Нашенско

Люси Иларионов с жестоки крясъци при Милен Цветков, отправи люта закана

Published

6 години ago

07.07.2018

Снимка Булфото

Люси Иларионов ссе появи побеснял при Милен Цветков в „Часът“. Режисьорът беснее, че след два месеца от инцидента, при който откриха огън по него, все още няма никакво развитие по казуса, пише jenata.blitz.bg.

Припомняме, че режисьорът Люси Иларионов и гаджето му Ани Хоанг са били подложени на агресия на пътя, която е била на косъм да завърши фатално. На 13 май в неделя около обяд малко след Велико Търново по колата на Люси, управлявана от него, от друг автомобил е започнала стрелба с пистолет срещу него и мятане на бирени бутилки

„Най-добре въобще да не се занимавам. Не мога да разчитам на полицията. Най-добре да взимаме по един пищов и сами да се оправяме. Никой не му видя пистолета на тоя човек, дали е стреляно с него“, разгневи се Иларионов, който буквално крещеше в студиото на Цветков.

Той се възмути, че разпитът е бил записван на пишеща машина, при положение, че сме вече 21 век.

„Имам чувството, че живеем в не знам къде. Всичко може да се снима с телефон. Вижда се какво се е случило. В районното ми казват „Имате разминавания“. За трети път днес ходих до Велико Търново. Естествено, че има разминавания – аз казвам, че той е стрелял, а той казва, че не е. Колко пъти ще ги водим тия разговори“, гневно поде Иларионов.

„Чувствам се като идиот, живея в държавата на абсурдите. От такива малки случки се получава тая ситуация. Търсих връзка с Валентин Радев, но ме прехвърлиха към зам.-министъра. Мисля, че министърът трябва да си подаде оставката. Не ставаш, мой човек, не ставаш. Един го търсиха там, брада пусна, сега за два месеца и тоя ще пусне брада. Най-тъпото е, че никой нищо не ти казва. Викат ни и говорим едно и също. Днес пак ме питат: „Какво се случи на 13-и?“. Колко пъти да го разказвам. Аз призовавам Радев да си подаде оставката, ако не, нека има доблестта да ми звънне. Хората не си вършат работата“, продължи да крещи режисьорът.

Цветков все пак се опита да му обясни, че министърът няма вина за това, че в районното например пишат на пишеща машина, но без особен успех заради афектираността на събеседника си.

„Тоя дето ме е замерил с бутилка баща му е полицай, майка му е юристка. Аз вдигнах скандал пред полицията. Ай сиктир от тук. Почнах да псувам, хич не ми пука. Казах им ако искат да ме прибриат в затвора, а аз ще си тръгна. Треснах им врата и казах да си…***. Това е подигравка с мен. Те два месеца нищо не правят“, завърши участникът във „ВИП Брадър’.

Нашенско

По мое време пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60 и още 20 неща които ги няма днес

Published

1 година ago

11.12.2023

hemiargus

1.Пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60

2.Невъзможно бе да срещнеш бездомник или клошар

3.Здравеопазването беше безплатно

4.Образованието също, като на тези от слаборазвитите райони се даваше възможност да учат в университет и с минимален успех показан от средното училище

5.На младоженците се даваше почти безлихвен заем, на стойност, колкото да си купят нова кола;

6.А помните ли, че опрощаваха заема от по-горе при родено второ дете?

7.Нямаше как да бъдеш безработен

8.Нямаше работещи бедни

9.Стига да искаш, държавата ти даваше земя да я „чоплиш“

10.Консултираше те къде, дори в най-затънтеното село, каква е почвата и какво да засееш с успех там

11.И помните ли, че през цялото време (и преди Указ 56) си имаше „частници“

12.Ако пък се заселиш трайно в Странджа-Сакар държавата поощряваше това с 10 000 лева.

(Повече пари от за една нова кола.)

13.… а да пестиш от храна беше нечувано

14.Ако се появеше масов престъпник, то беше такова събитие, че за него се говореше десетилетие… и повече даже

15.Спомнете си как обяда в заводите (тристепенно меню, с безалкохолно) беше на стойност от 5 до 8 кибрита

16.Никого не „изключваха“ за неплатен ток (а той беше пренебрежимо малка сума)

17.Телефоните се плащаха на три месеца – веднъж.

18.И даже банани ( но в показните магазини и по-скъпи) имаше почти винаги!

19.Нямаше ЧСИ, измами на старци, принуди, вилнеещи мутри, както и нямаше чувство за липса на справедливост въобще!

… това от по-горе вече не можем да го имаме…

20.Днес искаме само да ни оставят да работим и справедливост.

Нищо друго.

И засега е само мечта.

Нашенско

Стар запазен ученически бележник от 80-те разказва интересни неща

Published

1 година ago

11.12.2023

hemiargus

Сине,това е моят бележник от 8. клас, който баба ти пази грижливо заедно с всички мои тетрадки, контролни работи и надраскани в час учебници. Както виждаш, аз не съм бил „силен“ ученик. Мисля, че съм бил обаче добър ученик.

Надявам се да е така, защото все още пазя много приятелства със съученици от моя клас. Надявам се да е така и защото пазя добри спомени от всички мои преподаватели. Помня името на всеки мой учител. Помня къде и как е стоял и какво ми е казал, когато ми е писал „Лош 1“, „Слаб 2“ и „Отличен 6“.

Сине, не оценките ще те направят добър човек. Те обаче ще са атестат за това, какви усилия ще полагаш за своето развитие. Те няма да бъдат само оценки за това, колко и какво си запомнил или как си преписал. Те ще за оценки за това какво отношение имаш към живота. Обучението в този етап е част от него.

Уважавай учителите си – те правят всичко по силите си, за да ти предадат целия си опит и знания, които ще са ти от ползва занапред.

Уважавай съучениците си – те са твоите приятели и те са тези, с които ще делиш следващите пет години негодуванието от внезапно контролно, щастието от взет изпит и много други емоции.

За това – бъди умерен в преценката си за хората и не упреквай никой друг, ако нещо не се реализира според твоите планове. Бори се за всяка победа. Тя никога няма дойде даром.

Бъди Човек, сине!

Ангел Ангелов

Нашенско

Разказ за времето когато народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо

Published

1 година ago

11.12.2023

hemiargus

По времето на Тодор Живков народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо. Плюят по социализма, но като днешната скъпотия и мизерия не е имало.

През последните 5-6 години до 1990 г. прясното мляко беше по 30 ст., киселото – по 22 с бурканче или в кофичка.

Краве сиренето беше 2.60 лв. То никога не е било на държавни дотации, а ментета не си и помисляхме, че може да има. Минималната заплата беше 120 лв. (както и моята), но през 1989 г. я направиха 140 лв.

Рибната консерва „Копърка“, символ на студентската мизерия, беше 28 стотинки. Замразената скумрия – 1.20-1.60 лв., според едрината. „Кучешката радост“ беше 3.30 или 3.60 лв. – дето сега ни агитират да умрем за нея. Ама беше от месо, припомня socbg.com.
Бялото вино беше 97 ст. Плодовата ракия – 3.90 лв., сливовата – 4.90-5.10.
Дядо ми е работил 25 години като елмонтьор и квартален електротехник, за това време 2 пъти е спирал ток за неплащане. С една минимална заплата можеше да се купят 3500 киловатчаса дневна енергия или 2000 автобусни билетчета, или 31 кг свински бут с кост, или 400 литра прясно мляко.

Нямаше или почти нямаше семейство, което поне през година да не ходи на почивка, някои ходеха 2 пъти в годината. А сега?

По тия времена съм видял само двама неграмотни. И двамата цигани, единият възрастен, другият – син на цигански барон.

Демонстративно не искаше да се научи да чете. Обаче попадна на мен като ефрейтор. Толкоз бой, лицеви опори и коремни преси отнесе, че за 14 дни се научи да чете дотолкова, че да научи сам наизуст военната клетва.

Сега сочат с умиление как гражданите някъде на Запад оставяли монетки върху повредения автомат на метрото – демек съвестни.

Едно време млякото го разнасяха нощем, оставяха го пред магазините или сладкарниците. Минувачите си вземаха мляко и оставяха стотинки. И ни млякото изчезваше, ни стотинките.

Хората по селата масово не заключваха къщите си. Баба ми беше инкасаторка и влизахме у хората като у лелини си, нищо че ги нямаше у тях. Оставяхме си колелетата незаключени пред някой приятел и си ги намирахме непипнати.
Голямо произшествие беше, когато на един приятел изчезна аптечката – със седмици се коментираше.