Нашенско

Трагедията е неописуема. Още един ангел отиде на небето. Почивай в мир

Published

6 години ago

05.06.2019

Съдбата на 17-годишна холандка, която избра смъртта пред болестта, разтърси света – Ноа Потовен получи право на евтаназия и тя беше извършена преди ден, съобщиха „Дейли мейл“ и „Таймс“.

Лекарите са поставили смъртоносната инжекция само ден, след като момичето навършило 17 години, защото по закон именно от тази възраст холандските граждани имат право да вземат решение за евтаназия без съгласието на родителите си.

Майка й и баща й обаче не знаели за нейното решение и изпаднали в шок, когато научили малко преди евтаназията. Те случайно намерили в стаята й няколко прощални писма, които оставила за тях и приятелите си и в които обяснява защо е стигнала до този избор. След това Ноа отправила и разтърсващо послание в социалната мрежа, в което заявила, че всичко това е резултат на безнадеждно и непоносимо психическо страдание и че до 10 дни ще умре.

„Свършва се. Не съм истински жива от толкова дълго време. Дишам, но не живея!“, написала Ноа, която от известно време спряла да се храни и дори да пие вода, след като миналата година била приета в болница в тежко състояние с поднормено тегло и поставена в кома на изкуствено хранене.

Тя е страдала от посттравматичен стрес, депресия и анорексия, предизвикани от насилие в детството й. Когато била на 11 години била нападната от свой съученик на парти, а на 14 – изнасилена от двама души. Скрила обаче тези факти от родителите си, защото я било срам.

Преди да умре, Ноа си направила списък с 15 неща, които да направи – като да кара за първи път скутер, да си направи татуировка, да пие алкохол и да пуши цигара.

Миналата година е публикувана книгата на Ноа „Да побеждаваш или да се учиш“, в която описва как преживява болката и страха всеки ден отново и отново и как в живота си на изолация се чувства почти като престъпник, макар никога да не е откраднала дори дори сладкиш от магазин. Тя се превръща в бестселър и е определяна като „най-тъжната книга“ на десетилетието.

Холандската депутатка Лиза Вестервелд, която е посетила Ноа преди смъртта й, каза, че е много силно впечатлена от нейната сила.

„Никога няма да я забравя. Ще продължим борбата й“, заяви Вестерелд пред местните медии.

Всъщност според холандския закон на евтаназията право имат всички, които са навършили 12 години, но само в случаи, когато заболяванията им са несъвместими с живота. През 2017 г. 6,5 хиляди души са избрали смъртта, възползвайки се от закона – това прави около 4,5% от всички смъртни случаи в страната.

Евтаназията е позволена и в Белгия, където миналата година лекари прекратиха живота на две тежко болни момчета – на 9 и 11 години. Децата станаха най-малките пациенти, на които са поставени смъртоносните инжекции.

У нас парламентът отхвърли идеята „сладката смърт“ да бъде разрешена и в България.

Нашенско

По мое време пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60 и още 20 неща които ги няма днес

Published

1 година ago

11.12.2023

hemiargus

1.Пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60

2.Невъзможно бе да срещнеш бездомник или клошар

3.Здравеопазването беше безплатно

4.Образованието също, като на тези от слаборазвитите райони се даваше възможност да учат в университет и с минимален успех показан от средното училище

5.На младоженците се даваше почти безлихвен заем, на стойност, колкото да си купят нова кола;

6.А помните ли, че опрощаваха заема от по-горе при родено второ дете?

7.Нямаше как да бъдеш безработен

8.Нямаше работещи бедни

9.Стига да искаш, държавата ти даваше земя да я „чоплиш“

10.Консултираше те къде, дори в най-затънтеното село, каква е почвата и какво да засееш с успех там

11.И помните ли, че през цялото време (и преди Указ 56) си имаше „частници“

12.Ако пък се заселиш трайно в Странджа-Сакар държавата поощряваше това с 10 000 лева.

(Повече пари от за една нова кола.)

13.… а да пестиш от храна беше нечувано

14.Ако се появеше масов престъпник, то беше такова събитие, че за него се говореше десетилетие… и повече даже

15.Спомнете си как обяда в заводите (тристепенно меню, с безалкохолно) беше на стойност от 5 до 8 кибрита

16.Никого не „изключваха“ за неплатен ток (а той беше пренебрежимо малка сума)

17.Телефоните се плащаха на три месеца – веднъж.

18.И даже банани ( но в показните магазини и по-скъпи) имаше почти винаги!

19.Нямаше ЧСИ, измами на старци, принуди, вилнеещи мутри, както и нямаше чувство за липса на справедливост въобще!

… това от по-горе вече не можем да го имаме…

20.Днес искаме само да ни оставят да работим и справедливост.

Нищо друго.

И засега е само мечта.

Нашенско

Стар запазен ученически бележник от 80-те разказва интересни неща

Published

1 година ago

11.12.2023

hemiargus

Сине,това е моят бележник от 8. клас, който баба ти пази грижливо заедно с всички мои тетрадки, контролни работи и надраскани в час учебници. Както виждаш, аз не съм бил „силен“ ученик. Мисля, че съм бил обаче добър ученик.

Надявам се да е така, защото все още пазя много приятелства със съученици от моя клас. Надявам се да е така и защото пазя добри спомени от всички мои преподаватели. Помня името на всеки мой учител. Помня къде и как е стоял и какво ми е казал, когато ми е писал „Лош 1“, „Слаб 2“ и „Отличен 6“.

Сине, не оценките ще те направят добър човек. Те обаче ще са атестат за това, какви усилия ще полагаш за своето развитие. Те няма да бъдат само оценки за това, колко и какво си запомнил или как си преписал. Те ще за оценки за това какво отношение имаш към живота. Обучението в този етап е част от него.

Уважавай учителите си – те правят всичко по силите си, за да ти предадат целия си опит и знания, които ще са ти от ползва занапред.

Уважавай съучениците си – те са твоите приятели и те са тези, с които ще делиш следващите пет години негодуванието от внезапно контролно, щастието от взет изпит и много други емоции.

За това – бъди умерен в преценката си за хората и не упреквай никой друг, ако нещо не се реализира според твоите планове. Бори се за всяка победа. Тя никога няма дойде даром.

Бъди Човек, сине!

Ангел Ангелов

Нашенско

Разказ за времето когато народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо

Published

1 година ago

11.12.2023

hemiargus

По времето на Тодор Живков народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо. Плюят по социализма, но като днешната скъпотия и мизерия не е имало.

През последните 5-6 години до 1990 г. прясното мляко беше по 30 ст., киселото – по 22 с бурканче или в кофичка.

Краве сиренето беше 2.60 лв. То никога не е било на държавни дотации, а ментета не си и помисляхме, че може да има. Минималната заплата беше 120 лв. (както и моята), но през 1989 г. я направиха 140 лв.

Рибната консерва „Копърка“, символ на студентската мизерия, беше 28 стотинки. Замразената скумрия – 1.20-1.60 лв., според едрината. „Кучешката радост“ беше 3.30 или 3.60 лв. – дето сега ни агитират да умрем за нея. Ама беше от месо, припомня socbg.com.
Бялото вино беше 97 ст. Плодовата ракия – 3.90 лв., сливовата – 4.90-5.10.
Дядо ми е работил 25 години като елмонтьор и квартален електротехник, за това време 2 пъти е спирал ток за неплащане. С една минимална заплата можеше да се купят 3500 киловатчаса дневна енергия или 2000 автобусни билетчета, или 31 кг свински бут с кост, или 400 литра прясно мляко.

Нямаше или почти нямаше семейство, което поне през година да не ходи на почивка, някои ходеха 2 пъти в годината. А сега?

По тия времена съм видял само двама неграмотни. И двамата цигани, единият възрастен, другият – син на цигански барон.

Демонстративно не искаше да се научи да чете. Обаче попадна на мен като ефрейтор. Толкоз бой, лицеви опори и коремни преси отнесе, че за 14 дни се научи да чете дотолкова, че да научи сам наизуст военната клетва.

Сега сочат с умиление как гражданите някъде на Запад оставяли монетки върху повредения автомат на метрото – демек съвестни.

Едно време млякото го разнасяха нощем, оставяха го пред магазините или сладкарниците. Минувачите си вземаха мляко и оставяха стотинки. И ни млякото изчезваше, ни стотинките.

Хората по селата масово не заключваха къщите си. Баба ми беше инкасаторка и влизахме у хората като у лелини си, нищо че ги нямаше у тях. Оставяхме си колелетата незаключени пред някой приятел и си ги намирахме непипнати.
Голямо произшествие беше, когато на един приятел изчезна аптечката – със седмици се коментираше.