Сред малкото американски сериали, излъчени у нас преди 89-та година, се откроява невероятната екранизация по романа на Ъруин Шоу „Богат беден“.

В него е разказва майсторски и изключително увлекателно драматичната история на едно емигрантско семейство в САЩ от края на Втората световна война до началото на 60-те години.

Вниманието му е фокусирано върху житейските перипетии на двама  братя с коренно различни съдби.

Благоразумният и прилеженРуди (акт. Питър Строс) и буйният и непокорен Том (акт. Ник Нолти)

Понеже чета, че доста хора и най- вече младите не вярват как сме живели преди 1989 година и само сме преувеличавали, та ще им кажа неща, които може би ще разберат.

Едно време имаше така наречен младоженски заем – 10 000 лв. Получаваш го, ако искаш, когато се подпишеш в гражданското. Вноските бяха ниски, лихвата – нищожна. При раждането на първо дете ти се опрощава половината, при второ дете – остатъка и ти се връща лихвата за предсрочно погасяване на заема за останалите години.

Сега искат да плащате на банките, ако платите предсрочно или искате да си изтеглите собствените пари.

Едно време имаше и лекар, който те привикваше по два пъти в седмицата на преглед по време на бременност, без да имаш час и да плащаш нещо.

Сега плащате за всичко, включително и за избор на екип.

Едно време имаше и застраховки и агента идваше в къщи за вноската. След изтичане на две години имахме право да прекратим застраховката, да си изтеглим парите и да купим нещо за вкъщи. Бяха като спестени пари. А след това си правиш нова застраховка.

Сега с много разправии можеш да докажеш, че си пострадал, за да ти отпуснат част от твоите пари.

Да, за кола се чакаше години, но купуваш чисто нова кола, която после издържаше 20-25 години.

Сега купувате трета употреба таралясници, които щяха да отиват за желязо, ако вие не ги купувахте.

Има и още много неща, които младите не разбират и не вярват. Обяснявайте им, иначе едни други им промиват мозъците.“

Вероника Манолева

По времето на социализма в България във всяка композиция на БДЖ имаше дежурен милиционер от Транспортна милиция/1989г полиция/ и криминалните прояви бяха изключителна рядкост.

Най -вече във всеки нощен влак имаше по един или двама,които вървяха с кондуктора проверяващ билетите.

Закриването на отдел „Транспортна полиция“ стана през лятото на 2014 г. – след промените в Закона за МВР по т. нар. модел „Йовчев- Бисеров“, когато специализираното звено се вля в „Охранителна полиция“ и оттогава влаковете пътуват без дежурни полицаи във вагоните.

Транспортната полиция е създадена с Указ 68 от 16 декември 1889 г. на княз Фердинанд, с който е бил приет Закон за полицията на железните пътища в България, и винаги е съществувала до 2014 г.

Бившият транспортен министър Ивайло Московски неведнъж се е изказвал в подкрепа на идеята за връщането на транспортна полиция като звено или под друга форма.

Това би намалило кражбите в железопътната инфраструктура, които в някои случаи могат да бъдат определяни и като посегателство върху националната сигурност.

МВР-шефове пък обещаваха също дебат по темата. Несъстоял се.

В Европа са създадени полицейски служби, отговарящи за сигурността на железопътния транспорт RAILPOL, в която влизат организациите, отговорни за контрола на железниците в държавите членки на ЕС. Когато България стана член на ЕС през 2007 г., несъществуващата вече“Транспортна полиция“ стана пълноправен член на организацията.