Connect with us

Нашенско

Страшни цифри! МВнР обяви колко българи живеят зад граница, най-много са в…

Published

on

Министерството на външните работи на Р. България е изпратило на 31 януари 2019 г. до www.eurochicago.com писмо в отговор на въпроси на редакцията на уебсайта, свързани с броя на българите извън страната по държави, броя на дипломатическите представителства по света и на служителите в тях, броя на сътрудниците на бившата ДС, работещи в министерството и в дипломатическите мисии. Отговорът е подписан от постоянния секретар на МВнР Елена Шекерлетова.

Според отговора най-много са българските граждани в Германия – 416 хиляди, но за повечето от страните, където има по-големи български разселения, данните са видимо закръглени. Така например за Франция числото е 60-80 хиляди, за Австралия – 10-15 хиляди, за Нова Зеландия – 3-5 хиляди и пр. За Турция са посочени 350 хиляди, за САЩ – 300 хиляди, за Гърция също 300 хиляди, за Испания – 250 хиляди, за Великобритания – 200 хиляди, за Италия – 120 хиляди, за Канада – 70 хиляди, за Австрия – 35 хиляди, за Молдова – 31 хиляди, за Кипър – 25 хиляди, за Чехия също 25 хиляди, за Южна Африка – 20 хиляди, за Швейцария – 12 хиляди, за Норвегия – 7 хиляди, за ОАЕ – също 7 хиляди, за Малта – 6 хиляди, за Полша – 4 хиляди, за Йордания – хиляда и пр. Ако сравним новополучените данни с данните отпреди седем години (след предишното запитване до МВнР), ще видим, че през 2011 г. броят на българските граждани в Германия е бил само 74 869, а сега числото е над 400 хиляди и това е доста повече от САЩ, Гърция и Испания. За 2011 г данните за Великобритания са 100 хиляди български граждани, за Франция – 30 хиляди, данните за Турция – 500 хиляди. Т.е., българските граждани във Великобритания са се увеличили за 7 години със 100 хиляди, тези във Франция с 30-50 хиляди, а тези в Турция са намалели със 150 хиляди. Данните за САЩ, за Гърция и за Испания са същите, както сега.

Излиза, че за седем години няма никакви промени в броя на българските граждани в тези страни, което едва ли е така. Общият брой на българските граждани по света, според данните за 2011 г., изпратени ни в началото на 2012 г. от МВнР, е бил 2 018 792. Ако съберем грубо приблизителните данни, изпратени ни сега по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), ще получим над 2 млн. и 417 хиляди български граждани извън България за 2018 г.. Сспоред данните на МВнР българските емигранти по света са се увеличили с 400 хиляди за седем години. Българскоезичната електронна медия посочва, че в писмото си до МВнР от 10 януари т.г. е включила и въпроси, зададени не по ЗДОИ, свързани с идеята да се направи преброяване на българските граждани извън България. По тази тема от МВнР засега не са изпратили отговори.

Според някои източници, населението на България, вече е под 7 млн. Тези над 2 млн. и 417 хиляди български граждани в чужбина са една значителна част от тях, при това повечето са в активна и работоспособна възраст. И тази твърде значителна част наши съграждани с избирателни права, нямат никакво институционално представителство в България, ако не броим 25-те служители в печално прославилата се Държавна агенция за българите в чужбина. На втория въпрос, зададен по ЗДОИ, а именно за броя на българските дипломатически и консулски представителства по света и броя на служителите в тях, от МВнР са изпратили данни за служителите в задграничните представителства. Вижда се, че на много места те са по един или двама човека и не е ясно как успяват и да обслужат българите, и да свършат другата си дипломатическа дейност свързана с политическите, културни и бизнес контакти.

От данните на МВнР личи, че най-много български дипломатически представители има в Брюксел – 61 в Постоянното представителство на България в ЕС, 14 в представителството ни в НАТО и 10 в българското посолство в града. В Москва (Руска федерация) българските дипломатически служители са 32; 25 – в Истанбул (Турция); 20 в Атина (Гърция); 19 в Скопие (Р. Македония); по 18 в Белград (Сърбия) и Париж (Франция); по 17 в Анкара (Турция), Берлин (Германия) и Лондон (Великобритания); 15 във Вашингтон (САЩ); по 13 в Рим (Италия), Киев (Украйна) и Техеран (Иран); 12 в Женева (Швейцария); 11 в Солун (Гърция); по 10 в Букурещ (Румъния) и Хага (Нидерландия); по 9 в Мадрид (Испания), Пекин (Китай), Тирана (Албания), Кайро (Египет) и Бейрут (Ливан); по 8 в Будапеща (Унгария) и Сараево (Босна и Херцеговина), по 7 в Прага (Чехия), Кишинев (Молдова) и Страсбург; по 6 в Копенхаген (Дания), Токио (Япония), Прищина (Косово), Мюнхен (Германия), Одеса (Украйна), по 5 в Берн (Швейцария), Лисабон (Португалия) и др. В Ню Йорк има 15 души в постоянно представителство и още 5 – в генералното консулство. Във Виена (Австрия) има 13 души в посолството и още 8 в постоянно представителство. Според изпратените данни в Белгия има общо 85 български дипломатически представители.

В Турция са общо 53 (25 в Истанбул, 17 в Анкара, 8 в Одрин и 3 в Бурса). В САЩ има общо 40 дипломатически служители (20 в Ню Йорк, 15 във Вашингтон, 3 в Чикаго и 2 в Лос Анжелос). В Руската федерация са общо 36 (32 в Москва и 4 в Санкт Петербург). В Гърция са общо 31 (20 в Атина и 11 в Солун). В Германия са общо 26 (17 в Берлин, 6 в Мюнхен и 3 във Франкфурт на Майн). В Р. Македония са общо 22 (18 в Скопие и 4 в Битоля). В Сърбия са общо 21 (18 в Белград и 3 в Ниш). В Украйна са общо 19 (13 в Киев и 6 в Одеса). За последните две години служителите на бившата ДС, понастоящем на работа във външното министерство на Република България, са намалели с двама – от 56 на 54.

Continue Reading
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нашенско

По мое време пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60 и още 20 неща които ги няма днес

Published

on

1.Пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60

2.Невъзможно бе да срещнеш бездомник или клошар

3.Здравеопазването беше безплатно

4.Образованието също, като на тези от слаборазвитите райони се даваше възможност да учат в университет и с минимален успех показан от средното училище

5.На младоженците се даваше почти безлихвен заем, на стойност, колкото да си купят нова кола;

6.А помните ли, че опрощаваха заема от по-горе при родено второ дете?

7.Нямаше как да бъдеш безработен

8.Нямаше работещи бедни

9.Стига да искаш, държавата ти даваше земя да я „чоплиш“

10.Консултираше те къде, дори в най-затънтеното село, каква е почвата и какво да засееш с успех там

11.И помните ли, че през цялото време (и преди Указ 56) си имаше „частници“

12.Ако пък се заселиш трайно в Странджа-Сакар държавата поощряваше това с 10 000 лева.

(Повече пари от за една нова кола.)

13.… а да пестиш от храна беше нечувано

14.Ако се появеше масов престъпник, то беше такова събитие, че за него се говореше десетилетие… и повече даже

15.Спомнете си как обяда в заводите (тристепенно меню, с безалкохолно) беше на стойност от 5 до 8 кибрита

16.Никого не „изключваха“ за неплатен ток (а той беше пренебрежимо малка сума)

17.Телефоните се плащаха на три месеца – веднъж.

18.И даже банани ( но в показните магазини и по-скъпи) имаше почти винаги!

19.Нямаше ЧСИ, измами на старци, принуди, вилнеещи мутри, както и нямаше чувство за липса на справедливост въобще!

… това от по-горе вече не можем да го имаме…

20.Днес искаме само да ни оставят да работим и справедливост.

Нищо друго.

И засега е само мечта.

Continue Reading

Нашенско

Стар запазен ученически бележник от 80-те разказва интересни неща

Published

on

Сине,това е моят бележник от 8. клас, който баба ти пази грижливо заедно с всички мои тетрадки, контролни работи и надраскани в час учебници. Както виждаш, аз не съм бил „силен“ ученик. Мисля, че съм бил обаче добър ученик.

Надявам се да е така, защото все още пазя много приятелства със съученици от моя клас. Надявам се да е така и защото пазя добри спомени от всички мои преподаватели. Помня името на всеки мой учител. Помня къде и как е стоял и какво ми е казал, когато ми е писал „Лош 1“, „Слаб 2“ и „Отличен 6“.

Сине, не оценките ще те направят добър човек. Те обаче ще са атестат за това, какви усилия ще полагаш за своето развитие. Те няма да бъдат само оценки за това, колко и какво си запомнил или как си преписал. Те ще за оценки за това какво отношение имаш към живота. Обучението в този етап е част от него.

Уважавай учителите си – те правят всичко по силите си, за да ти предадат целия си опит и знания, които ще са ти от ползва занапред.

Уважавай съучениците си – те са твоите приятели и те са тези, с които ще делиш следващите пет години негодуванието от внезапно контролно, щастието от взет изпит и много други емоции.

За това – бъди умерен в преценката си за хората и не упреквай никой друг, ако нещо не се реализира според твоите планове. Бори се за всяка победа. Тя никога няма дойде даром.

Бъди Човек, сине!

Ангел Ангелов

Continue Reading

Нашенско

Разказ за времето когато народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо

Published

on

По времето на Тодор Живков народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо. Плюят по социализма, но като днешната скъпотия и мизерия не е имало.
През последните 5-6 години до 1990 г. прясното мляко беше по 30 ст., киселото – по 22 с бурканче или в кофичка.

Краве сиренето беше 2.60 лв. То никога не е било на държавни дотации, а ментета не си и помисляхме, че може да има. Минималната заплата беше 120 лв. (както и моята), но през 1989 г. я направиха 140 лв.

Рибната консерва „Копърка“, символ на студентската мизерия, беше 28 стотинки. Замразената скумрия – 1.20-1.60 лв., според едрината. „Кучешката радост“ беше 3.30 или 3.60 лв. – дето сега ни агитират да умрем за нея. Ама беше от месо, припомня socbg.com.
Бялото вино беше 97 ст. Плодовата ракия – 3.90 лв., сливовата – 4.90-5.10.
Дядо ми е работил 25 години като елмонтьор и квартален електротехник, за това време 2 пъти е спирал ток за неплащане. С една минимална заплата можеше да се купят 3500 киловатчаса дневна енергия или 2000 автобусни билетчета, или 31 кг свински бут с кост, или 400 литра прясно мляко.

Нямаше или почти нямаше семейство, което поне през година да не ходи на почивка, някои ходеха 2 пъти в годината. А сега?

По тия времена съм видял само двама неграмотни. И двамата цигани, единият възрастен, другият – син на цигански барон.

Демонстративно не искаше да се научи да чете. Обаче попадна на мен като ефрейтор. Толкоз бой, лицеви опори и коремни преси отнесе, че за 14 дни се научи да чете дотолкова, че да научи сам наизуст военната клетва.

Сега сочат с умиление как гражданите някъде на Запад оставяли монетки върху повредения автомат на метрото – демек съвестни.

Едно време млякото го разнасяха нощем, оставяха го пред магазините или сладкарниците. Минувачите си вземаха мляко и оставяха стотинки. И ни млякото изчезваше, ни стотинките.

Хората по селата масово не заключваха къщите си. Баба ми беше инкасаторка и влизахме у хората като у лелини си, нищо че ги нямаше у тях. Оставяхме си колелетата незаключени пред някой приятел и си ги намирахме непипнати.
Голямо произшествие беше, когато на един приятел изчезна аптечката – със седмици се коментираше.

Continue Reading
Advertisement

Trending