Connect with us

Нашенско

Изненадващ обрат с Цветанов опули цяла България! До къде се стигна, призна, че Алексей Петров е

Published

on

Показаните арести през 2010 г. на хора от високите етажи на властта и фигури от ъндърграунда в крайна сметка приключиха с оправдателни присъди за тях и осъдителни за държавата ни, която трябва да им плати 1 млн. и 800 хил. лв., припомни bTV в поредицата „На 180 градуса“.

Става дума за операциите с гръмки имена, като „Килърите“, „Октопод“, „Наглите“, „Захарно петле“, „Медузите“, „Дупетата“ и др. В предаването на 27 януари участва председателят на ПГ на ГЕРБ и бивш вътрешен министър Цветан Цветанов, който коментира арестите и допуснатите от държавата грешки.

(Публикуваме интервюто без редакторска намеса.)

– Г-н Цветанов, как ви звучи сумата 1 800 000 лв.?

– Сериозна сума.

– Чувствате ли някаква персонална вина за тези присъди?

– За всяка една реализация има координирани действия между институциите, които имат отношение, както към реализацията, така и към гледането на мерките за постоянно задържане след това. Да, действително може би са допуснати и слабости, след като са допуснати тези осъдителни присъди. Но мога да заявя категорично днес и във всяко следващо предаване, което пожелаете, че правоохранителната система работеше много ефективно, точно в този период, който цитирате, в който съм бил вътрешен министър.

– Допуснахте ли грешка с ареста на Алексей Петров?

– Вижте, от дистанцията на времето, може би да. Но мога да кажа, че от събраните доказателства към онзи момент и всичко това, което правиха колегите, защото министърът на вътрешните работи не може да се намесва, а той няма и отношение по събирането на доказателствата. Но аз единственото, което съм давал като възможност, е политическа воля за борба с престъпността и да няма хора, които да се чувстват защитени.

Съдът е този, който решава дали едно лице е виновно или не. Така че, от тази гледна точка, не очаквайте някакъв различен коментар от това, което се е произнесъл българският съд. Това е една от грешките, които правех и които не смятам да допускам отново.

– С днешна дата вие бихте ли повторили думите си от 2010 г., че при Цонев, Сантиров И Попов „очевидно става дума за вече изградена схема за решено дело в предварително определена посока“?

– Разбира се, че не. Но в никакъв случай не бих възпрепятствал всяко едно разследване за всеки един сигнал.

– Давайки зелена светлина да се правят тези разследвания, били ли сте подвеждан в някои от знаковите акции срещу организираната престъпност?

– Не, не, не. И мога да ви кажа, че и до ден днешен тези хора, които са били жертви на престъпността ме подкрепят за всичко това, което правя. Съвсем случайно на едно посещение, на което бях, дойде съпругата на адвоката Лупов (търновският адвокат Петър Лупов, убит от „Килърите“ през 2009 г. – б.р.). Със сълзи на очи тя каза, че е искала много пъти да намери повод да ме поздрави за това, което направихме тогава в системата на МВР и задържахме извършителите на убийството на нейния съпруг.

– Ще се съгласите, че това е част от задълженията, от рутинната работа – МВР да разкрива престъпления.

– Естествено. И това сме правили.

– Кой измисляше имената на акциите?

– В някои от случаите и аз съм допринесъл.

Показаните арести през 2010 г. на хора от високите етажи на властта и фигури от ъндърграунда в крайна сметка приключиха с оправдателни присъди за тях и осъдителни за държавата ни, която трябва да им плати 1 млн. и 800 хил. лв., припомни bTV в поредицата „На 180 градуса“.

Става дума за операциите с гръмки имена, като „Килърите“, „Октопод“, „Наглите“, „Захарно петле“, „Медузите“, „Дупетата“ и др. В предаването на 27 януари участва председателят на ПГ на ГЕРБ и бивш вътрешен министър Цветан Цветанов, който коментира арестите и допуснатите от държавата грешки.

(Публикуваме интервюто без редакторска намеса.)

– Г-н Цветанов, как ви звучи сумата 1 800 000 лв.?

– Сериозна сума.

– Чувствате ли някаква персонална вина за тези присъди?

– За всяка една реализация има координирани действия между институциите, които имат отношение, както към реализацията, така и към гледането на мерките за постоянно задържане след това. Да, действително може би са допуснати и слабости, след като са допуснати тези осъдителни присъди. Но мога да заявя категорично днес и във всяко следващо предаване, което пожелаете, че правоохранителната система работеше много ефективно, точно в този период, който цитирате, в който съм бил вътрешен министър.

– Допуснахте ли грешка с ареста на Алексей Петров?

– Вижте, от дистанцията на времето, може би да. Но мога да кажа, че от събраните доказателства към онзи момент и всичко това, което правиха колегите, защото министърът на вътрешните работи не може да се намесва, а той няма и отношение по събирането на доказателствата. Но аз единственото, което съм давал като възможност, е политическа воля за борба с престъпността и да няма хора, които да се чувстват защитени.

Съдът е този, който решава дали едно лице е виновно или не. Така че, от тази гледна точка, не очаквайте някакъв различен коментар от това, което се е произнесъл българският съд. Това е една от грешките, които правех и които не смятам да допускам отново.

– С днешна дата вие бихте ли повторили думите си от 2010 г., че при Цонев, Сантиров И Попов „очевидно става дума за вече изградена схема за решено дело в предварително определена посока“?

– Разбира се, че не. Но в никакъв случай не бих възпрепятствал всяко едно разследване за всеки един сигнал.

– Давайки зелена светлина да се правят тези разследвания, били ли сте подвеждан в някои от знаковите акции срещу организираната престъпност?

– Не, не, не. И мога да ви кажа, че и до ден днешен тези хора, които са били жертви на престъпността ме подкрепят за всичко това, което правя. Съвсем случайно на едно посещение, на което бях, дойде съпругата на адвоката Лупов (търновският адвокат Петър Лупов, убит от „Килърите“ през 2009 г. – б.р.). Със сълзи на очи тя каза, че е искала много пъти да намери повод да ме поздрави за това, което направихме тогава в системата на МВР и задържахме извършителите на убийството на нейния съпруг.

– Ще се съгласите, че това е част от задълженията, от рутинната работа – МВР да разкрива престъпления.

– Естествено. И това сме правили.

– Кой измисляше имената на акциите?

– В някои от случаите и аз съм допринесъл.

– За акцията „Медузите“, вие ли допринесохте?

– Не бих могъл точно в детайли сега, трябва много назад да се върна.

– Бихте ли нарекли отново арестуваните тогава, сред които и Борислав Гуцанов, „конкретни лица, които са злоупотребявали с парите на българския и европейския данъкоплатец“?

– Всичко зависи от това какви са доказателствата. Но това, което извлякох като поука е, че не трябва да се произнасяш толкова категорично, докато съдът не се произнесе на последна инстанция.

– Вярвате в българския съд.

– Разбира се.

– Ще се съгласите с решението, че Пламен Стоянов е невинен гражданин, също като вас?

– Припомнете ми само кой е Пламен Стоянов?

– Човекът, който вие наричахте в публичното пространство Големия Дамбовец. Само че Пламен Стоянов, наречен от Вас Големия Дамбовец, е невинен гражданин като мен и вас.

– Разбира се, всеки е невинен, след като съдът не е казал обратното.

– Само че неговите деца за разлика от нашите, са виждали насочени автомати срещу себе си. Като баща как го преценявате това?

– Не участвам в планирането на операциите и когато се предприемат подобни действия всичко е, за да няма инциденти и да не се допуснат жертви.

– Може ли да наречете жертви деца, които години наред са терапевтирани, за да преживеят травмите, а други са били изпратени в чужбина след това, което са преживели?

– Аз веднага ще ви върна на това, което ви казах преди малко за адвоката Лупов, който след като е бил убит, след като държавата е била неспособна да противодейства, да задържи тези лица, децата са изведени извън държавата. Ето, държавата действа срещу престъпност, която в съда се оказва, че не е престъпност, и децата на тези хора: едните заминават в чужбина, другите дълго време ходят на психолог. – Това, което мога да кажа е, че трябва да има повече операции, които да бъдат с необходимите доказателства, за да може да има повече осъдителни присъди.

– Дължите ли извинение на някого?

– Дължа извинение на всеки, който под една или друга форма са се почувствали засегнати. И по-добре да се извиниш.

– Хората, които са осъдили България, посочват Вас като причина ние, данъкоплатците, да им плащаме.

– Това е най-доброто като защитна теза.

– Как ще ни мотивирате, че не плащаме тези милион и осемстотин хиляди заради вашия висок рейтинг тогава?

– Не. Мога да кажа, че това, което данъкоплатецът е платил в този период, сме защитили националната сигурност и сме създали респект за тези престъпни групи, които сме задържали. Аз разбирам, че журналистическият интерес е силен, но нека все пак да минем и на страната и на жертвите, и на това, което се е случило, с тези групи, които бяха неутрализирани. Само да ви кажа, няма да споменавам име. Но точно от тези лица, за които в момента говорим, знаете ли жертви какво са споделяли пред мен. За голямо съжаление нямат смелостта да го кажат пред вас, да го кажат пред българските институции. И тези хора в момента живеят и където ме виждат ме поздравяват. Но казват, че не могат да намерят тази смелост, за да го кажат. Аз съм защитавал тях. И съм защитавал България, защитавал съм всички тези, които са плащали данъци на българската държава. Казвам го това доста развълнуван. Съжалявам.

Continue Reading
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нашенско

По мое време пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60 и още 20 неща които ги няма днес

Published

on

1.Пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60

2.Невъзможно бе да срещнеш бездомник или клошар

3.Здравеопазването беше безплатно

4.Образованието също, като на тези от слаборазвитите райони се даваше възможност да учат в университет и с минимален успех показан от средното училище

5.На младоженците се даваше почти безлихвен заем, на стойност, колкото да си купят нова кола;

6.А помните ли, че опрощаваха заема от по-горе при родено второ дете?

7.Нямаше как да бъдеш безработен

8.Нямаше работещи бедни

9.Стига да искаш, държавата ти даваше земя да я „чоплиш“

10.Консултираше те къде, дори в най-затънтеното село, каква е почвата и какво да засееш с успех там

11.И помните ли, че през цялото време (и преди Указ 56) си имаше „частници“

12.Ако пък се заселиш трайно в Странджа-Сакар държавата поощряваше това с 10 000 лева.

(Повече пари от за една нова кола.)

13.… а да пестиш от храна беше нечувано

14.Ако се появеше масов престъпник, то беше такова събитие, че за него се говореше десетилетие… и повече даже

15.Спомнете си как обяда в заводите (тристепенно меню, с безалкохолно) беше на стойност от 5 до 8 кибрита

16.Никого не „изключваха“ за неплатен ток (а той беше пренебрежимо малка сума)

17.Телефоните се плащаха на три месеца – веднъж.

18.И даже банани ( но в показните магазини и по-скъпи) имаше почти винаги!

19.Нямаше ЧСИ, измами на старци, принуди, вилнеещи мутри, както и нямаше чувство за липса на справедливост въобще!

… това от по-горе вече не можем да го имаме…

20.Днес искаме само да ни оставят да работим и справедливост.

Нищо друго.

И засега е само мечта.

Continue Reading

Нашенско

Стар запазен ученически бележник от 80-те разказва интересни неща

Published

on

Сине,това е моят бележник от 8. клас, който баба ти пази грижливо заедно с всички мои тетрадки, контролни работи и надраскани в час учебници. Както виждаш, аз не съм бил „силен“ ученик. Мисля, че съм бил обаче добър ученик.

Надявам се да е така, защото все още пазя много приятелства със съученици от моя клас. Надявам се да е така и защото пазя добри спомени от всички мои преподаватели. Помня името на всеки мой учител. Помня къде и как е стоял и какво ми е казал, когато ми е писал „Лош 1“, „Слаб 2“ и „Отличен 6“.

Сине, не оценките ще те направят добър човек. Те обаче ще са атестат за това, какви усилия ще полагаш за своето развитие. Те няма да бъдат само оценки за това, колко и какво си запомнил или как си преписал. Те ще за оценки за това какво отношение имаш към живота. Обучението в този етап е част от него.

Уважавай учителите си – те правят всичко по силите си, за да ти предадат целия си опит и знания, които ще са ти от ползва занапред.

Уважавай съучениците си – те са твоите приятели и те са тези, с които ще делиш следващите пет години негодуванието от внезапно контролно, щастието от взет изпит и много други емоции.

За това – бъди умерен в преценката си за хората и не упреквай никой друг, ако нещо не се реализира според твоите планове. Бори се за всяка победа. Тя никога няма дойде даром.

Бъди Човек, сине!

Ангел Ангелов

Continue Reading

Нашенско

Разказ за времето когато народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо

Published

on

По времето на Тодор Живков народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо. Плюят по социализма, но като днешната скъпотия и мизерия не е имало.
През последните 5-6 години до 1990 г. прясното мляко беше по 30 ст., киселото – по 22 с бурканче или в кофичка.

Краве сиренето беше 2.60 лв. То никога не е било на държавни дотации, а ментета не си и помисляхме, че може да има. Минималната заплата беше 120 лв. (както и моята), но през 1989 г. я направиха 140 лв.

Рибната консерва „Копърка“, символ на студентската мизерия, беше 28 стотинки. Замразената скумрия – 1.20-1.60 лв., според едрината. „Кучешката радост“ беше 3.30 или 3.60 лв. – дето сега ни агитират да умрем за нея. Ама беше от месо, припомня socbg.com.
Бялото вино беше 97 ст. Плодовата ракия – 3.90 лв., сливовата – 4.90-5.10.
Дядо ми е работил 25 години като елмонтьор и квартален електротехник, за това време 2 пъти е спирал ток за неплащане. С една минимална заплата можеше да се купят 3500 киловатчаса дневна енергия или 2000 автобусни билетчета, или 31 кг свински бут с кост, или 400 литра прясно мляко.

Нямаше или почти нямаше семейство, което поне през година да не ходи на почивка, някои ходеха 2 пъти в годината. А сега?

По тия времена съм видял само двама неграмотни. И двамата цигани, единият възрастен, другият – син на цигански барон.

Демонстративно не искаше да се научи да чете. Обаче попадна на мен като ефрейтор. Толкоз бой, лицеви опори и коремни преси отнесе, че за 14 дни се научи да чете дотолкова, че да научи сам наизуст военната клетва.

Сега сочат с умиление как гражданите някъде на Запад оставяли монетки върху повредения автомат на метрото – демек съвестни.

Едно време млякото го разнасяха нощем, оставяха го пред магазините или сладкарниците. Минувачите си вземаха мляко и оставяха стотинки. И ни млякото изчезваше, ни стотинките.

Хората по селата масово не заключваха къщите си. Баба ми беше инкасаторка и влизахме у хората като у лелини си, нищо че ги нямаше у тях. Оставяхме си колелетата незаключени пред някой приятел и си ги намирахме непипнати.
Голямо произшествие беше, когато на един приятел изчезна аптечката – със седмици се коментираше.

Continue Reading
Advertisement

Trending

✕