Connect with us

Нашенско

Две сестри от село Слокощица наследиха къща от покойната си майка и се случи природен феномен, който шашна всички (СНИМКА)

Published

on

Череша цъфна посред лято в кюстендилското село Слокощица. Овощното дръвче се намира в двора на наследствената къща на сестрите Сийка Пешева и Снежана. „Това е нещо необичайно и смятам, че е природен феномен, за който само учените могат да кажат. Лично аз нямам обяснение.

Тримата – аз, сестра ми и моят съпруг, който по професия е ветеринарен лекар, направо бяхме изумени”, споделя Сийка Пешева, цитирана от struma.bg.

Тя обяснява, че е на 66 години и вече е пенсионерка, а по професия е детска учителка, и добавя: „Наистина да си учител е призвание. Кой каквото ще да казва”.  Дълги години Сийка възпитава деца в 12-а детска градина в Кюстендил. Къщата, където се намира уникалното дърво, е наследство от майка й, вече покойница.  „Черешата заедно с още няколко дръвчета в двора е засадена преди 7 години. Искахме да имаме овошки пред дома, сортът е „Козерска”. През пролетта набрахме много, плодовете бяха изключително сладки. Даже сега се шегуваме, че наесен ще берем втора реколта”, споделя стопанката на къщата. Основно за дърветата се грижи нейният съпруг. Той ги пръска, окроява и окопава.

„Интересува се много, чете специализирана литература и прилага наученото на практика. В градината дори имаме и годжи бери, даже и арония. Плодовете на годжи берито са много вкусни. Трябва да се ядат по 30-40 плодчета на ден, тъй като помагат на имунната система и дори срещу ракови заболявания”, споделя бившата детска учителка. Двете сестри са превърнали двора на къщата в истинска ботаническа градина.

„Решихме да наблегнем по-малко на зеленчуците, но цветята са ни хоби и на двете. Като че ли го наследихме от нашата майка. Полагаме непрекъснати грижи. Като започнем работа в 16 часа следобед, та до 19 часа, и то това е всеки ден. Иначе няма как да отгледаш хубави цветя. Всичко трябва да се прави с любов, иначе не се получава”, добавя кюстендилката. В двора дори отглеждат алпийска роза, а сестра й Снежка преди време засадила и индийски люляк, специално фирма от София й го доставила. Розите и далиите цъфтят в различни цветове. На входа на къщата пък се вижда огромен розов храст – гюл.

„От тази роза се прави розовото масло, ухае невероятно”, твърди Сийка Пешева. Нейната сестра Снежка пък толкова се впечатлила от цъфналата череша, че направила снимки и разпратила фотосите на роднини извън страната, на други континенти. Там също се запитали дали е възможно черешата отново да даде плодове. Тротоарът пред къщата на двете жени също е добре поддържан. Преди години, за да засадят цветята отпред, сестрите изкарали от мястото десетки строителни колички с пясък. Получило се, а калдъръмчетата отпред грабват окото. И всичко е естествено, тъй като Снежка не обичала цветята да се пръскат с химически вещества. Специално място в градината е отделено и на водните лилии. Те вече прецъфтяват, а точно до тях има малък храст лавандула.

Continue Reading
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нашенско

По мое време пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60 и още 20 неща които ги няма днес

Published

on

1.Пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60

2.Невъзможно бе да срещнеш бездомник или клошар

3.Здравеопазването беше безплатно

4.Образованието също, като на тези от слаборазвитите райони се даваше възможност да учат в университет и с минимален успех показан от средното училище

5.На младоженците се даваше почти безлихвен заем, на стойност, колкото да си купят нова кола;

6.А помните ли, че опрощаваха заема от по-горе при родено второ дете?

7.Нямаше как да бъдеш безработен

8.Нямаше работещи бедни

9.Стига да искаш, държавата ти даваше земя да я „чоплиш“

10.Консултираше те къде, дори в най-затънтеното село, каква е почвата и какво да засееш с успех там

11.И помните ли, че през цялото време (и преди Указ 56) си имаше „частници“

12.Ако пък се заселиш трайно в Странджа-Сакар държавата поощряваше това с 10 000 лева.

(Повече пари от за една нова кола.)

13.… а да пестиш от храна беше нечувано

14.Ако се появеше масов престъпник, то беше такова събитие, че за него се говореше десетилетие… и повече даже

15.Спомнете си как обяда в заводите (тристепенно меню, с безалкохолно) беше на стойност от 5 до 8 кибрита

16.Никого не „изключваха“ за неплатен ток (а той беше пренебрежимо малка сума)

17.Телефоните се плащаха на три месеца – веднъж.

18.И даже банани ( но в показните магазини и по-скъпи) имаше почти винаги!

19.Нямаше ЧСИ, измами на старци, принуди, вилнеещи мутри, както и нямаше чувство за липса на справедливост въобще!

… това от по-горе вече не можем да го имаме…

20.Днес искаме само да ни оставят да работим и справедливост.

Нищо друго.

И засега е само мечта.

Continue Reading

Нашенско

Стар запазен ученически бележник от 80-те разказва интересни неща

Published

on

Сине,това е моят бележник от 8. клас, който баба ти пази грижливо заедно с всички мои тетрадки, контролни работи и надраскани в час учебници. Както виждаш, аз не съм бил „силен“ ученик. Мисля, че съм бил обаче добър ученик.

Надявам се да е така, защото все още пазя много приятелства със съученици от моя клас. Надявам се да е така и защото пазя добри спомени от всички мои преподаватели. Помня името на всеки мой учител. Помня къде и как е стоял и какво ми е казал, когато ми е писал „Лош 1“, „Слаб 2“ и „Отличен 6“.

Сине, не оценките ще те направят добър човек. Те обаче ще са атестат за това, какви усилия ще полагаш за своето развитие. Те няма да бъдат само оценки за това, колко и какво си запомнил или как си преписал. Те ще за оценки за това какво отношение имаш към живота. Обучението в този етап е част от него.

Уважавай учителите си – те правят всичко по силите си, за да ти предадат целия си опит и знания, които ще са ти от ползва занапред.

Уважавай съучениците си – те са твоите приятели и те са тези, с които ще делиш следващите пет години негодуванието от внезапно контролно, щастието от взет изпит и много други емоции.

За това – бъди умерен в преценката си за хората и не упреквай никой друг, ако нещо не се реализира според твоите планове. Бори се за всяка победа. Тя никога няма дойде даром.

Бъди Човек, сине!

Ангел Ангелов

Continue Reading

Нашенско

Разказ за времето когато народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо

Published

on

По времето на Тодор Живков народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо. Плюят по социализма, но като днешната скъпотия и мизерия не е имало.
През последните 5-6 години до 1990 г. прясното мляко беше по 30 ст., киселото – по 22 с бурканче или в кофичка.

Краве сиренето беше 2.60 лв. То никога не е било на държавни дотации, а ментета не си и помисляхме, че може да има. Минималната заплата беше 120 лв. (както и моята), но през 1989 г. я направиха 140 лв.

Рибната консерва „Копърка“, символ на студентската мизерия, беше 28 стотинки. Замразената скумрия – 1.20-1.60 лв., според едрината. „Кучешката радост“ беше 3.30 или 3.60 лв. – дето сега ни агитират да умрем за нея. Ама беше от месо, припомня socbg.com.
Бялото вино беше 97 ст. Плодовата ракия – 3.90 лв., сливовата – 4.90-5.10.
Дядо ми е работил 25 години като елмонтьор и квартален електротехник, за това време 2 пъти е спирал ток за неплащане. С една минимална заплата можеше да се купят 3500 киловатчаса дневна енергия или 2000 автобусни билетчета, или 31 кг свински бут с кост, или 400 литра прясно мляко.

Нямаше или почти нямаше семейство, което поне през година да не ходи на почивка, някои ходеха 2 пъти в годината. А сега?

По тия времена съм видял само двама неграмотни. И двамата цигани, единият възрастен, другият – син на цигански барон.

Демонстративно не искаше да се научи да чете. Обаче попадна на мен като ефрейтор. Толкоз бой, лицеви опори и коремни преси отнесе, че за 14 дни се научи да чете дотолкова, че да научи сам наизуст военната клетва.

Сега сочат с умиление как гражданите някъде на Запад оставяли монетки върху повредения автомат на метрото – демек съвестни.

Едно време млякото го разнасяха нощем, оставяха го пред магазините или сладкарниците. Минувачите си вземаха мляко и оставяха стотинки. И ни млякото изчезваше, ни стотинките.

Хората по селата масово не заключваха къщите си. Баба ми беше инкасаторка и влизахме у хората като у лелини си, нищо че ги нямаше у тях. Оставяхме си колелетата незаключени пред някой приятел и си ги намирахме непипнати.
Голямо произшествие беше, когато на един приятел изчезна аптечката – със седмици се коментираше.

Continue Reading
Advertisement

Trending