Connect with us

Нашенско

Мъката на една жена: Годеникът ми ме заряза, защото забременях, а собствената ми майка ме изхвърли. Но Господ си знае работата

Published

on

Никога не съм изживявала по-голяма мъка от деня, в който годеникът ми ме заряза защото разбра, че ще става баща. Днес виня единствено себе си за това, че не забелязах навреме истинското му лице. Но всеки има право на личен избор: той избра да се ожени за друга, а аз – да родя дете без баща. Не беше никак лесно да отгледам сама дъщеря си. Ударите тепърва предстояха и няколко дни след като ни изписаха от родилното, майка ми ме изгони на улицата. Срамуваше се, че дъщеря й е самотна майка. Донякъде я разбирам: тя ме отгледа сама и не искаше да повторя незавидната й съдба. Но въпреки всичко, аз никога не бих казала на дъщеря си нещо подобно. Каквото и да се случи, винаги ще бъда до нея.

Така се оказах на улицата с пеленаче в ръце. Всеки мой близък и приятел, когото помолих за помощ, ми обърна гръб. Никой от тях не пожела да помогне на една самотна майка. За щастие имах малко спестени пари и успях да наема стая още същата вечер. В квартирата ми нямаше никакви мебели и домакински съдове, а парите ми стигаха само за хляб и мляко. Бяха тежки времена: сълзи, умора и чудовищна липса на сън.

Имаше дни, в които буквално гладувах. През един такъв период взех отчаяно решение. Когато дъщеря ми заспа, аз излязох на улицата и най-безсрамно се опитах да продам тялото си. Може да ме съдите и хулите, но гладът е по-силен от тока. Внезапно усетих нечия ръка на рамото си. Обърнах се и разпознах мой съученик от гимназията. Валери не ме попита нищо, но в погледа му се четеше съжаление. Не исках съученикът ми да става свидетел на падението ми, затова стиснах зъби и се опитах да изобразя нещо като усмивка на лицето си. Но как да скриеш мизерията, отчаянието, глада и нищетата? Час по-късно, двамата стояхме в бедната ми стаичка, пред легълцето на дъщеря ми. И там, пред нещастното си дете, което все още спеше, не можах да издържа и покрила лице в ръцете си, излях болката си пред него. Разказах му всичко: как годеникът ми ме заряза бременна и се ожени за друга, за безсърдечието на собствената ми майка и за лицемерието на онези, които довчера бяха мои приятели.

От този ден Валери стана мой покровител. И ако днес, аз и дъщеря ми сме живи, здрави и имаме сигурен покрив – това е благодарение на него. Защото той не ме остави като бездушните ми близки, а ми дари безценна помощ. С любовта и грижите си, бившият ми съученик успя да стопли разбито ми сърце. Един ден не дойде сам, а в компанията на майка си. Тази добра жена поиска разрешение да ме посещава и преди да си тръгне, ме нарече „дъще“. Собствената ми майка ме изхвърли, а чуждата жена ме прие с отворени обятия.

Изминаха няколко години. Днес с Валери сме съпрузи и живеем заедно с майка му. След време се помирих с майка си, но в дъното на душата си тя така и не успя да обикне дъщеря ми и да я приеме за своя внучка. Но не съжалявам, защото детето ми си има истинска и любяща баба – моята свекърва. Щастлива съм! Бог ми даде много повече, отколкото поисках!

Източник: Лична драма

Continue Reading
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нашенско

По мое време пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60 и още 20 неща които ги няма днес

Published

on

1.Пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60

2.Невъзможно бе да срещнеш бездомник или клошар

3.Здравеопазването беше безплатно

4.Образованието също, като на тези от слаборазвитите райони се даваше възможност да учат в университет и с минимален успех показан от средното училище

5.На младоженците се даваше почти безлихвен заем, на стойност, колкото да си купят нова кола;

6.А помните ли, че опрощаваха заема от по-горе при родено второ дете?

7.Нямаше как да бъдеш безработен

8.Нямаше работещи бедни

9.Стига да искаш, държавата ти даваше земя да я „чоплиш“

10.Консултираше те къде, дори в най-затънтеното село, каква е почвата и какво да засееш с успех там

11.И помните ли, че през цялото време (и преди Указ 56) си имаше „частници“

12.Ако пък се заселиш трайно в Странджа-Сакар държавата поощряваше това с 10 000 лева.

(Повече пари от за една нова кола.)

13.… а да пестиш от храна беше нечувано

14.Ако се появеше масов престъпник, то беше такова събитие, че за него се говореше десетилетие… и повече даже

15.Спомнете си как обяда в заводите (тристепенно меню, с безалкохолно) беше на стойност от 5 до 8 кибрита

16.Никого не „изключваха“ за неплатен ток (а той беше пренебрежимо малка сума)

17.Телефоните се плащаха на три месеца – веднъж.

18.И даже банани ( но в показните магазини и по-скъпи) имаше почти винаги!

19.Нямаше ЧСИ, измами на старци, принуди, вилнеещи мутри, както и нямаше чувство за липса на справедливост въобще!

… това от по-горе вече не можем да го имаме…

20.Днес искаме само да ни оставят да работим и справедливост.

Нищо друго.

И засега е само мечта.

Continue Reading

Нашенско

Стар запазен ученически бележник от 80-те разказва интересни неща

Published

on

Сине,това е моят бележник от 8. клас, който баба ти пази грижливо заедно с всички мои тетрадки, контролни работи и надраскани в час учебници. Както виждаш, аз не съм бил „силен“ ученик. Мисля, че съм бил обаче добър ученик.

Надявам се да е така, защото все още пазя много приятелства със съученици от моя клас. Надявам се да е така и защото пазя добри спомени от всички мои преподаватели. Помня името на всеки мой учител. Помня къде и как е стоял и какво ми е казал, когато ми е писал „Лош 1“, „Слаб 2“ и „Отличен 6“.

Сине, не оценките ще те направят добър човек. Те обаче ще са атестат за това, какви усилия ще полагаш за своето развитие. Те няма да бъдат само оценки за това, колко и какво си запомнил или как си преписал. Те ще за оценки за това какво отношение имаш към живота. Обучението в този етап е част от него.

Уважавай учителите си – те правят всичко по силите си, за да ти предадат целия си опит и знания, които ще са ти от ползва занапред.

Уважавай съучениците си – те са твоите приятели и те са тези, с които ще делиш следващите пет години негодуванието от внезапно контролно, щастието от взет изпит и много други емоции.

За това – бъди умерен в преценката си за хората и не упреквай никой друг, ако нещо не се реализира според твоите планове. Бори се за всяка победа. Тя никога няма дойде даром.

Бъди Човек, сине!

Ангел Ангелов

Continue Reading

Нашенско

Разказ за времето когато народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо

Published

on

По времето на Тодор Живков народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо. Плюят по социализма, но като днешната скъпотия и мизерия не е имало.
През последните 5-6 години до 1990 г. прясното мляко беше по 30 ст., киселото – по 22 с бурканче или в кофичка.

Краве сиренето беше 2.60 лв. То никога не е било на държавни дотации, а ментета не си и помисляхме, че може да има. Минималната заплата беше 120 лв. (както и моята), но през 1989 г. я направиха 140 лв.

Рибната консерва „Копърка“, символ на студентската мизерия, беше 28 стотинки. Замразената скумрия – 1.20-1.60 лв., според едрината. „Кучешката радост“ беше 3.30 или 3.60 лв. – дето сега ни агитират да умрем за нея. Ама беше от месо, припомня socbg.com.
Бялото вино беше 97 ст. Плодовата ракия – 3.90 лв., сливовата – 4.90-5.10.
Дядо ми е работил 25 години като елмонтьор и квартален електротехник, за това време 2 пъти е спирал ток за неплащане. С една минимална заплата можеше да се купят 3500 киловатчаса дневна енергия или 2000 автобусни билетчета, или 31 кг свински бут с кост, или 400 литра прясно мляко.

Нямаше или почти нямаше семейство, което поне през година да не ходи на почивка, някои ходеха 2 пъти в годината. А сега?

По тия времена съм видял само двама неграмотни. И двамата цигани, единият възрастен, другият – син на цигански барон.

Демонстративно не искаше да се научи да чете. Обаче попадна на мен като ефрейтор. Толкоз бой, лицеви опори и коремни преси отнесе, че за 14 дни се научи да чете дотолкова, че да научи сам наизуст военната клетва.

Сега сочат с умиление как гражданите някъде на Запад оставяли монетки върху повредения автомат на метрото – демек съвестни.

Едно време млякото го разнасяха нощем, оставяха го пред магазините или сладкарниците. Минувачите си вземаха мляко и оставяха стотинки. И ни млякото изчезваше, ни стотинките.

Хората по селата масово не заключваха къщите си. Баба ми беше инкасаторка и влизахме у хората като у лелини си, нищо че ги нямаше у тях. Оставяхме си колелетата незаключени пред някой приятел и си ги намирахме непипнати.
Голямо произшествие беше, когато на един приятел изчезна аптечката – със седмици се коментираше.

Continue Reading
Advertisement

Trending