Connect with us

Любопитно

Посещението на Маргарет Тачър в Професионално химическо училище “Дмитрий Менделеев” в Стара Загора (Статия)

Published

on

Трябва да призная, че ми направи удивително впечатление едно техническо училище в Стара Загора. Особено се учудих на голямата степен на сътрудничество между обучението в техническото училище и химическата индустрия. Машините в училището бяха набавени от заводите. Работниците от заводите оставаха в училището, а възпитаниците на училището отиваха в заводите за специализация”.

Така отговаря Маргарет Тачър на въпрос на Би Би Си – радио “Лондон”, на 2 октомври 1971 г. какво я впечатлило най-много в България. Тя току-що е кацнала на летището в Лондон. По това време 45-годишната Тачър е министър на образованието и науката на Великобритания в кабинета на Едуард Хийт.

Маргарет Тачър посещава английските гимназии в София и във Варна, както и машиностроителен техникум в морската столица, но най-силно е впечатлена от видяното в тогавашното Професионално химическо училище “Дмитрий Менделеев” в Стара Загора. Може би защото нейното първо висше образование е по химия.

В Стара Загора Маргарет Тачър прекарва няколко часа на 30 септември 1971 г. Тогавашната директорка на училището доц. Мария Димова пази ревниво снимките от онова време.

“По-късно я нарекоха Желязната лейди, но през оня ден Маргарет Тачър се държа много мило, беше непосредствена с нас”, спомня си доц. Димова.

Гостенката била придружавана от българския образователен министър по това време проф. Стефан Василев. Тя проследила с голям интерес лабораторно упражнение по аналитична химия при учителката Добринка Калпакчиева и дори пожелала да разгледа тетрадките с протоколите от упражненията на учениците.

“Езикът на химията е един и същ по цял свят, а тя го разбираше. Искаше да се увери дали всичко, което й показваме, е нагласено заради нея, или обучението при нас наистина се води сериозно”, разказва Мария Димова.

Бившата директорка Мария Димова разказва за срещата си с Желязната лейди.
Впечатлили я и тренажорите, на които българските деца се обучавали по специалността “Контролно-измервателни прибори и автоматика”.

Маргарет Тачер питала за всичко в училището. Следобед същия ден имала насрочена среща в БАН и като разбрала, че домакините се притесняват да не нарушат програмата, помолила да съкратят обяда в тогавашния най-представителен ресторант на Стара Загора “Верея”, само и само още малко да останат при учениците. Делегацията, в която бил и английският посланик в София Доналд Логън, прекарала при тях 2 часа.

По това време днешната професионална гимназия по био- и химични технологии имала между 700 и 800 ученици и подготвяла кадри за химическите производства в Стара Загора, Ямбол и Враца.

“Тачър се впечатли, защото тогава с учениците наистина бяхме влезли в комунизма”, разказва Мария Димова. Благодарение на спонсорството на Химическия комбинат в Стара Загора, неговите възпитаници ползвали безплатни учебници и тетрадки, получавали безплатно работно и официално облекло, имали общежитие без пари. Всеки ученик разполагал със самостоятелно работно място в лабораториите.

Когато се върнала в Лондон, Маргарет Тачър изпратила благодарствено писмо на директорката:

“Уважаема госпожо Димова,

Благодаря ви много за интересното и приятно посещение във вашето училище. Както вероятно разбрахте, на мен ми направи силно впечатление отличното обзавеждане и близкото сътрудничество със завода на вашия съпруг.

С най-добри пожелания за бъдещи успехи в новата сграда и дори в по-хубава сграда

Ваша Маргарет Тачър”

По това време съпругът на Мария Димова – Георги Димов, е директор на Химкомбината в Стара Загора. А колкото до сградата, директорката дори и пред гостенката от Англия не скрила, че трябва да я делят с електротехникума. 42 години по-късно нищо не се е променило.

Димова напуска Стара Загора през 1977 г., когато съпругът й става министър на химическата промишленост, а тя отива на работа в образователното министерство.

Повече съдбата никога не я срещнала с Тачър. “Мисля, че си станахме взаимно симпатични с нея тогава, но аз, както и цялото мое поколение, не говорехме английски и това попречи да осъществим контакт след това”, казва 80-годишната бивша директорка.

Днес перспективите пред някогашното химическо училище не са толкова блестящи. Гимназията може да бъде закрита, тъй като заради кризата в последните 3 г. не е приемала нови ученици. В момента възпитаниците й са 33-ма, след като завърши поредният випуск ще останат 19.

Днешният учителски колектив начело с директорката Мариана Стоянова правят всичко възможно 50-годишното училище да не бъде закрито. За новата учебна година е заложен прием на ученици след 8-и клас по специалността химик-оператор. А бившата директорка Мария Димова се надява, че споменът за визитата на Тачър може да му помогне в днешни дни.

ВАНЬО СТОИЛОВ

Желязната лейди в интервю пред радио “Лондон”: Българите обучават великолепни техници, но рядко експериментират
РАДИО “ЛОНДОН” – 2 октомври, 1971 г. На нашия първи въпрос, че мнозина във Великобритания смятат, че образователната система в България е на високо ниво и дали тя споделя това гледище, г-жа Тачър отговори:

– Това е вярно и положително, образователната система все повече се подобрява. Разбира се, съществуват известни различия с нашата образователна система. Така например възрастта за започване на училище в България е по-голяма от нашата. Във Великобритания децата започват училище по-рано. От друга страна, в България има повече забавачници, отколкото у нас. Една от интересните разлики е, че в България има по-голям избор при образованието, отколкото очаквах. Те имат великолепни технически училища, в които учениците започват да учат на 14-годишна, а понякога и на 15-годишна възраст. Те прилагат система, която почива на стопанските нужди на страната, за обучаване на великолепни техници. Може да се каже, че образованието в България е много добро и се подобрява прогресивно.

Следващият наш въпрос бе: Г-жа Тачър, от това, което видяхте в България, смятате ли, че има нещо, което ние можем да приложим?

– Разбира се. И в двете наши страни все повече и повече младежи и девойки завършват училище, а в същото време се явяват все повече кандидати за сравнително по-малко места за висшисти. При нас процентът за висше образование е по-висок, докато при тях не е така. Университетите, знаете, са древни институции. В момента българите съсредоточават своето внимание върху висшето образование за стопански нужди. В същото време чрез системата за висше образование в България се обучават все повече и повече учители с цел да се повдигне общото ниво на образованието.

Има и някои различия, като например учебната програма, която в България се определя изцяло от правителството. А както знаете, тук, във Великобритания, държавата няма никакво участие. Те също като нас са загрижени за намиране на най-добрите начини за обучаване на учителите. Така че има много сходни точки между нас.

Нашият следващ въпрос бе: Смятате ли, че органите, които се занимават с образование в България, могат да научат нещо от нас?

– По мое мнение възрастта за започване на училище у нас може да се приложи в България. Аз смятам също, че те могат да научат твърде много от нашите методи на преподаване относно напредването на отделните ученици. За нашия начин на мислене учението в България е твърде общо, може би прекомерно общо, и следователно човек се запитва дали учениците се възпитават достатъчно, за да могат да предприемат лична инициатива. В това направление те могат да се поучат доста много от нас. Освен това ние правим повече експерименти. Ние се мъчим всякога да внесем нещо ново. И аз мисля, че българските просветни власти ще могат да се възползват от някои наши добри резултати.

По-нататък запитахме г-жа Тачър дали в резултат от нейното посещение в България очаква създаване на по-тясно сътрудничество в областта на образованието.

– Аз ще следя най-живо развоя на образованието в България и се надявам, че те ще правят същото. Надявам се също в близко бъдеще да увеличим улесненията на учителите по английски език в България, както и улесненията за опреснителните курсове. Тук мога да кажа, че в България има много добри училища за изучаване на аглийски език. Те са великолепни.
Източник:https://www.24chasa.bg

Continue Reading
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Любопитно

Филмът от края на 70-те, заради който улиците опустяваха

Published

on

Сред малкото американски сериали, излъчени у нас преди 89-та година, се откроява невероятната екранизация по романа на Ъруин Шоу „Богат беден“.

В него е разказва майсторски и изключително увлекателно драматичната история на едно емигрантско семейство в САЩ от края на Втората световна война до началото на 60-те години.

Вниманието му е фокусирано върху житейските перипетии на двама  братя с коренно различни съдби.

Благоразумният и прилеженРуди (акт. Питър Строс) и буйният и непокорен Том (акт. Ник Нолти)

Continue Reading

Любопитно

Едно време имаше така наречен младоженски заем до 10 000 лв

Published

on

Понеже чета, че доста хора и най- вече младите не вярват как сме живели преди 1989 година и само сме преувеличавали, та ще им кажа неща, които може би ще разберат.

Едно време имаше така наречен младоженски заем – 10 000 лв. Получаваш го, ако искаш, когато се подпишеш в гражданското. Вноските бяха ниски, лихвата – нищожна. При раждането на първо дете ти се опрощава половината, при второ дете – остатъка и ти се връща лихвата за предсрочно погасяване на заема за останалите години.

Сега искат да плащате на банките, ако платите предсрочно или искате да си изтеглите собствените пари.

Едно време имаше и лекар, който те привикваше по два пъти в седмицата на преглед по време на бременност, без да имаш час и да плащаш нещо.

Сега плащате за всичко, включително и за избор на екип.

Едно време имаше и застраховки и агента идваше в къщи за вноската. След изтичане на две години имахме право да прекратим застраховката, да си изтеглим парите и да купим нещо за вкъщи. Бяха като спестени пари. А след това си правиш нова застраховка.

Сега с много разправии можеш да докажеш, че си пострадал, за да ти отпуснат част от твоите пари.

Да, за кола се чакаше години, но купуваш чисто нова кола, която после издържаше 20-25 години.

Сега купувате трета употреба таралясници, които щяха да отиват за желязо, ако вие не ги купувахте.

Има и още много неща, които младите не разбират и не вярват. Обяснявайте им, иначе едни други им промиват мозъците.“

Вероника Манолева

Continue Reading

Любопитно

Клас, стани, клас, мирно! Или когато в училищата имаше ред и дисциплина

Published

on

Тогава училището не беше зависимо от броя ученици и затова при лошо поведение или слаб успех те изключваха, без да им мигне окото.

Сутрин имаше дежурен учител и дежурни ученици, които ни посрещаха.

Правеше се проверка за облеклото, за ноктите, косата, за носна кърпа и връзка – пионерска или чавдарска. Оставяхме си чантите и излизахме на двора на физзарядка. Всички спортуваха, няма болни, не болни. След това се правеше оборка на двора.

После миене на ръце и в класните стаи.

Бие ли първият звънец, задължително всички са в стаята, приготвяха учебници, тетрадки и необходимите материали.

За това следеше дежурен ученик по клас, редувахме се по пореден номер. Дежурният ученик стоеше на входа на вратата и когато другарката се зададеше, казваше: „Клас, стани, клас, мирно!“, и така стояхме прави, докато другарката влезе в стаята, остави си материалите на бюрото и каже „Седнете“.

В часа слушаш и внимаваш, а ако не – дървената показалка „играеше“. А това да те извикат в стаята на директора, беше равнозначно на смърт, защото там се явяваш с родител, че и бой ядяхме пред класен и директор, а после и вкъщи – пак.

Родителите ни набиваха в главите, че учителят е нашият родител в училище и каквото каже, се изпълнява! Иначе – бой и там, и вкъщи. Ред и дисциплина, уважение към учителя, ако не внимаваш или пречиш в час, напускаш и ти пишат неизвинено отсъствие.

Ако има проблем с някой ученик като много отсъствия, явяване без домашни, се викат родителите.

Ако това продължи, се намалява поведението му и като крайна мярка го преместват в друго училище. Учителите някак знаеха как да ни накарат да внимаваме.

Имаше много кръжоци, екскурзии, рецитали, спортни мероприятия, което ни сближаваше и бяхме организирани деца.

В XI клас всички пушехме, само че пушкомът беше далеч от сградата на училището, защото хванат ли те с цигара, ако не си на 18 – намалено поведение, при директора и накрая вкъщи – срам и резил!

А сега каква анархия е по училищата, всички знаем. За респект към учителя вече дори не може да се говори. А родителите масово са нагли и агресивни и дори детето им да има куп нарушения или лошо поведение, обвиняват за всичко учителите. Така и не разбраха, че липсата на възпитание вкъщи не може да се компенсира с нищо.

Татяна Апостолова/ретро.бг/

Continue Reading
Advertisement

Интересни

Нашенско2 месеца ago

По мое време пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60 и още 20 неща които ги няма днес

1.Пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60 2.Невъзможно бе да срещнеш бездомник или клошар 3.Здравеопазването беше...

Нашенско2 месеца ago

Стар запазен ученически бележник от 80-те разказва интересни неща

Сине,това е моят бележник от 8. клас, който баба ти пази грижливо заедно с всички мои тетрадки, контролни работи и...

Нашенско2 месеца ago

Разказ за времето когато народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо

По времето на Тодор Живков народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо. Плюят по...

Нашенско2 месеца ago

Намерих любовта на живота си след жесток скандал в трамвай през 80-те

„Всяко зло за добро“. Така казват, но аз винаги съм смятала, че в това няма нищо вярно. И ако някой...

Нашенско2 месеца ago

Наричахме учителките си „другарко“ ключът за вкъщи висеше на връвчица на врата ни и още:

По цял ден играехте на криеница или на стражари и апаши пред блока и крещяхте на майка си да ви...

Нашенско2 месеца ago

12 безценни бабини съвета, които помагат и до днес..

1. Пий вода там, където пият конете. Конят няма да близне лоша вода. 2. Сложи постелята си там, където лежи...

Казарма2 месеца ago

Къде си служил и кога? Намери свои стари бойни другари от родната казарма

Маршировки, учения, отдаване на почест на командира, нощни дежурства, лъскане на кубинките, сапунка в спалното, стрелби, тактики, караули, наряди, дрямка...

Любопитно2 месеца ago

Филмът от края на 70-те, заради който улиците опустяваха

Сред малкото американски сериали, излъчени у нас преди 89-та година, се откроява невероятната екранизация по романа на Ъруин Шоу „Богат...

Любопитно2 месеца ago

Едно време имаше така наречен младоженски заем до 10 000 лв

Понеже чета, че доста хора и най- вече младите не вярват как сме живели преди 1989 година и само сме...

Любопитно2 месеца ago

Клас, стани, клас, мирно! Или когато в училищата имаше ред и дисциплина

Тогава училището не беше зависимо от броя ученици и затова при лошо поведение или слаб успех те изключваха, без да...

Любопитно2 месеца ago

Милиционери проверяват документи в нощен влак на БДЖ през 80-те

По времето на социализма в България във всяка композиция на БДЖ имаше дежурен милиционер от Транспортна милиция/1989г полиция/ и криминалните...

Любопитно2 месеца ago

Посещението на Маргарет Тачър в Професионално химическо училище “Дмитрий Менделеев” в Стара Загора (Статия)

Трябва да призная, че ми направи удивително впечатление едно техническо училище в Стара Загора. Особено се учудих на голямата степен...

Ваканции2 месеца ago

По времето на социализма основният декемврийски празник беше отбелязването на Нова година

Вместо електронни китайски лампички, най-често по дръвчето се закрепваха истински свещички, които се палеха всяка вечер Подаръците се поставяха под...

Любопитно2 месеца ago

Една боза от 6 стотинки-ключ към спомените от едно време

Фразата „Една боза от 6“ отдавна е напуснала очертанията на филмовата реплика и се е превърнала в ключ към спомените...

Любопитно2 месеца ago

Ходехме на комсомолски бригади, работехме с желание и гордост, че сме полезни

Спомних си преди над 40 г. като служител на БНБ как ходехме на бригади, какъв културен живот кипеше. От комсомолската...

Без категория2 месеца ago

„Ранобудното петленце“ което събуждаше поколения деца (АУДИО)

Един позабравен мотив от едни позабравени години. „Ранобудно петленце“ е радио сигнал, с който поколения деца се събуждаха сутрин и...

Любопитно2 месеца ago

Легендарните „Комети“ Един хубав спомен от младостта (Видео)

Преди години, когато бях млад, по нашето Черноморие имаше Комети. Това бяха бързоходни корабчета на подводни криле. Те развиваха голяма...

Любопитно2 месеца ago

София-Студентски град в снимки от 80-те

Студентски град е жилищен комплекс в югоизточна София, граничещ с кварталите „Дианабад“, „Дървеница“, „Витоша“ и „Малинова долина“. Намира се в...

Любопитно2 месеца ago

На пързалката-зимата през нашето детство

Ах, каква пързалка има, Анче, тази зима! – каза бате със въздишка, уж четеше книжка. И измъкнахме се двама, без...

Нашенско2 месеца ago

За Коледа колехме прасето и пълнехме кървавица

В недалечното минало всички по-забележителни празници бяха почитани във всички балкански села. Хората с голямо желание празнуваха Коледа и Нова...

Advertisement

Trending