Нашенско

Кирил Петков готви тежък удар за пушачите, ще го споменават с много лоши думи

Published

3 години ago

18.05.2022

Премиерът Кирил Петков подкрепя повишаването на акциза за цигарите, пише „Флагман“.

На последното заседание на Министерския съвет той е коментирал проектопостановление за създаване на Национален съвет за координиране прилагането на Рамковата конвенция за контрол на тютюна на Световната здравна организация, става ясно от публикуваната стенограма.

„Тук искам да кажа всъщност, че България продължава да бъде на челните места, или на първо или на второ място в света, по тютюнопушене, на първо място сме за деца, на първо място сме за бременни жени, просто е безумно.

Всъщност молбата ми е тук да направим една истински ефективна мярка, за да намалим тютюнопушенето в България, рекламите, които се използват, точките за продаване близо до училища.

Ние сме с най-много продажби на цигари на малолетни в света. Просто имаме много неща, които трябва да направим и наистина това според мен е една от големите задачи“, казва премиерът.

След реакцията на Кирил Петков тя добавя: „По смисъла на закона част от събрания акциз от тютюн и тютюневи изделия трябва да се използва именно в тази посока за ограничаване на тютюнопушенето и за здравни цели, да го кажа най-общо. Много години наред това не се правеше, тази част от акциза от бюджета не отива обратно към здравеопазване или към дейности за ограничаване. Надявам се, занапред да прилагаме тази част от закона и част от събрания акциз да отива точно за превенция и за ограничаване.

Министърът на образованието Николай Денков също се намесва: „Аз бих поставил темата и в по-широк план, тя е свързана и с реакцията спрямо COVID 19 и други заплахи за здравето, които по някакви причини в нашето общество не намират необходимия резонанс. Това, което липсва, е възпитание и личен пример. Така че моята молба е, видях и реформите, които са записани в Плана за възстановяване и устойчивост, в действителност всички институции, които имаме отношение, финансово както разбрахме, подготовка на методични материали, ние ще си поемем нашата част, свързана с децата, но ние да започнем да възпитаваме отново нашите деца, ученици, общество, че няма нужда да се самоубиваме, както го правим в момента много усилено и много успешно.“

Вицепремиерът и екоминистър Борислав Сандов добавя „още един акцент“ по темата: „Въпреки че не са някакъв сериозен замърсител, фасовете, които са от тютюнопушенето, имат много лош имидж за страната ни, доколкото хората ги възприемат. Признавам, че от министерството имаме бележки, че не виждаме своята роля, но аз мисля, че все пак е редно да има и наша работа в това отношение.“

В крайна сметка премиерът Петков благодари за взетото отношение от министрите и отсича: „Отлагаме го за доработка и внасяне наново, надяваме се с по-високи акцизи, с по-стриктни регулации, с по-практични стъпки. Това, което е липсвало до този момент… пишат се едни доклади, но няма реални практични стъпки.“

Точката обаче е отложена по искане на вицепремиера и министър на икономиката Корнелия Нинова.

„Ние предлагаме да се отложи точката и да я съгласуваме отново. Становищата за съгласуване са от преди осем месеца, доста неща се промениха оттогава. Предстои промяна най-вероятно в акцизната ставка и в съотношението подвалорен и специфичен акциз при господин Василев. Все пак конвенцията е приета още 2006 г. и досега нищо не е направено. Ако приемете тези аргументи, предлагам отново да минем на съгласуване, има вече и нови министерства след новата структура на Министерски съвет“, казва Нинова.

/informiraise.us

Нашенско

По мое време пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60 и още 20 неща които ги няма днес

Published

1 година ago

11.12.2023

hemiargus

1.Пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60

2.Невъзможно бе да срещнеш бездомник или клошар

3.Здравеопазването беше безплатно

4.Образованието също, като на тези от слаборазвитите райони се даваше възможност да учат в университет и с минимален успех показан от средното училище

5.На младоженците се даваше почти безлихвен заем, на стойност, колкото да си купят нова кола;

6.А помните ли, че опрощаваха заема от по-горе при родено второ дете?

7.Нямаше как да бъдеш безработен

8.Нямаше работещи бедни

9.Стига да искаш, държавата ти даваше земя да я „чоплиш“

10.Консултираше те къде, дори в най-затънтеното село, каква е почвата и какво да засееш с успех там

11.И помните ли, че през цялото време (и преди Указ 56) си имаше „частници“

12.Ако пък се заселиш трайно в Странджа-Сакар държавата поощряваше това с 10 000 лева.

(Повече пари от за една нова кола.)

13.… а да пестиш от храна беше нечувано

14.Ако се появеше масов престъпник, то беше такова събитие, че за него се говореше десетилетие… и повече даже

15.Спомнете си как обяда в заводите (тристепенно меню, с безалкохолно) беше на стойност от 5 до 8 кибрита

16.Никого не „изключваха“ за неплатен ток (а той беше пренебрежимо малка сума)

17.Телефоните се плащаха на три месеца – веднъж.

18.И даже банани ( но в показните магазини и по-скъпи) имаше почти винаги!

19.Нямаше ЧСИ, измами на старци, принуди, вилнеещи мутри, както и нямаше чувство за липса на справедливост въобще!

… това от по-горе вече не можем да го имаме…

20.Днес искаме само да ни оставят да работим и справедливост.

Нищо друго.

И засега е само мечта.

Нашенско

Стар запазен ученически бележник от 80-те разказва интересни неща

Published

1 година ago

11.12.2023

hemiargus

Сине,това е моят бележник от 8. клас, който баба ти пази грижливо заедно с всички мои тетрадки, контролни работи и надраскани в час учебници. Както виждаш, аз не съм бил „силен“ ученик. Мисля, че съм бил обаче добър ученик.

Надявам се да е така, защото все още пазя много приятелства със съученици от моя клас. Надявам се да е така и защото пазя добри спомени от всички мои преподаватели. Помня името на всеки мой учител. Помня къде и как е стоял и какво ми е казал, когато ми е писал „Лош 1“, „Слаб 2“ и „Отличен 6“.

Сине, не оценките ще те направят добър човек. Те обаче ще са атестат за това, какви усилия ще полагаш за своето развитие. Те няма да бъдат само оценки за това, колко и какво си запомнил или как си преписал. Те ще за оценки за това какво отношение имаш към живота. Обучението в този етап е част от него.

Уважавай учителите си – те правят всичко по силите си, за да ти предадат целия си опит и знания, които ще са ти от ползва занапред.

Уважавай съучениците си – те са твоите приятели и те са тези, с които ще делиш следващите пет години негодуванието от внезапно контролно, щастието от взет изпит и много други емоции.

За това – бъди умерен в преценката си за хората и не упреквай никой друг, ако нещо не се реализира според твоите планове. Бори се за всяка победа. Тя никога няма дойде даром.

Бъди Човек, сине!

Ангел Ангелов

Нашенско

Разказ за времето когато народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо

Published

1 година ago

11.12.2023

hemiargus

По времето на Тодор Живков народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо. Плюят по социализма, но като днешната скъпотия и мизерия не е имало.

През последните 5-6 години до 1990 г. прясното мляко беше по 30 ст., киселото – по 22 с бурканче или в кофичка.

Краве сиренето беше 2.60 лв. То никога не е било на държавни дотации, а ментета не си и помисляхме, че може да има. Минималната заплата беше 120 лв. (както и моята), но през 1989 г. я направиха 140 лв.

Рибната консерва „Копърка“, символ на студентската мизерия, беше 28 стотинки. Замразената скумрия – 1.20-1.60 лв., според едрината. „Кучешката радост“ беше 3.30 или 3.60 лв. – дето сега ни агитират да умрем за нея. Ама беше от месо, припомня socbg.com.
Бялото вино беше 97 ст. Плодовата ракия – 3.90 лв., сливовата – 4.90-5.10.
Дядо ми е работил 25 години като елмонтьор и квартален електротехник, за това време 2 пъти е спирал ток за неплащане. С една минимална заплата можеше да се купят 3500 киловатчаса дневна енергия или 2000 автобусни билетчета, или 31 кг свински бут с кост, или 400 литра прясно мляко.

Нямаше или почти нямаше семейство, което поне през година да не ходи на почивка, някои ходеха 2 пъти в годината. А сега?

По тия времена съм видял само двама неграмотни. И двамата цигани, единият възрастен, другият – син на цигански барон.

Демонстративно не искаше да се научи да чете. Обаче попадна на мен като ефрейтор. Толкоз бой, лицеви опори и коремни преси отнесе, че за 14 дни се научи да чете дотолкова, че да научи сам наизуст военната клетва.

Сега сочат с умиление как гражданите някъде на Запад оставяли монетки върху повредения автомат на метрото – демек съвестни.

Едно време млякото го разнасяха нощем, оставяха го пред магазините или сладкарниците. Минувачите си вземаха мляко и оставяха стотинки. И ни млякото изчезваше, ни стотинките.

Хората по селата масово не заключваха къщите си. Баба ми беше инкасаторка и влизахме у хората като у лелини си, нищо че ги нямаше у тях. Оставяхме си колелетата незаключени пред някой приятел и си ги намирахме непипнати.
Голямо произшествие беше, когато на един приятел изчезна аптечката – със седмици се коментираше.