Нашенско
Ракът на дебелото черво изпраща сигнали 2 години по-рано!
Д-Р КОСТАДИН ЗАРКОВ,
началник на Първа хирургия в столичната
Пета градска многопрофилна болница
Здравето на всеки човек е изцяло в неговите ръце. Ако ние не се грижим за себе си, за заобикалящите ни близки и роднини, а приемаме, че това трябва да правят лекарите, няма да сме здрави.
Ако мислим за себе си, трябва да изберем такъв начин на живот и поведение, че да се чувстваме добре, а при проблем веднага да потърсим специалист.
Ако някой бъде застигнат от хирургическо заболяване, лесно намира доктор, пациентът бива насочван, избира и попада в лечебно заведение.
Въпросът е какво да правим, когато все още няма проблем или той не се е развил в пълна сила.
Съществуват т.нар. малки симптоми
за предстоящ опасен процес в организма. Ако им се обърне внимание още в самото начало, тогава и лечението ще бъде по-успешно. Страшната болест рак започва точно по този начин – с малки симптоми. Има и нещастни случаи, когато той се появява бързо и изведнъж, но те са по-скоро изключение. А ако човек, на когото му е бил открит карцином, се замисли какво му се е случвало година-година и половина до две по-рано, ще открие, че е имал специфични признаци. На които не е обърнал внимание. На това ще се спрем и ние при рака на дебелото черво, който всяка година застига все повече българи.
Промени във физиологичните изхождания на човека като по-чести позиви да се отиде до тоалетна, неудовлетворителност, по-осезателно газообразуване, без да е променен начинът на хранене, са симптомите месеци преди да се развие болестта. Друг сигнал е отпадналостта или лесна уморяемост, които не са били характерни за общото състояние на пациента. А щом се стигне до патологични изхождания като тези с наличие на кръв и слуз, до подуване на корема или невъзможност да се изхвърли преработената храна от организма, е сигурно, че човекът се нуждае от лекарска помощ, но заболяването е в напреднал стадий.
За съжаление за българите с рак на дебелото черво е характерно, че не обръщат внимание точно на описаните малки симптоми. Когато се срещаме и водим разговор, те разказват как всъщност оплакванията са започнали преди година-година и половина, но заради динамиката на живота не са им отдали внимание. Само че цената, която впоследствие плащат, е много висока. Подобно поведение не е оправдано при активното население (защото има много възрастни и самотни хора, които просто няма кой да заведе до болницата). А по-младите претендират, че са запознати с опасностите на заболяванията, че имат достъп до информация, още повече ако живеят и в райони с добре изградена медицинска помощ. Тези българи сами трябва да търсят лекаря а не да чакат фамилният доктор да установи заболяването и да казват: „Ама аз бях при джипито, той не ми даде талон“. Става дума за вашето здраве, талонът е хартия. Толкова много лечебни заведения има в големите градове, така са струпани на по няколко метра, че който и да влезе в болниците, на никого няма да му бъде отказан профилактичен преглед. И без талон. Въпросът е само да се отиде до кабинетите.
Златният стандарт в Европа и САЩ за скринингово изследване на рака на дебелото черво предвижда извършване на фиброколоноскопия. При хората над 50-годишна възраст тя трябва да се прави един път на 5 г. Това важи и за пациентите, които нямат никакви оплаквания. Различните асоциации на гастроентеролозите и хирурзите по света отчитат спад на смъртността от рак на дебелото черво, ако фиброколоноскопията се извършва над 50 г. Да, заболеваемостта не намалява, но пък когато болестта се открие рано, то лечението е успешно.
Човек, който в семейството си има болен с рак на дебелото черво, той пък задължително трябва да се подложи на изследването, като стигне въпросната възраст. Често хората ме питат трябва ли и на 30-40 г. също да се изследват, ако нямат никакви симптоми. Отговорът е – не. За да се извърши изследването, първо трябва да отидете при личния лекар. Той вече ще ви препрати към хирург или специалист, който ще направи фиброколоноскопията. Дори и без талон, защото болниците зависят от притока на пациенти…
Много важно е хората най-сетне да разберат, че веднага трябва да отидат на лекар, ако имат кървене при изхождане или заради развила се хемороидална болест. Тогава трябва да се намери време и начин за фиброколоноскопията. Така ще се открие какво е причинило съпътстващата патология и как да бъде отговорено с лечение.
Кои са „прицелните“ групи за рака на дебелото черво? В последните 10-20 г. честотата на заболяването значително се повиши. То еднакво
поваля мъжете и жените
най-засегнати са хората над 60-70 г. За съжаление обаче се забелязват болни и под 50 г. Причините са едни и същи открай време: наследствена предразположеност, стрес, заседнал начин на живот, наличие на рискови съставки в хранителните продукти, на радиационни излъчвания в околната среда. Лечението на тумора на дебелото черво основно е оперативно. Когато той е в началните фази, е напълно преодолим. А в по-напредналите, пак е лечим чрез хирургия, химио- и лъчетерапия и може да се гарантира подобряване на живота. Най-важното е пациентът рано да дойде при нас, хирурзите, което обаче куца в системата. Все още оперираме напреднали тумори. От една страна, заради немарливост на пациента, но и заради пропуски в сектора като ненавременно обхващане на уязвимите групи. А причината за това е, че нещо във веригата лекар – пациент се е скъсало. Друго обяснение е, ако колега ненавреме е пратил болния на изследване или диагнозата не е поставена правилно, заради погрешно интерпретиране на някои симптоми.
Избягайте тлъсто и люто
Богатите на мазнини и тлъстини храни, шарените меса, пикантните ястия и тези, които причиняват запек или трудно изхождане, са опасни за дебелото черво. А благоприятно въздействие му оказват всички продукти, които водят до нормално функциониране на стомашно-чревния тракт като плодовете, зеленчуците и киселото мляко, казаха специалисти. Рисков фактор за рак на дебелото черво е алкохолът, затлъстяването, диабетът, жлъчно-каменната болест (тя често се съчетава с тумора на дебелото черво). Хемороидите не са причина за този вид карцином, те са отделна болест.
Нашенско
По мое време пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60 и още 20 неща които ги няма днес
1.Пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60
2.Невъзможно бе да срещнеш бездомник или клошар
3.Здравеопазването беше безплатно
4.Образованието също, като на тези от слаборазвитите райони се даваше възможност да учат в университет и с минимален успех показан от средното училище
5.На младоженците се даваше почти безлихвен заем, на стойност, колкото да си купят нова кола;
6.А помните ли, че опрощаваха заема от по-горе при родено второ дете?
7.Нямаше как да бъдеш безработен
8.Нямаше работещи бедни
9.Стига да искаш, държавата ти даваше земя да я „чоплиш“
10.Консултираше те къде, дори в най-затънтеното село, каква е почвата и какво да засееш с успех там
11.И помните ли, че през цялото време (и преди Указ 56) си имаше „частници“
12.Ако пък се заселиш трайно в Странджа-Сакар държавата поощряваше това с 10 000 лева.
(Повече пари от за една нова кола.)
13.… а да пестиш от храна беше нечувано
14.Ако се появеше масов престъпник, то беше такова събитие, че за него се говореше десетилетие… и повече даже
15.Спомнете си как обяда в заводите (тристепенно меню, с безалкохолно) беше на стойност от 5 до 8 кибрита
16.Никого не „изключваха“ за неплатен ток (а той беше пренебрежимо малка сума)
17.Телефоните се плащаха на три месеца – веднъж.
18.И даже банани ( но в показните магазини и по-скъпи) имаше почти винаги!
19.Нямаше ЧСИ, измами на старци, принуди, вилнеещи мутри, както и нямаше чувство за липса на справедливост въобще!
… това от по-горе вече не можем да го имаме…
20.Днес искаме само да ни оставят да работим и справедливост.
Нищо друго.
И засега е само мечта.
Нашенско
Стар запазен ученически бележник от 80-те разказва интересни неща
Сине,това е моят бележник от 8. клас, който баба ти пази грижливо заедно с всички мои тетрадки, контролни работи и надраскани в час учебници. Както виждаш, аз не съм бил „силен“ ученик. Мисля, че съм бил обаче добър ученик.
Надявам се да е така, защото все още пазя много приятелства със съученици от моя клас. Надявам се да е така и защото пазя добри спомени от всички мои преподаватели. Помня името на всеки мой учител. Помня къде и как е стоял и какво ми е казал, когато ми е писал „Лош 1“, „Слаб 2“ и „Отличен 6“.
Сине, не оценките ще те направят добър човек. Те обаче ще са атестат за това, какви усилия ще полагаш за своето развитие. Те няма да бъдат само оценки за това, колко и какво си запомнил или как си преписал. Те ще за оценки за това какво отношение имаш към живота. Обучението в този етап е част от него.
Уважавай учителите си – те правят всичко по силите си, за да ти предадат целия си опит и знания, които ще са ти от ползва занапред.
Уважавай съучениците си – те са твоите приятели и те са тези, с които ще делиш следващите пет години негодуванието от внезапно контролно, щастието от взет изпит и много други емоции.
За това – бъди умерен в преценката си за хората и не упреквай никой друг, ако нещо не се реализира според твоите планове. Бори се за всяка победа. Тя никога няма дойде даром.
Бъди Човек, сине!
Ангел Ангелов
Нашенско
Разказ за времето когато народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо
Краве сиренето беше 2.60 лв. То никога не е било на държавни дотации, а ментета не си и помисляхме, че може да има. Минималната заплата беше 120 лв. (както и моята), но през 1989 г. я направиха 140 лв.
Рибната консерва „Копърка“, символ на студентската мизерия, беше 28 стотинки. Замразената скумрия – 1.20-1.60 лв., според едрината. „Кучешката радост“ беше 3.30 или 3.60 лв. – дето сега ни агитират да умрем за нея. Ама беше от месо, припомня socbg.com.
Бялото вино беше 97 ст. Плодовата ракия – 3.90 лв., сливовата – 4.90-5.10.
Дядо ми е работил 25 години като елмонтьор и квартален електротехник, за това време 2 пъти е спирал ток за неплащане. С една минимална заплата можеше да се купят 3500 киловатчаса дневна енергия или 2000 автобусни билетчета, или 31 кг свински бут с кост, или 400 литра прясно мляко.
Нямаше или почти нямаше семейство, което поне през година да не ходи на почивка, някои ходеха 2 пъти в годината. А сега?
По тия времена съм видял само двама неграмотни. И двамата цигани, единият възрастен, другият – син на цигански барон.
Демонстративно не искаше да се научи да чете. Обаче попадна на мен като ефрейтор. Толкоз бой, лицеви опори и коремни преси отнесе, че за 14 дни се научи да чете дотолкова, че да научи сам наизуст военната клетва.
Сега сочат с умиление как гражданите някъде на Запад оставяли монетки върху повредения автомат на метрото – демек съвестни.
Едно време млякото го разнасяха нощем, оставяха го пред магазините или сладкарниците. Минувачите си вземаха мляко и оставяха стотинки. И ни млякото изчезваше, ни стотинките.
Хората по селата масово не заключваха къщите си. Баба ми беше инкасаторка и влизахме у хората като у лелини си, нищо че ги нямаше у тях. Оставяхме си колелетата незаключени пред някой приятел и си ги намирахме непипнати.
Голямо произшествие беше, когато на един приятел изчезна аптечката – със седмици се коментираше.
-
Нашенско6 години ago
Дънов го е казал ясно: Бягай далеч, видиш ли човек, който има
-
Нашенско6 години ago
БГ ПРАВОСЪДИЕ: Антон Иванов уби Димитър и 20-годишния Краси. Няма да лежи в затвора
-
Нашенско7 години ago
РЕШЕНО! 1700 евро минимална работна заплата във всички държави членки на Европейски съюз от 2020 година
-
Любопитно6 години ago
ТАЗИ ПРОСТА ЗАДАЧА ЩЕ ВИ ПРЪСНЕ МОЗЪЦИТЕ! ПРОБВАТЕ ДАЛИ ЩЕ СЕ СПРАВИТЕ!
-
Нашенско6 години ago
Премиерът подпука Йончева и БСП: За „Добро утро“ и „Лека нощ“ трябва да казват Борисов!
-
Нашенско6 години ago
Жена се озова в интензивното след самозадоволяване! Студентка по медицина се
-
Нашенско6 години ago
Фолкът потъна в скръб! Отиде си млад и обичан изпълнител
-
Нашенско6 години ago
Велико: Рецептата на проф. Начев спасява сърцето от операция!