Connect with us

Нашенско

Щастливо женен с 2 деца: Убиецът на фолк звездата Румяна не лежа и ден в затвора!

Published

on

19 години след трагичната смърт на фолк певицата Румяна, се роди второто й внуче. Миналата година дъщерята на чалга легендата Марияна даде живот на сина си Иван навръх рождения си ден 5 май. В последните дни на юни в бургаската болница изплака бебето и на сина й Илиян.

Въпреки очакванията, че новороденото ще носи името на покойната си баба Румяна, нейната внучка се казва Златина, научи HotArena.По ирония на съдбата Румяна не намери щастие в любовта и загина заради калпавото шофиране на своя последен приятел, но нейните две деца и оцелялото й гадже са щастливо задомени и се радват на деца. Преди дъщеря й Марияна, семейно гнездо свил синът на певицата. Въпреки музикалната си дарба, 32-годишният Илиян не успял да направи кариера, но пък се радва на щастливия си брак и новородена щерка.

Любимият на фолк легендата, който я погуби в адската катастрофа, скоро след като се отърсил от шока, отново намерил голямата любов и се оженил. Той продължавал кариерата си на музикант по заведенията. Любо обаче категорично отказвал да изпълнява съвместния им хит „Вечната обич”, въпреки молбите на нейните фенове. На загиналата си приятелка певецът посветил сълзливите балади „Търся те нощем” и „Най-ценния дар”. Угризенията на съвестта обаче го преследвали до днес, въпреки че след смъртта й се оженил за друга. Любен, който бе популярен във фолк гилдията с фамилията Васков, вече се подвизавал като Кирилов и избягва всякаква публичност.

Дъщерята на Румяна Марияна, която е нейно копие, е категорична, че двамата с брат й Илиян биха простили на убиеца на майка си, стига той да им поиска прошка някой ден.

Дългокосата певица загина на 30 юли 1999 г. в зверска автомобилна катастрофа, в разцвета на творческите си и житейски ангажименти. На същата дата, но 7 години по-късно, умира и нейната майка. Възрастната жена така и не успяла да превъзмогне мъката по нелепо отишлата си дъщеря. Казала, че си отива, и наистина – на 30 юли 2006 г., вместо да прави панихида, тя починала.

В деня, който издъхна, изпълнителката имала уговорка с бащата на децата си Руси Андролов да ги остави да му погостуват в Казанлък, където той работел като музикант. Колата била шофирана от приятелят на певицата Любен, който също стартирал кариерата си на фолк певец. При фаталния инцидент на пътя Бургас-София, на километър източно от сливенското село Блатец, „Голф”-ът на певицата се блъснал челно в микробус „Фиат Ивеко”. При удара красивата Румяна издъхна на място. 12-годишният й син Илиян бе настанен с опасност за живота. Дъщеря й Марияна също пострадала тежко.

По-късно било установено, че катастрофата е била изключително и само по вина на Любо, който хвърчал с твърде висока скорост. Катастрофиралият автомобил бил превърнат в купчина старо желязо. Кормилото на водача било превито на две, двигателят влязъл в купето, задните седалки били откъснати. Въпреки че уби любимата си в катастрофата, карайки с превишена скорост, Любо така и не лежа нито ден в затвора. Той се размина единствено с условна присъда и не плати кръвнина на децата й

Continue Reading
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нашенско

По мое време пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60 и още 20 неща които ги няма днес

Published

on

1.Пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60

2.Невъзможно бе да срещнеш бездомник или клошар

3.Здравеопазването беше безплатно

4.Образованието също, като на тези от слаборазвитите райони се даваше възможност да учат в университет и с минимален успех показан от средното училище

5.На младоженците се даваше почти безлихвен заем, на стойност, колкото да си купят нова кола;

6.А помните ли, че опрощаваха заема от по-горе при родено второ дете?

7.Нямаше как да бъдеш безработен

8.Нямаше работещи бедни

9.Стига да искаш, държавата ти даваше земя да я „чоплиш“

10.Консултираше те къде, дори в най-затънтеното село, каква е почвата и какво да засееш с успех там

11.И помните ли, че през цялото време (и преди Указ 56) си имаше „частници“

12.Ако пък се заселиш трайно в Странджа-Сакар държавата поощряваше това с 10 000 лева.

(Повече пари от за една нова кола.)

13.… а да пестиш от храна беше нечувано

14.Ако се появеше масов престъпник, то беше такова събитие, че за него се говореше десетилетие… и повече даже

15.Спомнете си как обяда в заводите (тристепенно меню, с безалкохолно) беше на стойност от 5 до 8 кибрита

16.Никого не „изключваха“ за неплатен ток (а той беше пренебрежимо малка сума)

17.Телефоните се плащаха на три месеца – веднъж.

18.И даже банани ( но в показните магазини и по-скъпи) имаше почти винаги!

19.Нямаше ЧСИ, измами на старци, принуди, вилнеещи мутри, както и нямаше чувство за липса на справедливост въобще!

… това от по-горе вече не можем да го имаме…

20.Днес искаме само да ни оставят да работим и справедливост.

Нищо друго.

И засега е само мечта.

Continue Reading

Нашенско

Стар запазен ученически бележник от 80-те разказва интересни неща

Published

on

Сине,това е моят бележник от 8. клас, който баба ти пази грижливо заедно с всички мои тетрадки, контролни работи и надраскани в час учебници. Както виждаш, аз не съм бил „силен“ ученик. Мисля, че съм бил обаче добър ученик.

Надявам се да е така, защото все още пазя много приятелства със съученици от моя клас. Надявам се да е така и защото пазя добри спомени от всички мои преподаватели. Помня името на всеки мой учител. Помня къде и как е стоял и какво ми е казал, когато ми е писал „Лош 1“, „Слаб 2“ и „Отличен 6“.

Сине, не оценките ще те направят добър човек. Те обаче ще са атестат за това, какви усилия ще полагаш за своето развитие. Те няма да бъдат само оценки за това, колко и какво си запомнил или как си преписал. Те ще за оценки за това какво отношение имаш към живота. Обучението в този етап е част от него.

Уважавай учителите си – те правят всичко по силите си, за да ти предадат целия си опит и знания, които ще са ти от ползва занапред.

Уважавай съучениците си – те са твоите приятели и те са тези, с които ще делиш следващите пет години негодуванието от внезапно контролно, щастието от взет изпит и много други емоции.

За това – бъди умерен в преценката си за хората и не упреквай никой друг, ако нещо не се реализира според твоите планове. Бори се за всяка победа. Тя никога няма дойде даром.

Бъди Човек, сине!

Ангел Ангелов

Continue Reading

Нашенско

Разказ за времето когато народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо

Published

on

По времето на Тодор Живков народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо. Плюят по социализма, но като днешната скъпотия и мизерия не е имало.
През последните 5-6 години до 1990 г. прясното мляко беше по 30 ст., киселото – по 22 с бурканче или в кофичка.

Краве сиренето беше 2.60 лв. То никога не е било на държавни дотации, а ментета не си и помисляхме, че може да има. Минималната заплата беше 120 лв. (както и моята), но през 1989 г. я направиха 140 лв.

Рибната консерва „Копърка“, символ на студентската мизерия, беше 28 стотинки. Замразената скумрия – 1.20-1.60 лв., според едрината. „Кучешката радост“ беше 3.30 или 3.60 лв. – дето сега ни агитират да умрем за нея. Ама беше от месо, припомня socbg.com.
Бялото вино беше 97 ст. Плодовата ракия – 3.90 лв., сливовата – 4.90-5.10.
Дядо ми е работил 25 години като елмонтьор и квартален електротехник, за това време 2 пъти е спирал ток за неплащане. С една минимална заплата можеше да се купят 3500 киловатчаса дневна енергия или 2000 автобусни билетчета, или 31 кг свински бут с кост, или 400 литра прясно мляко.

Нямаше или почти нямаше семейство, което поне през година да не ходи на почивка, някои ходеха 2 пъти в годината. А сега?

По тия времена съм видял само двама неграмотни. И двамата цигани, единият възрастен, другият – син на цигански барон.

Демонстративно не искаше да се научи да чете. Обаче попадна на мен като ефрейтор. Толкоз бой, лицеви опори и коремни преси отнесе, че за 14 дни се научи да чете дотолкова, че да научи сам наизуст военната клетва.

Сега сочат с умиление как гражданите някъде на Запад оставяли монетки върху повредения автомат на метрото – демек съвестни.

Едно време млякото го разнасяха нощем, оставяха го пред магазините или сладкарниците. Минувачите си вземаха мляко и оставяха стотинки. И ни млякото изчезваше, ни стотинките.

Хората по селата масово не заключваха къщите си. Баба ми беше инкасаторка и влизахме у хората като у лелини си, нищо че ги нямаше у тях. Оставяхме си колелетата незаключени пред някой приятел и си ги намирахме непипнати.
Голямо произшествие беше, когато на един приятел изчезна аптечката – със седмици се коментираше.

Continue Reading
Advertisement

Trending