Нашенско
Анорексията докара Ани до фаталните 29 килограма
Всички сме чували за анорексията и фаталния край, до който може да доведе тя. Сега ще ви разкажем една история за борбата на младо момиче, което е стигнало до критичните 29 килограма след 5 години диети.
Ани преминава през 9-те кръга на ада и е на ръба на смъртта. Брутални снимки разкриват кошмара, през който е преминала.

Въпреки това, колкото и удивително да е, Ани успява да победи анорексията. Как го прави? Започва да си хапва шоколад. Когато отрила, че това не я натоварва и не повръща, тя постепенно започва да се захранва.
Сега момичето тежи 45 килограма и говори за първи път след началото на борбата ѝ с анорекцията.
„Беше лудост. Мислех си, че като хапвам шоколад ще започна да качвам много килограми, но и това беше моментът, в който разбрах, че яденето не е толкова страшно, а може дори да е много по-вкусно, отколкото съм мислела“, споделя Ани.
„Някога отказвах да си хапвам. Ако сложите лазаня пред мен, буквално бих се разкашляла или повърнала. Бях стигнала до момент, в който не исках да стоя в една стая с храна“, признава момичето.
„Когато трябваше да хапна нещо, просто си препичах хляб и му слагах малко конфитюр с ниско съдържание на мазнини. Не исках да натрупам килограми“, добавя Ани.
„Казаха ми, че има риск да получа инфаркт, защото съм прекалено дребна. Стигнах до момент, в който едва заставах на крака, притъмняваше ми. Поглеждайки назад и виждайки какви снимки съм си правила, направо настръхвам. Гледката е страшна, но преди исках да ставам все по-слаба и по-слаба:, признава бившата анорексичка.
За първи път Ани чува, че има хранително разстройство през 2012 година.
Преди бях много активна. Участвах в отбора по лека атлетика, хокей и тенис. Много бързо обаче започнах да губя килограми и медицинските сестри на отборите ме спряха от всякъде. Много хора обаче пък ми казваха, че изглеждам страхотно, като съм свалила няколко килограма. Точно това бе причината да реша, че искам да продължа диетата си, а теглото бе единственото нещо, върху което имах пълен контрол. Започнах да го правя заради себе си. Просто исках да бъда по-слаба“, признава Ани.
По думите ѝ пътят към възстановяването не е лек, но тя се старае да живее нормално.
През октомври 2017 година Ани започва да тренира и да се храни балансирано и здравословно. Сега вече хапва по две кюфтета и чай на закуска. За обяд консумира авокадо, тост, яйца на очи, чери доматчета, риба тон и салата.
Следобед хапва протеиново барче, а за вечеря залага на сьомга с картофи, зеленчуци на скара. Понякога в края на деня хапва пилешко със зеленчуци или чили юфка.
Ани съжалява, че толкова години не е търсила помощ и е загубила образованието си. Пропуснала е възможности да пътува по света. „Загубих толкова много време. Пропилях много години“, споделя тя.
„Бях много умна, но се наложи да напусна училище. Не можах да отида и в колеж. Сега ми е трудно да наваксам с всичко, но се чувствам дизически добре. Сега имам гадже и нови приятели, които ми помагат и вече не съм толкова самотна. Хората мислят, че съм отслабнала, защото съм търсила внимание, но това е тотално невярно. Трудно е да се обясни какво преживят и през какво преминах“, казва тя.
В момента Ани има 12 300 последователи в Инстаграм, които следят развитието ѝ.
Нашенско
По мое време пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60 и още 20 неща които ги няма днес
1.Пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60
2.Невъзможно бе да срещнеш бездомник или клошар
3.Здравеопазването беше безплатно
4.Образованието също, като на тези от слаборазвитите райони се даваше възможност да учат в университет и с минимален успех показан от средното училище
5.На младоженците се даваше почти безлихвен заем, на стойност, колкото да си купят нова кола;
6.А помните ли, че опрощаваха заема от по-горе при родено второ дете?
7.Нямаше как да бъдеш безработен
8.Нямаше работещи бедни
9.Стига да искаш, държавата ти даваше земя да я „чоплиш“
10.Консултираше те къде, дори в най-затънтеното село, каква е почвата и какво да засееш с успех там
11.И помните ли, че през цялото време (и преди Указ 56) си имаше „частници“
12.Ако пък се заселиш трайно в Странджа-Сакар държавата поощряваше това с 10 000 лева.
(Повече пари от за една нова кола.)
13.… а да пестиш от храна беше нечувано
14.Ако се появеше масов престъпник, то беше такова събитие, че за него се говореше десетилетие… и повече даже
15.Спомнете си как обяда в заводите (тристепенно меню, с безалкохолно) беше на стойност от 5 до 8 кибрита
16.Никого не „изключваха“ за неплатен ток (а той беше пренебрежимо малка сума)
17.Телефоните се плащаха на три месеца – веднъж.
18.И даже банани ( но в показните магазини и по-скъпи) имаше почти винаги!
19.Нямаше ЧСИ, измами на старци, принуди, вилнеещи мутри, както и нямаше чувство за липса на справедливост въобще!
… това от по-горе вече не можем да го имаме…
20.Днес искаме само да ни оставят да работим и справедливост.
Нищо друго.
И засега е само мечта.
Нашенско
Стар запазен ученически бележник от 80-те разказва интересни неща
Сине,това е моят бележник от 8. клас, който баба ти пази грижливо заедно с всички мои тетрадки, контролни работи и надраскани в час учебници. Както виждаш, аз не съм бил „силен“ ученик. Мисля, че съм бил обаче добър ученик.
Надявам се да е така, защото все още пазя много приятелства със съученици от моя клас. Надявам се да е така и защото пазя добри спомени от всички мои преподаватели. Помня името на всеки мой учител. Помня къде и как е стоял и какво ми е казал, когато ми е писал „Лош 1“, „Слаб 2“ и „Отличен 6“.
Сине, не оценките ще те направят добър човек. Те обаче ще са атестат за това, какви усилия ще полагаш за своето развитие. Те няма да бъдат само оценки за това, колко и какво си запомнил или как си преписал. Те ще за оценки за това какво отношение имаш към живота. Обучението в този етап е част от него.
Уважавай учителите си – те правят всичко по силите си, за да ти предадат целия си опит и знания, които ще са ти от ползва занапред.
Уважавай съучениците си – те са твоите приятели и те са тези, с които ще делиш следващите пет години негодуванието от внезапно контролно, щастието от взет изпит и много други емоции.
За това – бъди умерен в преценката си за хората и не упреквай никой друг, ако нещо не се реализира според твоите планове. Бори се за всяка победа. Тя никога няма дойде даром.
Бъди Човек, сине!
Ангел Ангелов
Нашенско
Разказ за времето когато народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо
Краве сиренето беше 2.60 лв. То никога не е било на държавни дотации, а ментета не си и помисляхме, че може да има. Минималната заплата беше 120 лв. (както и моята), но през 1989 г. я направиха 140 лв.
Рибната консерва „Копърка“, символ на студентската мизерия, беше 28 стотинки. Замразената скумрия – 1.20-1.60 лв., според едрината. „Кучешката радост“ беше 3.30 или 3.60 лв. – дето сега ни агитират да умрем за нея. Ама беше от месо, припомня socbg.com.
Бялото вино беше 97 ст. Плодовата ракия – 3.90 лв., сливовата – 4.90-5.10.
Дядо ми е работил 25 години като елмонтьор и квартален електротехник, за това време 2 пъти е спирал ток за неплащане. С една минимална заплата можеше да се купят 3500 киловатчаса дневна енергия или 2000 автобусни билетчета, или 31 кг свински бут с кост, или 400 литра прясно мляко.
Нямаше или почти нямаше семейство, което поне през година да не ходи на почивка, някои ходеха 2 пъти в годината. А сега?
По тия времена съм видял само двама неграмотни. И двамата цигани, единият възрастен, другият – син на цигански барон.
Демонстративно не искаше да се научи да чете. Обаче попадна на мен като ефрейтор. Толкоз бой, лицеви опори и коремни преси отнесе, че за 14 дни се научи да чете дотолкова, че да научи сам наизуст военната клетва.
Сега сочат с умиление как гражданите някъде на Запад оставяли монетки върху повредения автомат на метрото – демек съвестни.
Едно време млякото го разнасяха нощем, оставяха го пред магазините или сладкарниците. Минувачите си вземаха мляко и оставяха стотинки. И ни млякото изчезваше, ни стотинките.
Хората по селата масово не заключваха къщите си. Баба ми беше инкасаторка и влизахме у хората като у лелини си, нищо че ги нямаше у тях. Оставяхме си колелетата незаключени пред някой приятел и си ги намирахме непипнати.
Голямо произшествие беше, когато на един приятел изчезна аптечката – със седмици се коментираше.
-
Нашенско7 години agoДънов го е казал ясно: Бягай далеч, видиш ли човек, който има
-
Нашенско7 години agoБГ ПРАВОСЪДИЕ: Антон Иванов уби Димитър и 20-годишния Краси. Няма да лежи в затвора
-
Нашенско8 години agoРЕШЕНО! 1700 евро минимална работна заплата във всички държави членки на Европейски съюз от 2020 година
-
Нашенско7 години agoПремиерът подпука Йончева и БСП: За „Добро утро“ и „Лека нощ“ трябва да казват Борисов!
-
Любопитно8 години agoТАЗИ ПРОСТА ЗАДАЧА ЩЕ ВИ ПРЪСНЕ МОЗЪЦИТЕ! ПРОБВАТЕ ДАЛИ ЩЕ СЕ СПРАВИТЕ!
-
Нашенско7 години agoЖена се озова в интензивното след самозадоволяване! Студентка по медицина се
-
Нашенско8 години agoВелико: Рецептата на проф. Начев спасява сърцето от операция!
-
Нашенско7 години agoФолкът потъна в скръб! Отиде си млад и обичан изпълнител

.jpg)