Connect with us

Нашенско

Отнеха новородено от самотна майка, нямала кола и доходи (СНИМКИ+ВИДЕО)

Published

on

Социалните от смолянско отнеха новородено момченце от самотна майка, която нямала лека кола. Обяснили й, че ако малкият се разболее, в селото им нямало лекар и тя нямало как да го закара до болница в Смолян. Това твърди 26-годишната Симона Алексова, която от средата на декември м.г. не е спряла да плаче от мъка по бебето си. „Защото е бяло, здраво и красиво бебе, а и е момченце, затова им го взеха. Виждат, че е самотна майка и няма отникъде защита”, си говореха хората в малкото родопско село.

Тя била заплашена, че ще бъде освидетелствана за психично болна. „Много съм си адекватна даже. Нямам никакви психически заболявания”, казва Симона и предполага, че това може да е, защото избухнала в плач, когато видяла, че малкият Александър липсва от кувьоза в родилното. Симона живее заедно с майка си Ана Хаджийска, баба си и двамата си братя в двуетажна стара къща в село Речани, което се намира на половин километър от село Арда в община Смолян, съвсем близо до границата ни с Гърция.

Отнеха новородено от самотна майка, нямала кола и доходи (СНИМКИ+ВИДЕО)

Малкото семейство е чакало раждането на момченцето с голямо желание, разказват Симона и майка й Ана пред „Монитор”. Въпреки студа, падналия сняг и поледицата, екипът ни пропътува разстоянието до село Речани на 5 януари и то без никакво предупреждение, за да види на място дали къщата на Симона и Ана е мръсна, неподдържана и в какви условия живеят както самите те, така и как е щяло да бъде гледано бебето.

„Те живеят всички в една стая”, коментира кметът на село Арда Недко Юруков. „Три деца съм отгледала в тази стая. Три! Ако бебето ни бъде върнато, Симона ще остане сама в стаята с бебето, защото ние имаме на втория етаж две други стаи. Предложихме да й наемем къща в село Арда. Предложихме да се пренесе в местната здравна служба, защото жилището там бе освободено наскоро, но и това не бе прието”, го контрира бабата Ана.

Тяхната част от двуетажната къща, която е захранена с ток и вода, действително е стара, а стаята на първото ниво е с нисък таван. Въпреки това жилището е чисто, уютно и топло. Подовете са настлани с черги, по които няма мръсотии. Гостите се събуват на вратата, а стълбището към втория етаж е вътрешно.

Отнеха новородено от самотна майка, нямала кола и доходи (СНИМКИ+ВИДЕО)

Вътрешни са старите баня и тоалетна. В малкото антре хората са си сложили хладилник и автоматична пералня. Старият им бойлер на дърва се е развалил и нямали топла вода. Това пък бил другият аргумент на социалните. Бабата Ана обаче се кълне, че до дни ще купи бойлер на ток, за да има постоянна топла вода у тях.

За бебето е купено всичко нужно – от кошче за спане, до леген за къпане, дрешки, памперси, столче за кола, количка, масичка за повиване. Ана и дъщеря й Симона нямат постоянни доходи. Хващат се от време на време да чистят къщи и малки хотели, но твърдят, че живеят скромно и се справят и с малкото, което имат.

Александър е роден на 11 декември в смолянската болница. По време на бременността си Симона е посещавала АГ консултации. Детето било чакано и желано, въпреки че тя е самотна майка. Бащата е обещал, след ДНК тест, да припознае момченцето и да поеме отговорността си за него. За това обаче не е имало време, защото Александър е взет дни след раждането си от социалните. Самото раждането е било преждевременно и със секцио по медицински показатели.

Лекарите сложили бебето за няколко дни в кувьоз. Симона ходила всеки ден между 16 и 17 часа, когато е разрешено свиждането, за да си види Александър. След изписването си останала в болницата, за да бъде близо до кувьоза и бебето. И тя, и майка й Ана твърдят, че не са подписвали документи, че се отказват от бебето.

„Тя имаше кърма, но не можеше да си кърми бебето, защото социалните й го взеха. И сега, като ни го върнат, ще трябва да купуваме сухи млека. Не сме се отказали от Александър. Искаме да ни го върнат веднага, а не след 6 месеца или след година”, казва бабата Ана. Тя е категорична, че дъщеря й Симона няма психични отклонения, не се води на учет в Психодиспансера и че подобни твърдения от страна на социалните служби са лъжа.

Симона има завършен 12-и клас и дори е имала абитуриентски бал, но тъй като не се е явила на матурите, няма диплома за средно образование. „Мен ме изкараха, че съм алкохоличка, че правя скандали постоянно в селото. Също ни изкараха, че не сме имали социални контакти. Как така хем правя скандали, пък сме социално изолирани?”, се пита бабата Ана. За Коледа и Нова година им било казано да не ходят да притесняват бебето и приемното семейство, защото са празници. В първите дни на януари Симона се разболяла от вирус с висока температура, но веднага щом оздравее, иска да отиде да види своя първороден син, за да не я обвинят, че не се интересува от бебето си.

Отговорът на „Закрила на детето“: Лекарите от болницата подали сигнал до социалните

На 17.12.2018 г. в отдел „Закрила на детето“ (ОЗД) при Дирекция социално подпомагане (ДСП) – Смолян е постъпил устен сигнал от ННО при МБАЛ – Братан Шукеров, касаещ новородено дете А.А. Повод за подаване на сигнала е, че медицинският персонал в отделението е установил, че при майката на детето се наблюдава интелектуален дефицит – отговаря мудно и неточно на задаваните въпроси,  персоналът е изразил притеснение относно възможността тя да се справи с отглеждането на новороденото.

Незабавно на 17.12.2018 г. майката е посетена в болничното заведение от социален работник от отдел „Закрила на детето“ към ДСП – Смолян. От проведения с нея разговор е установено, че не разпознава потребностите на новороденото.

При извършеното посещение в дома на майката е установено, че липсват елементарни жилищни условия за отглеждане на детето. Майката и нейните близки – двамата й братя и майка й, нямат постоянни доходи. Семейството се издържа единствено с пенсията на бабата на новороденото.Тази информация се потвърждава и от кмета на с. Арда,според когото семейството няма постоянни доходи и изградени трудови навици. Предвид гореизложените обстоятелства е предприета спешна мярка за закрила на новороденото. Майката подробно е информирана за съдържанието на Заповедта за закрила на детето й, както и за това, че заповедта има временен характер и може да бъде обжалвана пред РДСП – гр. Смолян. Майката е консултирана и за възможностите за ползване на социална услуга в общността, както и за подкрепа чрез предприемане на мерки по Закона за закрила на детето. Семейството и майката са консултирани и запознати с възможностите за социално подпомагане на всички нормативни основания.

Към момента семейството е подпомагано от ДСП-Смолян на различни правови основания. През 2018 г. е отпусната целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2018/2019 година в размер на 374.15 лв. и еднократна финансова подкрепа в размер на 100 лв. Майката на новороденото е подпомогната с еднократна помощ при бременност по чл. 5а от ЗСПД в размер от 150 лв. Подпомагана е и с месечна помощ по чл.9 от ППЗСП в размер на 49.50 лв и еднократна финансова подкрепа в размер на 100 лв.

Освен изброените по горе горе обстоятелства в подкрепа на предприетата мярка за закрила са и следните факти: новороденото е на възраст, която обуславя по-малко контакти, с цел да се предпази от сезонни вирусни инфекции. В епикризата на детето е отразено, че е със забавена послеродова адаптация и е удачно в първите дни след изписването му то да бъде ограничавано от контакти, за да бъде предпазено вируси и зарази. Според епикризата е необходимо активно проследяване на нервно-психичното развитие и функциите на останалите органи и системи на детето.

Отдалечеността на населеното място от най-близката болница и ненавреме потърсена медицинска помощ, поради липса на превоз, също крие риск за новороденото. От извършеното проучване се установява, че отглеждането на детето на този етап в биологичното му семейство, крие съществени рискове за неговия живот и здраве. Семейната среда е рискова, майката сама не може да се справя с отглеждането на детето, а същевременно не е установено тя да може да получава качествена и адекватна подкрепа от страна на членовете на разширеното семейство. В ОЗД-Смолян, бабата е запозната със здравословното състояние на новороденото, изискванията за неговото отглеждане като й е предоставено и копие от епикризата.

На 04.01.2018 г. е проведен телефонен разговор с бабата на детето. Същата е поканена заедно с майката на 07.12.2018 г. за среща в ОЗД/ДСП – Смолян, на която да се договорят контакти с детето. До настоящия момент те не са посетили ОЗД. До този момент майката и бабата не са изразили желание пред социалните работници за осъществяване на среща с детето. Работата с детето и майката ще продължи с цел реинтеграция на детето в биологичното семейство. В действията си социалните работници са ръководени единствено от най-добрия негов интерес.

Continue Reading
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нашенско

По мое време пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60 и още 20 неща които ги няма днес

Published

on

1.Пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60

2.Невъзможно бе да срещнеш бездомник или клошар

3.Здравеопазването беше безплатно

4.Образованието също, като на тези от слаборазвитите райони се даваше възможност да учат в университет и с минимален успех показан от средното училище

5.На младоженците се даваше почти безлихвен заем, на стойност, колкото да си купят нова кола;

6.А помните ли, че опрощаваха заема от по-горе при родено второ дете?

7.Нямаше как да бъдеш безработен

8.Нямаше работещи бедни

9.Стига да искаш, държавата ти даваше земя да я „чоплиш“

10.Консултираше те къде, дори в най-затънтеното село, каква е почвата и какво да засееш с успех там

11.И помните ли, че през цялото време (и преди Указ 56) си имаше „частници“

12.Ако пък се заселиш трайно в Странджа-Сакар държавата поощряваше това с 10 000 лева.

(Повече пари от за една нова кола.)

13.… а да пестиш от храна беше нечувано

14.Ако се появеше масов престъпник, то беше такова събитие, че за него се говореше десетилетие… и повече даже

15.Спомнете си как обяда в заводите (тристепенно меню, с безалкохолно) беше на стойност от 5 до 8 кибрита

16.Никого не „изключваха“ за неплатен ток (а той беше пренебрежимо малка сума)

17.Телефоните се плащаха на три месеца – веднъж.

18.И даже банани ( но в показните магазини и по-скъпи) имаше почти винаги!

19.Нямаше ЧСИ, измами на старци, принуди, вилнеещи мутри, както и нямаше чувство за липса на справедливост въобще!

… това от по-горе вече не можем да го имаме…

20.Днес искаме само да ни оставят да работим и справедливост.

Нищо друго.

И засега е само мечта.

Continue Reading

Нашенско

Стар запазен ученически бележник от 80-те разказва интересни неща

Published

on

Сине,това е моят бележник от 8. клас, който баба ти пази грижливо заедно с всички мои тетрадки, контролни работи и надраскани в час учебници. Както виждаш, аз не съм бил „силен“ ученик. Мисля, че съм бил обаче добър ученик.

Надявам се да е така, защото все още пазя много приятелства със съученици от моя клас. Надявам се да е така и защото пазя добри спомени от всички мои преподаватели. Помня името на всеки мой учител. Помня къде и как е стоял и какво ми е казал, когато ми е писал „Лош 1“, „Слаб 2“ и „Отличен 6“.

Сине, не оценките ще те направят добър човек. Те обаче ще са атестат за това, какви усилия ще полагаш за своето развитие. Те няма да бъдат само оценки за това, колко и какво си запомнил или как си преписал. Те ще за оценки за това какво отношение имаш към живота. Обучението в този етап е част от него.

Уважавай учителите си – те правят всичко по силите си, за да ти предадат целия си опит и знания, които ще са ти от ползва занапред.

Уважавай съучениците си – те са твоите приятели и те са тези, с които ще делиш следващите пет години негодуванието от внезапно контролно, щастието от взет изпит и много други емоции.

За това – бъди умерен в преценката си за хората и не упреквай никой друг, ако нещо не се реализира според твоите планове. Бори се за всяка победа. Тя никога няма дойде даром.

Бъди Човек, сине!

Ангел Ангелов

Continue Reading

Нашенско

Разказ за времето когато народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо

Published

on

По времето на Тодор Живков народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо. Плюят по социализма, но като днешната скъпотия и мизерия не е имало.
През последните 5-6 години до 1990 г. прясното мляко беше по 30 ст., киселото – по 22 с бурканче или в кофичка.

Краве сиренето беше 2.60 лв. То никога не е било на държавни дотации, а ментета не си и помисляхме, че може да има. Минималната заплата беше 120 лв. (както и моята), но през 1989 г. я направиха 140 лв.

Рибната консерва „Копърка“, символ на студентската мизерия, беше 28 стотинки. Замразената скумрия – 1.20-1.60 лв., според едрината. „Кучешката радост“ беше 3.30 или 3.60 лв. – дето сега ни агитират да умрем за нея. Ама беше от месо, припомня socbg.com.
Бялото вино беше 97 ст. Плодовата ракия – 3.90 лв., сливовата – 4.90-5.10.
Дядо ми е работил 25 години като елмонтьор и квартален електротехник, за това време 2 пъти е спирал ток за неплащане. С една минимална заплата можеше да се купят 3500 киловатчаса дневна енергия или 2000 автобусни билетчета, или 31 кг свински бут с кост, или 400 литра прясно мляко.

Нямаше или почти нямаше семейство, което поне през година да не ходи на почивка, някои ходеха 2 пъти в годината. А сега?

По тия времена съм видял само двама неграмотни. И двамата цигани, единият възрастен, другият – син на цигански барон.

Демонстративно не искаше да се научи да чете. Обаче попадна на мен като ефрейтор. Толкоз бой, лицеви опори и коремни преси отнесе, че за 14 дни се научи да чете дотолкова, че да научи сам наизуст военната клетва.

Сега сочат с умиление как гражданите някъде на Запад оставяли монетки върху повредения автомат на метрото – демек съвестни.

Едно време млякото го разнасяха нощем, оставяха го пред магазините или сладкарниците. Минувачите си вземаха мляко и оставяха стотинки. И ни млякото изчезваше, ни стотинките.

Хората по селата масово не заключваха къщите си. Баба ми беше инкасаторка и влизахме у хората като у лелини си, нищо че ги нямаше у тях. Оставяхме си колелетата незаключени пред някой приятел и си ги намирахме непипнати.
Голямо произшествие беше, когато на един приятел изчезна аптечката – със седмици се коментираше.

Continue Reading
Advertisement

Trending