Нашенско

Сервитьор от Слънчака побърка България с разказа си: За едно лято изкарвам по

Published

6 години ago

08.07.2019

7-8 хиляди лева се спестяват за едно лято като сервитьор на българското Черноморие. Това разказва кърджалиец, който трето поредно лято заминава на работа в Слънчев бряг, пише 24rodopi.com, Той дава отговори на въпросите „Защо има остър глад за сервитьори и бармани в Кърджали?“ и „Младите ли не искат да работят или „чорбаджиите“ не плащат в града край Арда“: Стартът на морето е примамлив. Аз съм със заплата 1 500 лева, но знам, че има колеги, които са поканени срещу 2 бона. Храната и нощувките са ми гарантирани. Под 100 лева бакшиши на смяна няма. Вярно, много повече се работи и отслабваш 3-4 килограма за около 2 месеца и половина, но си струва. Миналата година се върнах с малко над 7 хиляди лева, тази година прогнозите на всички са за по-силен сезон, аз също съм си поставил по-висока цел – 8-9 хиляди лева в сметката и се връщам през октомври на работа в Кърджали.

Съотносимо към официалната статистика, този 24-годишен кърджалиец „вади“ добри пари и има основание да казва, че поддържа добър стандарт на живот в града край Арда. Средната годишна заплата в област Кърджали за 2016 година е 8 474 лева, сочат данните на Националния статистически институт. Очаква се за 2017 година тя за бъде малко над 9 хиляди лева. Средната годишна заплата в област Кърджали през 2011 година е била 5 895 лева, 2012 – 6266 лева, 2013 – 6842 лева, 2014 – 7 222 лева, 2015 – 7648 лева. Да бъдеш сервитьор през лятото в оборотно заведение в Слънчев бряг, Несебър и дори в Равда е по-изгодно, отколкото да си гурбетчия на Запад. Заплатата не я пипаш, трупа се на сметка. Живееш от бакшишите, които реално също се оказват спестявания. Защото докато другите имат нощен живот, ти си на работа. Някои сервитьори на морето бият по доходи и най-добрите ни строители в Западна Европа, а и гурбетчиите имат големи разходи за квартира, пътни и храна. Питаме го за мнението му по наболялата тема в сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“ в Кърджали: Всеки се оплаква от недостиг на кадри! Вината е и в двете страни. И работещите, и даващите работа. Вярно е, че младите не искат да работят за толкова малко пари – 400-500 лева. Те искат да получават толкова, че да могат за максимално кратко време да си купят първата кола в живота си. Изкривено мислене може би, но и собствениците на заведения твърде много претенции имат за малко пари. Единици са читавите работодатели в сектора. Не може ресторант на язовира да печели огромни пари, като две трети да не се декларират и приходите да се крият чрез информационни бонове, а сервитьор в края на месеца да получава едва 400 лева.

Защо ти обещават 800 лева, а получаваш два пъти по-малко? Защото собственикът налага глоби всевъзможни глоби, не само за счупени чаши, защото се бърка в разпределянето на бакшишите.

А същият този сервитьор да си докарва 1000 лева след месец, след като е напуснал и започнал работа в оборотно заведение в града. Средното ниво на безработица в Източните Родопи е 7 процента. 13 на сто от всички вписани в Бюрото по труда, обслужващо общините Кърджали и Черноочене, са младежи.

Официалната статистика отчита висок дял на неактивните в област Кърджали – почти 40 процента, и го обвързва с изключително неблагоприятната образователна структура на населението.

Сред лицата на възраст между 25 и 64 години с основно и по-ниско образование са 35,1 % в област Кърджали, при 18,1 % за страната. Вярно е, че фирмите губят от това, че професионалните гимназии постепенно изчезват.

Паралелките стават по-малко, закриват се цели училища, които даваха професии на учениците.

Сега завършващият 11 клас мисли как да отиде в Холандия, до поработи малко и да се върне с 15-годишно БМВ, а мисъл за по-нататък просто липсва. Лошото за Кърджали е, че няма големи и силни компании, които да поддържат училища, които да създават кадри за тях.

Сред факторите за младежката безработица в област Кърджали е ниската образователна степен и липсата на мотивация сред безработните да се регистрират в Бюрото по труда, категоричен е временно изпълняващия длъжността директор на Бюрото в Кърджали Метин Хафъзсалим. Това мнение споделя и младият кърджалиец, който и това лято ще сервира в Слънчев бряг, но и като бъдещ (след година) магистър по „Стопанско управление“ държи да добави:

Проблемът с образованието е проблем и на диалога между работодател и наемен работник. Малко повече от месец работих за един ресторантьор, който по цял ден говореше само за автомобили – толкова конски сили, за толкова секунди скоростомерът стигал 100 км в час, такъв бил цветът, че щели да ахнат всички… Напуснах заради лошото му отношение към персонала, а и без да си отговоря на въпроса „Този като разбира от коли, защо не е отворил автосервиз?“.

Нашенско

По мое време пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60 и още 20 неща които ги няма днес

Published

1 година ago

11.12.2023

hemiargus

1.Пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60

2.Невъзможно бе да срещнеш бездомник или клошар

3.Здравеопазването беше безплатно

4.Образованието също, като на тези от слаборазвитите райони се даваше възможност да учат в университет и с минимален успех показан от средното училище

5.На младоженците се даваше почти безлихвен заем, на стойност, колкото да си купят нова кола;

6.А помните ли, че опрощаваха заема от по-горе при родено второ дете?

7.Нямаше как да бъдеш безработен

8.Нямаше работещи бедни

9.Стига да искаш, държавата ти даваше земя да я „чоплиш“

10.Консултираше те къде, дори в най-затънтеното село, каква е почвата и какво да засееш с успех там

11.И помните ли, че през цялото време (и преди Указ 56) си имаше „частници“

12.Ако пък се заселиш трайно в Странджа-Сакар държавата поощряваше това с 10 000 лева.

(Повече пари от за една нова кола.)

13.… а да пестиш от храна беше нечувано

14.Ако се появеше масов престъпник, то беше такова събитие, че за него се говореше десетилетие… и повече даже

15.Спомнете си как обяда в заводите (тристепенно меню, с безалкохолно) беше на стойност от 5 до 8 кибрита

16.Никого не „изключваха“ за неплатен ток (а той беше пренебрежимо малка сума)

17.Телефоните се плащаха на три месеца – веднъж.

18.И даже банани ( но в показните магазини и по-скъпи) имаше почти винаги!

19.Нямаше ЧСИ, измами на старци, принуди, вилнеещи мутри, както и нямаше чувство за липса на справедливост въобще!

… това от по-горе вече не можем да го имаме…

20.Днес искаме само да ни оставят да работим и справедливост.

Нищо друго.

И засега е само мечта.

Нашенско

Стар запазен ученически бележник от 80-те разказва интересни неща

Published

1 година ago

11.12.2023

hemiargus

Сине,това е моят бележник от 8. клас, който баба ти пази грижливо заедно с всички мои тетрадки, контролни работи и надраскани в час учебници. Както виждаш, аз не съм бил „силен“ ученик. Мисля, че съм бил обаче добър ученик.

Надявам се да е така, защото все още пазя много приятелства със съученици от моя клас. Надявам се да е така и защото пазя добри спомени от всички мои преподаватели. Помня името на всеки мой учител. Помня къде и как е стоял и какво ми е казал, когато ми е писал „Лош 1“, „Слаб 2“ и „Отличен 6“.

Сине, не оценките ще те направят добър човек. Те обаче ще са атестат за това, какви усилия ще полагаш за своето развитие. Те няма да бъдат само оценки за това, колко и какво си запомнил или как си преписал. Те ще за оценки за това какво отношение имаш към живота. Обучението в този етап е част от него.

Уважавай учителите си – те правят всичко по силите си, за да ти предадат целия си опит и знания, които ще са ти от ползва занапред.

Уважавай съучениците си – те са твоите приятели и те са тези, с които ще делиш следващите пет години негодуванието от внезапно контролно, щастието от взет изпит и много други емоции.

За това – бъди умерен в преценката си за хората и не упреквай никой друг, ако нещо не се реализира според твоите планове. Бори се за всяка победа. Тя никога няма дойде даром.

Бъди Човек, сине!

Ангел Ангелов

Нашенско

Разказ за времето когато народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо

Published

1 година ago

11.12.2023

hemiargus

По времето на Тодор Живков народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо. Плюят по социализма, но като днешната скъпотия и мизерия не е имало.

През последните 5-6 години до 1990 г. прясното мляко беше по 30 ст., киселото – по 22 с бурканче или в кофичка.

Краве сиренето беше 2.60 лв. То никога не е било на държавни дотации, а ментета не си и помисляхме, че може да има. Минималната заплата беше 120 лв. (както и моята), но през 1989 г. я направиха 140 лв.

Рибната консерва „Копърка“, символ на студентската мизерия, беше 28 стотинки. Замразената скумрия – 1.20-1.60 лв., според едрината. „Кучешката радост“ беше 3.30 или 3.60 лв. – дето сега ни агитират да умрем за нея. Ама беше от месо, припомня socbg.com.
Бялото вино беше 97 ст. Плодовата ракия – 3.90 лв., сливовата – 4.90-5.10.
Дядо ми е работил 25 години като елмонтьор и квартален електротехник, за това време 2 пъти е спирал ток за неплащане. С една минимална заплата можеше да се купят 3500 киловатчаса дневна енергия или 2000 автобусни билетчета, или 31 кг свински бут с кост, или 400 литра прясно мляко.

Нямаше или почти нямаше семейство, което поне през година да не ходи на почивка, някои ходеха 2 пъти в годината. А сега?

По тия времена съм видял само двама неграмотни. И двамата цигани, единият възрастен, другият – син на цигански барон.

Демонстративно не искаше да се научи да чете. Обаче попадна на мен като ефрейтор. Толкоз бой, лицеви опори и коремни преси отнесе, че за 14 дни се научи да чете дотолкова, че да научи сам наизуст военната клетва.

Сега сочат с умиление как гражданите някъде на Запад оставяли монетки върху повредения автомат на метрото – демек съвестни.

Едно време млякото го разнасяха нощем, оставяха го пред магазините или сладкарниците. Минувачите си вземаха мляко и оставяха стотинки. И ни млякото изчезваше, ни стотинките.

Хората по селата масово не заключваха къщите си. Баба ми беше инкасаторка и влизахме у хората като у лелини си, нищо че ги нямаше у тях. Оставяхме си колелетата незаключени пред някой приятел и си ги намирахме непипнати.
Голямо произшествие беше, когато на един приятел изчезна аптечката – със седмици се коментираше.