Connect with us

Нашенско

Една умираща жена до нейния съпруг: Знам, че ми изневеряваше. Съжалявам те, че не си способен да обичаш –

Published

on

Изминаха 24 часа, откакто лежа в болничното легло, напразно очаквайки твоето признание. Всъщност бях повече от уверена, че такова няма да последва. Ти не изпитваш нужда да си признаеш истината и да успокоиш съвестта си, защото отдавна нямаш съвест. И двамата знаем, че очакваш смъртта ми с нетърпение. Приятелите ми помогнаха да напиша завещанието си. Оставям ти къщата си, но парите ми няма да получиш. Реших, че ще помогна на всички онези, които бяха до мен в последните ми часове и ще даря част от парите на тях и техните деца. Останалите ще отидат в местния хоспис.

Ти ме държеше за ръката, а аз от нерви се завих през глава с одеялото, докато обсъждах организацията на погребението ми с теб. Уверена съм, че ще изпълниш всичко дума по дума. Ти ми обеща, и аз знам, че ще изпълниш последната ми воля. Може би желанието ми не е съвсем нормално, но искам хората дълго да помнят последния ми път към вечния ми дом. Дадох ти много време, за да си признаеш онова, което толкова старателно криеше от мен. Нямам сили да те попитам право в очите за изневярата ти, но тя е изписана на челото ти. Знам, ще отречеш всичко. Предполагам, че се страхуваш да не ме нараниш. Напразно! Аз вече знам какво е да те наранят. Преживях болката преди години, когато разбрах, че бившият ми съпруг ми изневерява с моята най-добра приятелка.

Мислех, че и ти като мен търсиш спокойствие и истинска любов, но се оказа, че греша. Когато влезе в живота ми, тялото ми вече не ми принадлежеше. Не ми беше лесно да ти призная, че сексът вече не ме привлича по начина, по който ме привличаше преди. Известно време ти беше трудно да приемеш истината, но после сам реши, че любовта ми ти е достатъчна. Ти беше с мен през цялото време на лечението ми. Придружаваше ме на всички консултации, подкрепяше ме психически и физически. Вниманието ти, нежността ти, ме накараха да мисля, че все пак между нас има специална връзка.

А после научих, че в живота ти има друга жена. Не излезе толкова умен, за колкото се смяташе. Убедена съм, че тя не знае за моето съществуване. Никога не се осмелих да те упрекна, защото ти ми помагаше в тези толкова трудни времена. Благодарна съм ти за годините, които ми дари, за добротата, за смелостта да бъдеш с мен до последния ми дъх. Ти направи всичко възможно, за да изкупиш греховете си. Не мога да отрека, че животът ми с теб беше щастлив. Двамата обиколихме места, които никога не съм очаквала да видя. Но има едно „но“. Обичам те, но ти забранявам да ми казваш същото в замяна. Защото знам, че никога не си ме обичал! Впрочем както и нея! Ти се подигра и с двете ни. Използваше ни. Знам, че връзката ви няма да продължи още дълго – дребната ти съвест все някой ден ще проговори. И ако ти и любовницата ти бъдете нещастни, аз ще съм щастлива. Това е, което и двамата заслужавате.

Continue Reading
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нашенско

По мое време пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60 и още 20 неща които ги няма днес

Published

on

1.Пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60

2.Невъзможно бе да срещнеш бездомник или клошар

3.Здравеопазването беше безплатно

4.Образованието също, като на тези от слаборазвитите райони се даваше възможност да учат в университет и с минимален успех показан от средното училище

5.На младоженците се даваше почти безлихвен заем, на стойност, колкото да си купят нова кола;

6.А помните ли, че опрощаваха заема от по-горе при родено второ дете?

7.Нямаше как да бъдеш безработен

8.Нямаше работещи бедни

9.Стига да искаш, държавата ти даваше земя да я „чоплиш“

10.Консултираше те къде, дори в най-затънтеното село, каква е почвата и какво да засееш с успех там

11.И помните ли, че през цялото време (и преди Указ 56) си имаше „частници“

12.Ако пък се заселиш трайно в Странджа-Сакар държавата поощряваше това с 10 000 лева.

(Повече пари от за една нова кола.)

13.… а да пестиш от храна беше нечувано

14.Ако се появеше масов престъпник, то беше такова събитие, че за него се говореше десетилетие… и повече даже

15.Спомнете си как обяда в заводите (тристепенно меню, с безалкохолно) беше на стойност от 5 до 8 кибрита

16.Никого не „изключваха“ за неплатен ток (а той беше пренебрежимо малка сума)

17.Телефоните се плащаха на три месеца – веднъж.

18.И даже банани ( но в показните магазини и по-скъпи) имаше почти винаги!

19.Нямаше ЧСИ, измами на старци, принуди, вилнеещи мутри, както и нямаше чувство за липса на справедливост въобще!

… това от по-горе вече не можем да го имаме…

20.Днес искаме само да ни оставят да работим и справедливост.

Нищо друго.

И засега е само мечта.

Continue Reading

Нашенско

Стар запазен ученически бележник от 80-те разказва интересни неща

Published

on

Сине,това е моят бележник от 8. клас, който баба ти пази грижливо заедно с всички мои тетрадки, контролни работи и надраскани в час учебници. Както виждаш, аз не съм бил „силен“ ученик. Мисля, че съм бил обаче добър ученик.

Надявам се да е така, защото все още пазя много приятелства със съученици от моя клас. Надявам се да е така и защото пазя добри спомени от всички мои преподаватели. Помня името на всеки мой учител. Помня къде и как е стоял и какво ми е казал, когато ми е писал „Лош 1“, „Слаб 2“ и „Отличен 6“.

Сине, не оценките ще те направят добър човек. Те обаче ще са атестат за това, какви усилия ще полагаш за своето развитие. Те няма да бъдат само оценки за това, колко и какво си запомнил или как си преписал. Те ще за оценки за това какво отношение имаш към живота. Обучението в този етап е част от него.

Уважавай учителите си – те правят всичко по силите си, за да ти предадат целия си опит и знания, които ще са ти от ползва занапред.

Уважавай съучениците си – те са твоите приятели и те са тези, с които ще делиш следващите пет години негодуванието от внезапно контролно, щастието от взет изпит и много други емоции.

За това – бъди умерен в преценката си за хората и не упреквай никой друг, ако нещо не се реализира според твоите планове. Бори се за всяка победа. Тя никога няма дойде даром.

Бъди Човек, сине!

Ангел Ангелов

Continue Reading

Нашенско

Разказ за времето когато народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо

Published

on

По времето на Тодор Живков народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо. Плюят по социализма, но като днешната скъпотия и мизерия не е имало.
През последните 5-6 години до 1990 г. прясното мляко беше по 30 ст., киселото – по 22 с бурканче или в кофичка.

Краве сиренето беше 2.60 лв. То никога не е било на държавни дотации, а ментета не си и помисляхме, че може да има. Минималната заплата беше 120 лв. (както и моята), но през 1989 г. я направиха 140 лв.

Рибната консерва „Копърка“, символ на студентската мизерия, беше 28 стотинки. Замразената скумрия – 1.20-1.60 лв., според едрината. „Кучешката радост“ беше 3.30 или 3.60 лв. – дето сега ни агитират да умрем за нея. Ама беше от месо, припомня socbg.com.
Бялото вино беше 97 ст. Плодовата ракия – 3.90 лв., сливовата – 4.90-5.10.
Дядо ми е работил 25 години като елмонтьор и квартален електротехник, за това време 2 пъти е спирал ток за неплащане. С една минимална заплата можеше да се купят 3500 киловатчаса дневна енергия или 2000 автобусни билетчета, или 31 кг свински бут с кост, или 400 литра прясно мляко.

Нямаше или почти нямаше семейство, което поне през година да не ходи на почивка, някои ходеха 2 пъти в годината. А сега?

По тия времена съм видял само двама неграмотни. И двамата цигани, единият възрастен, другият – син на цигански барон.

Демонстративно не искаше да се научи да чете. Обаче попадна на мен като ефрейтор. Толкоз бой, лицеви опори и коремни преси отнесе, че за 14 дни се научи да чете дотолкова, че да научи сам наизуст военната клетва.

Сега сочат с умиление как гражданите някъде на Запад оставяли монетки върху повредения автомат на метрото – демек съвестни.

Едно време млякото го разнасяха нощем, оставяха го пред магазините или сладкарниците. Минувачите си вземаха мляко и оставяха стотинки. И ни млякото изчезваше, ни стотинките.

Хората по селата масово не заключваха къщите си. Баба ми беше инкасаторка и влизахме у хората като у лелини си, нищо че ги нямаше у тях. Оставяхме си колелетата незаключени пред някой приятел и си ги намирахме непипнати.
Голямо произшествие беше, когато на един приятел изчезна аптечката – със седмици се коментираше.

Continue Reading
Advertisement

Trending