Connect with us

Ваканции

Голям срам за страната ни! Млада българка „взриви“ мрежата с това, което видя на летище София! Тя

Published

on

Млада българка, която живее в Белгия, взриви социалната мрежа с разказа си. Жената не крие срама си от грозната сцена, в която главни герои се оказали група чужденци, слезли от летището в София и решили да се повозят на автобус.

Младата дама се качила в рейса от летище „София“ заедно с група чужденци, които се опитали да си купят билети от шофьора. Той обаче им се разкрещял, че нямат дребни, а пък той гони график и ги отпратил. Малко по-късно в автобуса се качила контрола и туристите се изправили лице в лице с грозната българска действителност.

Ето пълния разказ на жената, който успя да развълнува Фейсбук, без редакторска намеса:

„Кацам вчера на летище София. Тъй като съм без багаж, се качваме с баща ми в рейс 84. След нас се качват група момчета и момичета, около 20-годишни, френскоговорящи. Тъй като в Белгия качването се извършва само от предната врата, те от там се качват. Първите трима си купуват билетчета, но следват още 18 чинно наредени с по 5, 10 и 20лв. Шофьорът се развика. Каза, че гони график, не е продавач на билети и да влизат навътре и да не го занимават. Тъй като не го разбраха, се изправи, излезе отпред и заразмахва ръце тип да разгониш досадни кокошки. Влязоха навътре и седнаха.  След 2 спирки се качиха контрольори, мъж и жена, дъвчещи дъвка и гледащи лошо. Моментално попаднаха на групата без билети и започнаха да крещят.  Тъй като никой никого не разбираше, реших да се обадя и казах, че са без билети, защото шофьорът отказа да им продаде. Не ги интересувало. Да си плащали веднага глобата. Защо? попитах аз, като всички искаха да купят билети. Да се карат на шофьора.  След известни разправии между контрольора и шофьора, жената преброи 18 без билет и отсече гениалното: да платят една обща глоба.

Децата гледат в пълно неведение защо им се крещи и какво става, затова започнах да им обяснявам. Казах предложението за обща глоба, но те обясниха, че не са обща група и не се познават всички. Тогава всеки да плати глобата си, разкрещя се пак контролиращият. Започнах и аз да повишавам тон, че вината не е тяхна, същевременно и да превеждам и настана наистина невероятна ситуация.  Мъжът застана до три момчета и ги пита: познавате ли се тримата? Познавали се.  – Отивай да купиш 3 билета – обръщайки се към едното момче. И допълни, джвакайки дъвката с презрителен жест на ръката: Айде, айде, бегай, не ме гледай. Момчето ме погледна за превод. Мислех да кажа, че мен всъщност вече ме няма, защото съм потънала в земята от срам, но казах да отиде да вземе 3 билета. „Айде бегай“ го спестих.

Така на малки групички с общи 5лв. всички си взеха билети. Докато трае това нещо, контрольорката попада на първите трима, които си имаха билети и изкрясква победоносно: – Ето, купили са си билетите и не са ги перфорирали. Платете си глобите.  И ме поглежда да им кажа.  Започнах да обяснявам, че в Белгия като си купиш билет, той не се перфорира никъде и те просто не знаят. Казах че ще им обясня, но няма нужда да плащат глоба.  Перфорираха послушно всички билетите и се изредиха един по един да ми благодарят.  Казвам ви, просто умрях от срам… Не може ли на първата (последната) спирка на Летището да има каса или просто автомат за билети? Не може ли цената да не е идиотското 1,60 и да очакват всеки да има точна сума, особено от чужденци? Не може ли контрольорите да са възпитани и любезни, а не простаци? Не може ли и шофьорите да са такива? Що за поведение, възпитание, държание? Защо???“

Continue Reading
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Ваканции

По времето на социализма основният декемврийски празник беше отбелязването на Нова година

Published

on

Вместо електронни китайски лампички, най-често по дръвчето се закрепваха истински свещички, които се палеха всяка вечер Подаръците се поставяха под елхите на 31 декември, а малчуганите ги отваряха с трепет в първия ден на новата година. 

Естествено, опакованите изненади се носеха не от Дядо Коледа, а от Дядо Мраз и помощничката му Снежанка.

Елхите бяха истински ели, които изпълваха с чудесния си аромат целия дом, . Играчките бяха не толкова разнообразни като в наши дни, но за сметка на това истински и съответно – чупливи.

,В празничната нощ „пиротехниката“ се състоеше предимно в паленето на бенгалски огън и гърменето с конфети.

В Новогодишната нощ на всяка трапеза се появяваха бананите, които се пускаха в дните около празника на пазара. Основното забавление пък беше празничната програма на Българската телевизия, която продължаваше до последните минути на 31 декември.

Следваше очакваното с приповдигнато настроение приветствие на Тодор Живков, неизменно започващо с „Уважаеми другарки и другари, скъпи съотечественици…“. А после – Дунавско хоро, на което се хващаше мало и голямо.

Continue Reading

Ваканции

Когато имахме черно-бял телевизор и програмите бяха само две

Published

on

Изпитвам носталгия по времето на социализма, когато преминаха детството и младостта ми. Живеехме скромно, но бяхме по-щастливи.

Телевизорът ни беше малък, черно-бял, картината – лоша, програмите две. 

Грамофонът бе „Юность“, звукът заглъхваше. Удряш един юмрук на колоната и се оправя. Закуската беше мляко с надробен хляб.

Дървената маса беше застлана със стара мушама. Босите ни крака настъпваха тръни и тревички на село. Седяхме пред къщите и люпехме слънчогледови семки.

Ритахме една-единствена стара топка.

Футбол до откат на селския стадион. После търкахме краката с керемида на чешмата, та да се махне чернилката.

Играехме футбол боси, защото всички имахме по един чифт обувки и ако сме с тях на терена, щяхме да ги съсипем.

А пенсията на баба ще дойде късно.

Доихме животни, пасяхме ги в помощ на старите.

Сега те се молят за пенсии, а внуци пращат пари от Европа. Сега опашките в хипермаркета са орис, тогава овчето мляко бе сила.

Кръвта от носа бе орден за храброст, сега – някакво заболяване. Юмруците бяха винаги свити. Сега дланите са отворени за подаяния.

Continue Reading

Ваканции

Децата на 90-те и 20 неща които никога няма да забравят

Published

on

1. Децата на 90-те се научихме да ползваме компютри преди нашите родители.

2. През 90-те с умиление си спомняме как сме хранили своето Тамагочи.

3. Децата на 90-те все още знаем наизуст движенията на Макарена.

4. През 90-те още се усмихваме, когато се сетим как сме ходили да си вземем видеокасетки под наем – нещо, което нашите деца няма да правят никога.

5. Децата на 90-те прекарвахме часове, залепили ухо до касетофона, за да можем да запишем на аудиокасетка любимата си песен от радиото.

6. През 90-те никога няма да забравим игрите до късно вечерта пред блока или пред къщата на баба и дядо на село.

7. През 90-те нямахме търпение да свърши „Телевизионен справочник“, за да гледаме „Сънчо“.

8. Децата на 90-те играехме на Дама, Не се сърди човече, Криеница, Народна топка, Истината или риска, Ръбче, Стражари и апаши, Кральо портальо, Шмайзер, Топчета, Челик, Ема еса са, Капитане, какво ти е морето, Царю, какво обичаш, Замръзванка…

9. Децата на 90-те колекционирахме играчки от шоколадови яйца и картинки от дъвки Турбо.

10. Децата на 90-те ставахме рано в събота и неделя, за да гледаме анимациите по Pro 7 или Sat 1.

11. Децата на 90-те попълвахме лексикони и пишехме в споменици на съучениците си.

12. Децата на 90-те карахме колело с контра вместо спирачка.

13. Децата на 90-те колекционирахме „Мики Маус“, „Фют“ и „Тийнейджър LOVE“.

14. През 90-те обсъждахме с приятели поредния епизод на сериалите „Гръм в рая“, „Чип и Дейл – Спасителен отряд“, „Алф“, „Семейство Флинстоун“.

15. Децата на 90-те прекарвахме с часове, играейки на Sega Mega Drive конзоли, като знаехме всички Fatality-та и тайни кодове на Mortal Kombat.

16. През на 90-те чакахме с нетърпение предаването „Милион и едно желания“.

17. Децата на 90-те се пръскахме с шишета от веро пред блока.

18. Децата на 90-те рисувахме с цветни тебешири по асфалт или с керемида и всякакви камъчета, които оставят следи.

19. През 90-те използвахме пароли само за някоя игра, а не за да ги въвеждаме в интернет сайт.

20. Децата на 90-те слагахме снимките от рождения си ден в найлоново албумче, а не във Facebook.

Всеки може да добави поне още 20 неща, които му напомнят за безметежното детство и щурите тийн години. Заедно с милите спомени няма как да не ни налегне и нотка носталгия. Тя е неизбежна…

Continue Reading
Advertisement

Trending