Нашенско
Рекорден добив от трюфели, берачите печелят по 18 хиляди лева!
Лошото време през изминалите 2 седмици наводни България и провали почивките на мнозина, но именно то доведе до фантастичната реколта трюфели.
“Те са вид гъби и е естествено, че се влияят от дъждовете в положителна насока”, споделя дългогодишната гъбарка Теодора Чокова, предаде “168 часа”.
“Колкото повече дъжд, влага и след това слънце има, толкова по-голям е добивът. Сегашните дъждове влияят най-вече и за формирането на мицела на белия трюфел, който се бере през зимата.”
За изобилието от трюфели стана ясно преди десетина дни, когато две жени бяха жестоко пребити от банда мъжкари, пазещи гъбено огнище край Генерал Тошево.
Отдавна е ясно, че има трюфел мафия, която пази яростно районите си и дори стига до бой над хора и кучета търсачи. Причината е, че бизнесът е доста доходоносен, а в Северна България трюфелджиите са прекалено много.
“Търсачите са доста и са изключително некоректни – споделя Чокова. – Има хора, които без кучета прекопават горния слой на почвата навсякъде, без след това да заравят. След тях обаче нищо не вирее, защото те буквално унищожават находищата на гъбите. На места избухват войни като във всеки занаят.”
По думите й в момента в България има около 20 хил. регистрирани търсачи на трюфели, които работят с лицензирани и с нелицензирани пунктове за изкупуване.
“Сега е сезонът на черния трюфел – разказва гъбарката. – Той е най-масовият, но цените през лятото са ниски.
В момента 1 кг е около 100 лв., но зимата белият и най-скъп стига до 7000-8000 лв. на кг
Говорим за цени на пункт, както се изкупуват от нас. Ние със съпруга ми изкарваме средно по 1000-1500 лв. на месец, или около 18 хил. лв. на година. Но трябва да се има предвид, че има месеци, когато в гората няма нищо, а през други се наваксва.”
И ако в България цената в момента е 100 лв. за килограм, ресторантьорите в Западна Европа купуват ценната гъба по около 4 хил. евро кг. Българските мастършефове не остават по-назад.
“Трюфелът е кралят на гъбата. Той най-вече се консумира в паста- споделя шеф Иван Манчев. – Този натрапчив вкус, който те имат, отива много с телешко и с пилешко. Слагам го и върху картофено пюре, както и в ризото, защото доста добре върви. Това е тежка гъба и трябва много да се внимава как се обработва.”
По думите му за трюфелите се използват специални ножове, защото се режат много тънко.
“Например за приготвянето на паста се слага около половин грам заради силния мирис и вкус на тази гъба – разказва специалистът. – По-популярният е черният трюфел, защото белият е много скъп, но пък той е още по-хубав и ароматен.”
Според него българинът е започнал да свиква с този деликатес и колкото повече хора пътуват и го консумират в чужбина, толкова по-добре за ресторантите в България.
“Хората търсят тези вкусове, а ние предлагаме добри неща – категоричен е Манчев. – Имайте предвид, че вкусът се формира и изгражда с времето.”
Очевидно тази тенденция вече е в ход, защото все повече ресторанти у нас търсят скъпата гъба.
Чокова твърди, че тя и съпругът й зареждат с трюфели едни от най-известните готвачи в България като шеф Боби Петров, Иван Манчев, Андре Токев и др.
“Всички престижни ресторанти държат да имат в менюто си ястия с трюфели, но в България нямаме традиция да ги консумираме – смята Чокова. –
Ние не се впечатляваме чак толкова от този аромат, защото не сме израсли с него и не сме възпитани да го консумираме. Не знаем и как да го готвим. Тук е по-скоро за атракция.”
Тя и съпругът й казват, че трюфелите са разпространени най-вече в Родопите, Странджа и Средна гора. Намират се в дъбови и борови гори, но всичко зависи от сезона. В началото се появяват в по-ниските полета, а след това се откриват в по-високите.
Въпреки че занаятът носи доста добри пари, според закона търговците са длъжни да плащат относително малък данък
“В разпоредбите те спадат към гъбите, но са записани като “други” и нямат статут на трюфели – разказва Теодора Чокова. – За тях се плаща минимална такса – няколко стотинки на килограм. От горското се издава и разрешително за марка, което струва няколко лева. По отношение на данъците към държавата на база на нашия доход плащаме 6% от печалбата. Те се водят 10%, но от тях 4% се признават за разходи като при земеделската продукция.”
По думите й обаче горските стопанства в Северна България са направили разрешителен режим за ползване на гори, от които се добиват трюфели.
“Разрешителното струва около 40 лв. на година за горите в правомощията на даденото стопанство – споделя гъбарката. – Става дума за Северна България, най-вече в градовете Русе, Варна, Разград. Там горите са създадени изкуствено. И защото този занаят е разпространен там, има огромен наплив на търсачи. От това обаче има счупени клони, замърсяване и прекопаване. В други райони на страната, където не е толкова масово разпространен, няма такива разрешителни режими.”
Голям проблем напоследък обаче се оказват търговците, които са алчни за много пари и започват да изкопават трюфелите още през април срещу високи изкупни цени.
“Тогава още не им е сезонът и те само са сформирали плодни тела – разказва Чокова. – По това време в Европа е забранено да се добиват. Все едно да оберете чисто зелен домат. Освен това те се прекопават без кучета и се унищожават огнищата.”
Гилдията на трюфелджиите апелира да се изготви законодателна мярка, чрез която събирането на луксозната гъба да се ограничи в определени периоди, докато те узреят.
Нашенско
По мое време пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60 и още 20 неща които ги няма днес
1.Пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60
2.Невъзможно бе да срещнеш бездомник или клошар
3.Здравеопазването беше безплатно
4.Образованието също, като на тези от слаборазвитите райони се даваше възможност да учат в университет и с минимален успех показан от средното училище
5.На младоженците се даваше почти безлихвен заем, на стойност, колкото да си купят нова кола;
6.А помните ли, че опрощаваха заема от по-горе при родено второ дете?
7.Нямаше как да бъдеш безработен
8.Нямаше работещи бедни
9.Стига да искаш, държавата ти даваше земя да я „чоплиш“
10.Консултираше те къде, дори в най-затънтеното село, каква е почвата и какво да засееш с успех там
11.И помните ли, че през цялото време (и преди Указ 56) си имаше „частници“
12.Ако пък се заселиш трайно в Странджа-Сакар държавата поощряваше това с 10 000 лева.
(Повече пари от за една нова кола.)
13.… а да пестиш от храна беше нечувано
14.Ако се появеше масов престъпник, то беше такова събитие, че за него се говореше десетилетие… и повече даже
15.Спомнете си как обяда в заводите (тристепенно меню, с безалкохолно) беше на стойност от 5 до 8 кибрита
16.Никого не „изключваха“ за неплатен ток (а той беше пренебрежимо малка сума)
17.Телефоните се плащаха на три месеца – веднъж.
18.И даже банани ( но в показните магазини и по-скъпи) имаше почти винаги!
19.Нямаше ЧСИ, измами на старци, принуди, вилнеещи мутри, както и нямаше чувство за липса на справедливост въобще!
… това от по-горе вече не можем да го имаме…
20.Днес искаме само да ни оставят да работим и справедливост.
Нищо друго.
И засега е само мечта.
Нашенско
Стар запазен ученически бележник от 80-те разказва интересни неща
Сине,това е моят бележник от 8. клас, който баба ти пази грижливо заедно с всички мои тетрадки, контролни работи и надраскани в час учебници. Както виждаш, аз не съм бил „силен“ ученик. Мисля, че съм бил обаче добър ученик.
Надявам се да е така, защото все още пазя много приятелства със съученици от моя клас. Надявам се да е така и защото пазя добри спомени от всички мои преподаватели. Помня името на всеки мой учител. Помня къде и как е стоял и какво ми е казал, когато ми е писал „Лош 1“, „Слаб 2“ и „Отличен 6“.
Сине, не оценките ще те направят добър човек. Те обаче ще са атестат за това, какви усилия ще полагаш за своето развитие. Те няма да бъдат само оценки за това, колко и какво си запомнил или как си преписал. Те ще за оценки за това какво отношение имаш към живота. Обучението в този етап е част от него.
Уважавай учителите си – те правят всичко по силите си, за да ти предадат целия си опит и знания, които ще са ти от ползва занапред.
Уважавай съучениците си – те са твоите приятели и те са тези, с които ще делиш следващите пет години негодуванието от внезапно контролно, щастието от взет изпит и много други емоции.
За това – бъди умерен в преценката си за хората и не упреквай никой друг, ако нещо не се реализира според твоите планове. Бори се за всяка победа. Тя никога няма дойде даром.
Бъди Човек, сине!
Ангел Ангелов
Нашенско
Разказ за времето когато народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо
Краве сиренето беше 2.60 лв. То никога не е било на държавни дотации, а ментета не си и помисляхме, че може да има. Минималната заплата беше 120 лв. (както и моята), но през 1989 г. я направиха 140 лв.
Рибната консерва „Копърка“, символ на студентската мизерия, беше 28 стотинки. Замразената скумрия – 1.20-1.60 лв., според едрината. „Кучешката радост“ беше 3.30 или 3.60 лв. – дето сега ни агитират да умрем за нея. Ама беше от месо, припомня socbg.com.
Бялото вино беше 97 ст. Плодовата ракия – 3.90 лв., сливовата – 4.90-5.10.
Дядо ми е работил 25 години като елмонтьор и квартален електротехник, за това време 2 пъти е спирал ток за неплащане. С една минимална заплата можеше да се купят 3500 киловатчаса дневна енергия или 2000 автобусни билетчета, или 31 кг свински бут с кост, или 400 литра прясно мляко.
Нямаше или почти нямаше семейство, което поне през година да не ходи на почивка, някои ходеха 2 пъти в годината. А сега?
По тия времена съм видял само двама неграмотни. И двамата цигани, единият възрастен, другият – син на цигански барон.
Демонстративно не искаше да се научи да чете. Обаче попадна на мен като ефрейтор. Толкоз бой, лицеви опори и коремни преси отнесе, че за 14 дни се научи да чете дотолкова, че да научи сам наизуст военната клетва.
Сега сочат с умиление как гражданите някъде на Запад оставяли монетки върху повредения автомат на метрото – демек съвестни.
Едно време млякото го разнасяха нощем, оставяха го пред магазините или сладкарниците. Минувачите си вземаха мляко и оставяха стотинки. И ни млякото изчезваше, ни стотинките.
Хората по селата масово не заключваха къщите си. Баба ми беше инкасаторка и влизахме у хората като у лелини си, нищо че ги нямаше у тях. Оставяхме си колелетата незаключени пред някой приятел и си ги намирахме непипнати.
Голямо произшествие беше, когато на един приятел изчезна аптечката – със седмици се коментираше.
-
Нашенско8 години agoДънов го е казал ясно: Бягай далеч, видиш ли човек, който има
-
Нашенско7 години agoБГ ПРАВОСЪДИЕ: Антон Иванов уби Димитър и 20-годишния Краси. Няма да лежи в затвора
-
Нашенско8 години agoРЕШЕНО! 1700 евро минимална работна заплата във всички държави членки на Европейски съюз от 2020 година
-
Нашенско7 години agoПремиерът подпука Йончева и БСП: За „Добро утро“ и „Лека нощ“ трябва да казват Борисов!
-
Любопитно8 години agoТАЗИ ПРОСТА ЗАДАЧА ЩЕ ВИ ПРЪСНЕ МОЗЪЦИТЕ! ПРОБВАТЕ ДАЛИ ЩЕ СЕ СПРАВИТЕ!
-
Нашенско7 години agoЖена се озова в интензивното след самозадоволяване! Студентка по медицина се
-
Нашенско8 години agoВелико: Рецептата на проф. Начев спасява сърцето от операция!
-
Нашенско7 години agoФолкът потъна в скръб! Отиде си млад и обичан изпълнител

.jpg)