Вместо електронни китайски лампички, най-често по дръвчето се закрепваха истински свещички, които се палеха всяка вечер Подаръците се поставяха под елхите на 31 декември, а малчуганите ги отваряха с трепет в първия ден на новата година. 

Естествено, опакованите изненади се носеха не от Дядо Коледа, а от Дядо Мраз и помощничката му Снежанка.

Елхите бяха истински ели, които изпълваха с чудесния си аромат целия дом, . Играчките бяха не толкова разнообразни като в наши дни, но за сметка на това истински и съответно – чупливи.

,В празничната нощ „пиротехниката“ се състоеше предимно в паленето на бенгалски огън и гърменето с конфети.

В Новогодишната нощ на всяка трапеза се появяваха бананите, които се пускаха в дните около празника на пазара. Основното забавление пък беше празничната програма на Българската телевизия, която продължаваше до последните минути на 31 декември.

Следваше очакваното с приповдигнато настроение приветствие на Тодор Живков, неизменно започващо с „Уважаеми другарки и другари, скъпи съотечественици…“. А после – Дунавско хоро, на което се хващаше мало и голямо.

Изпитвам носталгия по времето на социализма, когато преминаха детството и младостта ми. Живеехме скромно, но бяхме по-щастливи.

Телевизорът ни беше малък, черно-бял, картината – лоша, програмите две. 

Грамофонът бе „Юность“, звукът заглъхваше. Удряш един юмрук на колоната и се оправя. Закуската беше мляко с надробен хляб.

Дървената маса беше застлана със стара мушама. Босите ни крака настъпваха тръни и тревички на село. Седяхме пред къщите и люпехме слънчогледови семки.

Ритахме една-единствена стара топка.

Футбол до откат на селския стадион. После търкахме краката с керемида на чешмата, та да се махне чернилката.

Играехме футбол боси, защото всички имахме по един чифт обувки и ако сме с тях на терена, щяхме да ги съсипем.

А пенсията на баба ще дойде късно.

Доихме животни, пасяхме ги в помощ на старите.

Сега те се молят за пенсии, а внуци пращат пари от Европа. Сега опашките в хипермаркета са орис, тогава овчето мляко бе сила.

Кръвта от носа бе орден за храброст, сега – някакво заболяване. Юмруците бяха винаги свити. Сега дланите са отворени за подаяния.

1. Децата на 90-те се научихме да ползваме компютри преди нашите родители.

2. През 90-те с умиление си спомняме как сме хранили своето Тамагочи.

3. Децата на 90-те все още знаем наизуст движенията на Макарена.

4. През 90-те още се усмихваме, когато се сетим как сме ходили да си вземем видеокасетки под наем – нещо, което нашите деца няма да правят никога.

5. Децата на 90-те прекарвахме часове, залепили ухо до касетофона, за да можем да запишем на аудиокасетка любимата си песен от радиото.

6. През 90-те никога няма да забравим игрите до късно вечерта пред блока или пред къщата на баба и дядо на село.

7. През 90-те нямахме търпение да свърши „Телевизионен справочник“, за да гледаме „Сънчо“.

8. Децата на 90-те играехме на Дама, Не се сърди човече, Криеница, Народна топка, Истината или риска, Ръбче, Стражари и апаши, Кральо портальо, Шмайзер, Топчета, Челик, Ема еса са, Капитане, какво ти е морето, Царю, какво обичаш, Замръзванка…

9. Децата на 90-те колекционирахме играчки от шоколадови яйца и картинки от дъвки Турбо.

10. Децата на 90-те ставахме рано в събота и неделя, за да гледаме анимациите по Pro 7 или Sat 1.

11. Децата на 90-те попълвахме лексикони и пишехме в споменици на съучениците си.

12. Децата на 90-те карахме колело с контра вместо спирачка.

13. Децата на 90-те колекционирахме „Мики Маус“, „Фют“ и „Тийнейджър LOVE“.

14. През 90-те обсъждахме с приятели поредния епизод на сериалите „Гръм в рая“, „Чип и Дейл – Спасителен отряд“, „Алф“, „Семейство Флинстоун“.

15. Децата на 90-те прекарвахме с часове, играейки на Sega Mega Drive конзоли, като знаехме всички Fatality-та и тайни кодове на Mortal Kombat.

16. През на 90-те чакахме с нетърпение предаването „Милион и едно желания“.

17. Децата на 90-те се пръскахме с шишета от веро пред блока.

18. Децата на 90-те рисувахме с цветни тебешири по асфалт или с керемида и всякакви камъчета, които оставят следи.

19. През 90-те използвахме пароли само за някоя игра, а не за да ги въвеждаме в интернет сайт.

20. Децата на 90-те слагахме снимките от рождения си ден в найлоново албумче, а не във Facebook.

Всеки може да добави поне още 20 неща, които му напомнят за безметежното детство и щурите тийн години. Заедно с милите спомени няма как да не ни налегне и нотка носталгия. Тя е неизбежна…