Нашенско
Алпинистът Дойчин Василев с мрачна прогноза за живота на Боян Петров: Няма да оцелее, ако не е…

Ако Боян Петров не се е окопал в снега, би било много трудно да оцелее. Това каза алпинистът Дойчин Василев във връзка с информацията, че Боян Петров, участвал в експедиция в Хималаите, е в неизвестност от 3 май.
На въпрос каква е вероятността Боян Петров в момента да се намира на безопасно за него място, Василев отговори, че е много малка.
„Теренът горе, на 8000 м., е такъв, че няма къде да се подслони, ако е лошо времето и ако духа много силен вятър. Просто ако той не се окопае в снега да се скрие като мишка в някоя дупка, за да оцелее, трудно би било. Повече се опасявам да не е попаднал на някое лавинно опасно място и евентуално да е пострадал от някоя от лавините, които там много пъти са погребвали други алпинисти“, каза още той, цитиран от Фокус.
Василев обясни, че при такива изкачвания би трябвало да има поне един човек, с когото алпинистът постоянно да поддържа връзка, както и да има връзка и с Китайската асоциация по алпинизъм.
„Въпросът е и финансов, тъй като всяка спасителна операция трябва някой да я плати. А не мога да предполагам доколко той е организирал това.
Но при всички случаи, като са минали няколко дни, той е в критична ситуация и трябва бързо да се действа.
Евентуално биха се разтичали други алпинисти, които са по маршрута, и от човешка гледна точка да се опитат да му помогнат“, коментира Василев и уточни, че всичко зависи от тези, които са на терена – по думите му има нации, които се хвърлят веднага да помогнат, но има и такива, които пренебрегват подобни ситуации.
„Искам да съм оптимист, да му стискаме палци на Боян и дано да се появи жив и здрав. Но аз съм бил свидетел и на други развития, не искам да давам черна прогноза, но след няколко дневно отсъствие обикновено изходът е летален“, каза още Василев.
Нашенско
По мое време пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60 и още 20 неща които ги няма днес

1.Пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60
2.Невъзможно бе да срещнеш бездомник или клошар
3.Здравеопазването беше безплатно
4.Образованието също, като на тези от слаборазвитите райони се даваше възможност да учат в университет и с минимален успех показан от средното училище
5.На младоженците се даваше почти безлихвен заем, на стойност, колкото да си купят нова кола;
6.А помните ли, че опрощаваха заема от по-горе при родено второ дете?
7.Нямаше как да бъдеш безработен
8.Нямаше работещи бедни
9.Стига да искаш, държавата ти даваше земя да я „чоплиш“
10.Консултираше те къде, дори в най-затънтеното село, каква е почвата и какво да засееш с успех там
11.И помните ли, че през цялото време (и преди Указ 56) си имаше „частници“
12.Ако пък се заселиш трайно в Странджа-Сакар държавата поощряваше това с 10 000 лева.
(Повече пари от за една нова кола.)
13.… а да пестиш от храна беше нечувано
14.Ако се появеше масов престъпник, то беше такова събитие, че за него се говореше десетилетие… и повече даже
15.Спомнете си как обяда в заводите (тристепенно меню, с безалкохолно) беше на стойност от 5 до 8 кибрита
16.Никого не „изключваха“ за неплатен ток (а той беше пренебрежимо малка сума)
17.Телефоните се плащаха на три месеца – веднъж.
18.И даже банани ( но в показните магазини и по-скъпи) имаше почти винаги!
19.Нямаше ЧСИ, измами на старци, принуди, вилнеещи мутри, както и нямаше чувство за липса на справедливост въобще!
… това от по-горе вече не можем да го имаме…
20.Днес искаме само да ни оставят да работим и справедливост.
Нищо друго.
И засега е само мечта.
Нашенско
Стар запазен ученически бележник от 80-те разказва интересни неща

Сине,това е моят бележник от 8. клас, който баба ти пази грижливо заедно с всички мои тетрадки, контролни работи и надраскани в час учебници. Както виждаш, аз не съм бил „силен“ ученик. Мисля, че съм бил обаче добър ученик.
Надявам се да е така, защото все още пазя много приятелства със съученици от моя клас. Надявам се да е така и защото пазя добри спомени от всички мои преподаватели. Помня името на всеки мой учител. Помня къде и как е стоял и какво ми е казал, когато ми е писал „Лош 1“, „Слаб 2“ и „Отличен 6“.
Сине, не оценките ще те направят добър човек. Те обаче ще са атестат за това, какви усилия ще полагаш за своето развитие. Те няма да бъдат само оценки за това, колко и какво си запомнил или как си преписал. Те ще за оценки за това какво отношение имаш към живота. Обучението в този етап е част от него.
Уважавай учителите си – те правят всичко по силите си, за да ти предадат целия си опит и знания, които ще са ти от ползва занапред.
Уважавай съучениците си – те са твоите приятели и те са тези, с които ще делиш следващите пет години негодуванието от внезапно контролно, щастието от взет изпит и много други емоции.
За това – бъди умерен в преценката си за хората и не упреквай никой друг, ако нещо не се реализира според твоите планове. Бори се за всяка победа. Тя никога няма дойде даром.
Бъди Човек, сине!
Ангел Ангелов
Нашенско
Разказ за времето когато народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо

Краве сиренето беше 2.60 лв. То никога не е било на държавни дотации, а ментета не си и помисляхме, че може да има. Минималната заплата беше 120 лв. (както и моята), но през 1989 г. я направиха 140 лв.
Рибната консерва „Копърка“, символ на студентската мизерия, беше 28 стотинки. Замразената скумрия – 1.20-1.60 лв., според едрината. „Кучешката радост“ беше 3.30 или 3.60 лв. – дето сега ни агитират да умрем за нея. Ама беше от месо, припомня socbg.com.
Бялото вино беше 97 ст. Плодовата ракия – 3.90 лв., сливовата – 4.90-5.10.
Дядо ми е работил 25 години като елмонтьор и квартален електротехник, за това време 2 пъти е спирал ток за неплащане. С една минимална заплата можеше да се купят 3500 киловатчаса дневна енергия или 2000 автобусни билетчета, или 31 кг свински бут с кост, или 400 литра прясно мляко.
Нямаше или почти нямаше семейство, което поне през година да не ходи на почивка, някои ходеха 2 пъти в годината. А сега?
По тия времена съм видял само двама неграмотни. И двамата цигани, единият възрастен, другият – син на цигански барон.
Демонстративно не искаше да се научи да чете. Обаче попадна на мен като ефрейтор. Толкоз бой, лицеви опори и коремни преси отнесе, че за 14 дни се научи да чете дотолкова, че да научи сам наизуст военната клетва.
Сега сочат с умиление как гражданите някъде на Запад оставяли монетки върху повредения автомат на метрото – демек съвестни.
Едно време млякото го разнасяха нощем, оставяха го пред магазините или сладкарниците. Минувачите си вземаха мляко и оставяха стотинки. И ни млякото изчезваше, ни стотинките.
Хората по селата масово не заключваха къщите си. Баба ми беше инкасаторка и влизахме у хората като у лелини си, нищо че ги нямаше у тях. Оставяхме си колелетата незаключени пред някой приятел и си ги намирахме непипнати.
Голямо произшествие беше, когато на един приятел изчезна аптечката – със седмици се коментираше.
-
Нашенско6 години ago
Дънов го е казал ясно: Бягай далеч, видиш ли човек, който има
-
Нашенско6 години ago
БГ ПРАВОСЪДИЕ: Антон Иванов уби Димитър и 20-годишния Краси. Няма да лежи в затвора
-
Нашенско7 години ago
РЕШЕНО! 1700 евро минимална работна заплата във всички държави членки на Европейски съюз от 2020 година
-
Нашенско6 години ago
Премиерът подпука Йончева и БСП: За „Добро утро“ и „Лека нощ“ трябва да казват Борисов!
-
Любопитно7 години ago
ТАЗИ ПРОСТА ЗАДАЧА ЩЕ ВИ ПРЪСНЕ МОЗЪЦИТЕ! ПРОБВАТЕ ДАЛИ ЩЕ СЕ СПРАВИТЕ!
-
Нашенско6 години ago
Жена се озова в интензивното след самозадоволяване! Студентка по медицина се
-
Нашенско6 години ago
Фолкът потъна в скръб! Отиде си млад и обичан изпълнител
-
Нашенско7 години ago
Велико: Рецептата на проф. Начев спасява сърцето от операция!