Нашенско
Над 1000 лева заплата, работно облекло, социални придобивки и пак няма работници

Това се оплакаха работодатели при срещата им с безработните на първата за годината трудова борса, която се проведе във Велико Търново. В европейския ден на работодателя 12 април близо 50 фирми се събраха, за да търсят кадри. Те обявиха 442 свободни работни места. Стотици безработни се явиха, за да кандидатстват за тях. Работодатели и работници отново се срещнаха трудно и очакванията ми в много отношения се разминаха.
Ава Яшарова е на 58 години от Балван. Неграмотна е, има четири деца и си търси работа като метачка. “Миналата година бях по временната заетост озеленителка. Копаехме градинките, метяхме листата. Работихме до обяд, заплатата беше 40 лева. Излязох отпуска и после ми казаха да отида в Търново, спряха ме от работа. Това е подигравка, какви са тези 40 лева, кое да платя с тях? Искам да работя, 8-9 месеца съм безработна, не се издържа. Това мога, да съм метачка. Не съм грамотна много, ама озеленяването мога да го работя. Не се срамувам.
Всички сме равни пред хляба. Работа трябва да има и за нас, не само за инженерите.
Не съм се отказала да си търся работа”, споделя Ава, чакайки да се срещне с работодателите.
Възрастта не е пречка, стига да искаш да работиш и да се развиваш. Доказва го Велка Валачева. Тя е от Горна Оряховица и е личен асистент на възрастна жена. “В момента по европрограмите няма пари за личните асистенти. Гледам си старата жена, за която работя. С шефката сме доволни една от друга. Харесвам си работата. Решила съм да ходя в Германия и там да гледам възрастни хора. Даже усилено уча немски език. Синът ми плати курса, защото без език не може да отидеш в чужбина. Искам да работя като болногледачка в някой старчески дом. Оферти за това има”, разказва 53-годишната Велка. Тя е поетеса и за гурбета в Германия се запалила от своя приятелка. “Тя е 51 набор и е болногледачка в Германия. Много е доволна и аз твърдо съм решена да последвам нейния пример. Мотивирана съм и затова уча немския. Сигурна съм в успеха си”, казва горнооряховката.
Хората в предпенсионна възраст и младежите до 29 години са в рисковите групи безработни, сочат данните на Бюрото по труда във Велико Търново. 50-годишният Петър Петров е типичен представител на тази група. Мъжът е с 30 години трудов стаж и от юли миналата година е безработен след закриването на ламелния завод във Велико Търново.
“От тогава до сега съм подал 85 CV-та и бях
извикан само на едно събеседване.
Като ми видят ЕГН-то, работодателите бягат като дявол от тамян. Има много хляб в мене. Имам опит в различни сфери и мога да бъда полезен”, казва Петър. Работил е в американските заводи за битова санитария в Севлиево. Там бил ръководител на участък. Във Велико Търново е бил управител на дискотека. Дълги години е ръководил вече несъществуващия развлекателен комплекс “Сателит”. Последното му работно място е било в “Дървообработване ВТ”, дружеството вече не съществува.
5 % е официалната безработица във Велико Търново и тя е два пъти по-ниска от средната за страната. “В момента на пазара на труда има глад за всякакви кадри – от нискоквалифицираните до мениджърски позиции. Активни в момента са работните места в хотелиерството и ресторантьорството за летния сезон, търсят се шивачки, кадри за преработващата промишленост, в машиностроенето, в строителството, в хранително-вкусовата. На работодателите и търсещите работа все още им е трудно да срещнат очакванията си, но има напредък. Полагаме усилия в това направление. Активно работим и с рисковите безработни и продължително безработните, които повече от година търсят работа. В момента регистрираните при нас продължително безработни са 840, от тях 280 са във Велико Търново, а останалите са от общините Елена и Златарица. Част от продължително безработните успяваме да ги адаптираме към пазара на труда. Другите ги насочваме към Ателие за търсене на работа, където им се обръща по-специално внимание”, посочи Обрешко Нечев, директор на Бюрото по труда във Велико Търново и организатор на трудовата борса.
“Липсват техникумите, които създаваха
специализирания среден персонал,
и това днес ни създава много проблеми с кадрите. Когато на работа при нас дойдат хора, в които видим дори и малък потенциал за развитие, си ги поемаме, обучаваме, защото няма друг начин да си набавим хора. Заплати от 700 до 1000 лева са добри, но качеството на кадрите рязко падна, споделя Димитър Захариев, административен директор на “Мегапорт”.
Повече от 20 години вече не се създават машинисти на валяци, багери, челни товарачи. “Тези кадри днес са ни много нужни и те са дефицитни. Принудени сме да наемаме възрастни хора, имаме дори пенсионери, защото няма младежи с тези професии. Заплатата е средно 1000 лева, но кадри няма. Сами си ги формираме и обучаваме, квалифицираме и предлагаме възможност да растат на място във фирмата”, коментира Александър Попов, ръководител на отдел “Човешки ресурси” в “Пътни строежи – Велико Търново”. Работодателят търси и професионално шофьори за тежките камиони, както и пътни работници.
Засилен интерес към работата в чужбина за нискоквалифициран персонал отчитат от европейската мрежа за трудова заетост. В момента са актуални оферти за работа в хотелиерството и ресторантьорството в Германия – готвачи, сервитьори, работници в обслужването, в кетъринга, камериерки. Има оферти и за електротехници, механици, инженер-конструктори, дърводелци, лакировачи за дървообработващата промишленост, заварчици, механици, специалисти по ВиК, системни инженери и стюарди. За Италия се търсят берачки на ягоди, като условието е да са жени от 18 до 50-годишна възраст, посочи Диана Гешева, ЮРЕС-асистент и главен експерт в Бюрото по труда във Велико Търново. В Испания има свободни места за сервитьори и пицари. За Словения се търсят заварчици. В Холандия има недостиг на селскостопански работници. В Чехия има места за складови работници, за оператори на автоматични преси, за шивачи. В Швеция се търси майстор в производството на изделия от сусам и нуга, като условието е кандидатите да имат поне 5-годишен опит. Изискванията задължително включват познания по езика на съответната държава и опит по професията.
Здравка МАСЛЯНКОВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ www.dnesbg.com
Нашенско
По мое време пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60 и още 20 неща които ги няма днес

1.Пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60
2.Невъзможно бе да срещнеш бездомник или клошар
3.Здравеопазването беше безплатно
4.Образованието също, като на тези от слаборазвитите райони се даваше възможност да учат в университет и с минимален успех показан от средното училище
5.На младоженците се даваше почти безлихвен заем, на стойност, колкото да си купят нова кола;
6.А помните ли, че опрощаваха заема от по-горе при родено второ дете?
7.Нямаше как да бъдеш безработен
8.Нямаше работещи бедни
9.Стига да искаш, държавата ти даваше земя да я „чоплиш“
10.Консултираше те къде, дори в най-затънтеното село, каква е почвата и какво да засееш с успех там
11.И помните ли, че през цялото време (и преди Указ 56) си имаше „частници“
12.Ако пък се заселиш трайно в Странджа-Сакар държавата поощряваше това с 10 000 лева.
(Повече пари от за една нова кола.)
13.… а да пестиш от храна беше нечувано
14.Ако се появеше масов престъпник, то беше такова събитие, че за него се говореше десетилетие… и повече даже
15.Спомнете си как обяда в заводите (тристепенно меню, с безалкохолно) беше на стойност от 5 до 8 кибрита
16.Никого не „изключваха“ за неплатен ток (а той беше пренебрежимо малка сума)
17.Телефоните се плащаха на три месеца – веднъж.
18.И даже банани ( но в показните магазини и по-скъпи) имаше почти винаги!
19.Нямаше ЧСИ, измами на старци, принуди, вилнеещи мутри, както и нямаше чувство за липса на справедливост въобще!
… това от по-горе вече не можем да го имаме…
20.Днес искаме само да ни оставят да работим и справедливост.
Нищо друго.
И засега е само мечта.
Нашенско
Стар запазен ученически бележник от 80-те разказва интересни неща

Сине,това е моят бележник от 8. клас, който баба ти пази грижливо заедно с всички мои тетрадки, контролни работи и надраскани в час учебници. Както виждаш, аз не съм бил „силен“ ученик. Мисля, че съм бил обаче добър ученик.
Надявам се да е така, защото все още пазя много приятелства със съученици от моя клас. Надявам се да е така и защото пазя добри спомени от всички мои преподаватели. Помня името на всеки мой учител. Помня къде и как е стоял и какво ми е казал, когато ми е писал „Лош 1“, „Слаб 2“ и „Отличен 6“.
Сине, не оценките ще те направят добър човек. Те обаче ще са атестат за това, какви усилия ще полагаш за своето развитие. Те няма да бъдат само оценки за това, колко и какво си запомнил или как си преписал. Те ще за оценки за това какво отношение имаш към живота. Обучението в този етап е част от него.
Уважавай учителите си – те правят всичко по силите си, за да ти предадат целия си опит и знания, които ще са ти от ползва занапред.
Уважавай съучениците си – те са твоите приятели и те са тези, с които ще делиш следващите пет години негодуванието от внезапно контролно, щастието от взет изпит и много други емоции.
За това – бъди умерен в преценката си за хората и не упреквай никой друг, ако нещо не се реализира според твоите планове. Бори се за всяка победа. Тя никога няма дойде даром.
Бъди Човек, сине!
Ангел Ангелов
Нашенско
Разказ за времето когато народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо

Краве сиренето беше 2.60 лв. То никога не е било на държавни дотации, а ментета не си и помисляхме, че може да има. Минималната заплата беше 120 лв. (както и моята), но през 1989 г. я направиха 140 лв.
Рибната консерва „Копърка“, символ на студентската мизерия, беше 28 стотинки. Замразената скумрия – 1.20-1.60 лв., според едрината. „Кучешката радост“ беше 3.30 или 3.60 лв. – дето сега ни агитират да умрем за нея. Ама беше от месо, припомня socbg.com.
Бялото вино беше 97 ст. Плодовата ракия – 3.90 лв., сливовата – 4.90-5.10.
Дядо ми е работил 25 години като елмонтьор и квартален електротехник, за това време 2 пъти е спирал ток за неплащане. С една минимална заплата можеше да се купят 3500 киловатчаса дневна енергия или 2000 автобусни билетчета, или 31 кг свински бут с кост, или 400 литра прясно мляко.
Нямаше или почти нямаше семейство, което поне през година да не ходи на почивка, някои ходеха 2 пъти в годината. А сега?
По тия времена съм видял само двама неграмотни. И двамата цигани, единият възрастен, другият – син на цигански барон.
Демонстративно не искаше да се научи да чете. Обаче попадна на мен като ефрейтор. Толкоз бой, лицеви опори и коремни преси отнесе, че за 14 дни се научи да чете дотолкова, че да научи сам наизуст военната клетва.
Сега сочат с умиление как гражданите някъде на Запад оставяли монетки върху повредения автомат на метрото – демек съвестни.
Едно време млякото го разнасяха нощем, оставяха го пред магазините или сладкарниците. Минувачите си вземаха мляко и оставяха стотинки. И ни млякото изчезваше, ни стотинките.
Хората по селата масово не заключваха къщите си. Баба ми беше инкасаторка и влизахме у хората като у лелини си, нищо че ги нямаше у тях. Оставяхме си колелетата незаключени пред някой приятел и си ги намирахме непипнати.
Голямо произшествие беше, когато на един приятел изчезна аптечката – със седмици се коментираше.
-
Нашенско6 години ago
Дънов го е казал ясно: Бягай далеч, видиш ли човек, който има
-
Нашенско6 години ago
БГ ПРАВОСЪДИЕ: Антон Иванов уби Димитър и 20-годишния Краси. Няма да лежи в затвора
-
Нашенско7 години ago
РЕШЕНО! 1700 евро минимална работна заплата във всички държави членки на Европейски съюз от 2020 година
-
Нашенско6 години ago
Премиерът подпука Йончева и БСП: За „Добро утро“ и „Лека нощ“ трябва да казват Борисов!
-
Любопитно7 години ago
ТАЗИ ПРОСТА ЗАДАЧА ЩЕ ВИ ПРЪСНЕ МОЗЪЦИТЕ! ПРОБВАТЕ ДАЛИ ЩЕ СЕ СПРАВИТЕ!
-
Нашенско6 години ago
Жена се озова в интензивното след самозадоволяване! Студентка по медицина се
-
Нашенско6 години ago
Фолкът потъна в скръб! Отиде си млад и обичан изпълнител
-
Нашенско7 години ago
Велико: Рецептата на проф. Начев спасява сърцето от операция!