Connect with us

Нашенско

Дете сирак наследи имоти за милиони. Имотната мафия не закъсня, взе му всичко с фалшиво завещание! Видео

Published

on

Откраднаха апартамента на дете – сирак, получило в наследство имущество за милиони. Тошко Томов от София е замесен в схема за имотна измама. Придобива апартамент чрез фалшиво завещание.

След това жилището е препродадено няколко пъти, а реалният собственик е дете, останало пълен сирак и наследило имущество за милиони.

„Дядото, по професия доктор-травматолог, притежаваше много имоти, които впоследствие тя наследи – апартаменти в София и в провинцията“, каза лелята на детето Елеонора Савова пред Нова тв.

Елеонора Савова е леля на десетгодишната Александра

Момичето наследява четири апартамента в София – един на морето, земи в Бистрица и магазини. След като губи всичките си близки, Елеонора става неин настойник. Тя е и жената, която наглежда имотите на детето.

Новият собственик се появил през есента на миналата година, сменил бравата и веднага започнал да прави ремонт, разказват съседите. Достъп до нотариалните актове на апартамента имала само една жена, която някога се грижила за десетгодишното момиче и за богатия й дядо преди да почине. „Той по принцип беше много мнителен, много недоверчив. Непрекъснато ходеше по разни екстрасенси, разни гледачки, втълпяваше си, че е прокълнат и една от тези екстрасенси му е препоръчала някаква своя позната, която била много добра. Знаела пет езика, въобще, перфектната детегледачка и той се доверил. Имала е достъп до нотариалните актове на всичките имоти“, заяви Савова. Детегледачката се грижи за богатия възрастен човек и за внучката му около два месеца. Дядото обаче умира внезапно и въпросната жена изчезва. Малко след това лъсва измамата с откраднатия апартамент в „Хаджи Димитър”. Започва разследване на полиция и прокуратура. Един път откраднат с фалшиво завещание и два пъти препродаден.

Първият от новите собственици, присвоили жилището с измама, е Тошко Томов – безработен мъж , който живее с майка си в столичния квартал „Толстой”. Той е с дългове и алкохолна зависимост. Апартаментът му е завещан през 2014 година от вече починалата прабаба на детето – законен собственик на апартамента. Завещанието е фалшиво, доказват експертизи. Заверено е от нотариус Борислава Налбантова. Мъжът нямал нищо на негово име. Дори жилището, в което живеел било на неговата майка. Според нея и според юристи, които се занимават с имотни дела, личните му данни са взети срещу скромна почерпка.

„Това въобще не може да е истина, защото той няма абсолютно нищо. В това съм сигурна 1 000 процента. И не я познава тая жена? Откъде ще я познава! То аз не я познавам.“, каза майката на Тошко Томов. „Моите подозрения са, че този човек въобще не е бил наясно с какво е замесен и той просто е бил почерпен или са му дадени някакви жълти стотинки, с които той просто е изпълнил това, което му е казано. Обикновено там се ползва човек, който е ползван като „муле“ или „бушон“, както го наричаме. Тоест, някой, който да отнесе цялата вина. След това той препродава апартамента на някой, на когото му бъде казано“, заяви адвокатът по имотни дела Петромир Кънчев.

В случая Тошко продава апартамента на друг софиянец – Данчо Юзунски, чрез пълномощник. Цената е примамлива. За 66 квадрата са платени скромните 35 000лв. Сделката е изповядана при нотариус Борислава Налбантова. Новият собственик живее в столичния квартал „Обеля” .Работи в охранителна фирма. Не помни нито кога, нито от кого е купил апартамента. Сделките с апартамента продължават. Данчо Юзунски го продава на друга жена, отново от София, отново за скромните 35 000лв. Жената твърди, че е жертва и не желае да показваме лицето й. Разбрала, че е въвлечена в схема, след като я извикали на разпит в полицията.

„Когато купите един имот толкова евтино и вие не сте проверили, много трудно аз ще ви повярвам, че просто сте се полакомили за хубавата цена. Понеже казусът е точно такъв, считаме, че всички по веригата са били наясно, че нещо нередно има в цялата процедура по придобиване на този имот“, каза Кънчев. И тази сделка е изповядана при същия нотариус – Борислава Налбантова. Търсим я за коментар. Отказва да се срещне с нас, защото не иска да дава интервюта.

Не става ясно защо въпреки разследването и разпита й в полицията, е продължила да узаконява продажбите. Според юристите, всички по веригата – от първия собственик до нотариуса, носят наказателна отговорност, до доказване на своята невинност. Всички те са имали шанс да проверят историята на жилището срещу левче в имотния регистър. Практиката обаче показвала, че мозъкът на схемата е трети човек, в сянка, който отговаря за логистиката на измамата. „Той никога не се появява в нито едни документи, тези хора много трудно се стига до тях. Той води човека, взима го. Води го на нотариус, плаща разноските при нотариуса, след което получава нотариалния акт и пълномощното за продажба и се разпорежда в имота“, заяви адвокат Петромир Кънчев. Кой е тартор на схемата с имота в „Хаджи Димитър“, трябва да докаже съда. Делата може да се точат и с години. По закон всички сделки с апартамента трябва да се обявят за нищожни и жилището да се върне на законния си собственик – десетгодишното дете.

Continue Reading
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нашенско

По мое време пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60 и още 20 неща които ги няма днес

Published

on

1.Пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60

2.Невъзможно бе да срещнеш бездомник или клошар

3.Здравеопазването беше безплатно

4.Образованието също, като на тези от слаборазвитите райони се даваше възможност да учат в университет и с минимален успех показан от средното училище

5.На младоженците се даваше почти безлихвен заем, на стойност, колкото да си купят нова кола;

6.А помните ли, че опрощаваха заема от по-горе при родено второ дете?

7.Нямаше как да бъдеш безработен

8.Нямаше работещи бедни

9.Стига да искаш, държавата ти даваше земя да я „чоплиш“

10.Консултираше те къде, дори в най-затънтеното село, каква е почвата и какво да засееш с успех там

11.И помните ли, че през цялото време (и преди Указ 56) си имаше „частници“

12.Ако пък се заселиш трайно в Странджа-Сакар държавата поощряваше това с 10 000 лева.

(Повече пари от за една нова кола.)

13.… а да пестиш от храна беше нечувано

14.Ако се появеше масов престъпник, то беше такова събитие, че за него се говореше десетилетие… и повече даже

15.Спомнете си как обяда в заводите (тристепенно меню, с безалкохолно) беше на стойност от 5 до 8 кибрита

16.Никого не „изключваха“ за неплатен ток (а той беше пренебрежимо малка сума)

17.Телефоните се плащаха на три месеца – веднъж.

18.И даже банани ( но в показните магазини и по-скъпи) имаше почти винаги!

19.Нямаше ЧСИ, измами на старци, принуди, вилнеещи мутри, както и нямаше чувство за липса на справедливост въобще!

… това от по-горе вече не можем да го имаме…

20.Днес искаме само да ни оставят да работим и справедливост.

Нищо друго.

И засега е само мечта.

Continue Reading

Нашенско

Стар запазен ученически бележник от 80-те разказва интересни неща

Published

on

Сине,това е моят бележник от 8. клас, който баба ти пази грижливо заедно с всички мои тетрадки, контролни работи и надраскани в час учебници. Както виждаш, аз не съм бил „силен“ ученик. Мисля, че съм бил обаче добър ученик.

Надявам се да е така, защото все още пазя много приятелства със съученици от моя клас. Надявам се да е така и защото пазя добри спомени от всички мои преподаватели. Помня името на всеки мой учител. Помня къде и как е стоял и какво ми е казал, когато ми е писал „Лош 1“, „Слаб 2“ и „Отличен 6“.

Сине, не оценките ще те направят добър човек. Те обаче ще са атестат за това, какви усилия ще полагаш за своето развитие. Те няма да бъдат само оценки за това, колко и какво си запомнил или как си преписал. Те ще за оценки за това какво отношение имаш към живота. Обучението в този етап е част от него.

Уважавай учителите си – те правят всичко по силите си, за да ти предадат целия си опит и знания, които ще са ти от ползва занапред.

Уважавай съучениците си – те са твоите приятели и те са тези, с които ще делиш следващите пет години негодуванието от внезапно контролно, щастието от взет изпит и много други емоции.

За това – бъди умерен в преценката си за хората и не упреквай никой друг, ако нещо не се реализира според твоите планове. Бори се за всяка победа. Тя никога няма дойде даром.

Бъди Човек, сине!

Ангел Ангелов

Continue Reading

Нашенско

Разказ за времето когато народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо

Published

on

По времето на Тодор Живков народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо. Плюят по социализма, но като днешната скъпотия и мизерия не е имало.
През последните 5-6 години до 1990 г. прясното мляко беше по 30 ст., киселото – по 22 с бурканче или в кофичка.

Краве сиренето беше 2.60 лв. То никога не е било на държавни дотации, а ментета не си и помисляхме, че може да има. Минималната заплата беше 120 лв. (както и моята), но през 1989 г. я направиха 140 лв.

Рибната консерва „Копърка“, символ на студентската мизерия, беше 28 стотинки. Замразената скумрия – 1.20-1.60 лв., според едрината. „Кучешката радост“ беше 3.30 или 3.60 лв. – дето сега ни агитират да умрем за нея. Ама беше от месо, припомня socbg.com.
Бялото вино беше 97 ст. Плодовата ракия – 3.90 лв., сливовата – 4.90-5.10.
Дядо ми е работил 25 години като елмонтьор и квартален електротехник, за това време 2 пъти е спирал ток за неплащане. С една минимална заплата можеше да се купят 3500 киловатчаса дневна енергия или 2000 автобусни билетчета, или 31 кг свински бут с кост, или 400 литра прясно мляко.

Нямаше или почти нямаше семейство, което поне през година да не ходи на почивка, някои ходеха 2 пъти в годината. А сега?

По тия времена съм видял само двама неграмотни. И двамата цигани, единият възрастен, другият – син на цигански барон.

Демонстративно не искаше да се научи да чете. Обаче попадна на мен като ефрейтор. Толкоз бой, лицеви опори и коремни преси отнесе, че за 14 дни се научи да чете дотолкова, че да научи сам наизуст военната клетва.

Сега сочат с умиление как гражданите някъде на Запад оставяли монетки върху повредения автомат на метрото – демек съвестни.

Едно време млякото го разнасяха нощем, оставяха го пред магазините или сладкарниците. Минувачите си вземаха мляко и оставяха стотинки. И ни млякото изчезваше, ни стотинките.

Хората по селата масово не заключваха къщите си. Баба ми беше инкасаторка и влизахме у хората като у лелини си, нищо че ги нямаше у тях. Оставяхме си колелетата незаключени пред някой приятел и си ги намирахме непипнати.
Голямо произшествие беше, когато на един приятел изчезна аптечката – със седмици се коментираше.

Continue Reading
Advertisement

Trending

✕