Connect with us

Нашенско

„Дойчландфунк“: Това е истинската национална катастрофа на България

Published

on

„Това с празните къщи си е истинска национална катастрофа“, се казва в репортаж на „Дойчландфунк“ от България, публикуван онлайн под заглавие „Обезлюдената земя“, цитиран от „Дойче веле“. В началото авторът Клаус Мартин Хьофер обобщава: „След края на комунизма младите поколения в България напускат провинцията. Тегли ги към града или към чужбина. Селата западат, населението застарява. Но ниските цени на недвижимите имоти привличат купувачи.“ В обширния репортаж с много добронамереност се разказва за всекидневието в село Бракница, близо до Попово. Авторът ни запознава с неколцина тамошни пенсионери, включително с бившия военен Петър Иванов. Той си вари ракия, отглежда зеленчуци и картофи, дори раздава или разменя част от продукцията си.

Дъщеря му живее в Италия, където вече си е купила жилище, тъй че едва ли някога ще се засели в Бракница. Георги Георгиев е наместник на управата в Попово, нещо като кмет на селото. Пред репортера той разказва: „Навремето в Бракница живееха 800 души в 150 къщи. Имаше две фабрики, където хората работеха. След комунизма повечето заминаха. Сега задачата на кмета е да се погрижи селото да не умре съвсем. Повечето са стари хора тук. Имат нужда от вода, ток, лекарства и транспорт до болницата, когато се наложи. Пътищата трябва да се поддържат. Три пъти седмично ни карат хранителни продукти и лекарства – каквото сме си поръчали.“ Селото обезлюдяло, но интернет работи В центъра на селото репортерът открива следи от някогашните по-добри години: поща, автобусна спирка, магазин. Но всичко това е минало, сега край автобусната спирка висят само некролози. Хората измират, а къщите опустяват, констатира авторът и дава думата на германеца Бен, който се е заселил в Бракница заедно със съпругата и с 12-годишния си син.

Бен му разказва, че дошли в Бракница, защото можели да си купят евтино къща с голям парцел. Обичали животните, гледали кози, кучета и котки. Жена му Лена говорела руски, а с този език в едно българско село човек се оправял по-добре, отколкото с немски или английски. „В Бракница двамата продължават да работят за германски фирми, пишат бюлетини, чертаят графики и оформят интернет сайтове. Инфраструктурата в селото може да се е разпаднала, но интернетът функционира“, пише авторът. По-нататък в обширния репортаж на „Дойчландфунк“ става дума и за други чужденци, заселили се в околността, включително и англичани, за празнуването на Великден, за опустялата селска черква. Георги Георгиев и други негови съселяни се надяват някой ден Бракница отново да се съживи.

Георгиев казва: „Това с празните къщи – това си е национална катастрофа. И все пак: тук имаме вода, имаме ток, хората могат да се върнат. Младите обаче не се връщат. Дано пък да дойдат хора от съседни страни – от Молдова, от Русия. Те политиците го обмислят, но такава перспектива още няма. Моята мечта е да дойдат повече млади хора. Нека ЕС да се погрижи.“ Преселниците от Запад са „добре дошли“ Жена му обаче смята, че тези надежди са утопични, твърди авторът. Според него и повечето възрастни хора в селото вече са отписали всякакви надежди и приемат Бракница такава, каквато е. В заключение репортерът обяснява: „С обикновено оскъдните си пенсии те горе-долу се оправят. Другаде сигурно щеше да им е доста по-трудно с толкова малко пари.

Ето защо хората са принудени да преглъщат лошата инфраструктура и различните други неудобства. Кметът Георгиев смята за нещо добро факта, че напоследък тук се заселват чужденци от Германия и от Великобритания: „Те получават повече пари от хората тук, за тях тукашните къщи са евтини. Всички чужденци, които дойдоха тук, са свестни хора, без значение дали са германци или англичани. Стига да поддържат всичко както трябва, нещата са наред, независимо от коя държава идват.“ А местните хора ги посрещат с гостоприемство – като нови съседи. Макар че особено през зимата в Бракница не е толкова уютно. И човек трябва да проявява повече творческа мисъл – като бившият военен Иванов, който казва: „Имам достатъчно дърва, имам и ракия – животът е хубав.“

Continue Reading
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нашенско

По мое време пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60 и още 20 неща които ги няма днес

Published

on

1.Пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60

2.Невъзможно бе да срещнеш бездомник или клошар

3.Здравеопазването беше безплатно

4.Образованието също, като на тези от слаборазвитите райони се даваше възможност да учат в университет и с минимален успех показан от средното училище

5.На младоженците се даваше почти безлихвен заем, на стойност, колкото да си купят нова кола;

6.А помните ли, че опрощаваха заема от по-горе при родено второ дете?

7.Нямаше как да бъдеш безработен

8.Нямаше работещи бедни

9.Стига да искаш, държавата ти даваше земя да я „чоплиш“

10.Консултираше те къде, дори в най-затънтеното село, каква е почвата и какво да засееш с успех там

11.И помните ли, че през цялото време (и преди Указ 56) си имаше „частници“

12.Ако пък се заселиш трайно в Странджа-Сакар държавата поощряваше това с 10 000 лева.

(Повече пари от за една нова кола.)

13.… а да пестиш от храна беше нечувано

14.Ако се появеше масов престъпник, то беше такова събитие, че за него се говореше десетилетие… и повече даже

15.Спомнете си как обяда в заводите (тристепенно меню, с безалкохолно) беше на стойност от 5 до 8 кибрита

16.Никого не „изключваха“ за неплатен ток (а той беше пренебрежимо малка сума)

17.Телефоните се плащаха на три месеца – веднъж.

18.И даже банани ( но в показните магазини и по-скъпи) имаше почти винаги!

19.Нямаше ЧСИ, измами на старци, принуди, вилнеещи мутри, както и нямаше чувство за липса на справедливост въобще!

… това от по-горе вече не можем да го имаме…

20.Днес искаме само да ни оставят да работим и справедливост.

Нищо друго.

И засега е само мечта.

Continue Reading

Нашенско

Стар запазен ученически бележник от 80-те разказва интересни неща

Published

on

Сине,това е моят бележник от 8. клас, който баба ти пази грижливо заедно с всички мои тетрадки, контролни работи и надраскани в час учебници. Както виждаш, аз не съм бил „силен“ ученик. Мисля, че съм бил обаче добър ученик.

Надявам се да е така, защото все още пазя много приятелства със съученици от моя клас. Надявам се да е така и защото пазя добри спомени от всички мои преподаватели. Помня името на всеки мой учител. Помня къде и как е стоял и какво ми е казал, когато ми е писал „Лош 1“, „Слаб 2“ и „Отличен 6“.

Сине, не оценките ще те направят добър човек. Те обаче ще са атестат за това, какви усилия ще полагаш за своето развитие. Те няма да бъдат само оценки за това, колко и какво си запомнил или как си преписал. Те ще за оценки за това какво отношение имаш към живота. Обучението в този етап е част от него.

Уважавай учителите си – те правят всичко по силите си, за да ти предадат целия си опит и знания, които ще са ти от ползва занапред.

Уважавай съучениците си – те са твоите приятели и те са тези, с които ще делиш следващите пет години негодуванието от внезапно контролно, щастието от взет изпит и много други емоции.

За това – бъди умерен в преценката си за хората и не упреквай никой друг, ако нещо не се реализира според твоите планове. Бори се за всяка победа. Тя никога няма дойде даром.

Бъди Човек, сине!

Ангел Ангелов

Continue Reading

Нашенско

Разказ за времето когато народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо

Published

on

По времето на Тодор Живков народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо. Плюят по социализма, но като днешната скъпотия и мизерия не е имало.
През последните 5-6 години до 1990 г. прясното мляко беше по 30 ст., киселото – по 22 с бурканче или в кофичка.

Краве сиренето беше 2.60 лв. То никога не е било на държавни дотации, а ментета не си и помисляхме, че може да има. Минималната заплата беше 120 лв. (както и моята), но през 1989 г. я направиха 140 лв.

Рибната консерва „Копърка“, символ на студентската мизерия, беше 28 стотинки. Замразената скумрия – 1.20-1.60 лв., според едрината. „Кучешката радост“ беше 3.30 или 3.60 лв. – дето сега ни агитират да умрем за нея. Ама беше от месо, припомня socbg.com.
Бялото вино беше 97 ст. Плодовата ракия – 3.90 лв., сливовата – 4.90-5.10.
Дядо ми е работил 25 години като елмонтьор и квартален електротехник, за това време 2 пъти е спирал ток за неплащане. С една минимална заплата можеше да се купят 3500 киловатчаса дневна енергия или 2000 автобусни билетчета, или 31 кг свински бут с кост, или 400 литра прясно мляко.

Нямаше или почти нямаше семейство, което поне през година да не ходи на почивка, някои ходеха 2 пъти в годината. А сега?

По тия времена съм видял само двама неграмотни. И двамата цигани, единият възрастен, другият – син на цигански барон.

Демонстративно не искаше да се научи да чете. Обаче попадна на мен като ефрейтор. Толкоз бой, лицеви опори и коремни преси отнесе, че за 14 дни се научи да чете дотолкова, че да научи сам наизуст военната клетва.

Сега сочат с умиление как гражданите някъде на Запад оставяли монетки върху повредения автомат на метрото – демек съвестни.

Едно време млякото го разнасяха нощем, оставяха го пред магазините или сладкарниците. Минувачите си вземаха мляко и оставяха стотинки. И ни млякото изчезваше, ни стотинките.

Хората по селата масово не заключваха къщите си. Баба ми беше инкасаторка и влизахме у хората като у лелини си, нищо че ги нямаше у тях. Оставяхме си колелетата незаключени пред някой приятел и си ги намирахме непипнати.
Голямо произшествие беше, когато на един приятел изчезна аптечката – със седмици се коментираше.

Continue Reading
Advertisement

Trending

✕