socbg.com.
Бялото вино беше 97 ст. Плодовата ракия – 3.90 лв., сливовата – 4.90-5.10.
Дядо ми е работил 25 години като елмонтьор и квартален електротехник, за това време 2 пъти е спирал ток за неплащане. С една минимална заплата можеше да се купят 3500 киловатчаса дневна енергия или 2000 автобусни билетчета, или 31 кг свински бут с кост, или 400 литра прясно мляко.

Нямаше или почти нямаше семейство, което поне през година да не ходи на почивка, някои ходеха 2 пъти в годината. А сега?

По тия времена съм видял само двама неграмотни. И двамата цигани, единият възрастен, другият – син на цигански барон.

Демонстративно не искаше да се научи да чете. Обаче попадна на мен като ефрейтор. Толкоз бой, лицеви опори и коремни преси отнесе, че за 14 дни се научи да чете дотолкова, че да научи сам наизуст военната клетва.

Сега сочат с умиление как гражданите някъде на Запад оставяли монетки върху повредения автомат на метрото – демек съвестни.

Едно време млякото го разнасяха нощем, оставяха го пред магазините или сладкарниците. Минувачите си вземаха мляко и оставяха стотинки. И ни млякото изчезваше, ни стотинките.

Хората по селата масово не заключваха къщите си. Баба ми беше инкасаторка и влизахме у хората като у лелини си, нищо че ги нямаше у тях. Оставяхме си колелетата незаключени пред някой приятел и си ги намирахме непипнати.
Голямо произшествие беше, когато на един приятел изчезна аптечката – със седмици се коментираше.

Continue Reading
Advertisement

Trending