В същата стая, скрита под ламарина, близките му открили и тенджерката с отровната запарка.

Върху телевизора пък имало оставено предсмъртно писмо, в което старецът съобщава, че сам слага край на живота си. Посочва обаче и кой е виновен за неговата смърт, твърдят неговите близки.Жестоката житейска драма се е разиграла на 14 август в апартамент в „Кючук Париж“. Именно жилището на ул. „Боримечка“, където е издъхнал старецът, вероятно е причината за трагедията.

„Баща ми 18 години е работил в държавната печатница „Д. Благоев“. После е бил шлосер в бившия „Елпром“, такъв беше и в МРЗ „Г. Димитров“, сега „Терем“, където се пенсионира. Беше добър и сговорчив човек, но явно е имало да пати на стари години.
Всичко започна преди шест месеца – на 14 февруари 2018 година, когато баща ми ми прехвърли апартамента“, разказа пред „Марица“ по-малкият му син Андон Захариев. 60-годишният мъж е пенсиониран старшина от авиобаза „Граф Игнатиево“, а в момента работи като охранител в частна фирма, като пази пловдивския офис на голяма банка. По-големият му брат Атанас също е охранител, но в друга фирма. След приписването на жилището на единия отношенията между тях рязко се влошили, твърди Андон.

„Атанас започна да звъни у нас всеки ден. Заканваше се, че няма да остави нещата така, отправяше смъртни заплахи, тормозеше ни. Баща ми не можа да преживее това и посегна на живота си“, сподели мъката си Андон.

Според него нищо не би трябвало да провокира поведението на брат му. Още преди години баща им бил купил на Атанас апартамент в „Тракия“, така че съвсем разбираемо другото жилище трябвало да бъде за по-малкия брат. Баткото обаче не можал да преглътне приписването на жилището на другия и започнал да тормози баща си Ангел и майка си Райна, която е на пределна възраст, ходи с бастун, превита надве, и има куп болести, включително и Паркинсон.

Психическият тормоз не спрял дори и след погребението на бай Ангел. „На 9 септември Атанас за пореден път позвънил по телефона да търси майка ни. Слушалката вдигнала съпругата ми Елена. Последвало поредното послание със заплахи за убийство“, разказа пред репортера ни Андон. Гласът отсреща първо здраво напсувал, после заявил на Елена да върви на п…ка си майна в Добралък, откъдето е тя. Накрая, преди да затвори телефона, разгневеният по-голям брат изкрещял: „Ще има още некролози!“.

Заради постоянния телефонен терор семейството на Андон е решило да си смени номера на домашния телефон. Той обаче се води на името на възрастната му майка Райна, което създавало допълнителни трудности, защото възрастната жена е трудноподвижна.

За да секнат злонамерените обаждания, Андон, жена му Елена и майка му Райна вече са пуснали жалба в прокуратурата с надеждата, че органите на реда ще им помогнат да се справят с проблема. В нея семейството е описало не само телефонния терор, но и лютите закани за убийство, отправяни към тях от Атанас.

В жалбата Захариеви са приложили и завещанието на Ангел, което звучи по-скоро като предсмъртно писмо. Освен че още веднъж уточнява, че оставя след смъртта си всичкото си имущество на своя по-малък син, старецът изрично посочва другия си син Атанас като „жестокият наш убиец“.

Посланието на дядо Ангел завършва с думите: „Ако съм обидил някого в живота, моля го да ми прости“.

Прокуратурата проверява случая

Жалбата на семейство Захариеви е подадена в Районна прокуратура-Пловдив на 21 август 2018 година. Става въпрос за закана за убийство и тормоз, потвърдиха пред „Марица“ от държавното обвинение.
Първоначално случаят е бил възложен за разследване на Второ РУП, но тъй като междувременно Андон и съпругата му се преместили да живеят в апартамента на ул. „Боримечка“ в „Кючук Париж“, е бил прехвърлен към служителите от Първо районно.
Срокът за работата по жалбата е един месец. През това време ще бъде проверено верни ли са изнесените в жалбата твърдения и факти, ще бъдат проведени разпити и назначени експертизи.
Ако бъдат събрани достатъчно доказателства, вероятно големият брат ще бъде даден на съд. Наказанието за закана за убийство, предвидено в Наказателния кодекс, е до 3 години затвор или принудително изселване.

Атанас Захариев: Баща ми не се е отровил, съвестта ми е чиста

Нека пускат жалби срещу мен. Моята съвест е чиста. Истината е, че брат ми взе апартамента, умори баща ми и сега не ме пуска да видя майка си. Даже виках полиция заради това.

Абсолютно никого не съм заплашвал. Как може да заплашвам майка си и баща си? Представяте ли си?

Баща ми може да е написал всичко. Той прибра брат ми, за да го опази, защото Доньо е алкохолик. И вместо баща ми да го спаси, той умори баща ми.

Баща ми направи така, че да раздели двама братя, след това съвестта го изяде. Той чакаше майка ми да почине по-рано, защото тя е много зле. Но беше казал, че в нощното шкафче си е приготвил едно шишенце, та заедно да отидат на оня свят. Само че той не се е самоубил, не се е тровил. В смъртния акт черно на бяло пише, че е починал от остра сърдечна недостатъчност.

По отношение на апартамента, за който става въпрос, аз по право трябва да наследя една четвърт от него. Само че през февруари баща ми зад гърба ми е подписал с Доньо фиктивна сделка, уж че му продава жилището, като са писали в договора цена под 10 хиляди лева, за да не се иска плащане по банков път. А това, че навремето ми е купил апартамента в „Тракия“, са пълни глупости. Вярно, даде ми малко пари за него, но аз теглих голям заем, за да го изплащам. Сега обаче не постъпи честно и се почувствах изигран. Ако беше ме предупредил, че ще даде апартамента на брат ми, можех да го разбера и да се съглася. Но те направиха всичко тайно.

А на погребението на баща ни синовете на Андон дойдоха да ме заплашват и искаха да ме изгонят от гробищата. Баща ми може да е написал всичко в писмото, което е оставил. Но да беше написал как съм се грижил цял живот за него, как съм го водил по болници, как съм оправял апартамента, който приписа на брат ми.

Не знаех, че са подали жалби срещу мен. Жалват се, защото са гузни. Сега искат да изкарат мен виновен. Виновен е оня, който отиде у тях. А сега се заканва да ме вкара в затвора. Аз също съм пуснал жалба срещу него и полицията го е предупредила.