Connect with us

Нашенско

Майката на убития Николай разтърсващо : Освобождаването на Анита Мейзер е обида към паметта на сина ми!

Published

on

Казусът с умъртвяването на варненския културист Николай Димов – съпруг на Анита Мейзер, за чиято смърт беше обвинена именно тя и призната за виновна на два пъти от Окръжния съд във Варна, взе нов, пореден завой. Фамозната силиконка бе освободена срещу парична гаранция от Апелативния съд във Варна, а това нажежи страстите до огнено червено – какъвто е и самият мистериозен случай със смъртта на Николай. „Иcкам да ме освободите от ареста.

Не се чувствам добре. Имам болки в дясната гърда. Срокът не експлоатация на силиконовите импланти изтече преди четири години. Докторът, който ме прегледа, не е сигурен още колко ще мога да продължа да нося силикона. Според него години може да няма проблем, но може и още утре да възникне“, заяви тя пред съдебния състав на Апелативния съд във Варна Мейзер. Варненската сексбомба и адвокатите й изтъкнаха, че освен изтеклата годност на колосалните по размер гръдни импланти, с които Мейзер нашумя като „българката с най-големия силиконов бюст“, тя има здравословни проблеми с щитовидната жлеза и бактериална инфекция. След кратък размисъл тричленният съдебен състав реши да освободи Мейзер срещу 5000 лева гаранция, която тя очевидно подготвена е внесла незабавно, научи „ШОУ“.

Скандалната миска вече се е прибрала в злощастния си мезонет, където в късните часове на 13 август 2016-а се е разиграл същински хорър.
И докато тя мисли за здравословното си състояние, съдът умува над материалите по делото и какво решение да вземе, истината за смъртта на Николай Димов си остава все там, където беше – в миманса. Той беше открит мъртъв в дома на Мейзер – в баровска кооперация срещу резиденция „Евксиноград” във Варна в малките часове на 14 август 2016 година.

Самата Анита изреди редица различни, разнопосочни и взаимоизключващи се версии за смъртта на мъжа си, а самото досъдебно производство и обвинението срещу нея на практика бяха изградени именно върху един от нейните разкази, който на практика се явяваше и защитна теза. Сам по себе си този факт създаде абсурд в досъдебното производство, което според редица експерти не стигна до разкриване на обективната истина, която удобно остана някъде в миманса.

Така или иначе Анита Желева, по мъж Мейзер – от брака си с американец, отиде на съд с обвинение в причиняване на смърт по непредпазливост. Няколко месеца по-късно – в края на декември същата година, Окръжният съд във Варна я призна за виновна и я осъди на 3 години затвор, което дефакто беше изключително благоприятна присъда предвид крайно неизяснените обстоятелства около смъртта на Николай и редицата въпроси, които останаха без отговори. Въпреки това, както и компетентния съвет на адвоката си Олег Атанасов, сексбомбата, която се прочу и като скандална носителка на титлата „Мисис България Свят“ 2014, реши да обжалва присъдата. Нае софийски адвокати, които внесоха жалба в съда, а на въззивната инстанция – Апелативен съд – Варна делото беше върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане заради процесуални нарушения. Наново Окръжният съд в морската столица призна Мейзер за виновна и я осъди на 4 години и два месеца лишаване от свобода.

Последва ново обжалване на присъдата, а също така и протест на процесуалните представители на майката на Николай Петранка Димова, която е конституирана като частен обвинител. Така се стигна и до настоящото дело, на което Анита Мейзер изскочи с поредна „революционна“ версия – че изобщо не е била в апартамента. Разплаквайки се пред съдебния състав, сексбомбата заяви, че не била присъствала изобщо и не е поставяла никакви „свински опашки“ – строителните стяжки, с които е бил душен културистът. По думите й тя била отишла до магазина и след като се прибрала, го видяла да лежи на земята до масажната маса. С този нова линия на защитна теза случаят със смъртта на Николай Димов става не просто все по-заплетен, а тотално и категорично абсурден. „ШОУ“ няма да се старае да припомня безумията, които се случиха часове след като се разбра за трагедията – честaта смяна на версии от страна на Анита, това, че на три пъти предложила на полицаи да им бутне пари, за да не се раздухва случаят, за което беше осъдена и за подкуп, както и прочее циркове, които всъщност не дават отговор на изначалния въпрос – защо и как приключи земният път на Николай. Вестникът ни отдавна има поглед над личните отношения между двамата, тъй като самите те заедно и поотделно са споделяли пред медията ни.

Голямата част от нещата, твърде лични, са били спестявани и не им е давана публичност. Така или иначе не беше тайна, че имаха проблеми в брака и ревност, което съвсем обяснимо, преди да са налице каквито и да било данни за случилото се, проектира версията „убийство от ревност“. Тази хипотеза бързо отпадна. Не за друго, а защото фактите сочеха друго…

Факти, които и до настоящия момент, очевидно, на инат, защото на някого не е удобно или по някаква друга причина, остават в миманса, както и самата обективна истина за смъртта на Николай. Основните и сериозни притеснителни въпросителни около този случай си остават в абсолютните противоречия между аутопсия и изготвена впоследствие съдебномедицинска експертиза, както и отказите на съда да назначи нова, комплексна, за да се види каква е истината. Макар преди време близките на Николай да бяха ангажирали по частен път експерти, чиито заключения се припокриха изцяло с тези на медиците, извършили аутопсията, а именно – че Николай на практика е бил убит, съдът възприе съвсем друго становище.

То беше изготвено от експерти към катедрата по съдебна медицина в Плевен, чиято експертиза някак странно е пропуснала съществени емпирични данни. Или по-конкретно, че Николай е бил подложен на сериозен външен натиск, при който е получил зверски наранявания като например счупване на носа на границата с хрущялната кост, точковидни вътрешнокожни кръвоизливи по лицето, шията, раменния пояс и горната половина на гръдния кош, множество дълбоки кръвонасядания, разположени от двете страни на гръбначния стълб, кръвонасядания по двете лакътни стави по задната повърхност (от упражнен натиск в тези части на тялото на Димов, докато са му стягали „свинските опашки“)…

Всъщност описаните от медиците наранявания са множество. Според експертите, извършили аутопсията, всички травматични увреждания в областта на лицето, главата, гръдния кош и гърба са причинени от действието на твърди тъпи предмети. А видът на травмите говори, че са причинени „по механизма на притискане в две противоположни области на тялото“. Много важен момент в експертизата, който хвърля съвсем различна светлина от твърдяната до момента „смърт по непредпазливост“, е: „наличието на кръвонасядания по гърба и задните повърхности на крайниците, говори за натиск в тази област, което обуславя фиксирането на тялото по лице към терена“.

В секретна справка, изготвена от софийски съдебни медици пък се казва: „…единодушно считаме, че съдебномедицинското значение на тази травма е важно в конкретния случай и това се изразява в: описано е кръвонасядане в големи размери, получено е приживе. За да има кръвонасядане освен травмиращ удар, следва да има и помпена функция на сърцето, създаваща налягане в кръвоносните съдове, наличие на кръв в тях и време на изявата на кръвонасядането; травмата е разположена  в област, където човек трудно може да се самонарани.

Ако пострадалият е легнал по корем с лице към масажната маса със завързани крайници (както твърди Мейзер, че е било – б. а.), единственият начин да бъде получена такава травма е удар по главата от друго лице; не е възможно, ако смъртта на Димов е настъпила на масажната маса (както твърди единствената очевидка – Желева), травма с такава изява да бъде обяснена като постмортем, получена при падане по гръб от масажната маса“.

При всичко това обаче, експертите от Плевен твърдят, че смъртта на Николай е настъпила от асфиксия, но много удобно пропускат, че е била причинена от натиск. На практика от заключението им може да се съди, че едва ли не Николай сам е поставил опашките и се е задушил – както очевидно твърди и самата Мейзер в последната си версия. Истината е, че е абсолютно вероятно не тя да е убила мъжа си, защото фактите сочат именно натам. Няма как жена с нейното телосложение да  причини подобни травми на Николай, който беше мъж канара. Точковите кръвонасядания по гръдния му кош сочат за сериозен натиск – най-вероятно с колене върху гърба му от поне един човек, и то минимум 100-килограмов.

От самото начало на делото, адвокатите на близките на Николай и частни обвинители, твърдят, че разследването по случая със смъртта на Димов не е проведено всестранно и обективно, а също така – не е обърнато внимание на именно тези ключови факти и доказателства. На няколко пъти те искаха нова експертиза, която беше отказана. На практика това дело започва да се оформя като един грандиозен абсурд, който ще бъде натаманен с удобно заключение, които пък от своя страна ще „докажат“, че Николай Димов си е стегнал със „свински опашки“ краката, после и китките, а след това се е задушил, пристягайки си не една, а две „свински опашки“ и на врата. От целия този грозен цирк страдат най-вече близките и роднините на Николай, които споделят пред „ШОУ“, че съдебната ни система е крайно опорочена.

„Това, че пуснаха Анита Мейзер на свобода, е обида към паметта на сина ми! Тази съдебна система просто не работи! Свидетели сме единствено на една тенденциозна съдебномедицинска експертизa, която обслужва защитната теза на тази жена“, проплака пред наш репортер Петранка Димова.

Continue Reading
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нашенско

По мое време пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60 и още 20 неща които ги няма днес

Published

on

1.Пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60

2.Невъзможно бе да срещнеш бездомник или клошар

3.Здравеопазването беше безплатно

4.Образованието също, като на тези от слаборазвитите райони се даваше възможност да учат в университет и с минимален успех показан от средното училище

5.На младоженците се даваше почти безлихвен заем, на стойност, колкото да си купят нова кола;

6.А помните ли, че опрощаваха заема от по-горе при родено второ дете?

7.Нямаше как да бъдеш безработен

8.Нямаше работещи бедни

9.Стига да искаш, държавата ти даваше земя да я „чоплиш“

10.Консултираше те къде, дори в най-затънтеното село, каква е почвата и какво да засееш с успех там

11.И помните ли, че през цялото време (и преди Указ 56) си имаше „частници“

12.Ако пък се заселиш трайно в Странджа-Сакар държавата поощряваше това с 10 000 лева.

(Повече пари от за една нова кола.)

13.… а да пестиш от храна беше нечувано

14.Ако се появеше масов престъпник, то беше такова събитие, че за него се говореше десетилетие… и повече даже

15.Спомнете си как обяда в заводите (тристепенно меню, с безалкохолно) беше на стойност от 5 до 8 кибрита

16.Никого не „изключваха“ за неплатен ток (а той беше пренебрежимо малка сума)

17.Телефоните се плащаха на три месеца – веднъж.

18.И даже банани ( но в показните магазини и по-скъпи) имаше почти винаги!

19.Нямаше ЧСИ, измами на старци, принуди, вилнеещи мутри, както и нямаше чувство за липса на справедливост въобще!

… това от по-горе вече не можем да го имаме…

20.Днес искаме само да ни оставят да работим и справедливост.

Нищо друго.

И засега е само мечта.

Continue Reading

Нашенско

Стар запазен ученически бележник от 80-те разказва интересни неща

Published

on

Сине,това е моят бележник от 8. клас, който баба ти пази грижливо заедно с всички мои тетрадки, контролни работи и надраскани в час учебници. Както виждаш, аз не съм бил „силен“ ученик. Мисля, че съм бил обаче добър ученик.

Надявам се да е така, защото все още пазя много приятелства със съученици от моя клас. Надявам се да е така и защото пазя добри спомени от всички мои преподаватели. Помня името на всеки мой учител. Помня къде и как е стоял и какво ми е казал, когато ми е писал „Лош 1“, „Слаб 2“ и „Отличен 6“.

Сине, не оценките ще те направят добър човек. Те обаче ще са атестат за това, какви усилия ще полагаш за своето развитие. Те няма да бъдат само оценки за това, колко и какво си запомнил или как си преписал. Те ще за оценки за това какво отношение имаш към живота. Обучението в този етап е част от него.

Уважавай учителите си – те правят всичко по силите си, за да ти предадат целия си опит и знания, които ще са ти от ползва занапред.

Уважавай съучениците си – те са твоите приятели и те са тези, с които ще делиш следващите пет години негодуванието от внезапно контролно, щастието от взет изпит и много други емоции.

За това – бъди умерен в преценката си за хората и не упреквай никой друг, ако нещо не се реализира според твоите планове. Бори се за всяка победа. Тя никога няма дойде даром.

Бъди Човек, сине!

Ангел Ангелов

Continue Reading

Нашенско

Разказ за времето когато народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо

Published

on

По времето на Тодор Живков народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо. Плюят по социализма, но като днешната скъпотия и мизерия не е имало.
През последните 5-6 години до 1990 г. прясното мляко беше по 30 ст., киселото – по 22 с бурканче или в кофичка.

Краве сиренето беше 2.60 лв. То никога не е било на държавни дотации, а ментета не си и помисляхме, че може да има. Минималната заплата беше 120 лв. (както и моята), но през 1989 г. я направиха 140 лв.

Рибната консерва „Копърка“, символ на студентската мизерия, беше 28 стотинки. Замразената скумрия – 1.20-1.60 лв., според едрината. „Кучешката радост“ беше 3.30 или 3.60 лв. – дето сега ни агитират да умрем за нея. Ама беше от месо, припомня socbg.com.
Бялото вино беше 97 ст. Плодовата ракия – 3.90 лв., сливовата – 4.90-5.10.
Дядо ми е работил 25 години като елмонтьор и квартален електротехник, за това време 2 пъти е спирал ток за неплащане. С една минимална заплата можеше да се купят 3500 киловатчаса дневна енергия или 2000 автобусни билетчета, или 31 кг свински бут с кост, или 400 литра прясно мляко.

Нямаше или почти нямаше семейство, което поне през година да не ходи на почивка, някои ходеха 2 пъти в годината. А сега?

По тия времена съм видял само двама неграмотни. И двамата цигани, единият възрастен, другият – син на цигански барон.

Демонстративно не искаше да се научи да чете. Обаче попадна на мен като ефрейтор. Толкоз бой, лицеви опори и коремни преси отнесе, че за 14 дни се научи да чете дотолкова, че да научи сам наизуст военната клетва.

Сега сочат с умиление как гражданите някъде на Запад оставяли монетки върху повредения автомат на метрото – демек съвестни.

Едно време млякото го разнасяха нощем, оставяха го пред магазините или сладкарниците. Минувачите си вземаха мляко и оставяха стотинки. И ни млякото изчезваше, ни стотинките.

Хората по селата масово не заключваха къщите си. Баба ми беше инкасаторка и влизахме у хората като у лелини си, нищо че ги нямаше у тях. Оставяхме си колелетата незаключени пред някой приятел и си ги намирахме непипнати.
Голямо произшествие беше, когато на един приятел изчезна аптечката – със седмици се коментираше.

Continue Reading
Advertisement

Интересни

Нашенско12 месеца ago

По мое време пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60 и още 20 неща които ги няма днес

1.Пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60 2.Невъзможно бе да срещнеш бездомник или клошар 3.Здравеопазването беше...

Нашенско12 месеца ago

Стар запазен ученически бележник от 80-те разказва интересни неща

Сине,това е моят бележник от 8. клас, който баба ти пази грижливо заедно с всички мои тетрадки, контролни работи и...

Нашенско12 месеца ago

Разказ за времето когато народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо

По времето на Тодор Живков народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо. Плюят по...

Нашенско12 месеца ago

Намерих любовта на живота си след жесток скандал в трамвай през 80-те

„Всяко зло за добро“. Така казват, но аз винаги съм смятала, че в това няма нищо вярно. И ако някой...

Нашенско12 месеца ago

Наричахме учителките си „другарко“ ключът за вкъщи висеше на връвчица на врата ни и още:

По цял ден играехте на криеница или на стражари и апаши пред блока и крещяхте на майка си да ви...

Нашенско12 месеца ago

12 безценни бабини съвета, които помагат и до днес..

1. Пий вода там, където пият конете. Конят няма да близне лоша вода. 2. Сложи постелята си там, където лежи...

Казарма12 месеца ago

Къде си служил и кога? Намери свои стари бойни другари от родната казарма

Маршировки, учения, отдаване на почест на командира, нощни дежурства, лъскане на кубинките, сапунка в спалното, стрелби, тактики, караули, наряди, дрямка...

Любопитно12 месеца ago

Филмът от края на 70-те, заради който улиците опустяваха

Сред малкото американски сериали, излъчени у нас преди 89-та година, се откроява невероятната екранизация по романа на Ъруин Шоу „Богат...

Любопитно12 месеца ago

Едно време имаше така наречен младоженски заем до 10 000 лв

Понеже чета, че доста хора и най- вече младите не вярват как сме живели преди 1989 година и само сме...

Любопитно12 месеца ago

Клас, стани, клас, мирно! Или когато в училищата имаше ред и дисциплина

Тогава училището не беше зависимо от броя ученици и затова при лошо поведение или слаб успех те изключваха, без да...

Любопитно12 месеца ago

Милиционери проверяват документи в нощен влак на БДЖ през 80-те

По времето на социализма в България във всяка композиция на БДЖ имаше дежурен милиционер от Транспортна милиция/1989г полиция/ и криминалните...

Любопитно12 месеца ago

Посещението на Маргарет Тачър в Професионално химическо училище “Дмитрий Менделеев” в Стара Загора (Статия)

Трябва да призная, че ми направи удивително впечатление едно техническо училище в Стара Загора. Особено се учудих на голямата степен...

Ваканции12 месеца ago

По времето на социализма основният декемврийски празник беше отбелязването на Нова година

Вместо електронни китайски лампички, най-често по дръвчето се закрепваха истински свещички, които се палеха всяка вечер Подаръците се поставяха под...

Любопитно12 месеца ago

Една боза от 6 стотинки-ключ към спомените от едно време

Фразата „Една боза от 6“ отдавна е напуснала очертанията на филмовата реплика и се е превърнала в ключ към спомените...

Любопитно12 месеца ago

Ходехме на комсомолски бригади, работехме с желание и гордост, че сме полезни

Спомних си преди над 40 г. като служител на БНБ как ходехме на бригади, какъв културен живот кипеше. От комсомолската...

Без категория12 месеца ago

„Ранобудното петленце“ което събуждаше поколения деца (АУДИО)

Един позабравен мотив от едни позабравени години. „Ранобудно петленце“ е радио сигнал, с който поколения деца се събуждаха сутрин и...

Любопитно12 месеца ago

Легендарните „Комети“ Един хубав спомен от младостта (Видео)

Преди години, когато бях млад, по нашето Черноморие имаше Комети. Това бяха бързоходни корабчета на подводни криле. Те развиваха голяма...

Любопитно12 месеца ago

София-Студентски град в снимки от 80-те

Студентски град е жилищен комплекс в югоизточна София, граничещ с кварталите „Дианабад“, „Дървеница“, „Витоша“ и „Малинова долина“. Намира се в...

Любопитно12 месеца ago

На пързалката-зимата през нашето детство

Ах, каква пързалка има, Анче, тази зима! – каза бате със въздишка, уж четеше книжка. И измъкнахме се двама, без...

Нашенско12 месеца ago

За Коледа колехме прасето и пълнехме кървавица

В недалечното минало всички по-забележителни празници бяха почитани във всички балкански села. Хората с голямо желание празнуваха Коледа и Нова...

Advertisement

Trending