Д-р Петър Марков е епидемиолог, преподавател в Оксфордския университет. Коментарът му е от профила му във „Фейсбук“:

Новината не е, че има два нови случая на коронавирус в България. Истинската новината на деня е, че няма 20.

Какво се случва в момента в Ломбардия? Броят на заболелите и епидемията там сега са стигнали до критични размери по отношение на способността на болниците да ги лекуват. Тежките случаи там вече са толкова много, че многократно надхвърлят капацитета на всичките интензивни отделения

в района. Малко переспектива: Ломбардия е най-богатата провинция в Италия. Провинцията генерира между 1/4 и 1/3 от целия брутен национален продукт на страната, която пък е в десятката на най-богатите страни в света и члена на Г7. В Ломбардия са най-добре оборудваните и най-многото болници на глава от населението спрямо всички други провинции в Италия. Помнете това, докато четете по-надолу.

От колеги лекари, работещи в реанимации в района на Бергамо и на юг в Ломбардия, разбираме че в момента за всяко легло с апаратура за обдишване има няколко пациенти, които ако не бъдат поставени на командно дишане, ще умрат. Лекарите трябва да взимат ужасни решения и да отказват на хора приемане в реанимация, защото няма къде да ги сложат. В Италия са решили да приоритизират хората според оставащите им години живот (!!!). Т.е. дават предимство на по-млади тежко болни пациенти за интензивна терапия. Това са непосилни и нечовешки трудни решения – да избираш кой ще живее и кой ще умре. Никога не бих искал да съм на мястото на тези колеги.

Резултатът от това е, че ако човек в напреднала възраст се зарази и развие тежко заболяване, то той ще умре, защото практически ще му бъде отказано животоспасяващо лечение. Мои колеги, които са от региона, ми казват, че са поставили възрастните си родители под „домашен арест“, носи им се храна и се обслужват от техни по-млади близки с кола, защото заразяването им би било почти равносилно на смъртна присъда.

Това е ситуацията в Северна Италия накратко. Защо е важно да я знаем? Важно е, защото ни показва бъдещето за нас в България.

Кривата на епидемията във всички страни в Европа е горе-долу една и съща – на стръмно експоненциално нарастване. Просто в различните страни е в различно напреднала фаза. В повечето страни моделът на нарастване е горе-долу такъв: Ден едно: два случая, ден две: 150 случая: една семица по-късно: 1500.

Приблизително така беше в Италия, така беше във Франция, в Испания (вчера докладваха 600 случая, за едно денонощие, удвоявайки броя им на 1200) и т.н. В България засега сме само на 6 потвърдени случая. Не виждам разумни причини да очакваме, че у нас нещата ще протекат по-различно. Новият коронавирус е par excellence пандемичен вирус. Той така се разпространява. Освен това откриването на случаи критично зависи от практиката на тестване, стриктно следване на транспортни и лабораторни протоколи, видовете тестове и систематичността или пък добро прицелване на тестването в правилните високорискови групи от населението.

Ако в момента неразкритите случаи в България са от порядъка на десетки (оптимистично допускане), то най-вероятно до 2 седмици трябва да очакваме първите систематични презентации на критично болни, може би по един-двама дневно, които ще имат нужда от интензивна терапия и обдишване. При експоненциално нарастване след месец случаите ще са в порядъка на стотици и тогава можем да очакваме постъпващите тежко болни да започват да приближават десетки на ден. Това ще започне да оказва сериозен натиск върху отделенията за интензивно лечение и да надхвърля капацитета им,

особено като се има предвид, че тези болни трябва най-често да престоят там седмица или повече. Такива тежко болни случаи също така (поради самото естество на инфекциозните болести) е много вероятно да са концентрирани на няколко места в страната, поне първоначално, а не равномерно разпределени. Това ще доведе до изключителна, свръхмерна натовареност на тези центрове, особено ако са в градове с по-малки болници.

Какво следва от всичко това? За мен критично важният извод е, че държавата, кризисният щаб, правителството и големите общини трябва веднага да започнат да екипират всички областни болници с модерно и ефективно оборудване за обдишване.

Това трябва да започне веднага. Колкото по-рано, толкова по-голям би бил шансът, че ще го имаме, когато ни трябва. В момента всички страни в Европа активно правят точно това – търсят и купуват такова оборудване. Знам, че дори към момента набавянето на такова оборудване е проблем, особено с непосредствено доставяне. Но когато във всички страни в Европа случаите станат с хиляди, вече ще е невъзможно, освен ако го искаме за догодина. Междувременно стотици лечими случаи ще загинат.

Отделно трябва да има план как на неизвестните засега места, където ще имаме голямо струпване на тежко болни, да можем в оперативен порядък да доставим апаратура и легла за интензивна животоспасяваща терапия в изолация. Когато имаме такива случаи, може да не е най-разумното от гледна точка на епидемичен контрол, да ги возим с линейки до София (въпреки че при липса на местен капацитет в края на крайщата, това ще се наложи да правим).