Нашенско
Една българка на 32: Казвам се Стела. Имам съпруг, деца, голяма къща и скъпа кола. Преди всичко това бях

Казвам се Светла, на 32 години, имам съпруг, деца, голяма къща и скъпа кола.
Днес мога да си позволя да си купя всичко, което пожелая, но имаше време, когато износвах дрехите на брат си.
Нека започна историята си от самото начало.
Майка ми много силно мечтаела да има син и когато родила брат ми Артем, радостта на родителите ми била безкрайна.
След раждането на брат ми, за първи път баща ми посегнал към алкохола. От този ден си намирал различни поводи да се напива, а понякога злоупотребявал до такава степен, че не можел да се прибере у дома. Налагало се майка ми да го влачи по улиците буквално на гръб. На другата сутрин баща ми й искал прошка, обещавайки, че повече няма да пие, но само след два дни отново се търкалял в някоя локва.
Много скоро майка ми забременяла с мен. За съжаление, за разлика от брат ми, аз съм била нежелано дете.
Спомням си колко често ме оставяше да си легна гладна и как завиждах на момичетата, които имаха красиви рокли и обувки, докато аз носех скъсани галоши. В най-големия студ майка ми ме изпращаше почти боса да търся баща си по улиците, че да не дава Господ, можел да замръзне някъде. Свои дрехи също нямах и по принуда износвах ризите и панталоните на брат си. Няколко години по-късно баща ми почина от пиене, а след смъртта му майка ми съвсем спря да ми обръща внимание.
Понякога не ме пускаше да нощувам в къщата и се налагаше да преспивам в кошарата при животните. Въпреки всички несгоди, полагах големи усилия да се образовам, защото знаех, че само така ще се измъкна от нищетата. Упоритият ми труд беше увенчан с успех и завърших училище със златен медал. За съжаление, не отидох на връчването на дипломите, защото нямах подходящо облекло.
Постъпих да уча в университета на държавна издръжка и завърших с червена диплома.
Докато учех, икономисвах всяка една стотинка, а дрехи купувах от магазин за втора употреба. Продуктите ми бяха с изтекъл срок на годност, а понякога, когато нямах никакви пари, ровех в кофите за боклук. От дълго време не знаех нищо за майка си и брат ми, но от познати разбрах, че Артем е напуснал селото, защото не искал да живее като родителите ни. След дипломирането се върнах в родния си край и веднага ме наеха като счетоводителка. Заплатата беше прилична, понякога получавах бонуси, но мизерията ме научи да не харча излишни пари. Мечтаех да се устроя в града и там да си намеря работа. В представите си се виждах щастливо омъжена за човек, който беше безкрайно влюбен в мен. Така копнеех за любов. Цял живот бях лишавана от майчини ласки и милувки, и единствено чувах проклятия и ругатни.
Но докато мечтите ми се сбъднат, трябваше да живея с майка си.
Двете никога не се хранехме заедно и всички разходи по домакинството деляхме наполовина. И когато най-накрая събрах средства за малък апартамент, скрих парите на сигурно място и веднага се залових да търся подходящо жилище в града. За мой късмет, още на другия ден срещнах приятелка от университета, с чиято помощ успях да получа работа на добра позиция в престижна фирма. Наложи се да се върна в родния си край, за да си събера багажа, но когато потърсих скритите пари, от тях нямаше никаква следа. Оказа се, че собствената ми майка е взела парите ми, които години наред спестявах с цената на много лишения, за да ги даде на брат ми за почивка в Израел. Не знам какво бих правила, ако приятелката ми не ми се притече за пореден път на помощ. Тя ме приюти и ме подпомагаше финансово и морално, докато успея да си стъпя на краката.
Изминаха няколко години.
Вече съм на 32 години, имам съпруг, деца, голяма къща и скъпа кола. Преди дни ми се обади брат ми и ми съобщи, че майка ми е много болна и има нужда от лечение. За съжаление той бил много зает и нямал време да се погрижи за нея. Може да ви прозвучи грубо, но му отговорих, че никак не ми пука за нейното здраве и дори да умре, няма да стъпя на гроба й. Вие, навярно, ще ме укорите, но не мога да постъпя по друг начин. Тази жена никога не ме приласка, не ме погали като майка, нито ми направи плитка. Да, сега имам шоколад, не ровя вече във варелите, но докато съм жива не искам да видя никой от кръвните си роднини. Каквото посееш – това ще пожънеш!
Сподели тази статия в Фейсбук за да може и други да я прочетат!
Нашенско
По мое време пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60 и още 20 неща които ги няма днес

1.Пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60
2.Невъзможно бе да срещнеш бездомник или клошар
3.Здравеопазването беше безплатно
4.Образованието също, като на тези от слаборазвитите райони се даваше възможност да учат в университет и с минимален успех показан от средното училище
5.На младоженците се даваше почти безлихвен заем, на стойност, колкото да си купят нова кола;
6.А помните ли, че опрощаваха заема от по-горе при родено второ дете?
7.Нямаше как да бъдеш безработен
8.Нямаше работещи бедни
9.Стига да искаш, държавата ти даваше земя да я „чоплиш“
10.Консултираше те къде, дори в най-затънтеното село, каква е почвата и какво да засееш с успех там
11.И помните ли, че през цялото време (и преди Указ 56) си имаше „частници“
12.Ако пък се заселиш трайно в Странджа-Сакар държавата поощряваше това с 10 000 лева.
(Повече пари от за една нова кола.)
13.… а да пестиш от храна беше нечувано
14.Ако се появеше масов престъпник, то беше такова събитие, че за него се говореше десетилетие… и повече даже
15.Спомнете си как обяда в заводите (тристепенно меню, с безалкохолно) беше на стойност от 5 до 8 кибрита
16.Никого не „изключваха“ за неплатен ток (а той беше пренебрежимо малка сума)
17.Телефоните се плащаха на три месеца – веднъж.
18.И даже банани ( но в показните магазини и по-скъпи) имаше почти винаги!
19.Нямаше ЧСИ, измами на старци, принуди, вилнеещи мутри, както и нямаше чувство за липса на справедливост въобще!
… това от по-горе вече не можем да го имаме…
20.Днес искаме само да ни оставят да работим и справедливост.
Нищо друго.
И засега е само мечта.
Нашенско
Стар запазен ученически бележник от 80-те разказва интересни неща

Сине,това е моят бележник от 8. клас, който баба ти пази грижливо заедно с всички мои тетрадки, контролни работи и надраскани в час учебници. Както виждаш, аз не съм бил „силен“ ученик. Мисля, че съм бил обаче добър ученик.
Надявам се да е така, защото все още пазя много приятелства със съученици от моя клас. Надявам се да е така и защото пазя добри спомени от всички мои преподаватели. Помня името на всеки мой учител. Помня къде и как е стоял и какво ми е казал, когато ми е писал „Лош 1“, „Слаб 2“ и „Отличен 6“.
Сине, не оценките ще те направят добър човек. Те обаче ще са атестат за това, какви усилия ще полагаш за своето развитие. Те няма да бъдат само оценки за това, колко и какво си запомнил или как си преписал. Те ще за оценки за това какво отношение имаш към живота. Обучението в този етап е част от него.
Уважавай учителите си – те правят всичко по силите си, за да ти предадат целия си опит и знания, които ще са ти от ползва занапред.
Уважавай съучениците си – те са твоите приятели и те са тези, с които ще делиш следващите пет години негодуванието от внезапно контролно, щастието от взет изпит и много други емоции.
За това – бъди умерен в преценката си за хората и не упреквай никой друг, ако нещо не се реализира според твоите планове. Бори се за всяка победа. Тя никога няма дойде даром.
Бъди Човек, сине!
Ангел Ангелов
Нашенско
Разказ за времето когато народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо

Краве сиренето беше 2.60 лв. То никога не е било на държавни дотации, а ментета не си и помисляхме, че може да има. Минималната заплата беше 120 лв. (както и моята), но през 1989 г. я направиха 140 лв.
Рибната консерва „Копърка“, символ на студентската мизерия, беше 28 стотинки. Замразената скумрия – 1.20-1.60 лв., според едрината. „Кучешката радост“ беше 3.30 или 3.60 лв. – дето сега ни агитират да умрем за нея. Ама беше от месо, припомня socbg.com.
Бялото вино беше 97 ст. Плодовата ракия – 3.90 лв., сливовата – 4.90-5.10.
Дядо ми е работил 25 години като елмонтьор и квартален електротехник, за това време 2 пъти е спирал ток за неплащане. С една минимална заплата можеше да се купят 3500 киловатчаса дневна енергия или 2000 автобусни билетчета, или 31 кг свински бут с кост, или 400 литра прясно мляко.
Нямаше или почти нямаше семейство, което поне през година да не ходи на почивка, някои ходеха 2 пъти в годината. А сега?
По тия времена съм видял само двама неграмотни. И двамата цигани, единият възрастен, другият – син на цигански барон.
Демонстративно не искаше да се научи да чете. Обаче попадна на мен като ефрейтор. Толкоз бой, лицеви опори и коремни преси отнесе, че за 14 дни се научи да чете дотолкова, че да научи сам наизуст военната клетва.
Сега сочат с умиление как гражданите някъде на Запад оставяли монетки върху повредения автомат на метрото – демек съвестни.
Едно време млякото го разнасяха нощем, оставяха го пред магазините или сладкарниците. Минувачите си вземаха мляко и оставяха стотинки. И ни млякото изчезваше, ни стотинките.
Хората по селата масово не заключваха къщите си. Баба ми беше инкасаторка и влизахме у хората като у лелини си, нищо че ги нямаше у тях. Оставяхме си колелетата незаключени пред някой приятел и си ги намирахме непипнати.
Голямо произшествие беше, когато на един приятел изчезна аптечката – със седмици се коментираше.
-
Нашенско6 години ago
Дънов го е казал ясно: Бягай далеч, видиш ли човек, който има
-
Нашенско6 години ago
БГ ПРАВОСЪДИЕ: Антон Иванов уби Димитър и 20-годишния Краси. Няма да лежи в затвора
-
Нашенско7 години ago
РЕШЕНО! 1700 евро минимална работна заплата във всички държави членки на Европейски съюз от 2020 година
-
Нашенско6 години ago
Премиерът подпука Йончева и БСП: За „Добро утро“ и „Лека нощ“ трябва да казват Борисов!
-
Любопитно7 години ago
ТАЗИ ПРОСТА ЗАДАЧА ЩЕ ВИ ПРЪСНЕ МОЗЪЦИТЕ! ПРОБВАТЕ ДАЛИ ЩЕ СЕ СПРАВИТЕ!
-
Нашенско6 години ago
Жена се озова в интензивното след самозадоволяване! Студентка по медицина се
-
Нашенско6 години ago
Фолкът потъна в скръб! Отиде си млад и обичан изпълнител
-
Нашенско7 години ago
Велико: Рецептата на проф. Начев спасява сърцето от операция!