Connect with us

Нашенско

Американец пита: Кои сте вие българите, от този свят ли сте? Отговорът на Павел го разплака

Published

on

Познавам американци, немци, испанци, холандци, белгийци и др. които като дойдат в България и после не им се иска да си тръгнат. Доста съм се чудил на това поведение в началото. Все пак въпреки красотите на страната ни и добротата на народа ни, ние не можем да предложим удобствата, на които западняците са свикнали. Те обаче са готови да загърбят лукса само и само да могат по-дълго време да се докоснат до душата на българина.

Родените в далечни земи намират в нас нещо уникално. Въпреки бедността си повечето от нас не само са запазили човечността си, но дори показват и благородно държание. Ние сме хора, които са готови да поделят и последният си залък с непознат човек. Ние даваме от сърце и с дарът си даваме и част от своята светлата душа. Ние се грижим за своите стари хора жертвайки почивката и нервите си. Ние почитаме своите мъртви с такава признателност, която е непозната на другите.

Опознавайки ни, чужденците започват да изпитват възхищение към нас.

Те виждат нещо, което народите им отдавна са загубили. Никога няма да забравя възклицанието на един американец – Who are you Bulgarians, are you from this world– Кои сте вие българите, от този свят ли сте?

Когато започнах да разказвам за историята ни, за добрите дела на дедите ни и за неблагодарността на другите, американецът се разплака. Човекът сложи ръка на рамото ми и рече – Толкова много несправедливост е извършена спрямо вас, толкова много лъжи са написани, откраднали са историята ви, а вие намирате сили да простите и да останете добри!

Това, което другите смятат за подвиг е нещо нормално за нас. Ние може да сме позабравили миналото си поради посетите от лоши хора заблуди, но не сме изгубили духа си. Следвайки своите стари традиции ние се протиповопоставяме на бурите на времето и успяваме да оцелеем.

Една интересна традиция е употребата на имената ни за роднини. Повечето от нас дори и не предполагат колко древни са думите майка, тате, дядо, баба, свекър, свекърва

Те са едно ехо от отдавна отминали времена, времена, през които дедите ни са били господарите на света и носители на светлината.

Майка има диалeктен вариант ма (БЕР, Том III, 1986, с.593).Този вариант  не се среща сред изконните думи наафганистанци, талишци и иранци, но за сметка на това е регистриран на тракийски надписи от преди около 2700 години. MA е едно от имената на богинята-майка при фригите, чиято древна родина са Балканите.

Отново на фригийски надписи срещаме думата МАТЕРАНмайчин, на майкатаМАТЕРАН  е записана предо около 2700 години, но е почти идентична на стблг. МАТЕРЬНЪ– майчин, на майката.

http://www.maravot.com/Phrygian/monument.W-01.jpg

Майката е хранилница, без нея новороденото няма как да оцелее и израстне. Дедите ни са осъзнавали това добре и поради тази причина са ползвали и името ДА за майката.

Думата ДА е просто стар вариант на дойка, а обяснение можем да получим от стблг. доитикърмя, давам мляко. Сродна е и съвременната диалектна дума дадапо-голяма сестра, бавачка на деца. Езиковедите смятат, че вторичното значение на думата е възникнало поради това, че по-големите сестри бавят, хранят по-малките братя и сестри (БЕР, А-З, 2007, с.313).

Една слабо позната българска дума за майка е нана/нена. С нея за жалост се правят много спекулации. Понеже нанаозначава майка на санскрит и авестийски, някои хора са склонни да я обяват за иранска по произход, като разбира се пропускат, че нана присъства също в сръбски, кашубски и хърватски, вариант намираме и в гр. νάνναмайка, албан.nenë– майка. Сродна е и хетската дума nindaхляб, хранаНана означава тази, която храни, етимологията е скрита в българската дума нянка/ненкаженска гръд. Тук е мястото да се споменат тракийските лични имена Νανω/Нано,Νεινισος/ Нейнис. В ново време те са познати сред нас българите като Нанко и Ненко.

Бабата също е известна с това, че храни и гледа децата. Стблг. баба има и значението кърмачка (БЕР, А-З, 2007, с.23). Това, което езиковедите са пропуснали да отбележат е факта, че думата баба е сродна на арийската papuгледач, гледачка, грижовница. Пропусната е и важната подробност, че съществува тракийска дума баба. Тя се среща в крепостното име Βαβα /Баба и в названието на одриския град Βαβουλη/Бабуле. Съществува също тракийско лично име Βαβα /Баба споменато от Прокопий, а и в епиграфски паметници от VIII век преди Христа.

Някои автори смятат, че думата кака се среща освен при нас българите, също и при някои ирански народи…Това не отговаря на истината. Значението на кака е по-голяма, по-високапо-възрастна, а паралел намираме в тракйската дума каука-височина, също и в латв. kaukasвъзвишение. Сродни са хетската кукадядо, полската диал. кокдядо.

Димитър Дечев съобщава за тракийско име Κακους/Какус, което е регистрирано на надпис от село Овощник, Казанлъшко – с. 222.

В етимологическите речници се посочват доста паралели на българската дума леля. Някои от тях са сръбската лела, украинската лелика, кюрдската лалувуйчо, а и албанската лалалеля.(БЕР, Том III, 1986, с.357). Общо взето най-близките по значение думи са от земите, които са обитавани от нашите деди траките. За това не е никак учудващо, че намираме тракийското име Λαλας/Лалас, което не е нищо друго освен по-стария вариант на българското Лалко.

Освен леля, при нас се употребява и думата тета, тетка. Тя е сродна на литовската –tetáтета, тетка. За нея Хялмар Фриск смята, че е сродна на името на Тетида – майката на Ахил Пелеев (H.Frisk, Griechisches Etymologisches Wӧrtebuch, Heidelberg, 1960, z. 668). Фриск посочва, че става дума за предгръцко, пеласгийско име.

Това е напълно логично като се има предвид, че Артър Еванс и Алберт Йорис Ван Виндекенс отдавна доказаха пеласгийския произход на антропонима Ахил. Ахил от друга страна е посочен като водач на хора, които в по-късни времена са наречени българи.

За думата зълва са дадени доста подробности в етимологическия речник. Посочени са диалектните разновидностизолва, злъва, зъва, а също така сръбската и хърватска заова, украинската зовиця, белоруската завíця и др. Приятна изненада е споменаването на тракийската γελαβοςзълва (БЕР, А-З, 2007, с.666).

Калина е една интересна българска дума за роднина от женски пол. Калина е всъщност по-малка зълва, която снахата е заварила в дома. Eзиковедите посочват, че името произлиза от названието на растението калина, тъй като различните по възраст зълви се наричат с имената на плодовете на храсти и дървета – малина, дунка, црешня (БЕР, Том II, 1979, с. 169).

Живко Войников посочва приликата с келтското /ирландско/ caile – момиче, тох./б/ kl-ye, klaina – жена, а същотаджикската, ягнобска kelin – невяста, булка и др. Връзката калина-жена, тази, която ражда е логична.  Коренъткал, кел има значение – течение, потекло. Намираме го в думите челяд, чловекъ-човек, а също и в тракийски лични имена с наставка –келас, –килас.

Невеста е древна дума, във ведически санскрит тя е документирана под формата наводха, което пък е съкращение отнаванова и водхадоведена. Значението на невеста е новодоведена, новодошла. Древният вариант на невеста е билнева-вестаново-веста… Novae e название на тракийско селище  на брега на река Дунав, а в тракийското лично имеΟυεζινας/Везина, намираме корена вез-водя, довеждам – стблг. вести, везон.

Подобно на невеста, думата снаха също присъства във ведически санскрит. Там снаха е под формата снуса, като с е съюз съответстващ на българския с, със, а нуса е древно название за момичежена, обвързана жена. Според Владимир Георгиев нуса е тракийска дума за нимфа, т.е. младо момиче (Траките и Техният Език, 1977, с.101).

Както можем да очакваме етърва, ятърва е също с древни корени. Езиковедите смятат, че древният вариант е *yentry (йентръ) – (БЕР, А-З, 2007, с.514).  Спомената е санскр. ята– жена на мъжов брат, но е пропусната тракийскатаιανατερα/янатераетърва, ятърва.

Произходът на думите свекърва и свекър е скрит в далечното минало. Древните арийци, чиято родна земя са Балканите са ползвали думите свасурасвекър и свасрисвекърва. Близък до днешния вариант намираме и в тракийската ономастика. Фригийските писмени паметници са били подложени на унижожение, но все пак значително количество са оцелели. Сред запазените думи е и (c)векро, която Ото Хаас сравнява със свекър, свекърва.

Да разгледаме и названията за роднини от мъжки пол. Баща е една уникална дума, според езиковедите нейният стар вариант е батия (БЕР, А-З, 2007, с.37). Значението е възрастен, по-голям, уважаван. Най-древният вариант се среща в тракийски лични имена като Βατος/Батос и Βαστας/Бастас.

Може да звучи странно, но бате, батко, бато е със същото значение както и баща. Нека не забравяме, че значението евъзрастен, по-голям, уважаван, т.е. точно това, което е по-големия брат. Бато дава обяснение и за името на Бат Баян –по-големия брат на княз Аспарух.

Друга дума за родител, баща е тате, имаща разновидности татко, тато, тейко. Те се употребяват и като лични имена при нас българите. Могат да се споменат Тато, Тате, Тейо, Тейко. В тракийската ономастика срещаме Tato, Τατας, Τατος,Τατεις – (Detschev, z. 494).

Днес думата отец се употребява за духовно лице, но в миналото тя е била една от думите за баща. Най-древната и форма според Ст.Младенов е била атькъ. Коренът ать намираме в тракийските лични имена Атес, Атис, а дори и в това на Атила. То не е нито германско, нито тюркско, а палеобалканско. Използвано е както от траки, така и от скити, една друга разновидност е Атий-име на скитски цар живял през IV век преди Христа.

http://www.maravot.com/Midas.tombA.jpg

В българският език дядо има и вариант дедо. Езиковедите смятат и двете разновидности за бълболни думи. Добавено е и това, че съществуват лични имена като Дедослав, Дедил, Дядко, Дедика– (БЕР, А-З, 2007, с.471-472).Това е така, но са пропуснати важни подробности. Първата е, че съществуват тракийски лични имена Δειδας, Δειδις/ДедасΔαδας, Дада. Другата важна подробност е тази, че разновидността дедо-дядо се среща и при тракийските имена ΔειδαςΔαδας. Тази вариация се дължи на една от най-отличителните черти на българския език, а именно екането и якането. Както се вижда, тя е отличителна черта и на езика на Орфей. Преди повече от 30 години Владимир Георгиев спомена това – (Въпроси на българската етимология, стр.115).

По-старият вариант на думата брат е братръ, още по-древна разновидност намираме в мизийските надписи под формата братер. Приликата между старобългарската и мизийска дума не е случайна. Все пак цели хилядa години различни автори правят отъждествяване на българи с мизи и на България с Мизия: “…европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били  изселени  в  старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали  Дунава и завзели всич­ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия…” (превод на Александър Милев)

Братовчед е двусъставна дума, първата частица е брат, а втората чед е съкратена форма на чедодете, син, т.е братовчед означава братово чедо, братов син. Видяхме, че брат има тракийски корени, нека разгледаме и чедо. На старобългарски формата е чендо, а тя от своя страна отговаря точно на тракийската кендочедо. Владимир Георгиев също смята, че чедо е сродна на тракийската дума, която обаче той вижда като kentha (Траките и Техния Език, 1977, с. 101). Чедо идва от древен корен кен, който има значение настана, започна (БЕР, Том IV, 2012, с.575 ).

Не е трудно да се предположи, че вуйчо е древна дума. Тя се среща в разновидностите вуйко, уйко, уйку, уйо. Езиковедите посочват словашките ujec, ujko, полската wuj, сръбската и хърватска уjац-вуйчо. Представени са също латинската avunculus – вуйчо и старопруската avis– вуйчо… (БЕР, Том I, 2007, с.198-199). Пропусната е тракийската дума ойку, която срещаме в Οικουι-ζερης. (Д.Дечев, с. 339). Ойку е почти идентична на диал. уйку срещаща се в наречията на север от Пловдив.

Поради това, че девер се среща в санскрит под формата девара, някои автори са склонни да определят думата като индийска. Със сигурност това не е така, девер присъства в речниците на много други народи. Има я при сърби и хървати – дjевер, слов. dever, лит. dieveris, чех. deveř, стпол. dziewerz… Девер се среща и при южните ни съседи под формата δαήρ, като по-стария вариант е ли δαιFήρ (БЕР, Том I, 2007, с.331).

Понеже деверът заема особено място в сватбената церемония, то названието може да се изведе от глагола дявам,девам-поставям (на важно място). В тракийската ономастика той се среща под вариация дава-дева.

Както се уверяваме българските думи за роднини са изключително древни. Те не са наследени от чужд народ, а са възникнали тук на Балканите. Тате, майка, дядо, баба, а и още много други са били употребявани от Залмоксис и Орфей, от цар Ситалк, а и борецът за свобода Спартак. Древен вариант на българската реч е звучал край стените на Троя, сред бойните редици на Александър Велики и на север от Дунава – из долините на Карпатите, че и в Черноморските степи.

Ние сме един от малкото народи, които са успели да се задържат в родната си земя в продължение на хиляди години. Това е признак на желязна воля и необикновена сила на духа. Слабите побягват и изчезват, но не и дедите ни. Те не са се оставили да бъдат сломени. Дори да са били временно прогонени от своя роден край, след време те са се завръщали и са хвърляли своите подтисници в ямата. Не случайно Юстиниан Велики казва за траките, че свръхестественото мъжеството и храбростта са присъщи само на тях, понеже ги имат по рождение.

Тези качества ги има и съвременния българин, макар и в латентно състояние. Това по принцип е без значение защото заспалия може да се събуди и да си припомни на какво е способен. Колкото и черно да е небето над главите ни, броят на будителите расте, а с него и броя на пробудените. Като верижна реакция количеството на преродените ще продължава да расте, докато достигне критичната си маса и помете мръсотията, която е покрила държавата ни. Вярвайте в себе си, уповавайте се на близките си и нека взаимната любов ни свързва!

Continue Reading
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нашенско

По мое време пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60 и още 20 неща които ги няма днес

Published

on

1.Пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60

2.Невъзможно бе да срещнеш бездомник или клошар

3.Здравеопазването беше безплатно

4.Образованието също, като на тези от слаборазвитите райони се даваше възможност да учат в университет и с минимален успех показан от средното училище

5.На младоженците се даваше почти безлихвен заем, на стойност, колкото да си купят нова кола;

6.А помните ли, че опрощаваха заема от по-горе при родено второ дете?

7.Нямаше как да бъдеш безработен

8.Нямаше работещи бедни

9.Стига да искаш, държавата ти даваше земя да я „чоплиш“

10.Консултираше те къде, дори в най-затънтеното село, каква е почвата и какво да засееш с успех там

11.И помните ли, че през цялото време (и преди Указ 56) си имаше „частници“

12.Ако пък се заселиш трайно в Странджа-Сакар държавата поощряваше това с 10 000 лева.

(Повече пари от за една нова кола.)

13.… а да пестиш от храна беше нечувано

14.Ако се появеше масов престъпник, то беше такова събитие, че за него се говореше десетилетие… и повече даже

15.Спомнете си как обяда в заводите (тристепенно меню, с безалкохолно) беше на стойност от 5 до 8 кибрита

16.Никого не „изключваха“ за неплатен ток (а той беше пренебрежимо малка сума)

17.Телефоните се плащаха на три месеца – веднъж.

18.И даже банани ( но в показните магазини и по-скъпи) имаше почти винаги!

19.Нямаше ЧСИ, измами на старци, принуди, вилнеещи мутри, както и нямаше чувство за липса на справедливост въобще!

… това от по-горе вече не можем да го имаме…

20.Днес искаме само да ни оставят да работим и справедливост.

Нищо друго.

И засега е само мечта.

Continue Reading

Нашенско

Стар запазен ученически бележник от 80-те разказва интересни неща

Published

on

Сине,това е моят бележник от 8. клас, който баба ти пази грижливо заедно с всички мои тетрадки, контролни работи и надраскани в час учебници. Както виждаш, аз не съм бил „силен“ ученик. Мисля, че съм бил обаче добър ученик.

Надявам се да е така, защото все още пазя много приятелства със съученици от моя клас. Надявам се да е така и защото пазя добри спомени от всички мои преподаватели. Помня името на всеки мой учител. Помня къде и как е стоял и какво ми е казал, когато ми е писал „Лош 1“, „Слаб 2“ и „Отличен 6“.

Сине, не оценките ще те направят добър човек. Те обаче ще са атестат за това, какви усилия ще полагаш за своето развитие. Те няма да бъдат само оценки за това, колко и какво си запомнил или как си преписал. Те ще за оценки за това какво отношение имаш към живота. Обучението в този етап е част от него.

Уважавай учителите си – те правят всичко по силите си, за да ти предадат целия си опит и знания, които ще са ти от ползва занапред.

Уважавай съучениците си – те са твоите приятели и те са тези, с които ще делиш следващите пет години негодуванието от внезапно контролно, щастието от взет изпит и много други емоции.

За това – бъди умерен в преценката си за хората и не упреквай никой друг, ако нещо не се реализира според твоите планове. Бори се за всяка победа. Тя никога няма дойде даром.

Бъди Човек, сине!

Ангел Ангелов

Continue Reading

Нашенско

Разказ за времето когато народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо

Published

on

По времето на Тодор Живков народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо. Плюят по социализма, но като днешната скъпотия и мизерия не е имало.
През последните 5-6 години до 1990 г. прясното мляко беше по 30 ст., киселото – по 22 с бурканче или в кофичка.

Краве сиренето беше 2.60 лв. То никога не е било на държавни дотации, а ментета не си и помисляхме, че може да има. Минималната заплата беше 120 лв. (както и моята), но през 1989 г. я направиха 140 лв.

Рибната консерва „Копърка“, символ на студентската мизерия, беше 28 стотинки. Замразената скумрия – 1.20-1.60 лв., според едрината. „Кучешката радост“ беше 3.30 или 3.60 лв. – дето сега ни агитират да умрем за нея. Ама беше от месо, припомня socbg.com.
Бялото вино беше 97 ст. Плодовата ракия – 3.90 лв., сливовата – 4.90-5.10.
Дядо ми е работил 25 години като елмонтьор и квартален електротехник, за това време 2 пъти е спирал ток за неплащане. С една минимална заплата можеше да се купят 3500 киловатчаса дневна енергия или 2000 автобусни билетчета, или 31 кг свински бут с кост, или 400 литра прясно мляко.

Нямаше или почти нямаше семейство, което поне през година да не ходи на почивка, някои ходеха 2 пъти в годината. А сега?

По тия времена съм видял само двама неграмотни. И двамата цигани, единият възрастен, другият – син на цигански барон.

Демонстративно не искаше да се научи да чете. Обаче попадна на мен като ефрейтор. Толкоз бой, лицеви опори и коремни преси отнесе, че за 14 дни се научи да чете дотолкова, че да научи сам наизуст военната клетва.

Сега сочат с умиление как гражданите някъде на Запад оставяли монетки върху повредения автомат на метрото – демек съвестни.

Едно време млякото го разнасяха нощем, оставяха го пред магазините или сладкарниците. Минувачите си вземаха мляко и оставяха стотинки. И ни млякото изчезваше, ни стотинките.

Хората по селата масово не заключваха къщите си. Баба ми беше инкасаторка и влизахме у хората като у лелини си, нищо че ги нямаше у тях. Оставяхме си колелетата незаключени пред някой приятел и си ги намирахме непипнати.
Голямо произшествие беше, когато на един приятел изчезна аптечката – със седмици се коментираше.

Continue Reading
Advertisement

Интересни

Нашенско1 година ago

По мое време пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60 и още 20 неща които ги няма днес

1.Пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60 2.Невъзможно бе да срещнеш бездомник или клошар 3.Здравеопазването беше...

Нашенско1 година ago

Стар запазен ученически бележник от 80-те разказва интересни неща

Сине,това е моят бележник от 8. клас, който баба ти пази грижливо заедно с всички мои тетрадки, контролни работи и...

Нашенско1 година ago

Разказ за времето когато народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо

По времето на Тодор Живков народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо. Плюят по...

Нашенско1 година ago

Намерих любовта на живота си след жесток скандал в трамвай през 80-те

„Всяко зло за добро“. Така казват, но аз винаги съм смятала, че в това няма нищо вярно. И ако някой...

Нашенско1 година ago

Наричахме учителките си „другарко“ ключът за вкъщи висеше на връвчица на врата ни и още:

По цял ден играехте на криеница или на стражари и апаши пред блока и крещяхте на майка си да ви...

Нашенско1 година ago

12 безценни бабини съвета, които помагат и до днес..

1. Пий вода там, където пият конете. Конят няма да близне лоша вода. 2. Сложи постелята си там, където лежи...

Казарма1 година ago

Къде си служил и кога? Намери свои стари бойни другари от родната казарма

Маршировки, учения, отдаване на почест на командира, нощни дежурства, лъскане на кубинките, сапунка в спалното, стрелби, тактики, караули, наряди, дрямка...

Любопитно1 година ago

Филмът от края на 70-те, заради който улиците опустяваха

Сред малкото американски сериали, излъчени у нас преди 89-та година, се откроява невероятната екранизация по романа на Ъруин Шоу „Богат...

Любопитно1 година ago

Едно време имаше така наречен младоженски заем до 10 000 лв

Понеже чета, че доста хора и най- вече младите не вярват как сме живели преди 1989 година и само сме...

Любопитно1 година ago

Клас, стани, клас, мирно! Или когато в училищата имаше ред и дисциплина

Тогава училището не беше зависимо от броя ученици и затова при лошо поведение или слаб успех те изключваха, без да...

Любопитно1 година ago

Милиционери проверяват документи в нощен влак на БДЖ през 80-те

По времето на социализма в България във всяка композиция на БДЖ имаше дежурен милиционер от Транспортна милиция/1989г полиция/ и криминалните...

Любопитно1 година ago

Посещението на Маргарет Тачър в Професионално химическо училище “Дмитрий Менделеев” в Стара Загора (Статия)

Трябва да призная, че ми направи удивително впечатление едно техническо училище в Стара Загора. Особено се учудих на голямата степен...

Ваканции1 година ago

По времето на социализма основният декемврийски празник беше отбелязването на Нова година

Вместо електронни китайски лампички, най-често по дръвчето се закрепваха истински свещички, които се палеха всяка вечер Подаръците се поставяха под...

Любопитно1 година ago

Една боза от 6 стотинки-ключ към спомените от едно време

Фразата „Една боза от 6“ отдавна е напуснала очертанията на филмовата реплика и се е превърнала в ключ към спомените...

Любопитно1 година ago

Ходехме на комсомолски бригади, работехме с желание и гордост, че сме полезни

Спомних си преди над 40 г. като служител на БНБ как ходехме на бригади, какъв културен живот кипеше. От комсомолската...

Без категория1 година ago

„Ранобудното петленце“ което събуждаше поколения деца (АУДИО)

Един позабравен мотив от едни позабравени години. „Ранобудно петленце“ е радио сигнал, с който поколения деца се събуждаха сутрин и...

Любопитно1 година ago

Легендарните „Комети“ Един хубав спомен от младостта (Видео)

Преди години, когато бях млад, по нашето Черноморие имаше Комети. Това бяха бързоходни корабчета на подводни криле. Те развиваха голяма...

Любопитно1 година ago

София-Студентски град в снимки от 80-те

Студентски град е жилищен комплекс в югоизточна София, граничещ с кварталите „Дианабад“, „Дървеница“, „Витоша“ и „Малинова долина“. Намира се в...

Любопитно1 година ago

На пързалката-зимата през нашето детство

Ах, каква пързалка има, Анче, тази зима! – каза бате със въздишка, уж четеше книжка. И измъкнахме се двама, без...

Нашенско1 година ago

За Коледа колехме прасето и пълнехме кървавица

В недалечното минало всички по-забележителни празници бяха почитани във всички балкански села. Хората с голямо желание празнуваха Коледа и Нова...

Advertisement

Trending