Connect with us

Нашенско

Удавеното 15-годишно дете е можело да бъде спасено

Published

on

15-годишен бе изваден мъртъв в сряда от микроязовир край пловдивското с. Марково след злополучно селфи върху леда.

Водолази изнесоха на брега безжизненото тяло на Ангел Божков. Родителите му, които загубиха единственото си дете, ридаеха безутешно на брега.

Удавеното 15-годишно дете е можело да бъде спасено

“Преди тийнейджърите си правеха екстремни снимки по вагоните, сега излезе нова мода. Резултатите и в двата случая са фатални“, коментираха полицаи, които мрачно наблюдаваха акцията. На 22 януари следобед осмокласникът от Професионалната гимназия по хранителни технологии в Пловдив се разхождал в района на водоема, известен като Малкия язовир, с двама връстници – Николай и Силвия. Момчето е съученик на Ангел, а момичето учи в ОУ “Св. св. Кирил и Методий“. Тримата са от съседното до Марково село Първенец. Децата не били на училище, тъй като в цялата област е обявена грипна ваканция до края на седмицата. До Малкия язовир тийнейджърите отишли пеша.

“Във вторник следобед кварталният полицай ми съобщи, че на тел. 112 е подаден сигнал за момче, паднало в язовир край Марково. Двамата веднага се качихме на служебната уазка заедно с тракториста и тръгнахме натам“, разказа кметът на Марково Пламен Кабаков. По пътя срещнали коли на жандармерията, които също търсели водоема.

“Те са били наблизо, затова са се отзовали. Пристигнахме на Малкия язовир едновременно на 4-ата минута от сигнала на спешния телефон“, посочва Кабаков. Всички се разпръснали около брега и се опитвали в тъмното да видят къде е детето. Викали, но не получили никакъв отговор. Кметът на Марково първи забелязал дупката в средата на водоема. От Ангел обаче нямало и следа. Минути по-късно заприиждали полицаи, пожарникари и Бърза помощ. Дойдоха и Николай и Силвия, които са били с Ангел, пише „24 часа“. Придружаваше ги бабата на едното от тях. Децата плачеха и викаха: “Тука падна, тука падна“, описва Пламен Кабаков.

Пред полицаите двамата приятели на Ангел казали, че влезли в микроязовира на 10 м от брега да се пързалят. Решили да си направят селфи. Връстникът им започнал да скача върху леда. Искал да пробва колко е дебел. Внезапно той се пропукал и Ангел паднал във водата. Николай и Силвия изпаднали в шок. Вместо да позвънят на тел. 112, се обадили на бабата на едното от тях. От своя страна тя пък позвънила първо на съпруга си.

Човекът пристигнал от Първенец с колата си. Давещото се момче все още се мъчело да се задържи над леда. Дядото на едно от другите две деца се опитал да го измъкне с въдица, но не успял и Ангел потънал. Едва тогава бил подаден сигнал до 112. “Забавянето от около 20 минути е коствало живота на Ангел. Можел е да бъде спасен“, смятат от екипа на пловдивската пожарна.

“Родителите му искаха да влизат във водата. Не бяха на себе си. Не можеха да повярват, че детето им го няма“, описва драмата кметът на Марково. В сряда сряда сутринта трима водолази от пожарната извадиха трупа на осмокласника за по-малко от 10 минути, тъй като дъното не е обрасло.

Удавникът бил на 4 м дълбочина “Ако бяхме сигнализирани веднага, може би щяхме да го измъкнем жив. Водата не е много студена заради мекото време. Температурата ѝ е около 3 градуса“, каза шефът на “Специализирани оперативни дейности“ в пловдивската пожарна главен инспектор Димитър Бришимов, който лично ръководеше операцията.

Той си спомни, че преди 4-5 г. са спасили двама рибари, паднали във водоем край Лъки. Тогава било по-студено, а огнеборците пътували около 40 минути до мястото и пак успели да ги извадят. Мъжете били с хипотермия от ледената вода, но се възстановили.

Водолазите от пожарната обясняват, че ако човек е в подобна ситуация, не бива да прави опити да излиза, особено при крехък лед. Трябва да постави ръка върху леда, да държи главата си над водата и да вика за помощ. Всички опити за измъкване хабят енергията на давещия се.

Вероятно така се е получило и в конкретния случай. Ангел пробвал сам да извади част от тялото си навън, докато паникьосаните му приятели звънели на роднините си. Когато трите деца са влезли в микроязовира край Марково, те изобщо не са си дали сметка, че ледът е нестабилен. Земята отдолу е била затоплена и е започнала да го размеква“, добавя главен инспектор Бришимов.

Според него дори тийнейджърите да си били на 2 метра от брега, ледената покривка на водоема пак е щяла да се пропука и да се случи същото.

В съседното село Първенец, откъдето е удавилият се ученик, са потресени от трагедията. В профилите във фейсбук на близките и приятелите на Ангел се появиха траурни лентички и съболезнования. Съученици го описват като жизнерадостен и добър. Справял се с уроците. Записал се в в гимназията по хранителни технологии в Пловдив, за да усвои професия. Пътувал всеки ден от Първенец, но не се оплаквал.

Майката на Ангел е продавачка в магазин за хранителни стоки. Бащата е шофьор на бус, с който снабдява търговски обекти с подправки.

Съселяните им ги описват като скромни, отзивчиви и трудолюбиви хора. В сряда сутринта, когато извадиха детето им, двамата седяха на брега и гледаха към язовира, превърнал се в лобно място на Ангел.

Семейството очаква тялото на сина им да бъде освободено от Съдебна медицина, за да го погребат.

Continue Reading
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нашенско

По мое време пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60 и още 20 неща които ги няма днес

Published

on

1.Пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60

2.Невъзможно бе да срещнеш бездомник или клошар

3.Здравеопазването беше безплатно

4.Образованието също, като на тези от слаборазвитите райони се даваше възможност да учат в университет и с минимален успех показан от средното училище

5.На младоженците се даваше почти безлихвен заем, на стойност, колкото да си купят нова кола;

6.А помните ли, че опрощаваха заема от по-горе при родено второ дете?

7.Нямаше как да бъдеш безработен

8.Нямаше работещи бедни

9.Стига да искаш, държавата ти даваше земя да я „чоплиш“

10.Консултираше те къде, дори в най-затънтеното село, каква е почвата и какво да засееш с успех там

11.И помните ли, че през цялото време (и преди Указ 56) си имаше „частници“

12.Ако пък се заселиш трайно в Странджа-Сакар държавата поощряваше това с 10 000 лева.

(Повече пари от за една нова кола.)

13.… а да пестиш от храна беше нечувано

14.Ако се появеше масов престъпник, то беше такова събитие, че за него се говореше десетилетие… и повече даже

15.Спомнете си как обяда в заводите (тристепенно меню, с безалкохолно) беше на стойност от 5 до 8 кибрита

16.Никого не „изключваха“ за неплатен ток (а той беше пренебрежимо малка сума)

17.Телефоните се плащаха на три месеца – веднъж.

18.И даже банани ( но в показните магазини и по-скъпи) имаше почти винаги!

19.Нямаше ЧСИ, измами на старци, принуди, вилнеещи мутри, както и нямаше чувство за липса на справедливост въобще!

… това от по-горе вече не можем да го имаме…

20.Днес искаме само да ни оставят да работим и справедливост.

Нищо друго.

И засега е само мечта.

Continue Reading

Нашенско

Стар запазен ученически бележник от 80-те разказва интересни неща

Published

on

Сине,това е моят бележник от 8. клас, който баба ти пази грижливо заедно с всички мои тетрадки, контролни работи и надраскани в час учебници. Както виждаш, аз не съм бил „силен“ ученик. Мисля, че съм бил обаче добър ученик.

Надявам се да е така, защото все още пазя много приятелства със съученици от моя клас. Надявам се да е така и защото пазя добри спомени от всички мои преподаватели. Помня името на всеки мой учител. Помня къде и как е стоял и какво ми е казал, когато ми е писал „Лош 1“, „Слаб 2“ и „Отличен 6“.

Сине, не оценките ще те направят добър човек. Те обаче ще са атестат за това, какви усилия ще полагаш за своето развитие. Те няма да бъдат само оценки за това, колко и какво си запомнил или как си преписал. Те ще за оценки за това какво отношение имаш към живота. Обучението в този етап е част от него.

Уважавай учителите си – те правят всичко по силите си, за да ти предадат целия си опит и знания, които ще са ти от ползва занапред.

Уважавай съучениците си – те са твоите приятели и те са тези, с които ще делиш следващите пет години негодуванието от внезапно контролно, щастието от взет изпит и много други емоции.

За това – бъди умерен в преценката си за хората и не упреквай никой друг, ако нещо не се реализира според твоите планове. Бори се за всяка победа. Тя никога няма дойде даром.

Бъди Човек, сине!

Ангел Ангелов

Continue Reading

Нашенско

Разказ за времето когато народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо

Published

on

По времето на Тодор Живков народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо. Плюят по социализма, но като днешната скъпотия и мизерия не е имало.
През последните 5-6 години до 1990 г. прясното мляко беше по 30 ст., киселото – по 22 с бурканче или в кофичка.

Краве сиренето беше 2.60 лв. То никога не е било на държавни дотации, а ментета не си и помисляхме, че може да има. Минималната заплата беше 120 лв. (както и моята), но през 1989 г. я направиха 140 лв.

Рибната консерва „Копърка“, символ на студентската мизерия, беше 28 стотинки. Замразената скумрия – 1.20-1.60 лв., според едрината. „Кучешката радост“ беше 3.30 или 3.60 лв. – дето сега ни агитират да умрем за нея. Ама беше от месо, припомня socbg.com.
Бялото вино беше 97 ст. Плодовата ракия – 3.90 лв., сливовата – 4.90-5.10.
Дядо ми е работил 25 години като елмонтьор и квартален електротехник, за това време 2 пъти е спирал ток за неплащане. С една минимална заплата можеше да се купят 3500 киловатчаса дневна енергия или 2000 автобусни билетчета, или 31 кг свински бут с кост, или 400 литра прясно мляко.

Нямаше или почти нямаше семейство, което поне през година да не ходи на почивка, някои ходеха 2 пъти в годината. А сега?

По тия времена съм видял само двама неграмотни. И двамата цигани, единият възрастен, другият – син на цигански барон.

Демонстративно не искаше да се научи да чете. Обаче попадна на мен като ефрейтор. Толкоз бой, лицеви опори и коремни преси отнесе, че за 14 дни се научи да чете дотолкова, че да научи сам наизуст военната клетва.

Сега сочат с умиление как гражданите някъде на Запад оставяли монетки върху повредения автомат на метрото – демек съвестни.

Едно време млякото го разнасяха нощем, оставяха го пред магазините или сладкарниците. Минувачите си вземаха мляко и оставяха стотинки. И ни млякото изчезваше, ни стотинките.

Хората по селата масово не заключваха къщите си. Баба ми беше инкасаторка и влизахме у хората като у лелини си, нищо че ги нямаше у тях. Оставяхме си колелетата незаключени пред някой приятел и си ги намирахме непипнати.
Голямо произшествие беше, когато на един приятел изчезна аптечката – със седмици се коментираше.

Continue Reading
Advertisement

Trending