Нашенско
Мъката на една провалила се майка: Отгледах чудовища, които ме захвърлиха на стари години да умра в самота
Събудих се от силните гласове, които идваха от болничния коридор. Децата ми се караха кой да поеме грижите за мен. Откакто паднах на легло, ги слушам как прехвърлят отговорността си един на друг. Не ме искат вече. Стара и болна съм, ще им бъда в тежест.
Посветих целия си живот на тези двама неблагодарници. Съпругът ми почина млад и се наложи сама да отгледам сина и дъщеря си. Работих на две места, за да имат всичко. Платих им образованието и благодарение на мен днес дъщеря ми е дизайнер, а синът ми – строителен инженер. Когато бях здрава, гледах децата им. Водех ги на училище, прибирах ги, а вечер им помагах с домашните. През уикендите оставаха да нощуват при мен, за да могат родителите им да си отпочинат на спокойствие. Но един ден припаднах. Лекарите казаха, че е от напрежението. Докато бях в болницата, дъщеря ми ме посети само веднъж, а синът се интересуваше как съм единствено по телефона. Слава Богу, излекуваха ме, но докторът каза да не се преуморявам. Едва се бях прибрала и ми доведоха внуците на гости. Знаете как е с малки деца: тичаш покрай тях, играете си на детската площадка, приготвяш им вкусна храна.
Два месеца по-късно краката ми започнаха да се схващат. Много трудно се придвижвах. Помолих сина ми да ме закара с колата си за изследване, но той беше все зает, затова си наех такси. За един беден пенсионер, това са излишни разходи. В болницата лекарите ми направиха обстоен преглед, за да разберат причината за заболяването ми. Оказа се, че имам кръвен съсирек в крака, който отслабва кръвообращението и е много опасен за живота. Операцията била рискована, затова ми препоръчаха скъпо лечение. С течение на времето проблемът се задълбочи. Един ден не можах да стана от леглото. Обадих се на дъщеря си, но тя била на работа и ме посъветва да извикам линейка. Оттогава не чувствам краката си и не мога да се движа. Лекарите обясниха на децата ми, че отсега нататък ще се наложи да се грижат за мен, защото съм в безпомощно състояние.
У дома сина и дъщерята дълго се караха кой от тях ще ме вземе да живея при него. Дъщеря се аргументира, че апартаментът й е малък и няма отделна стая за болен човек. Синът също не отстъпи и заяви, че жена му отново е бременна и е малко вероятно да се съгласи да приюти свекърва си. Докато ги слушах, изпитах дълбок срам, че никой от тях не ми съчувства. Прекъснах ги, казвайки им да напуснат жилището ми и двамата. Не искам да им бъда в тежест. И те си тръгнаха. Цяла нощ ридах, прегърнала възглавницата. Как можах да отгледам толкова неблагодарни деца? Аз ли ги възпитах така? Няколко дни по-късно ме посети една съседка. Петя е вдовица и сама отглежда дъщеря си. Милостивата жена сготви, почисти къщата и ми свари чай. Преди да си тръгне, съседката каза, че щом собствените ми деца ме зарязаха болна, тя ще идва всеки ден, за да ми помага. Оттогава й давам половината си пенсия, за да ми купува храна. Останалите пари отиват за комунални услуги и други битови стоки. Сега животът ми изцяло зависи от съседката. Сина и дъщерята се обаждат от време на време и въздъхват с облекчение, научавайки, че има кой да ми даде паничка супа. Никога не съм вярвала, че собствените ми деца ще ме оставят да умра сама. Отгледах чудовища. Срам ме!
Нашенско
По мое време пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60 и още 20 неща които ги няма днес
1.Пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60
2.Невъзможно бе да срещнеш бездомник или клошар
3.Здравеопазването беше безплатно
4.Образованието също, като на тези от слаборазвитите райони се даваше възможност да учат в университет и с минимален успех показан от средното училище
5.На младоженците се даваше почти безлихвен заем, на стойност, колкото да си купят нова кола;
6.А помните ли, че опрощаваха заема от по-горе при родено второ дете?
7.Нямаше как да бъдеш безработен
8.Нямаше работещи бедни
9.Стига да искаш, държавата ти даваше земя да я „чоплиш“
10.Консултираше те къде, дори в най-затънтеното село, каква е почвата и какво да засееш с успех там
11.И помните ли, че през цялото време (и преди Указ 56) си имаше „частници“
12.Ако пък се заселиш трайно в Странджа-Сакар държавата поощряваше това с 10 000 лева.
(Повече пари от за една нова кола.)
13.… а да пестиш от храна беше нечувано
14.Ако се появеше масов престъпник, то беше такова събитие, че за него се говореше десетилетие… и повече даже
15.Спомнете си как обяда в заводите (тристепенно меню, с безалкохолно) беше на стойност от 5 до 8 кибрита
16.Никого не „изключваха“ за неплатен ток (а той беше пренебрежимо малка сума)
17.Телефоните се плащаха на три месеца – веднъж.
18.И даже банани ( но в показните магазини и по-скъпи) имаше почти винаги!
19.Нямаше ЧСИ, измами на старци, принуди, вилнеещи мутри, както и нямаше чувство за липса на справедливост въобще!
… това от по-горе вече не можем да го имаме…
20.Днес искаме само да ни оставят да работим и справедливост.
Нищо друго.
И засега е само мечта.
Нашенско
Стар запазен ученически бележник от 80-те разказва интересни неща
Сине,това е моят бележник от 8. клас, който баба ти пази грижливо заедно с всички мои тетрадки, контролни работи и надраскани в час учебници. Както виждаш, аз не съм бил „силен“ ученик. Мисля, че съм бил обаче добър ученик.
Надявам се да е така, защото все още пазя много приятелства със съученици от моя клас. Надявам се да е така и защото пазя добри спомени от всички мои преподаватели. Помня името на всеки мой учител. Помня къде и как е стоял и какво ми е казал, когато ми е писал „Лош 1“, „Слаб 2“ и „Отличен 6“.
Сине, не оценките ще те направят добър човек. Те обаче ще са атестат за това, какви усилия ще полагаш за своето развитие. Те няма да бъдат само оценки за това, колко и какво си запомнил или как си преписал. Те ще за оценки за това какво отношение имаш към живота. Обучението в този етап е част от него.
Уважавай учителите си – те правят всичко по силите си, за да ти предадат целия си опит и знания, които ще са ти от ползва занапред.
Уважавай съучениците си – те са твоите приятели и те са тези, с които ще делиш следващите пет години негодуванието от внезапно контролно, щастието от взет изпит и много други емоции.
За това – бъди умерен в преценката си за хората и не упреквай никой друг, ако нещо не се реализира според твоите планове. Бори се за всяка победа. Тя никога няма дойде даром.
Бъди Човек, сине!
Ангел Ангелов
Нашенско
Разказ за времето когато народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо
Краве сиренето беше 2.60 лв. То никога не е било на държавни дотации, а ментета не си и помисляхме, че може да има. Минималната заплата беше 120 лв. (както и моята), но през 1989 г. я направиха 140 лв.
Рибната консерва „Копърка“, символ на студентската мизерия, беше 28 стотинки. Замразената скумрия – 1.20-1.60 лв., според едрината. „Кучешката радост“ беше 3.30 или 3.60 лв. – дето сега ни агитират да умрем за нея. Ама беше от месо, припомня socbg.com.
Бялото вино беше 97 ст. Плодовата ракия – 3.90 лв., сливовата – 4.90-5.10.
Дядо ми е работил 25 години като елмонтьор и квартален електротехник, за това време 2 пъти е спирал ток за неплащане. С една минимална заплата можеше да се купят 3500 киловатчаса дневна енергия или 2000 автобусни билетчета, или 31 кг свински бут с кост, или 400 литра прясно мляко.
Нямаше или почти нямаше семейство, което поне през година да не ходи на почивка, някои ходеха 2 пъти в годината. А сега?
По тия времена съм видял само двама неграмотни. И двамата цигани, единият възрастен, другият – син на цигански барон.
Демонстративно не искаше да се научи да чете. Обаче попадна на мен като ефрейтор. Толкоз бой, лицеви опори и коремни преси отнесе, че за 14 дни се научи да чете дотолкова, че да научи сам наизуст военната клетва.
Сега сочат с умиление как гражданите някъде на Запад оставяли монетки върху повредения автомат на метрото – демек съвестни.
Едно време млякото го разнасяха нощем, оставяха го пред магазините или сладкарниците. Минувачите си вземаха мляко и оставяха стотинки. И ни млякото изчезваше, ни стотинките.
Хората по селата масово не заключваха къщите си. Баба ми беше инкасаторка и влизахме у хората като у лелини си, нищо че ги нямаше у тях. Оставяхме си колелетата незаключени пред някой приятел и си ги намирахме непипнати.
Голямо произшествие беше, когато на един приятел изчезна аптечката – със седмици се коментираше.
-
Нашенско6 години ago
Дънов го е казал ясно: Бягай далеч, видиш ли човек, който има
-
Нашенско5 години ago
БГ ПРАВОСЪДИЕ: Антон Иванов уби Димитър и 20-годишния Краси. Няма да лежи в затвора
-
Нашенско6 години ago
РЕШЕНО! 1700 евро минимална работна заплата във всички държави членки на Европейски съюз от 2020 година
-
Любопитно6 години ago
ТАЗИ ПРОСТА ЗАДАЧА ЩЕ ВИ ПРЪСНЕ МОЗЪЦИТЕ! ПРОБВАТЕ ДАЛИ ЩЕ СЕ СПРАВИТЕ!
-
Нашенско5 години ago
Жена се озова в интензивното след самозадоволяване! Студентка по медицина се
-
Нашенско5 години ago
Фолкът потъна в скръб! Отиде си млад и обичан изпълнител
-
Нашенско6 години ago
Велико: Рецептата на проф. Начев спасява сърцето от операция!
-
Любопитно5 години ago
Fast and furious 9 Trailer HD 2018 FAN MADE…(Video)