Connect with us

Нашенско

Как се отоплявахме едно време (СТАТИЯ)

Published

on

Помните ли какво правехме сутрин едно време?
Просто се разхождахме по долни гащи и потник из целия апартамент, колкото си искахме. Защото беше топло навсякъде – и в кухнята, и в банята, че даже и в общите коридори.
Парното работеше толкова силно, че даже студеният въздух, който нахлуваше през аралъците на кривата дограма, не можеше да се пребори с жегата, която излъчваха радиаторите.
Накрая на месеца плащах 17 лева – давах ги на „Топлофикация” от все сърце.
В интерес на истината парното дойде доста късно.
До Априлския пленум всичко беше на твърдо гориво – въглища и дърва.
За осигуряване на отоплението човек трябваше да се запише още лятото в „Топливо”. Някъде записването ставаше и в профорганизацията.
Лошото беше, че някой път каруцата с кюмюра идваше в най-неподходящото време. Човек трябваше да си вземе един ден неплатен отпуск, за да пренесе топливото да избата. Някой път идваха комшиите да помагат, друг път се наемаха цигани.
Първите си 25 стотинки /днешни 2 стотинки и половина/ в живота си спечелих от едно пренасяне на въглища.

За 15 стотинки си купих чаша лимонада, 10 ми останаха.

Малко по-сложно беше с дървата – първо трябваше да се нарежат.
Имаше моторни резачки – техният звук е възпят от Валери Петров, имаше и резачи с ръчни триони.
Когато на леля Надка идваха дървата, тя пращаше телеграма на Шерифа – майстор на рязането от циганската махала, който естествено нямаше телефон.
Шерифа идваше след няколко часа и започваше. Беше стар и толкова слаб, че панталоните му се смъкваха при всяко движение на триона.
На една телеграма просто не се отзова…
Когато зарязахме къщите и започнахме да се местим в блокове, положението започна да се усложнява. Избите бяха миниатюрни, някои от тях нямаха прозорчета към улицата и кофите с въглища трябваше да се носят през дълги и тъмни коридори. След това да се качват по стълбите до апартаментите.
Имаше готварски печки, имаше и високи „пернишки”, и тричарки, и „циганско чудо”.
Някои от тях се върнаха в живота ни в годините на Прехода – когато останахме без парно.
Всяка сутрин преди работа печките се пълнеха, запалваха се с борина, после се духаше и т.н.
Електрически печки още нямаше.
При особени случаи някои пускаха котлони – те бяха с гол реотан.
Първите електрически печки бяха сиви или зеленикави, от здрава ламарина и имаха по два реотана един под друг.

Малко по-късно пуснаха електрическата печка „Лъч”. Тя беше върхът на дизайна – небрежно клекнала, с асиметрични крачета.

Реотаните често горяха и печката трябваше да се разглобява.
Имаше някаква партида и гедерейски печки с огледален  рефлектор – бяха красиви, но много слаби.
В началото на 70-те години пуснаха първите съветски вентилаторни печки. Малки, зеленикави – с цвят на танк Т 34, но струята топъл въздух се усещаше даже на два метра разстояние. Свалихме шапка на съветския технически гений.

 

 

Да се отопляваш на ток обаче излизаше много скъпо – някой път сметките минаваха 20 лева. Тогава някой измисли акумулиращите печки. Те се произвеждаха на две места, доколкото си спомням, едното беше пловдивския завод „Изгрев”. Същият завод по-късно пусна и т.н.платкови радиатори, които по дизайн биеха печките „Лъч”.
Акумулиращите печки работеха нощно време, акумулираха в тухлените си кожуси топлината и я излъчваха през деня.

Проблемът им беше, че тежаха сигурно един тон и беше почти невъзможно да се преместят – ако се смениш квартирата.
Забравихме нафтовите печки. Те се появиха през 60-те години. Бяха доста леки, но искаха кюнци. Бързо станаха модни и трябваха връзки, за да се намерят. Както и акумулиращите печки, разбира се.
Вечер по улиците щъкаха хора с 20 литрови туби в ръце. Тогава единици имаха собствени коли и тубите се пренасяха с автобуси и трамвай до най-близкия нафтопункт.
Тубите бяха мазни от нафтата и трябваше да се държат далеч от крачолите на панталоните.
По-бедните хора, които не можеха да отделят 2 лева за голяма туба, използваха по-малки.
В една студентска квартира пък зареждахме печката с чайник, който събираше нафта за 20 стотинки. Печката работеше два –три часа и отново трябваше да се търсят стотинки.
Колко щастливи бяхме обаче, когато резервоарът беше пълен догоре – първо пускахме малко нафта, след това с една дълга пръчка подпалвахме – отначало на едно, после на две…докато стигахме до 6.

„Печката на 6” беше върхът на щастието. Тогава ставаше толкова топло и приятно, че мадамите започваха сами да се събличат.

Хубавото на нафтовите печки беше, че работеха даже когато токът спираше.
По време на Режима – една зима през 80 и не знам коя година ток имахме два часа, после два часа го изключваха и т.н, спираха естествено всички електрически уреди, спираше даже парното, но нафтовата печка продължаваше да топли. И да хвърля дискретна светлина. Тъй като нямаше и телевизия, единственото нещо, което можеше да направи човек, е да се завие с едно родопско одеало и да чака. В повечето случаи се унасяхме и така можеше да прескочим и вечерята.
Оставаше обаче проблемът с къпането на бебетата. Нафтовата печка не можеше да се пренесе навсякъде. Дъщеря ми я къпехме в банята, като предварително в една купичка запалвахме спирт. Някой път замествахме спирта с ракия –анасонлийка. Бебето се омирисваше на кръчма, но това беше най-малкият кахър.
Лошото беше, че по време на Режима спираха и асансьорите. Тези, които живееха на високо, планираха до минути дневния си режим – изчисляваха кога да се приберат, кога да сготвят и да се изкъпят, кога да си легнат.
Иначе парното беше хубаво нещо. Мечтата за този плод на цивилизацията е възпята в прочутия български филм „Топло”.
Новите апартаменти ги даваха с готово парно, но с платкови радиатори. Които имаха живот не повече от 5 години. Дотогава трябваше да се сменят с чугунени.
Чугунените струваха по 500 лева на апартамент, не всички имаха толкова пари на куп, но държавата даваше заем. И аз взех заем и за няма и пет години го изплатих.
Всъщност топлото не идваше от ТЕЦ-а, а от СССР. ТЕЦ-ът беше само част от дружбата.
Великият Съветски Съюз не само ни беше освободил два пъти, но и ни пращаше евтина нафта. Част от нея препродавахме, с друга се движеше транспортът ни, с трета се топлихме евтино.
Дойде Горбачов и всичко започна да върви назад. А като дойдоха и нашите демократи на власт и си развалиха отношенията с нашия по-голям брат, започнахме да мръзнем.
В интерес на истината в началото се радвах на демокрацията, но като получих първата сметка от 480 лева и разбрах, че не вървим по правилния път.
Първо намалих радиаторите, после спрях да плащам, те спряха и да ме топлят.
Чугунените радиатори още си стоят – тежки и студени.
Гледам ги и си мисля, че съм готов на всичко – само и само да се върне онова време, когато сутрин се разхождах по гащи и по потник. Па ако ще пак да ни спират тока на 2 часа, ако ще пак да ни правят идиоти…
Защото от топлото по-хубаво няма. Описал го е още Христо Ботев в „Политическа зима”.
Блогът на Евгений Тодоров -zaprehoda.blog.bg
Continue Reading
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нашенско

По мое време пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60 и още 20 неща които ги няма днес

Published

on

1.Пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60

2.Невъзможно бе да срещнеш бездомник или клошар

3.Здравеопазването беше безплатно

4.Образованието също, като на тези от слаборазвитите райони се даваше възможност да учат в университет и с минимален успех показан от средното училище

5.На младоженците се даваше почти безлихвен заем, на стойност, колкото да си купят нова кола;

6.А помните ли, че опрощаваха заема от по-горе при родено второ дете?

7.Нямаше как да бъдеш безработен

8.Нямаше работещи бедни

9.Стига да искаш, държавата ти даваше земя да я „чоплиш“

10.Консултираше те къде, дори в най-затънтеното село, каква е почвата и какво да засееш с успех там

11.И помните ли, че през цялото време (и преди Указ 56) си имаше „частници“

12.Ако пък се заселиш трайно в Странджа-Сакар държавата поощряваше това с 10 000 лева.

(Повече пари от за една нова кола.)

13.… а да пестиш от храна беше нечувано

14.Ако се появеше масов престъпник, то беше такова събитие, че за него се говореше десетилетие… и повече даже

15.Спомнете си как обяда в заводите (тристепенно меню, с безалкохолно) беше на стойност от 5 до 8 кибрита

16.Никого не „изключваха“ за неплатен ток (а той беше пренебрежимо малка сума)

17.Телефоните се плащаха на три месеца – веднъж.

18.И даже банани ( но в показните магазини и по-скъпи) имаше почти винаги!

19.Нямаше ЧСИ, измами на старци, принуди, вилнеещи мутри, както и нямаше чувство за липса на справедливост въобще!

… това от по-горе вече не можем да го имаме…

20.Днес искаме само да ни оставят да работим и справедливост.

Нищо друго.

И засега е само мечта.

Continue Reading

Нашенско

Стар запазен ученически бележник от 80-те разказва интересни неща

Published

on

Сине,това е моят бележник от 8. клас, който баба ти пази грижливо заедно с всички мои тетрадки, контролни работи и надраскани в час учебници. Както виждаш, аз не съм бил „силен“ ученик. Мисля, че съм бил обаче добър ученик.

Надявам се да е така, защото все още пазя много приятелства със съученици от моя клас. Надявам се да е така и защото пазя добри спомени от всички мои преподаватели. Помня името на всеки мой учител. Помня къде и как е стоял и какво ми е казал, когато ми е писал „Лош 1“, „Слаб 2“ и „Отличен 6“.

Сине, не оценките ще те направят добър човек. Те обаче ще са атестат за това, какви усилия ще полагаш за своето развитие. Те няма да бъдат само оценки за това, колко и какво си запомнил или как си преписал. Те ще за оценки за това какво отношение имаш към живота. Обучението в този етап е част от него.

Уважавай учителите си – те правят всичко по силите си, за да ти предадат целия си опит и знания, които ще са ти от ползва занапред.

Уважавай съучениците си – те са твоите приятели и те са тези, с които ще делиш следващите пет години негодуванието от внезапно контролно, щастието от взет изпит и много други емоции.

За това – бъди умерен в преценката си за хората и не упреквай никой друг, ако нещо не се реализира според твоите планове. Бори се за всяка победа. Тя никога няма дойде даром.

Бъди Човек, сине!

Ангел Ангелов

Continue Reading

Нашенско

Разказ за времето когато народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо

Published

on

По времето на Тодор Живков народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо. Плюят по социализма, но като днешната скъпотия и мизерия не е имало.
През последните 5-6 години до 1990 г. прясното мляко беше по 30 ст., киселото – по 22 с бурканче или в кофичка.

Краве сиренето беше 2.60 лв. То никога не е било на държавни дотации, а ментета не си и помисляхме, че може да има. Минималната заплата беше 120 лв. (както и моята), но през 1989 г. я направиха 140 лв.

Рибната консерва „Копърка“, символ на студентската мизерия, беше 28 стотинки. Замразената скумрия – 1.20-1.60 лв., според едрината. „Кучешката радост“ беше 3.30 или 3.60 лв. – дето сега ни агитират да умрем за нея. Ама беше от месо, припомня socbg.com.
Бялото вино беше 97 ст. Плодовата ракия – 3.90 лв., сливовата – 4.90-5.10.
Дядо ми е работил 25 години като елмонтьор и квартален електротехник, за това време 2 пъти е спирал ток за неплащане. С една минимална заплата можеше да се купят 3500 киловатчаса дневна енергия или 2000 автобусни билетчета, или 31 кг свински бут с кост, или 400 литра прясно мляко.

Нямаше или почти нямаше семейство, което поне през година да не ходи на почивка, някои ходеха 2 пъти в годината. А сега?

По тия времена съм видял само двама неграмотни. И двамата цигани, единият възрастен, другият – син на цигански барон.

Демонстративно не искаше да се научи да чете. Обаче попадна на мен като ефрейтор. Толкоз бой, лицеви опори и коремни преси отнесе, че за 14 дни се научи да чете дотолкова, че да научи сам наизуст военната клетва.

Сега сочат с умиление как гражданите някъде на Запад оставяли монетки върху повредения автомат на метрото – демек съвестни.

Едно време млякото го разнасяха нощем, оставяха го пред магазините или сладкарниците. Минувачите си вземаха мляко и оставяха стотинки. И ни млякото изчезваше, ни стотинките.

Хората по селата масово не заключваха къщите си. Баба ми беше инкасаторка и влизахме у хората като у лелини си, нищо че ги нямаше у тях. Оставяхме си колелетата незаключени пред някой приятел и си ги намирахме непипнати.
Голямо произшествие беше, когато на един приятел изчезна аптечката – със седмици се коментираше.

Continue Reading
Advertisement

Интересни

Нашенско2 месеца ago

По мое време пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60 и още 20 неща които ги няма днес

1.Пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60 2.Невъзможно бе да срещнеш бездомник или клошар 3.Здравеопазването беше...

Нашенско2 месеца ago

Стар запазен ученически бележник от 80-те разказва интересни неща

Сине,това е моят бележник от 8. клас, който баба ти пази грижливо заедно с всички мои тетрадки, контролни работи и...

Нашенско2 месеца ago

Разказ за времето когато народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо

По времето на Тодор Живков народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо. Плюят по...

Нашенско2 месеца ago

Намерих любовта на живота си след жесток скандал в трамвай през 80-те

„Всяко зло за добро“. Така казват, но аз винаги съм смятала, че в това няма нищо вярно. И ако някой...

Нашенско2 месеца ago

Наричахме учителките си „другарко“ ключът за вкъщи висеше на връвчица на врата ни и още:

По цял ден играехте на криеница или на стражари и апаши пред блока и крещяхте на майка си да ви...

Нашенско2 месеца ago

12 безценни бабини съвета, които помагат и до днес..

1. Пий вода там, където пият конете. Конят няма да близне лоша вода. 2. Сложи постелята си там, където лежи...

Казарма2 месеца ago

Къде си служил и кога? Намери свои стари бойни другари от родната казарма

Маршировки, учения, отдаване на почест на командира, нощни дежурства, лъскане на кубинките, сапунка в спалното, стрелби, тактики, караули, наряди, дрямка...

Любопитно2 месеца ago

Филмът от края на 70-те, заради който улиците опустяваха

Сред малкото американски сериали, излъчени у нас преди 89-та година, се откроява невероятната екранизация по романа на Ъруин Шоу „Богат...

Любопитно2 месеца ago

Едно време имаше така наречен младоженски заем до 10 000 лв

Понеже чета, че доста хора и най- вече младите не вярват как сме живели преди 1989 година и само сме...

Любопитно2 месеца ago

Клас, стани, клас, мирно! Или когато в училищата имаше ред и дисциплина

Тогава училището не беше зависимо от броя ученици и затова при лошо поведение или слаб успех те изключваха, без да...

Любопитно2 месеца ago

Милиционери проверяват документи в нощен влак на БДЖ през 80-те

По времето на социализма в България във всяка композиция на БДЖ имаше дежурен милиционер от Транспортна милиция/1989г полиция/ и криминалните...

Любопитно2 месеца ago

Посещението на Маргарет Тачър в Професионално химическо училище “Дмитрий Менделеев” в Стара Загора (Статия)

Трябва да призная, че ми направи удивително впечатление едно техническо училище в Стара Загора. Особено се учудих на голямата степен...

Ваканции2 месеца ago

По времето на социализма основният декемврийски празник беше отбелязването на Нова година

Вместо електронни китайски лампички, най-често по дръвчето се закрепваха истински свещички, които се палеха всяка вечер Подаръците се поставяха под...

Любопитно2 месеца ago

Една боза от 6 стотинки-ключ към спомените от едно време

Фразата „Една боза от 6“ отдавна е напуснала очертанията на филмовата реплика и се е превърнала в ключ към спомените...

Любопитно2 месеца ago

Ходехме на комсомолски бригади, работехме с желание и гордост, че сме полезни

Спомних си преди над 40 г. като служител на БНБ как ходехме на бригади, какъв културен живот кипеше. От комсомолската...

Без категория2 месеца ago

„Ранобудното петленце“ което събуждаше поколения деца (АУДИО)

Един позабравен мотив от едни позабравени години. „Ранобудно петленце“ е радио сигнал, с който поколения деца се събуждаха сутрин и...

Любопитно2 месеца ago

Легендарните „Комети“ Един хубав спомен от младостта (Видео)

Преди години, когато бях млад, по нашето Черноморие имаше Комети. Това бяха бързоходни корабчета на подводни криле. Те развиваха голяма...

Любопитно2 месеца ago

София-Студентски град в снимки от 80-те

Студентски град е жилищен комплекс в югоизточна София, граничещ с кварталите „Дианабад“, „Дървеница“, „Витоша“ и „Малинова долина“. Намира се в...

Любопитно2 месеца ago

На пързалката-зимата през нашето детство

Ах, каква пързалка има, Анче, тази зима! – каза бате със въздишка, уж четеше книжка. И измъкнахме се двама, без...

Нашенско2 месеца ago

За Коледа колехме прасето и пълнехме кървавица

В недалечното минало всички по-забележителни празници бяха почитани във всички балкански села. Хората с голямо желание празнуваха Коледа и Нова...

Advertisement

Trending