Любопитно

Michelle Rodriguez opens up about the death of Paul Walker: ‘I went pretty crazy’

Published

5 години ago

27.11.2019

For the past year and a half, Michelle Rodriguez has kept to herself about the death of Paul Walker. The blue-eyed actor, whose role as cop-turned-outlaw wheelman Brian O’Conner had been a linchpin of the $1.7 billion Fast and Furious franchise, had been killed on November 30, 2013 in a freak car crash. Since then, his castmates have largely grieved in private.

But during a recent conversation with EW, Rodriguez, who was then gearing up for the international press tour for Furious 7, decided that she wanted to open up about what the loss of Walker had meant to her. The shock of losing a trusted friend, “the deepest guy I know,” she says, caused her to unravel. “I actually went on a bit of a binge,” she says, wiping away tears. “I went crazy a little bit”—pause—”I went pretty crazy. A lot of the stuff I did last year I would never do had I been in my right mind.”

Some of that “stuff,” of course, found its way into the tabloids. Rodriguez, 36, was photographed by paparazzi in various states of romantic embrace with British supermodel Cara Delevingne, partying on a yacht with Justin Bieber, and getting intimately acquainted with Zac Efron in Spain and Sardinia. “I was pushing myself to feel,” she says, amid the lunchtime bustle of a chic Venice, Calif. restaurant. “I felt like nothing I could do could make me feel alive, so I just kept pushing myself harder and harder. I was traveling and I was having sex. And I was just trying to ignore everything that I was feeling.”

Unlike many of her Furious 7 castmates—e.g. Vin Diesel, Jordana Brewster, Dwayne Johnson and Chris “Ludacris” Bridges—Rodriguez has no spouse or children. So her sorrow over losing a friend who had been a dependable presence for 16 years, she says, was compounded by the absence of a grounding family structure. “I could see Paul once every two years and just know there was another human on the planet who’s deep like me, who loves like that,” she says. “When that disappears, you wonder, ‘Wait a minute, what do I hold on to?’ There was nothing to tether me to this existence: ‘Why am I f—ing here? And, like, why’d you leave without me?’”

Her pain is still close to the surface, but earlier this year, she says, she discovered a renewed sense of purpose, and is now finally on the mend. “I just woke up [one morning] with a profound respect for living,” she says. “I stood tall one day and I said, ‘You know what, Michelle? Stop f—ing hiding. Go manifest.’ And all of a sudden, I picked myself up and started hustling.”

Любопитно

Филмът от края на 70-те, заради който улиците опустяваха

Published

1 година ago

11.12.2023

hemiargus

Сред малкото американски сериали, излъчени у нас преди 89-та година, се откроява невероятната екранизация по романа на Ъруин Шоу „Богат беден“.

В него е разказва майсторски и изключително увлекателно драматичната история на едно емигрантско семейство в САЩ от края на Втората световна война до началото на 60-те години.

Вниманието му е фокусирано върху житейските перипетии на двама братя с коренно различни съдби.

Благоразумният и прилеженРуди (акт. Питър Строс) и буйният и непокорен Том (акт. Ник Нолти)

Любопитно

Едно време имаше така наречен младоженски заем до 10 000 лв

Published

1 година ago

11.12.2023

hemiargus

Понеже чета, че доста хора и най- вече младите не вярват как сме живели преди 1989 година и само сме преувеличавали, та ще им кажа неща, които може би ще разберат.

Едно време имаше така наречен младоженски заем – 10 000 лв. Получаваш го, ако искаш, когато се подпишеш в гражданското. Вноските бяха ниски, лихвата – нищожна. При раждането на първо дете ти се опрощава половината, при второ дете – остатъка и ти се връща лихвата за предсрочно погасяване на заема за останалите години.

Сега искат да плащате на банките, ако платите предсрочно или искате да си изтеглите собствените пари.

Едно време имаше и лекар, който те привикваше по два пъти в седмицата на преглед по време на бременност, без да имаш час и да плащаш нещо.

Сега плащате за всичко, включително и за избор на екип.

Едно време имаше и застраховки и агента идваше в къщи за вноската. След изтичане на две години имахме право да прекратим застраховката, да си изтеглим парите и да купим нещо за вкъщи. Бяха като спестени пари. А след това си правиш нова застраховка.

Сега с много разправии можеш да докажеш, че си пострадал, за да ти отпуснат част от твоите пари.

Да, за кола се чакаше години, но купуваш чисто нова кола, която после издържаше 20-25 години.

Сега купувате трета употреба таралясници, които щяха да отиват за желязо, ако вие не ги купувахте.

Има и още много неща, които младите не разбират и не вярват. Обяснявайте им, иначе едни други им промиват мозъците.“

Вероника Манолева

Любопитно

Клас, стани, клас, мирно! Или когато в училищата имаше ред и дисциплина

Published

1 година ago

11.12.2023

hemiargus

Тогава училището не беше зависимо от броя ученици и затова при лошо поведение или слаб успех те изключваха, без да им мигне окото.

Сутрин имаше дежурен учител и дежурни ученици, които ни посрещаха.

Правеше се проверка за облеклото, за ноктите, косата, за носна кърпа и връзка – пионерска или чавдарска. Оставяхме си чантите и излизахме на двора на физзарядка. Всички спортуваха, няма болни, не болни. След това се правеше оборка на двора.

После миене на ръце и в класните стаи.

Бие ли първият звънец, задължително всички са в стаята, приготвяха учебници, тетрадки и необходимите материали.

За това следеше дежурен ученик по клас, редувахме се по пореден номер. Дежурният ученик стоеше на входа на вратата и когато другарката се зададеше, казваше: „Клас, стани, клас, мирно!“, и така стояхме прави, докато другарката влезе в стаята, остави си материалите на бюрото и каже „Седнете“.

В часа слушаш и внимаваш, а ако не – дървената показалка „играеше“. А това да те извикат в стаята на директора, беше равнозначно на смърт, защото там се явяваш с родител, че и бой ядяхме пред класен и директор, а после и вкъщи – пак.

Родителите ни набиваха в главите, че учителят е нашият родител в училище и каквото каже, се изпълнява! Иначе – бой и там, и вкъщи. Ред и дисциплина, уважение към учителя, ако не внимаваш или пречиш в час, напускаш и ти пишат неизвинено отсъствие.

Ако има проблем с някой ученик като много отсъствия, явяване без домашни, се викат родителите.

Ако това продължи, се намалява поведението му и като крайна мярка го преместват в друго училище. Учителите някак знаеха как да ни накарат да внимаваме.

Имаше много кръжоци, екскурзии, рецитали, спортни мероприятия, което ни сближаваше и бяхме организирани деца.

В XI клас всички пушехме, само че пушкомът беше далеч от сградата на училището, защото хванат ли те с цигара, ако не си на 18 – намалено поведение, при директора и накрая вкъщи – срам и резил!

А сега каква анархия е по училищата, всички знаем. За респект към учителя вече дори не може да се говори. А родителите масово са нагли и агресивни и дори детето им да има куп нарушения или лошо поведение, обвиняват за всичко учителите. Така и не разбраха, че липсата на възпитание вкъщи не може да се компенсира с нищо.

Татяна Апостолова/ретро.бг/