Connect with us

Нашенско

Внимание! Разпространи! Може да се случи на всеки! Семейство си купи къща в България, но се оказа жестока измама

Published

on

обственици на къща в с. Полена, община Симитли, направиха удар, продавайки на поляк и съпругата му имот, част от който не съществува, а за друга част нотариален акт за собственост имат съвсем различни хора, съобщава struma.bg. В основата на имотния батак са 2 скици на имота /едната в кметството на селото, а другата – в община Симитли/, 3 нотариални акта за собственост и атрактивните мерни единици на българското село, звучащи „от прасковата до първия кочан с царевица“.

В хаоса има и международен елемент – жертва стават полякът Роман Барановски и съпругата му Галина Барановска, която е от Русе. Той е от 31 г. в България, работи в мощна софийска фирма и преди 4 г. с Галина решават да се отдадат на селската идилия, купувайки си къща в Полена. Тогава и двамата изобщо не подозират в каква каша се забъркват. На къщата попада дъщерята на Галина от първия й брак – Магдалена Станкова. Тя е на 2 етажа и към нея има двор от 488 кв.м.

Особеното е, че се продава само източната част на къщата, защото в западната живеят други собственици. Магдалена се среща с продавачките на източната част Калинка Тънова, Роза Докузова, Зорка Гининска и Добринка Георгиева, те обясняват, че тяхната част от къщата е с площ 60 кв.м и я продават заедно с целия двор „от прасковата до портата“, което в нормалните мерни единици е 488 кв.м, за общо 18 000 лв. Магдалена харесва офертата и брат й Збигнев я купува за родителите им. По нотариалния акт за покупко-продажба, издаден на 21 юни 2012 г., 4-те жени обаче продават източната част на къщата с площ 60 кв.м, както са се разбрали, плюс половината двор, въпреки че Роман е платил за целия.

Още същия ден Барановски виждат, че по-голяма част от двора им е превзет от съседите, които са собственици на западната част на къщата, и разделителната граница на дворовете им минава през средата на стълбите, по които Роман и Галина влизат в своя хол. Затова 3 дни по-късно същата група продавачи и купувачи отново е при нотариуса, за да поправи грешката с продажбата на половината двор, и Роман получава акт за собственост и на другата половина. След което съпругата му започва да плаща данъци за целия имот по двата нотариални акта – къща от 60 кв.м плюс двор от 488 кв.м. Съседите в къщата – Крум, Васил, Венера и Силвия Топузови, Мария Петачка и Радостина Воденичарска, обаче отказват да си преместят телената ограда и полякът тръгва по мъките с уточняване на реда, по който в България реално могат да влязат във владение на това, за което са платили. За момента това се оказва обречена кауза. В хода на разследването си Роман и Галина се натъкват на куп документи, които ги изумяват със своята противоречивост. Оказва се, че за къщата има 3 нотариални акта за собственост, правени през 1960, 1974 г. и 1988 г., и трите са се базирали на 2 различни скици без изходящи номера, подписи и печати. Според нотариалния акт на поляка неговата част от къщата е 60 кв.м.

Западните му съседи имат акт за собственост на 32 кв.м в същата къща. Нещата биха били наред, ако общата площ на къщата е 92 кв.м. В действителност обаче тя е едва 60 кв.м, тоест или полякът я е купил цялата, или е платил за двойно по-малка площ, отколкото е посочено в акта му за собственост. Междувременно, притеснени от любопитството на Роман по отношение точните граници на имота му, на 13 юни Крум Топузов и другите съсобственици на западната част правят договор за доброволна делба на имота по един от старите нотариални актове за собственост, когато Роман дори не е подозирал, че съществува в с. Полена, и си го поделят целия – къщата от 60 кв.м плюс двор от 434 кв.м.

В този договор къщата фигурира като „калкан“, макар че калкан няма. След като Роман Барановски прави за 4 г. пъртина до Общинската администрация в Симитли, вчера в Полена пристигна инж. Венци Методиев от Общинската администрация, който обясни, че полякът е прав в претенциите си за целия двор от 488 кв.м и за да се реши проблемът с двора без съд, съседите му трябва да се лишат от двор, като си оставят само алея от 1 метър, която да стига до входната им врата. Съседите не се съгласиха. С другия вариант – Роман да бъде овъзмезден с квадратура от задната част на двора, той пък не се съгласи. В разпаления спор, в който се включиха десетина души от двете страни, специалистът от общината плюс възрастен мъж, представил се за адвокат на съседите, надделя съветът на Методиев двата съседски лагера да се обърнат към съда за решаване на спора, и то 2 пъти – веднъж за къщата, та да се изясни по съдебен път колко точно квадратни метра е, и кой колко притежава от нея, и втори път – за двора.

Роман Барановски отказа да повярва на прогнозата, че двете съдебни дела могат да се точат няколко години – в родината му такъв казус се решавал максимум за месец. Не по-малко отчаяна бе съпругата му, която започна сериозно да обмисля възможността да си поиска обратно парите за имота в с. Полена – заедно с подобренията, които направила за 4 г., и да си търси късмета под друг покрив: където и да е, само не в с. Полена, община Симитли.

Източник: Струма.бг

Continue Reading
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нашенско

По мое време пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60 и още 20 неща които ги няма днес

Published

on

1.Пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60

2.Невъзможно бе да срещнеш бездомник или клошар

3.Здравеопазването беше безплатно

4.Образованието също, като на тези от слаборазвитите райони се даваше възможност да учат в университет и с минимален успех показан от средното училище

5.На младоженците се даваше почти безлихвен заем, на стойност, колкото да си купят нова кола;

6.А помните ли, че опрощаваха заема от по-горе при родено второ дете?

7.Нямаше как да бъдеш безработен

8.Нямаше работещи бедни

9.Стига да искаш, държавата ти даваше земя да я „чоплиш“

10.Консултираше те къде, дори в най-затънтеното село, каква е почвата и какво да засееш с успех там

11.И помните ли, че през цялото време (и преди Указ 56) си имаше „частници“

12.Ако пък се заселиш трайно в Странджа-Сакар държавата поощряваше това с 10 000 лева.

(Повече пари от за една нова кола.)

13.… а да пестиш от храна беше нечувано

14.Ако се появеше масов престъпник, то беше такова събитие, че за него се говореше десетилетие… и повече даже

15.Спомнете си как обяда в заводите (тристепенно меню, с безалкохолно) беше на стойност от 5 до 8 кибрита

16.Никого не „изключваха“ за неплатен ток (а той беше пренебрежимо малка сума)

17.Телефоните се плащаха на три месеца – веднъж.

18.И даже банани ( но в показните магазини и по-скъпи) имаше почти винаги!

19.Нямаше ЧСИ, измами на старци, принуди, вилнеещи мутри, както и нямаше чувство за липса на справедливост въобще!

… това от по-горе вече не можем да го имаме…

20.Днес искаме само да ни оставят да работим и справедливост.

Нищо друго.

И засега е само мечта.

Continue Reading

Нашенско

Стар запазен ученически бележник от 80-те разказва интересни неща

Published

on

Сине,това е моят бележник от 8. клас, който баба ти пази грижливо заедно с всички мои тетрадки, контролни работи и надраскани в час учебници. Както виждаш, аз не съм бил „силен“ ученик. Мисля, че съм бил обаче добър ученик.

Надявам се да е така, защото все още пазя много приятелства със съученици от моя клас. Надявам се да е така и защото пазя добри спомени от всички мои преподаватели. Помня името на всеки мой учител. Помня къде и как е стоял и какво ми е казал, когато ми е писал „Лош 1“, „Слаб 2“ и „Отличен 6“.

Сине, не оценките ще те направят добър човек. Те обаче ще са атестат за това, какви усилия ще полагаш за своето развитие. Те няма да бъдат само оценки за това, колко и какво си запомнил или как си преписал. Те ще за оценки за това какво отношение имаш към живота. Обучението в този етап е част от него.

Уважавай учителите си – те правят всичко по силите си, за да ти предадат целия си опит и знания, които ще са ти от ползва занапред.

Уважавай съучениците си – те са твоите приятели и те са тези, с които ще делиш следващите пет години негодуванието от внезапно контролно, щастието от взет изпит и много други емоции.

За това – бъди умерен в преценката си за хората и не упреквай никой друг, ако нещо не се реализира според твоите планове. Бори се за всяка победа. Тя никога няма дойде даром.

Бъди Човек, сине!

Ангел Ангелов

Continue Reading

Нашенско

Разказ за времето когато народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо

Published

on

По времето на Тодор Живков народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо. Плюят по социализма, но като днешната скъпотия и мизерия не е имало.
През последните 5-6 години до 1990 г. прясното мляко беше по 30 ст., киселото – по 22 с бурканче или в кофичка.

Краве сиренето беше 2.60 лв. То никога не е било на държавни дотации, а ментета не си и помисляхме, че може да има. Минималната заплата беше 120 лв. (както и моята), но през 1989 г. я направиха 140 лв.

Рибната консерва „Копърка“, символ на студентската мизерия, беше 28 стотинки. Замразената скумрия – 1.20-1.60 лв., според едрината. „Кучешката радост“ беше 3.30 или 3.60 лв. – дето сега ни агитират да умрем за нея. Ама беше от месо, припомня socbg.com.
Бялото вино беше 97 ст. Плодовата ракия – 3.90 лв., сливовата – 4.90-5.10.
Дядо ми е работил 25 години като елмонтьор и квартален електротехник, за това време 2 пъти е спирал ток за неплащане. С една минимална заплата можеше да се купят 3500 киловатчаса дневна енергия или 2000 автобусни билетчета, или 31 кг свински бут с кост, или 400 литра прясно мляко.

Нямаше или почти нямаше семейство, което поне през година да не ходи на почивка, някои ходеха 2 пъти в годината. А сега?

По тия времена съм видял само двама неграмотни. И двамата цигани, единият възрастен, другият – син на цигански барон.

Демонстративно не искаше да се научи да чете. Обаче попадна на мен като ефрейтор. Толкоз бой, лицеви опори и коремни преси отнесе, че за 14 дни се научи да чете дотолкова, че да научи сам наизуст военната клетва.

Сега сочат с умиление как гражданите някъде на Запад оставяли монетки върху повредения автомат на метрото – демек съвестни.

Едно време млякото го разнасяха нощем, оставяха го пред магазините или сладкарниците. Минувачите си вземаха мляко и оставяха стотинки. И ни млякото изчезваше, ни стотинките.

Хората по селата масово не заключваха къщите си. Баба ми беше инкасаторка и влизахме у хората като у лелини си, нищо че ги нямаше у тях. Оставяхме си колелетата незаключени пред някой приятел и си ги намирахме непипнати.
Голямо произшествие беше, когато на един приятел изчезна аптечката – със седмици се коментираше.

Continue Reading
Advertisement

Интересни

Нашенско1 година ago

По мое време пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60 и още 20 неща които ги няма днес

1.Пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60 2.Невъзможно бе да срещнеш бездомник или клошар 3.Здравеопазването беше...

Нашенско1 година ago

Стар запазен ученически бележник от 80-те разказва интересни неща

Сине,това е моят бележник от 8. клас, който баба ти пази грижливо заедно с всички мои тетрадки, контролни работи и...

Нашенско1 година ago

Разказ за времето когато народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо

По времето на Тодор Живков народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо. Плюят по...

Нашенско1 година ago

Намерих любовта на живота си след жесток скандал в трамвай през 80-те

„Всяко зло за добро“. Така казват, но аз винаги съм смятала, че в това няма нищо вярно. И ако някой...

Нашенско1 година ago

Наричахме учителките си „другарко“ ключът за вкъщи висеше на връвчица на врата ни и още:

По цял ден играехте на криеница или на стражари и апаши пред блока и крещяхте на майка си да ви...

Нашенско1 година ago

12 безценни бабини съвета, които помагат и до днес..

1. Пий вода там, където пият конете. Конят няма да близне лоша вода. 2. Сложи постелята си там, където лежи...

Казарма1 година ago

Къде си служил и кога? Намери свои стари бойни другари от родната казарма

Маршировки, учения, отдаване на почест на командира, нощни дежурства, лъскане на кубинките, сапунка в спалното, стрелби, тактики, караули, наряди, дрямка...

Любопитно1 година ago

Филмът от края на 70-те, заради който улиците опустяваха

Сред малкото американски сериали, излъчени у нас преди 89-та година, се откроява невероятната екранизация по романа на Ъруин Шоу „Богат...

Любопитно1 година ago

Едно време имаше така наречен младоженски заем до 10 000 лв

Понеже чета, че доста хора и най- вече младите не вярват как сме живели преди 1989 година и само сме...

Любопитно1 година ago

Клас, стани, клас, мирно! Или когато в училищата имаше ред и дисциплина

Тогава училището не беше зависимо от броя ученици и затова при лошо поведение или слаб успех те изключваха, без да...

Любопитно1 година ago

Милиционери проверяват документи в нощен влак на БДЖ през 80-те

По времето на социализма в България във всяка композиция на БДЖ имаше дежурен милиционер от Транспортна милиция/1989г полиция/ и криминалните...

Любопитно1 година ago

Посещението на Маргарет Тачър в Професионално химическо училище “Дмитрий Менделеев” в Стара Загора (Статия)

Трябва да призная, че ми направи удивително впечатление едно техническо училище в Стара Загора. Особено се учудих на голямата степен...

Ваканции1 година ago

По времето на социализма основният декемврийски празник беше отбелязването на Нова година

Вместо електронни китайски лампички, най-често по дръвчето се закрепваха истински свещички, които се палеха всяка вечер Подаръците се поставяха под...

Любопитно1 година ago

Една боза от 6 стотинки-ключ към спомените от едно време

Фразата „Една боза от 6“ отдавна е напуснала очертанията на филмовата реплика и се е превърнала в ключ към спомените...

Любопитно1 година ago

Ходехме на комсомолски бригади, работехме с желание и гордост, че сме полезни

Спомних си преди над 40 г. като служител на БНБ как ходехме на бригади, какъв културен живот кипеше. От комсомолската...

Без категория1 година ago

„Ранобудното петленце“ което събуждаше поколения деца (АУДИО)

Един позабравен мотив от едни позабравени години. „Ранобудно петленце“ е радио сигнал, с който поколения деца се събуждаха сутрин и...

Любопитно1 година ago

Легендарните „Комети“ Един хубав спомен от младостта (Видео)

Преди години, когато бях млад, по нашето Черноморие имаше Комети. Това бяха бързоходни корабчета на подводни криле. Те развиваха голяма...

Любопитно1 година ago

София-Студентски град в снимки от 80-те

Студентски град е жилищен комплекс в югоизточна София, граничещ с кварталите „Дианабад“, „Дървеница“, „Витоша“ и „Малинова долина“. Намира се в...

Любопитно1 година ago

На пързалката-зимата през нашето детство

Ах, каква пързалка има, Анче, тази зима! – каза бате със въздишка, уж четеше книжка. И измъкнахме се двама, без...

Нашенско1 година ago

За Коледа колехме прасето и пълнехме кървавица

В недалечното минало всички по-забележителни празници бяха почитани във всички балкански села. Хората с голямо желание празнуваха Коледа и Нова...

Advertisement

Trending