Нашенско
Хванах си любовница, докато жена ми е бременна –

Това е истинска история от истинския живот. Дами, какво смятате за поведението на този мъж?
„Да. Имам любовница. Тази дума е някак неприятна, а и дамите сигурно биха ме убили с камъни. Но това е за кратко. Просто съпругата ми е бременна… Но нека започна отначало.
Оженихме се преди 6 години, аз бях на 30, а жена ми на 24. Дотогава вече се бях наиграл достатъчно, исках да създам семейство, да имам деца. А и на по-малкия ми брат му се родиха близнаци – направо му завидях!
Когато видях бъдещата си съпруга, всичко се нареди по местата си… Много скоро ѝ предложих брак. За какво да отлагам – майката на бъдещите ти деца се познава веднага, сигурен съм!
Заживяхме просто идеално, не поглеждах никоя освен жена си. Когато тя ми съобщи, че е бременна, направо полудях от радост. Стъпвах на пръсти покрай нея! Мои познати момичета ме взимаха на подбив, казваха приятелски, че съм мъж под чехъл.
А после изведнъж на десетата седмица… е, нямаше вече бебе. Жена ми пометна. Случва се, така ми казаха. Да не дава Господ такива „случки“ – жена ми беше в ужасно състояние, а и аз също. Половин година се пазихме, както ни посъветваха лекарите, правихме разни неща за укрепване на здравето, тя пиеше разни хапчета. После захвърлихме контрацептивите, дълго се старахме, но без резултат! Две години не можа да зачене… А после – пак две черти и радост! Но изведнъж ме обзе ужасен страх. Спрях да я докосвам, само ѝ казвах, че я обичам. На ръце я носих, стараех се да предугаждам всяко нейно желание. Всичко вървеше добре до 4 месеца и половина! И после пак… Изтекоха ѝ водите и детето остана вътре да се задушава. На 18-та седмица – аборт по медицински показания. Вече се чувствам като акушер-гинеколог – толкова неща научих за това време.
Не мога да опиша с думи какво преживя жена ми. Плачеше постоянно, особено когато виждаше бебета, даже и по телевизията. А мен ме обзе някакво безразличие. Казах си, че така ни е било писано. Нали я обичам? Обичам я, разбира се! Тя е моята жена, най-прекрасната, животът ми с нея е чудесен. А деца… Не на всеки му е писано да има деца. Общо взето реших да не правя голяма трагедия от това. Казах на жена си, че животът е дълъг. Да оставим нещата да вървят така, както се случи, пък аз няма да спра да я обичам никога.
И представете си – вече сме в седмия месец! Жена ми е почти на 30 години, тя винаги е била красавица, а сега направо свети отвътре. Според мен е на идеалната възраст, за да стане майка!
А аз започнах връзка с Полина… Тя ми е колежка, работим в един офис. Когато жена ми забременя за трети път, аз спрях да изпитвам влечение към нея. То и лекарите ми наредиха да бъда внимателен с нея, а аз и сам не мога да ѝ посегна – изпитвам същия ужас, че ще стане като предните два пъти. Реших, че няма да я закачам, докато не роди. А и тя самата се плаши от всичко.
В крайна сметка аз съм здрав 35-годишен мъж, годините си минават, а ние толкова въздържание сме имали в живота си, не можахме да се отпуснем като хората.
Полина е интересна жена, сочна, омъжена, с една-две години по-възрастна от мен. Не може да има деца и не се тормози по този повод. Живее си за собствен кеф и няма против малко разнообразие. Общо взето е без претенции. Има си всичко, но ѝ липсва малко екшън. Както се оказа, и на мен ми липсва. Допреди това не бях изневерявал на жена си, хрумвали са ми подобни мисли, но едни такива… по-скоро теоретични. А с Полина се познаваме отдавна, поддържаме нормална комуникация на работа и си казах „Защо пък не?“.
Това дори не е изневяра, а чисто физиологично упражнение. Разтоварване и нищо повече. „Любовницата“ ми (ама че дума… отживелица някаква) гледа по същия начин на връзката ни. Когато жена ми роди, всичко това ще приключи веднага! Полина ще си намери друг екшън, а аз ще стана примерен баща, сигурен съм. Пък примерен съпруг съм си и сега – жена ми е единствената за мен!“
woman.bg
Нашенско
По мое време пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60 и още 20 неща които ги няма днес

1.Пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60
2.Невъзможно бе да срещнеш бездомник или клошар
3.Здравеопазването беше безплатно
4.Образованието също, като на тези от слаборазвитите райони се даваше възможност да учат в университет и с минимален успех показан от средното училище
5.На младоженците се даваше почти безлихвен заем, на стойност, колкото да си купят нова кола;
6.А помните ли, че опрощаваха заема от по-горе при родено второ дете?
7.Нямаше как да бъдеш безработен
8.Нямаше работещи бедни
9.Стига да искаш, държавата ти даваше земя да я „чоплиш“
10.Консултираше те къде, дори в най-затънтеното село, каква е почвата и какво да засееш с успех там
11.И помните ли, че през цялото време (и преди Указ 56) си имаше „частници“
12.Ако пък се заселиш трайно в Странджа-Сакар държавата поощряваше това с 10 000 лева.
(Повече пари от за една нова кола.)
13.… а да пестиш от храна беше нечувано
14.Ако се появеше масов престъпник, то беше такова събитие, че за него се говореше десетилетие… и повече даже
15.Спомнете си как обяда в заводите (тристепенно меню, с безалкохолно) беше на стойност от 5 до 8 кибрита
16.Никого не „изключваха“ за неплатен ток (а той беше пренебрежимо малка сума)
17.Телефоните се плащаха на три месеца – веднъж.
18.И даже банани ( но в показните магазини и по-скъпи) имаше почти винаги!
19.Нямаше ЧСИ, измами на старци, принуди, вилнеещи мутри, както и нямаше чувство за липса на справедливост въобще!
… това от по-горе вече не можем да го имаме…
20.Днес искаме само да ни оставят да работим и справедливост.
Нищо друго.
И засега е само мечта.
Нашенско
Стар запазен ученически бележник от 80-те разказва интересни неща

Сине,това е моят бележник от 8. клас, който баба ти пази грижливо заедно с всички мои тетрадки, контролни работи и надраскани в час учебници. Както виждаш, аз не съм бил „силен“ ученик. Мисля, че съм бил обаче добър ученик.
Надявам се да е така, защото все още пазя много приятелства със съученици от моя клас. Надявам се да е така и защото пазя добри спомени от всички мои преподаватели. Помня името на всеки мой учител. Помня къде и как е стоял и какво ми е казал, когато ми е писал „Лош 1“, „Слаб 2“ и „Отличен 6“.
Сине, не оценките ще те направят добър човек. Те обаче ще са атестат за това, какви усилия ще полагаш за своето развитие. Те няма да бъдат само оценки за това, колко и какво си запомнил или как си преписал. Те ще за оценки за това какво отношение имаш към живота. Обучението в този етап е част от него.
Уважавай учителите си – те правят всичко по силите си, за да ти предадат целия си опит и знания, които ще са ти от ползва занапред.
Уважавай съучениците си – те са твоите приятели и те са тези, с които ще делиш следващите пет години негодуванието от внезапно контролно, щастието от взет изпит и много други емоции.
За това – бъди умерен в преценката си за хората и не упреквай никой друг, ако нещо не се реализира според твоите планове. Бори се за всяка победа. Тя никога няма дойде даром.
Бъди Човек, сине!
Ангел Ангелов
Нашенско
Разказ за времето когато народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо

Краве сиренето беше 2.60 лв. То никога не е било на държавни дотации, а ментета не си и помисляхме, че може да има. Минималната заплата беше 120 лв. (както и моята), но през 1989 г. я направиха 140 лв.
Рибната консерва „Копърка“, символ на студентската мизерия, беше 28 стотинки. Замразената скумрия – 1.20-1.60 лв., според едрината. „Кучешката радост“ беше 3.30 или 3.60 лв. – дето сега ни агитират да умрем за нея. Ама беше от месо, припомня socbg.com.
Бялото вино беше 97 ст. Плодовата ракия – 3.90 лв., сливовата – 4.90-5.10.
Дядо ми е работил 25 години като елмонтьор и квартален електротехник, за това време 2 пъти е спирал ток за неплащане. С една минимална заплата можеше да се купят 3500 киловатчаса дневна енергия или 2000 автобусни билетчета, или 31 кг свински бут с кост, или 400 литра прясно мляко.
Нямаше или почти нямаше семейство, което поне през година да не ходи на почивка, някои ходеха 2 пъти в годината. А сега?
По тия времена съм видял само двама неграмотни. И двамата цигани, единият възрастен, другият – син на цигански барон.
Демонстративно не искаше да се научи да чете. Обаче попадна на мен като ефрейтор. Толкоз бой, лицеви опори и коремни преси отнесе, че за 14 дни се научи да чете дотолкова, че да научи сам наизуст военната клетва.
Сега сочат с умиление как гражданите някъде на Запад оставяли монетки върху повредения автомат на метрото – демек съвестни.
Едно време млякото го разнасяха нощем, оставяха го пред магазините или сладкарниците. Минувачите си вземаха мляко и оставяха стотинки. И ни млякото изчезваше, ни стотинките.
Хората по селата масово не заключваха къщите си. Баба ми беше инкасаторка и влизахме у хората като у лелини си, нищо че ги нямаше у тях. Оставяхме си колелетата незаключени пред някой приятел и си ги намирахме непипнати.
Голямо произшествие беше, когато на един приятел изчезна аптечката – със седмици се коментираше.
-
Нашенско6 години ago
Дънов го е казал ясно: Бягай далеч, видиш ли човек, който има
-
Нашенско6 години ago
БГ ПРАВОСЪДИЕ: Антон Иванов уби Димитър и 20-годишния Краси. Няма да лежи в затвора
-
Нашенско7 години ago
РЕШЕНО! 1700 евро минимална работна заплата във всички държави членки на Европейски съюз от 2020 година
-
Нашенско6 години ago
Премиерът подпука Йончева и БСП: За „Добро утро“ и „Лека нощ“ трябва да казват Борисов!
-
Любопитно7 години ago
ТАЗИ ПРОСТА ЗАДАЧА ЩЕ ВИ ПРЪСНЕ МОЗЪЦИТЕ! ПРОБВАТЕ ДАЛИ ЩЕ СЕ СПРАВИТЕ!
-
Нашенско6 години ago
Жена се озова в интензивното след самозадоволяване! Студентка по медицина се
-
Нашенско6 години ago
Фолкът потъна в скръб! Отиде си млад и обичан изпълнител
-
Нашенско7 години ago
Велико: Рецептата на проф. Начев спасява сърцето от операция!