Нашенско
Покойник от пет години възкръсна в Плевен (ВИДЕО)
Той има издаден смъртен акт. Покойник е от пет години по документи. Според сестра му и собствения син е мъртъв още от 1994 година. Не е зомби или призрак, а съвсем жив човек. Може да го срещнете на различни места в Плевен. Даже има постоянен адрес – под едно стълбище отвън до панелен блок. Спи там дори в най-зверския студ.
Звучи абсурдно, но е факт. Това е житейската история на Милчо Митов, който гледа на нея като на едно изпитание, което един ден ще приключи. 64-годишният бивш тракторист и строител е обявен за мъртвец от съда в Червен бряг през 2014 г. благодарение на свидетелските показания на най-близките му роднини, разказват в свой репортаж колегите от TrafficNews.
Сестра му и синът му го обявяват за безследно изчезнал много по-рано, въпреки че са наясно, че Милчо е жив и здрав. Така обаче успяват да продадат семейната къща, без да делят с него.
По онова време мъжът се е разделил със съпругата си и митарства из страната в търсене на работа. Междувременно се е скарал със сестра си и нейния съпруг, с когото стигат почти до бой. Милчо се прибира от време на време в Червен бряг и родното село Чомаковци, но изобщо не подозира, че всъщност го броят за покойник.
Разбира за „преждевременната си смърт“, когато случайно полицаи го спират в Троян за проверка и му искат личната карта. Милчо обаче няма никакви документи, защото срокът на тяхната валидност е изтекъл, а той няма пари да ги поднови. Когато си казва пред полицаите ЕГН-то, те изумени констатират, че то е на мъртвец според регистрите на МВР.
Така Митов стига до полицията в Плевен. С необичайната молба към шефа на регионалната дирекция на МВР: „Господин директор, моля да бъда съживен…“.
Сега Милчо започва битката за възкресението си. Дотогава преживява, като събира хартия и бутилки за левчета, с които събира пари за някоя баничка. Всяка вечер се пъха пълзешком под стълбището, което е единственото му убежище. Свикнал е със студа и глада. Даже е оптимист за бъдещето.
„Мечтая да се съживя, да си направя лична карта. Да си намеря работа. И квартира, за да мога да живея като бял човек, а не като животно“, казва Милчо какво си е пожелал на Нова година.
Първоначално мислех, че е някаква шега или майтап, признава пред TrafficNews Иван Мусков, полицейски служител в Плевен, който се заема със случая на Милчо Митов.
„В началото погледнах с усмивка, но впоследствие при по-нататъшните справочни действия наистина излезе, че такова лице е починало. И наистина неговите обяснения и неговите сведения, които даде, ни наведоха на мисълта, че това, което казва, действително е така“, обяснява полицаят.
Понеже това е казус, който не се среща всеки ден, започнал стъпка по стъпка да проверява как обявеният за покойник може да върне правата си на пълноправен гражданин.
„Наложиха се много разговори със службата ЕСГРАОН, със съдебни състави в Червен бряг, за да се стигне до цялото „съживяване“ на човека“, обяснява Мусков.
Според него зад абсурдната история стои желанието на роднините на Милчо да се облагодетелстват.
„Към момента той все още се води като починало лице по решение на съответния първоинстанционен съд. Т.е. неговите роднини по-скоро сестра му и синът му са потвърдили, че същият е безследно изчезнал през последните 20 години, че нямат данни за негово местонахождение, за адрес, не са го виждали, за да могат най-вероятно да се разпореждат с имуществото, което притежават“, продължава полицейският служител.
И недоумява как се приемат за верни твърденията на роднините на Митов, че той е изчезнал през 1994 г., когато две години по-късно е извадил последния си личен документ.
„Значи никой не си е направил труда да провери каква документация е имало в Министерството на вътрешните работи. Никой не е изискал тези документи. По принцип в други такива случаи има запитвания от съответните съдилища: Дайте ми информация, има ли резултат, какво се е случило? Съдът е потърсил връзка с тези лица, но никой не е открил“, обяснява Мусков.
След като в плевенската полиция започва процедура по „съживяване“ на Милчо Митов, е определена и дата за дело в съда в Червен бряг. Призовани са сестра му и синът му.
Нашенско
По мое време пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60 и още 20 неща които ги няма днес
1.Пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60
2.Невъзможно бе да срещнеш бездомник или клошар
3.Здравеопазването беше безплатно
4.Образованието също, като на тези от слаборазвитите райони се даваше възможност да учат в университет и с минимален успех показан от средното училище
5.На младоженците се даваше почти безлихвен заем, на стойност, колкото да си купят нова кола;
6.А помните ли, че опрощаваха заема от по-горе при родено второ дете?
7.Нямаше как да бъдеш безработен
8.Нямаше работещи бедни
9.Стига да искаш, държавата ти даваше земя да я „чоплиш“
10.Консултираше те къде, дори в най-затънтеното село, каква е почвата и какво да засееш с успех там
11.И помните ли, че през цялото време (и преди Указ 56) си имаше „частници“
12.Ако пък се заселиш трайно в Странджа-Сакар държавата поощряваше това с 10 000 лева.
(Повече пари от за една нова кола.)
13.… а да пестиш от храна беше нечувано
14.Ако се появеше масов престъпник, то беше такова събитие, че за него се говореше десетилетие… и повече даже
15.Спомнете си как обяда в заводите (тристепенно меню, с безалкохолно) беше на стойност от 5 до 8 кибрита
16.Никого не „изключваха“ за неплатен ток (а той беше пренебрежимо малка сума)
17.Телефоните се плащаха на три месеца – веднъж.
18.И даже банани ( но в показните магазини и по-скъпи) имаше почти винаги!
19.Нямаше ЧСИ, измами на старци, принуди, вилнеещи мутри, както и нямаше чувство за липса на справедливост въобще!
… това от по-горе вече не можем да го имаме…
20.Днес искаме само да ни оставят да работим и справедливост.
Нищо друго.
И засега е само мечта.
Нашенско
Стар запазен ученически бележник от 80-те разказва интересни неща
Сине,това е моят бележник от 8. клас, който баба ти пази грижливо заедно с всички мои тетрадки, контролни работи и надраскани в час учебници. Както виждаш, аз не съм бил „силен“ ученик. Мисля, че съм бил обаче добър ученик.
Надявам се да е така, защото все още пазя много приятелства със съученици от моя клас. Надявам се да е така и защото пазя добри спомени от всички мои преподаватели. Помня името на всеки мой учител. Помня къде и как е стоял и какво ми е казал, когато ми е писал „Лош 1“, „Слаб 2“ и „Отличен 6“.
Сине, не оценките ще те направят добър човек. Те обаче ще са атестат за това, какви усилия ще полагаш за своето развитие. Те няма да бъдат само оценки за това, колко и какво си запомнил или как си преписал. Те ще за оценки за това какво отношение имаш към живота. Обучението в този етап е част от него.
Уважавай учителите си – те правят всичко по силите си, за да ти предадат целия си опит и знания, които ще са ти от ползва занапред.
Уважавай съучениците си – те са твоите приятели и те са тези, с които ще делиш следващите пет години негодуванието от внезапно контролно, щастието от взет изпит и много други емоции.
За това – бъди умерен в преценката си за хората и не упреквай никой друг, ако нещо не се реализира според твоите планове. Бори се за всяка победа. Тя никога няма дойде даром.
Бъди Човек, сине!
Ангел Ангелов
Нашенско
Разказ за времето когато народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо
Краве сиренето беше 2.60 лв. То никога не е било на държавни дотации, а ментета не си и помисляхме, че може да има. Минималната заплата беше 120 лв. (както и моята), но през 1989 г. я направиха 140 лв.
Рибната консерва „Копърка“, символ на студентската мизерия, беше 28 стотинки. Замразената скумрия – 1.20-1.60 лв., според едрината. „Кучешката радост“ беше 3.30 или 3.60 лв. – дето сега ни агитират да умрем за нея. Ама беше от месо, припомня socbg.com.
Бялото вино беше 97 ст. Плодовата ракия – 3.90 лв., сливовата – 4.90-5.10.
Дядо ми е работил 25 години като елмонтьор и квартален електротехник, за това време 2 пъти е спирал ток за неплащане. С една минимална заплата можеше да се купят 3500 киловатчаса дневна енергия или 2000 автобусни билетчета, или 31 кг свински бут с кост, или 400 литра прясно мляко.
Нямаше или почти нямаше семейство, което поне през година да не ходи на почивка, някои ходеха 2 пъти в годината. А сега?
По тия времена съм видял само двама неграмотни. И двамата цигани, единият възрастен, другият – син на цигански барон.
Демонстративно не искаше да се научи да чете. Обаче попадна на мен като ефрейтор. Толкоз бой, лицеви опори и коремни преси отнесе, че за 14 дни се научи да чете дотолкова, че да научи сам наизуст военната клетва.
Сега сочат с умиление как гражданите някъде на Запад оставяли монетки върху повредения автомат на метрото – демек съвестни.
Едно време млякото го разнасяха нощем, оставяха го пред магазините или сладкарниците. Минувачите си вземаха мляко и оставяха стотинки. И ни млякото изчезваше, ни стотинките.
Хората по селата масово не заключваха къщите си. Баба ми беше инкасаторка и влизахме у хората като у лелини си, нищо че ги нямаше у тях. Оставяхме си колелетата незаключени пред някой приятел и си ги намирахме непипнати.
Голямо произшествие беше, когато на един приятел изчезна аптечката – със седмици се коментираше.
-
Нашенско8 години agoДънов го е казал ясно: Бягай далеч, видиш ли човек, който има
-
Нашенско7 години agoБГ ПРАВОСЪДИЕ: Антон Иванов уби Димитър и 20-годишния Краси. Няма да лежи в затвора
-
Нашенско8 години agoРЕШЕНО! 1700 евро минимална работна заплата във всички държави членки на Европейски съюз от 2020 година
-
Нашенско7 години agoПремиерът подпука Йончева и БСП: За „Добро утро“ и „Лека нощ“ трябва да казват Борисов!
-
Любопитно8 години agoТАЗИ ПРОСТА ЗАДАЧА ЩЕ ВИ ПРЪСНЕ МОЗЪЦИТЕ! ПРОБВАТЕ ДАЛИ ЩЕ СЕ СПРАВИТЕ!
-
Нашенско7 години agoЖена се озова в интензивното след самозадоволяване! Студентка по медицина се
-
Нашенско8 години agoВелико: Рецептата на проф. Начев спасява сърцето от операция!
-
Нашенско7 години agoФолкът потъна в скръб! Отиде си млад и обичан изпълнител

.jpg)