Нашенско

Милен Цветков се връща на екран, ето коя телевизия го иска

Published

6 години ago

03.06.2019

Милен Цветков може да се върне на екран от есента. Водещият, чието предаване бе свалено от Нова тв миналото лято, е ухажван от по-малка, но за сметка на това амбициозна телевизия.

Това е „България Он Еър”, шушука се в медийните среди.

В последно време феновете на Милен Цветков можеха да го гледат само по интернет канала на „Демократична България”. Говори се обаче, че този ангажимент бил само за изборите, които се проведоха на 26 май, а след тях водещият очаквал отново да остане без работа. Той вече се чудел къде ще си вади хляба, щом стане излишен за партията, когато от „България Он Еър” показали сериозен интерес да го привлекат в екипа си. Там смятали да му предложат да води авторско предаване, дочу „Уикенд”. По изборите Цветков бе специален гост в студиото на телевизията и се оказало, че пиперливият му език е привлякъл необичайно много зрители като за малката медия. Именно това накарало шефовете й да се замислят над идеята да му предложат постоянен договор.

Както „Уикенд” писа, журналистът се хвалел, че получава от „Демократична България” сериозни суми за работа само по няколко часа на седмица. Близките му обаче смятат, че идеите му за бъдещето са много далеч от взимането на агитационни интервюта за определена политическа сила, каквито той в момента прави. Амбициозният водещ искал пак да има собствено предаване, в което се работи по неговите лични стандарти. Липсвали му камерите, разговорите със зрители по телефона и екипа от подбрани от самия него хора. Затова се смята, че ако в „България Он Еър” му предложат свобода на работа, ще приеме договор с тях, дори и срещу по-малко пари в сравнение със заплатата му в Нова.

Цветков не държал толкова на медиата, колкото на свободата в работата си. Говори се дори, че се е разделил с Нова именно защото се опитали да му диктуват отвън как да работи. Иначе телевизията нямала намерение да го уволнява. Свалили предаването му „Часът на Милен Цветков”, но имали намерение да му предложат ново шоу. Журналистът обаче не приел офертата.

„България Он Еър” вече има традиция в приютяването на отхвърлени от по-големите телевизии водещи. Преди време там работа започна уволнената от екипа на „На кафе” Деляна Маринова-Джуджи.

После ефир бе даден и на бившия сценарист на Слави Трифонов – Росен Петров. Смята се, че ако Милен Цветков води предаване там, ще е истински удар, защото водещият е доказал, че умее да прави рейтинг независимо в коя телевизия и в кой часови пояс е поставен. През 2000 г. той се премести от БНТ, където беше лице на централните новини, в регионалната по онова време Нова, където създаде най-гледания сутрешен блок в София. След това „разработи” следобедния ефир, преди да го преместят в полунощ. Всеки път Цветков постигаше огромен рейтинг и се смята, че ако отиде в „България Он Еър”, ще повтори и там този успех. В случай, че стигне до споразумение с телевизията, най-вероятно ще започне работа там от старта на новия тв сезон през септември.

Нашенско

По мое време пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60 и още 20 неща които ги няма днес

Published

1 година ago

11.12.2023

hemiargus

1.Пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60

2.Невъзможно бе да срещнеш бездомник или клошар

3.Здравеопазването беше безплатно

4.Образованието също, като на тези от слаборазвитите райони се даваше възможност да учат в университет и с минимален успех показан от средното училище

5.На младоженците се даваше почти безлихвен заем, на стойност, колкото да си купят нова кола;

6.А помните ли, че опрощаваха заема от по-горе при родено второ дете?

7.Нямаше как да бъдеш безработен

8.Нямаше работещи бедни

9.Стига да искаш, държавата ти даваше земя да я „чоплиш“

10.Консултираше те къде, дори в най-затънтеното село, каква е почвата и какво да засееш с успех там

11.И помните ли, че през цялото време (и преди Указ 56) си имаше „частници“

12.Ако пък се заселиш трайно в Странджа-Сакар държавата поощряваше това с 10 000 лева.

(Повече пари от за една нова кола.)

13.… а да пестиш от храна беше нечувано

14.Ако се появеше масов престъпник, то беше такова събитие, че за него се говореше десетилетие… и повече даже

15.Спомнете си как обяда в заводите (тристепенно меню, с безалкохолно) беше на стойност от 5 до 8 кибрита

16.Никого не „изключваха“ за неплатен ток (а той беше пренебрежимо малка сума)

17.Телефоните се плащаха на три месеца – веднъж.

18.И даже банани ( но в показните магазини и по-скъпи) имаше почти винаги!

19.Нямаше ЧСИ, измами на старци, принуди, вилнеещи мутри, както и нямаше чувство за липса на справедливост въобще!

… това от по-горе вече не можем да го имаме…

20.Днес искаме само да ни оставят да работим и справедливост.

Нищо друго.

И засега е само мечта.

Нашенско

Стар запазен ученически бележник от 80-те разказва интересни неща

Published

1 година ago

11.12.2023

hemiargus

Сине,това е моят бележник от 8. клас, който баба ти пази грижливо заедно с всички мои тетрадки, контролни работи и надраскани в час учебници. Както виждаш, аз не съм бил „силен“ ученик. Мисля, че съм бил обаче добър ученик.

Надявам се да е така, защото все още пазя много приятелства със съученици от моя клас. Надявам се да е така и защото пазя добри спомени от всички мои преподаватели. Помня името на всеки мой учител. Помня къде и как е стоял и какво ми е казал, когато ми е писал „Лош 1“, „Слаб 2“ и „Отличен 6“.

Сине, не оценките ще те направят добър човек. Те обаче ще са атестат за това, какви усилия ще полагаш за своето развитие. Те няма да бъдат само оценки за това, колко и какво си запомнил или как си преписал. Те ще за оценки за това какво отношение имаш към живота. Обучението в този етап е част от него.

Уважавай учителите си – те правят всичко по силите си, за да ти предадат целия си опит и знания, които ще са ти от ползва занапред.

Уважавай съучениците си – те са твоите приятели и те са тези, с които ще делиш следващите пет години негодуванието от внезапно контролно, щастието от взет изпит и много други емоции.

За това – бъди умерен в преценката си за хората и не упреквай никой друг, ако нещо не се реализира според твоите планове. Бори се за всяка победа. Тя никога няма дойде даром.

Бъди Човек, сине!

Ангел Ангелов

Нашенско

Разказ за времето когато народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо

Published

1 година ago

11.12.2023

hemiargus

По времето на Тодор Живков народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо. Плюят по социализма, но като днешната скъпотия и мизерия не е имало.

През последните 5-6 години до 1990 г. прясното мляко беше по 30 ст., киселото – по 22 с бурканче или в кофичка.

Краве сиренето беше 2.60 лв. То никога не е било на държавни дотации, а ментета не си и помисляхме, че може да има. Минималната заплата беше 120 лв. (както и моята), но през 1989 г. я направиха 140 лв.

Рибната консерва „Копърка“, символ на студентската мизерия, беше 28 стотинки. Замразената скумрия – 1.20-1.60 лв., според едрината. „Кучешката радост“ беше 3.30 или 3.60 лв. – дето сега ни агитират да умрем за нея. Ама беше от месо, припомня socbg.com.
Бялото вино беше 97 ст. Плодовата ракия – 3.90 лв., сливовата – 4.90-5.10.
Дядо ми е работил 25 години като елмонтьор и квартален електротехник, за това време 2 пъти е спирал ток за неплащане. С една минимална заплата можеше да се купят 3500 киловатчаса дневна енергия или 2000 автобусни билетчета, или 31 кг свински бут с кост, или 400 литра прясно мляко.

Нямаше или почти нямаше семейство, което поне през година да не ходи на почивка, някои ходеха 2 пъти в годината. А сега?

По тия времена съм видял само двама неграмотни. И двамата цигани, единият възрастен, другият – син на цигански барон.

Демонстративно не искаше да се научи да чете. Обаче попадна на мен като ефрейтор. Толкоз бой, лицеви опори и коремни преси отнесе, че за 14 дни се научи да чете дотолкова, че да научи сам наизуст военната клетва.

Сега сочат с умиление как гражданите някъде на Запад оставяли монетки върху повредения автомат на метрото – демек съвестни.

Едно време млякото го разнасяха нощем, оставяха го пред магазините или сладкарниците. Минувачите си вземаха мляко и оставяха стотинки. И ни млякото изчезваше, ни стотинките.

Хората по селата масово не заключваха къщите си. Баба ми беше инкасаторка и влизахме у хората като у лелини си, нищо че ги нямаше у тях. Оставяхме си колелетата незаключени пред някой приятел и си ги намирахме непипнати.
Голямо произшествие беше, когато на един приятел изчезна аптечката – със седмици се коментираше.