Нашенско
Внимание! Разпространи! Може да се случи на всеки! Семейство си купи къща в България, но се оказа жестока измама
обственици на къща в с. Полена, община Симитли, направиха удар, продавайки на поляк и съпругата му имот, част от който не съществува, а за друга част нотариален акт за собственост имат съвсем различни хора, съобщава struma.bg. В основата на имотния батак са 2 скици на имота /едната в кметството на селото, а другата – в община Симитли/, 3 нотариални акта за собственост и атрактивните мерни единици на българското село, звучащи „от прасковата до първия кочан с царевица“.
В хаоса има и международен елемент – жертва стават полякът Роман Барановски и съпругата му Галина Барановска, която е от Русе. Той е от 31 г. в България, работи в мощна софийска фирма и преди 4 г. с Галина решават да се отдадат на селската идилия, купувайки си къща в Полена. Тогава и двамата изобщо не подозират в каква каша се забъркват. На къщата попада дъщерята на Галина от първия й брак – Магдалена Станкова. Тя е на 2 етажа и към нея има двор от 488 кв.м.
Особеното е, че се продава само източната част на къщата, защото в западната живеят други собственици. Магдалена се среща с продавачките на източната част Калинка Тънова, Роза Докузова, Зорка Гининска и Добринка Георгиева, те обясняват, че тяхната част от къщата е с площ 60 кв.м и я продават заедно с целия двор „от прасковата до портата“, което в нормалните мерни единици е 488 кв.м, за общо 18 000 лв. Магдалена харесва офертата и брат й Збигнев я купува за родителите им. По нотариалния акт за покупко-продажба, издаден на 21 юни 2012 г., 4-те жени обаче продават източната част на къщата с площ 60 кв.м, както са се разбрали, плюс половината двор, въпреки че Роман е платил за целия.
Още същия ден Барановски виждат, че по-голяма част от двора им е превзет от съседите, които са собственици на западната част на къщата, и разделителната граница на дворовете им минава през средата на стълбите, по които Роман и Галина влизат в своя хол. Затова 3 дни по-късно същата група продавачи и купувачи отново е при нотариуса, за да поправи грешката с продажбата на половината двор, и Роман получава акт за собственост и на другата половина. След което съпругата му започва да плаща данъци за целия имот по двата нотариални акта – къща от 60 кв.м плюс двор от 488 кв.м. Съседите в къщата – Крум, Васил, Венера и Силвия Топузови, Мария Петачка и Радостина Воденичарска, обаче отказват да си преместят телената ограда и полякът тръгва по мъките с уточняване на реда, по който в България реално могат да влязат във владение на това, за което са платили. За момента това се оказва обречена кауза. В хода на разследването си Роман и Галина се натъкват на куп документи, които ги изумяват със своята противоречивост. Оказва се, че за къщата има 3 нотариални акта за собственост, правени през 1960, 1974 г. и 1988 г., и трите са се базирали на 2 различни скици без изходящи номера, подписи и печати. Според нотариалния акт на поляка неговата част от къщата е 60 кв.м.
Западните му съседи имат акт за собственост на 32 кв.м в същата къща. Нещата биха били наред, ако общата площ на къщата е 92 кв.м. В действителност обаче тя е едва 60 кв.м, тоест или полякът я е купил цялата, или е платил за двойно по-малка площ, отколкото е посочено в акта му за собственост. Междувременно, притеснени от любопитството на Роман по отношение точните граници на имота му, на 13 юни Крум Топузов и другите съсобственици на западната част правят договор за доброволна делба на имота по един от старите нотариални актове за собственост, когато Роман дори не е подозирал, че съществува в с. Полена, и си го поделят целия – къщата от 60 кв.м плюс двор от 434 кв.м.
В този договор къщата фигурира като „калкан“, макар че калкан няма. След като Роман Барановски прави за 4 г. пъртина до Общинската администрация в Симитли, вчера в Полена пристигна инж. Венци Методиев от Общинската администрация, който обясни, че полякът е прав в претенциите си за целия двор от 488 кв.м и за да се реши проблемът с двора без съд, съседите му трябва да се лишат от двор, като си оставят само алея от 1 метър, която да стига до входната им врата. Съседите не се съгласиха. С другия вариант – Роман да бъде овъзмезден с квадратура от задната част на двора, той пък не се съгласи. В разпаления спор, в който се включиха десетина души от двете страни, специалистът от общината плюс възрастен мъж, представил се за адвокат на съседите, надделя съветът на Методиев двата съседски лагера да се обърнат към съда за решаване на спора, и то 2 пъти – веднъж за къщата, та да се изясни по съдебен път колко точно квадратни метра е, и кой колко притежава от нея, и втори път – за двора.
Роман Барановски отказа да повярва на прогнозата, че двете съдебни дела могат да се точат няколко години – в родината му такъв казус се решавал максимум за месец. Не по-малко отчаяна бе съпругата му, която започна сериозно да обмисля възможността да си поиска обратно парите за имота в с. Полена – заедно с подобренията, които направила за 4 г., и да си търси късмета под друг покрив: където и да е, само не в с. Полена, община Симитли.
Източник: Струма.бг
Нашенско
По мое време пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60 и още 20 неща които ги няма днес
1.Пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60
2.Невъзможно бе да срещнеш бездомник или клошар
3.Здравеопазването беше безплатно
4.Образованието също, като на тези от слаборазвитите райони се даваше възможност да учат в университет и с минимален успех показан от средното училище
5.На младоженците се даваше почти безлихвен заем, на стойност, колкото да си купят нова кола;
6.А помните ли, че опрощаваха заема от по-горе при родено второ дете?
7.Нямаше как да бъдеш безработен
8.Нямаше работещи бедни
9.Стига да искаш, държавата ти даваше земя да я „чоплиш“
10.Консултираше те къде, дори в най-затънтеното село, каква е почвата и какво да засееш с успех там
11.И помните ли, че през цялото време (и преди Указ 56) си имаше „частници“
12.Ако пък се заселиш трайно в Странджа-Сакар държавата поощряваше това с 10 000 лева.
(Повече пари от за една нова кола.)
13.… а да пестиш от храна беше нечувано
14.Ако се появеше масов престъпник, то беше такова събитие, че за него се говореше десетилетие… и повече даже
15.Спомнете си как обяда в заводите (тристепенно меню, с безалкохолно) беше на стойност от 5 до 8 кибрита
16.Никого не „изключваха“ за неплатен ток (а той беше пренебрежимо малка сума)
17.Телефоните се плащаха на три месеца – веднъж.
18.И даже банани ( но в показните магазини и по-скъпи) имаше почти винаги!
19.Нямаше ЧСИ, измами на старци, принуди, вилнеещи мутри, както и нямаше чувство за липса на справедливост въобще!
… това от по-горе вече не можем да го имаме…
20.Днес искаме само да ни оставят да работим и справедливост.
Нищо друго.
И засега е само мечта.
Нашенско
Стар запазен ученически бележник от 80-те разказва интересни неща
Сине,това е моят бележник от 8. клас, който баба ти пази грижливо заедно с всички мои тетрадки, контролни работи и надраскани в час учебници. Както виждаш, аз не съм бил „силен“ ученик. Мисля, че съм бил обаче добър ученик.
Надявам се да е така, защото все още пазя много приятелства със съученици от моя клас. Надявам се да е така и защото пазя добри спомени от всички мои преподаватели. Помня името на всеки мой учител. Помня къде и как е стоял и какво ми е казал, когато ми е писал „Лош 1“, „Слаб 2“ и „Отличен 6“.
Сине, не оценките ще те направят добър човек. Те обаче ще са атестат за това, какви усилия ще полагаш за своето развитие. Те няма да бъдат само оценки за това, колко и какво си запомнил или как си преписал. Те ще за оценки за това какво отношение имаш към живота. Обучението в този етап е част от него.
Уважавай учителите си – те правят всичко по силите си, за да ти предадат целия си опит и знания, които ще са ти от ползва занапред.
Уважавай съучениците си – те са твоите приятели и те са тези, с които ще делиш следващите пет години негодуванието от внезапно контролно, щастието от взет изпит и много други емоции.
За това – бъди умерен в преценката си за хората и не упреквай никой друг, ако нещо не се реализира според твоите планове. Бори се за всяка победа. Тя никога няма дойде даром.
Бъди Човек, сине!
Ангел Ангелов
Нашенско
Разказ за времето когато народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо
Краве сиренето беше 2.60 лв. То никога не е било на държавни дотации, а ментета не си и помисляхме, че може да има. Минималната заплата беше 120 лв. (както и моята), но през 1989 г. я направиха 140 лв.
Рибната консерва „Копърка“, символ на студентската мизерия, беше 28 стотинки. Замразената скумрия – 1.20-1.60 лв., според едрината. „Кучешката радост“ беше 3.30 или 3.60 лв. – дето сега ни агитират да умрем за нея. Ама беше от месо, припомня socbg.com.
Бялото вино беше 97 ст. Плодовата ракия – 3.90 лв., сливовата – 4.90-5.10.
Дядо ми е работил 25 години като елмонтьор и квартален електротехник, за това време 2 пъти е спирал ток за неплащане. С една минимална заплата можеше да се купят 3500 киловатчаса дневна енергия или 2000 автобусни билетчета, или 31 кг свински бут с кост, или 400 литра прясно мляко.
Нямаше или почти нямаше семейство, което поне през година да не ходи на почивка, някои ходеха 2 пъти в годината. А сега?
По тия времена съм видял само двама неграмотни. И двамата цигани, единият възрастен, другият – син на цигански барон.
Демонстративно не искаше да се научи да чете. Обаче попадна на мен като ефрейтор. Толкоз бой, лицеви опори и коремни преси отнесе, че за 14 дни се научи да чете дотолкова, че да научи сам наизуст военната клетва.
Сега сочат с умиление как гражданите някъде на Запад оставяли монетки върху повредения автомат на метрото – демек съвестни.
Едно време млякото го разнасяха нощем, оставяха го пред магазините или сладкарниците. Минувачите си вземаха мляко и оставяха стотинки. И ни млякото изчезваше, ни стотинките.
Хората по селата масово не заключваха къщите си. Баба ми беше инкасаторка и влизахме у хората като у лелини си, нищо че ги нямаше у тях. Оставяхме си колелетата незаключени пред някой приятел и си ги намирахме непипнати.
Голямо произшествие беше, когато на един приятел изчезна аптечката – със седмици се коментираше.
-
Нашенско6 години ago
Дънов го е казал ясно: Бягай далеч, видиш ли човек, който има
-
Нашенско6 години ago
БГ ПРАВОСЪДИЕ: Антон Иванов уби Димитър и 20-годишния Краси. Няма да лежи в затвора
-
Нашенско7 години ago
РЕШЕНО! 1700 евро минимална работна заплата във всички държави членки на Европейски съюз от 2020 година
-
Нашенско6 години ago
Премиерът подпука Йончева и БСП: За „Добро утро“ и „Лека нощ“ трябва да казват Борисов!
-
Любопитно7 години ago
ТАЗИ ПРОСТА ЗАДАЧА ЩЕ ВИ ПРЪСНЕ МОЗЪЦИТЕ! ПРОБВАТЕ ДАЛИ ЩЕ СЕ СПРАВИТЕ!
-
Нашенско6 години ago
Жена се озова в интензивното след самозадоволяване! Студентка по медицина се
-
Нашенско6 години ago
Фолкът потъна в скръб! Отиде си млад и обичан изпълнител
-
Нашенско7 години ago
Велико: Рецептата на проф. Начев спасява сърцето от операция!