Нашенско

7 правила, които всяка жена трябва да следва, за да има един прекрасен живот

Published

6 години ago

05.06.2019

hemiargus

Много често обществото поставя ограничения за нас жените – ние трябва да сме майки, съпруги, дъщери, приятели, мениджъри…И също толкова често тези рамки ни бутат надолу и ни спират. Именно затова трябва да забравим за тях. Точно в този момент.

Ето нашите 7 правила, които трябва всяка истинска жена да следва, за да има един прекрасен живот.

1. Истинската жена не гони щастието.

Преследването на щастието е любим спорт на всеки от нас. Бих казала доста популярен и глупав спорт. Всички сме се забързали да вземем, да догоним щастието – за по-добро бъдеще, за утре, за следващата година. Истинската жена напълно игнорира това надбягване.

Тя живее тук, в настоящето. Сега, за този миг и ден.

2.Сега е най-интересният и важен момент за една истинска жена.

Естествено, че тя има планове за бъдещето, но не живее в него. Живее днес, сега. Тя знае, че заради изречения, които започват с „Когато отслабна…“ и „Когато срещна моя принц…“, не си заслужава да пропиляваш живота си.

3. Да си истинска жена е привилегия и тя го разбира прекрасно.

Тя уважава и оценява факта, че се е родила жена. Да си жена не се състои само в това да се държиш женствено. Тя го знае. Тя го чувства.

За нея да бъде истинска жена не е изпитание, а подарък. Тя култивира женствеността си на всички нива – вътрешно ( емоции, чувства, мисли ) и външно ( тяло, облекло, поведение ).

4. Тя живее по свое собствено темпо.

Когато темпото ни на живот е прекалено бавно, ние не му се наслаждаваме. Когато пък е прекалено забързано, нямаме време да му се насладим изобщо. Истинската жена живее в хармония с това темпо и от там идва нейната висока сетивност.

Тя управлява събитията в живота си по начин, удобен за нея и наглася темпото според обстоятелствата.

Истинската жена живее така, че да изпълни всичките си желания и да не изгуби апетит за живот. Най-важното нещо в нейните действия е се разбере причината за поведението ѝ.

5. Тя вече е подминала фазата на „доброто момиче“.

„Доброто момиче“ е дъщеря – тя трябва да е достатъчно добра, за да получи позволение, дори и нейните желания да са тотално различни.

Добрите момичета живеят на принципа „трябва“ и „не трябва“. Този тип жени много рядко се питат какво всъщност искат те самите.

Истинската жена е изоставила вече вътрешното си „добро момиче“ някъде в миналото, наравно с постоянното желание за одобрение и похвала

Тя не игнорира мнението на другите за нея, тя просто не доказва нищо на никого, особено своите собствени интереси.

А колкото до недостатъците ѝ – да, тя ги има, но се отнася към тях доста снизходително. Истинската жена ги вижда, но не драматизира около тях – не ги крие, но и не ги излага на показ пред света.

6. Тя обича възрастта си. Винаги.

Истинската жена винаги може да извлече полза от своята възраст.

Тя не мисли, че да направиш нещо когато си на 20 или на 60 е „прекалено рано“ или „ прекалено късно“. Това е просто извинение на всички, които използват възрастта си като параван на страха си или вътрешните си табута.

Истинската жена може да прави всичко на всяка възраст.

Именно затова тя не съжалява за нищо, за което не е имала време да направи. Тя все още може да ги направи! Това в никакъв случай не означава, че тя не се грижи за себе си или не се стреми да изглежда добре.

Тя просто не се преструва, че е с 20 години по-млада – независимо дали говорим за начин на обличане или държание в обществото. Тя знае, че всяка възраст има своя красота, сексуалност и чар.

7. Тя много добре знае разликата между сама и самотна.

Истинската жена се наслаждава на времето, което ѝ остава да изкара със себе си.

Тя не се стреми да привлече някакви случайни хора в живота си, само и само да не остане сама. Да има време за себе си е подарък. Това е най-добрият начин за нея да се възстанови и да зареди живота си със спокойствие и смисъл.

Нашенско

По мое време пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60 и още 20 неща които ги няма днес

Published

1 година ago

11.12.2023

hemiargus

1.Пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60

2.Невъзможно бе да срещнеш бездомник или клошар

3.Здравеопазването беше безплатно

4.Образованието също, като на тези от слаборазвитите райони се даваше възможност да учат в университет и с минимален успех показан от средното училище

5.На младоженците се даваше почти безлихвен заем, на стойност, колкото да си купят нова кола;

6.А помните ли, че опрощаваха заема от по-горе при родено второ дете?

7.Нямаше как да бъдеш безработен

8.Нямаше работещи бедни

9.Стига да искаш, държавата ти даваше земя да я „чоплиш“

10.Консултираше те къде, дори в най-затънтеното село, каква е почвата и какво да засееш с успех там

11.И помните ли, че през цялото време (и преди Указ 56) си имаше „частници“

12.Ако пък се заселиш трайно в Странджа-Сакар държавата поощряваше това с 10 000 лева.

(Повече пари от за една нова кола.)

13.… а да пестиш от храна беше нечувано

14.Ако се появеше масов престъпник, то беше такова събитие, че за него се говореше десетилетие… и повече даже

15.Спомнете си как обяда в заводите (тристепенно меню, с безалкохолно) беше на стойност от 5 до 8 кибрита

16.Никого не „изключваха“ за неплатен ток (а той беше пренебрежимо малка сума)

17.Телефоните се плащаха на три месеца – веднъж.

18.И даже банани ( но в показните магазини и по-скъпи) имаше почти винаги!

19.Нямаше ЧСИ, измами на старци, принуди, вилнеещи мутри, както и нямаше чувство за липса на справедливост въобще!

… това от по-горе вече не можем да го имаме…

20.Днес искаме само да ни оставят да работим и справедливост.

Нищо друго.

И засега е само мечта.

Нашенско

Стар запазен ученически бележник от 80-те разказва интересни неща

Published

1 година ago

11.12.2023

hemiargus

Сине,това е моят бележник от 8. клас, който баба ти пази грижливо заедно с всички мои тетрадки, контролни работи и надраскани в час учебници. Както виждаш, аз не съм бил „силен“ ученик. Мисля, че съм бил обаче добър ученик.

Надявам се да е така, защото все още пазя много приятелства със съученици от моя клас. Надявам се да е така и защото пазя добри спомени от всички мои преподаватели. Помня името на всеки мой учител. Помня къде и как е стоял и какво ми е казал, когато ми е писал „Лош 1“, „Слаб 2“ и „Отличен 6“.

Сине, не оценките ще те направят добър човек. Те обаче ще са атестат за това, какви усилия ще полагаш за своето развитие. Те няма да бъдат само оценки за това, колко и какво си запомнил или как си преписал. Те ще за оценки за това какво отношение имаш към живота. Обучението в този етап е част от него.

Уважавай учителите си – те правят всичко по силите си, за да ти предадат целия си опит и знания, които ще са ти от ползва занапред.

Уважавай съучениците си – те са твоите приятели и те са тези, с които ще делиш следващите пет години негодуванието от внезапно контролно, щастието от взет изпит и много други емоции.

За това – бъди умерен в преценката си за хората и не упреквай никой друг, ако нещо не се реализира според твоите планове. Бори се за всяка победа. Тя никога няма дойде даром.

Бъди Човек, сине!

Ангел Ангелов

Нашенско

Разказ за времето когато народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо

Published

1 година ago

11.12.2023

hemiargus

По времето на Тодор Живков народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо. Плюят по социализма, но като днешната скъпотия и мизерия не е имало.

През последните 5-6 години до 1990 г. прясното мляко беше по 30 ст., киселото – по 22 с бурканче или в кофичка.

Краве сиренето беше 2.60 лв. То никога не е било на държавни дотации, а ментета не си и помисляхме, че може да има. Минималната заплата беше 120 лв. (както и моята), но през 1989 г. я направиха 140 лв.

Рибната консерва „Копърка“, символ на студентската мизерия, беше 28 стотинки. Замразената скумрия – 1.20-1.60 лв., според едрината. „Кучешката радост“ беше 3.30 или 3.60 лв. – дето сега ни агитират да умрем за нея. Ама беше от месо, припомня socbg.com.
Бялото вино беше 97 ст. Плодовата ракия – 3.90 лв., сливовата – 4.90-5.10.
Дядо ми е работил 25 години като елмонтьор и квартален електротехник, за това време 2 пъти е спирал ток за неплащане. С една минимална заплата можеше да се купят 3500 киловатчаса дневна енергия или 2000 автобусни билетчета, или 31 кг свински бут с кост, или 400 литра прясно мляко.

Нямаше или почти нямаше семейство, което поне през година да не ходи на почивка, някои ходеха 2 пъти в годината. А сега?

По тия времена съм видял само двама неграмотни. И двамата цигани, единият възрастен, другият – син на цигански барон.

Демонстративно не искаше да се научи да чете. Обаче попадна на мен като ефрейтор. Толкоз бой, лицеви опори и коремни преси отнесе, че за 14 дни се научи да чете дотолкова, че да научи сам наизуст военната клетва.

Сега сочат с умиление как гражданите някъде на Запад оставяли монетки върху повредения автомат на метрото – демек съвестни.

Едно време млякото го разнасяха нощем, оставяха го пред магазините или сладкарниците. Минувачите си вземаха мляко и оставяха стотинки. И ни млякото изчезваше, ни стотинките.

Хората по селата масово не заключваха къщите си. Баба ми беше инкасаторка и влизахме у хората като у лелини си, нищо че ги нямаше у тях. Оставяхме си колелетата незаключени пред някой приятел и си ги намирахме непипнати.
Голямо произшествие беше, когато на един приятел изчезна аптечката – със седмици се коментираше.